Георги КУЛОВ
- Алианският светец бил първият разпространявал исляма по тези земи
- Представителите на двата пола са абсолютно равнопоставени в общността
- Общо 30 казана пилаф свариха и раздадоха местните жители
Над 3000 души се стекоха на 1 май в село Горна крепост,Кърджалийско, на събора /мае/, посветен на алевитския светец Хъзър баба. Освен осемстенната гробница /тюрбе/ на светеца е издигнат и имарет. Святото място е в центъра на голям двор над пътя за Перперикон и привлича още турци-сунити, българи-християни и роми. През последните три години маето се провежда в самото село, а не на зелената морава в двора на обителта. Причината е, че местните алиани са засадили млади фиданки около тюрбето. Вярва се, че тези дървета са на Хъзър баба и затова се смятат за свещени. Увреждането им се счита за грях.
Гробът на светеца се отличава с необикновено големите си размери - дълъг около 5,25 м и широк около 1,85 м. Върху него има могила покрита със зелено сукно, оградена с мраморна рамка. Като дарове са поставени кърпи. Гробът е обрамчен с подредени саксии с изкуствени цветя. Те се редуват с четиринадесет еднотипни мраморни свещника. Вляво от надгробието при главата има дървена каса.
В двата края на могилата има по една каменна плоча - на югозапад за главата и на североизток за краката. На надгробието при главата е изсечен надпис на османотурски.Той гласи:
“1. Фатиха/Сура I от Корана, заупокойна молитва/
2. Защото за вярващите посвещението
3. На последното жилище
/гроба/ на Хъзър баба
/и/ молитва за човек като него
4. е удовлетворение за теб,
5. година
550 Х/1155 г.”
Стените на тюрбето са украсени с портрети на зета на пророка Мохамед-Хазрети Али, който алианите силно тачат. Има и много везани ковьори с изображения на цветя, птици, елени. Срещу входа е провесен и тъкан портрет на Кемал Ататюрк.
Според местните алиани това е най-ранното тюрбе на техен светец в Източните Родопи. На входа е изписана годината 474 по Хиджра.Тогава се е родил Хъзър баба.
Дедето /старейшина, духовен водач/ Садула Хайрула, вещ в тайните на алевитската религия, разказва, че Хъзър баба дошъл по тези места още по време на Византийската империя през 11 в. Според алианите той воювал за исляма със словото. Затова Аллах го възнаградил с вечна почит. Това станало в началото на 12 век. Византийците се опитали да спрат пропагандата на новата вяра, но не успели. След кончината на Хъзър баба го погребали на това място.
Сто и петдесет години по-късно да се поклони на гроба дошъл Хаджи Бекташ Вели. По негово име алевизмът днес се нарича още и бекташизъм.
Ние не тачим Хъзър баба като бог или пророк /пейгъмбер/, а като ръководител и светец, подчертава Садула Хайрула.
Съборът традиционно се провежда на 1 май. Датата никога не се променя. Хората стават рано, обличат най-новия кат дрехи и се отправят кой с кола, кой пеша към святото място. Преминават между десетките сергии с лакомства в центъра на селото и влизат в двора на текето да отдадат почит на светеца.
Алианите по традиция влизат в самото тюрбе. Докосват прага на гробницата, покланят се при краката и главата на светеца, целуват пода, оставят пари. Според кметицата на Горна крепост касичката се изпразва в навечерието на маето и след него. Събират се по 1600 лв. само за един ден. Парите отиват за организацията на следващия събор.
Дедетата /старейшините, духовни водачи/ четат молитва в прослава на Аллах и Хъзър баба. Коленичат на пода и взаимно си целуват ръце. После се прегръщат. За българите християни, които като туристи идват тук, това е неповторима атракция. Кметицата Хафизе разказва, че в събота и неделя хората, посещаващи древния град Перперикон, масово се стичат да видят текето на Хъзър баба. Искат да научат повече за светеца.
Тази година маето е предизвикало интереса на местните журналисти. Разпитват за светеца дедетата Садула Хайрула и Джамил Четин. Джамил Четин е изселник, дошъл за празника чак от Истанбул. Двамата ни показват “джем еви”-стаята, където общността се събира за молитви. Тук се играе и свещеният танц “семаа” под звуците на саз. Има специално място в ъгъла, стоят старейшините. От едната страна на стаята сядат жените, от другата - мъжете. Представителите на двата пола са абсолютно равнопоставени. “Джем еви” се намира в имарета /обителта до тюрбето/, построен с местни дарения. Най-много средства е дал изселникът от Горна крепост Веляедин Байрамали. Той дарил пари и за джамията в селото, почитайки и сунитската общност. Днес в Горна крепост населението е смесено. Обитават го 50 семейства, повечето, от които алевити. Те не се делят и живеят сплотено.
Почит към тюрбето изпитват и християните. Кметицата Хафизе разказва как докарали строителни материали от Хасково за ремонт на текето. Шофьорът българин поискал първоначално 70 лв. Като разбрал, че мястото е свято, сам предложил да му дадат пари само за нафтата. Садула Хайрула казва, че Аллах дарява щедро такива хора. Той обаче наказва тези, които се отнасят с пренебрежение към паметта на светеца.
Днес да заколят курбан са дошли алиани от Кърджалийско и Хасковско. Има гости от Гърция и Турция. Две телета са принесли в жертва организаторите. 15 агнета са заклали дарители. Общо 30 казана пилаф свариха местните хора. Раздаваха го безплатно на гостите без разлика от народност и вяра.
От пилафа тази година опита и кметът на Кърджали Хасан Азис. Той бе гост на събора заедно с кмета на община Гаази Осман паша от Истанбул. С тях бяха и турски журналисти. Градоначалникът изслуша разказа на Садула Хайрула за светеца и се помоли заедно с гостите.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар