Ако някой иска да спечели вечния живот,то трябва да бъде истински ближен !

Добросъседството:общата почва за потомците на Авраам !

Ако съумеем да бъдем носители на почтено братство по тези пътища, другите ще наблюдават нашата радост, ще бъдем изкусните танцьори, които останалите гледат и уважават, и Единният Бог ще ни събере всички заедно на тържествен танц на живота.

Самюъл Рикобене*

Вероятно най-известната от всички притчи на Исус е тази за добрия самарянин. (Лука 10:25-37). Исус разказвал притчи или истории, за да представи морална ценност. Притчите му били такива, че хората, като чуели за благородните постъпки на другите, веднага са се поучавали и това им служело за ориентир в живота. В тази често разказвана притча един книжник (правник и тълкувател) дошъл при Исус и понеже не вярвал, че той имал изключителна ерудиция и сила, попитал:

– Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

Той го попитал какво е написано в закона на пророците, а книжникът отговорил:

– Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си.

Исус му казал, че правилно е отговорил, но понеже книжникът искал да оправдае себе си, рекъл на Исус:

– А кой е моят ближен?

В отговор Пророкът му разказал следната притча:

– Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон (пътят бил стръмен и криволичещ, място, където разбойници често нападали пътници, когато живял Исус); и налетя на разбойници, които го съблякоха и набиха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. А случайно някой си свещеник слизаше по пътя и, като го видя, замина си от отсрещната страна. Също и един левит (духовен водач), като стигна на това място и го видя, замина си от отсрещната страна. Но един самарянин (самаряните били хора, които били презирани от етническата група, към която принадлежал книжникът), като пътуваше, дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се, приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. И на следния ден извади два динара (две от тези монети са се равнявали на две надници) и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.

А след това Исус запитал книжника:

– Кой от тия тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

Той рече:

– Онзи, който му показа милост.

Пророкът му казал:

– Иди и ти прави също така.

Поуката от тази история е, че ако някой иска да спечели вечния живот, то трябва да бъде истински ближен.

Истинската любов е в това

да не търсиш облаги за себе си

Средновековният християнски монах Бернар дьо Клерво споделя изключителната тема за любовта на Господ с учителя суфи Руми. В голяма част от текстовете на Бернар присъства идеята, че от всички Божии атрибути най-значимият за хората е любовта. Отецът от Клерво не е бил поет като Руми, но отлично е познавал Библията и е открил много важни стихове в Светото писание, в които се говори за Господната любов като представа, която се разкрива чрез действията на хората. Тази Негова любов се проявява най-силно тогава, когато сме истински ближни. Той пише: „Истинската любов е именно това: да не търсиш облаги за себе си. И никога не ще обикнеш човека до теб, докато не заобикнеш Бога. Най-напред трябва да се влюбим в Бог, та да можем да заобикнем ближния си заради Него“ (от книгата „Божията любов“). Според християнството добросъседството е едно от най-важните качества, които може да притежава един последовател на Исус.

Понятието съсед в Стария и Новия Завети

Понятието съсед в Стария Завет често се е отнасяло не само за човека, който е живеел в съседство, но и за всеки от онова племе. Да се помага на вдовица или на сирак и на онези, които се нуждаели от помощ, със сигурност е било от добросъседските постъпки.

Всевишният казва: „Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето да му я върнеш, защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? И като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив.“ (Изход 22:26-27) По-нататък в същата книга на Стария Завет, говорейки на израелтяните, Бог казва: „Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Да не тормозите вдовица или сираче.“ (Изход 22:21-22) Във Второзаконието (27:24) пише: „Проклет да е, който убива тайно ближния си!“ Пророкът Йеремия повелява: „Извършвайте правосъдие и правда и отървавайте обрания от ръката на насилника; не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата и невинна кръв не проливайте на това място.“ (Йеремия 22:3)

Понятието съсед в Новия Завет става дори по-всеобхватно посредством учението на Исус и писанията на Павел от Тарсус. Тези идеи произлизат от мисълта, че ако Бог обича всички хора, ние трябва на свой ред да обичаме себе си и най-вече другите, включително нашите съседи, врагове, изпадналите в нужда, вдовицата и сирака.

Исус казва: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.” Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. (Матей 22:37-40) От това следва че, за да бъде някой истински християнин, трябва безусловно да се подчинява на първата и втората заповед: обичай Бог и обичай ближния, както самия себе си.

Великолепното съседство – един междуличностен танц с нашето различие

Духовен ръководител и презвитериански служител, Диана Нишита Хайсфец пише как хората могат да бъдат добри съседи в свят, в който въздушният транспорт и интернет сближиха едно голямо разнообразие от култури, политически идеологии, етноси и религии. Тя говори за „великолепно съседство“, което е един вид междуличностен „танц с нашето различие“. „Великолепното съседство“ приема различията, докато в същото време се намира в положителната същност на нашите допирни точки. Чрез изкуството на една такава близост се разбираме по-добре с останалите общества, които са на този въображаем „дансинг“ с нас. Това е една важна, друга гледна точка, която притежават професионалните „танцьори“. Този по-зрял, мъдър поглед, драги читателю, може да бъде твой и на твоето семейство и приятели, а също така и мой, и на моите близки, когато всички ние се посветим на междурелигиозния диалог. Когато заиграем танца на живота, хората срещу нас не са цветнокожи или бели, християни или евреи, богати или бедни; ние ги приемаме като партньори, хора, с които сме равни пред погледа на Единния Бог, висши създания, които се движат в ритъма на живота заедно с нас. Вглеждаме се в очите им, усмихваме се и от това разбираме тяхната човечност и взаимната ни радост в нашия съвместен живот. Да имаме такова поведение значи да разберем това, което Руми и Бернар дьо Клерво биха го нарекли до известна степен танц на въртящите се дервиши, излизане от мрака към светлината. Една такава силна близост също и улавя различията между хората. В резултат на това ние не стоим твърде близо и не нарушаваме границите на другите, чиято култура и религия изискват повече място на „дансинга“. Да бъдеш ближен с някого е да си готов да уважаваш нуждите и особеностите на „танцьорите“. Ако съумеем да бъдем носители на почтено братство по тези пътища, другите ще наблюдават нашата радост, ще бъдем изкусните танцьори, които останалите гледат и уважават, и Единният Бог ще ни събере всички заедно на тържествен танц на живота.

* Самюъл Рикобене е презвитериански пастор, съпруг, баща, дядо и приятел, а също така е запален колоездач и природозащитник. Активно участва като член на Консултативния съвет към област Остин (столица на Тексас) в Института за междурелигиозен диалог.

05 April 2010,Monday

Заман / Минаре България