Хъдърлез или Свети Георги !

За мюсюлманите е символ на живота !

Свети Георги е от раннохристиянските светци, когото почитат не само православните и инославни християни, но също и мюсюлмани, и дори будисти. Затова и хиляди мюсюлмани се стичат в навечерието на 23 април в манастирите, посветени на светеца, в Близкия изток.
Още през ХIV век византийският император Йоан Кантакузин се позовава на древната мюсюлманска почит към светията като аргумент в полемиката си с исляма. Сред най-посещаваните от мюсюлманите днес светини са манастирът "Св. Георги" в Лида, където е неговият гроб. Мощите му са взети от кръстоносците, като сега там се съхранява само малка частица. Въпреки че Йерусалимската патриаршия чества паметта на светеца по стар стил, мюсюлманите се събират и на 23 април, като купуват жертвени агнета.
Друга популярна светиня е крепостта на св. Георги в Кайро, където е бил държан затворен, както и манастирът "Св. Георги Кудуна" на Принцовия остров. Според гръцкия духовник архимандрит Дамян мюсюлманите честват православния светец, защото го възприемат като символ на живота.
Другата причина за тази почит на друговерците към светията е зеленият цвят на дрехите му в повечето икони. А в исляма зеленият цвят е основен символ. Вярва се, че е предпочитан от Мохамед, който носел само зелени чалми. Зелено било и неговото знаме. Затова е много използван във вътрешната украса на джамиите, на гробовете на ислямските учители, както и е един от задължителните цветове в знамената на мюсюлманските държави.
Като друга причина архимандрит Дамян изтъква многобройните предания сред мюсюлманите за чудодейна помощ от страна на светеца към тях.
Освен това бидейки изобразяван като победител с меч, копие и бойни доспехи, той няма как да не предизвиква у мюсюлманите чувство на страхопочитание и уважение. "Раят лежи в сянката на меча", както е писал знаменитият ислямски богослов от VIII век Ал Букари.
У нас мюсюлманите - турци, българи или роми, също празнуват масово празника под името Хедрелез (Херделез, Айдрелез). Това са всъщност двама мюсюлмански светци мъченици - Хедър и Елес, които постепенно са персонифицирани в една личност. Етнолозите обаче обясняват това почитане на Гергьовден от страна на мюсюлманите в България от гледна точка на традиционния аграрен календар - в началото на май и за тях, както за християнските им съседи, започва усилената полска работа.вс

Минаре България

Хубав ден Великден.Още по-хубав Гергьовден!

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез, Адерлес, сред мюсюлманите и помаците.

Празникът е календарно обвързан - празнувал се е на 23 април (днес се празнува на 6 май) и се чества във всички територии, населени с българи. Празнува се и в много други държави, не само източно-православни. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход. Има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Но така или иначе в българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан дори и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден!

Гергьовден е най-големият празник на ромите - нещо като Нова година, Великден, Коледа и св. Георги в един ден.

На този ден празнуват Георги, Гергана, Гюрга, Гошо, Гого, Гошко.

Минаре България