Пускам телевизора и какво виждам -
просто още един човек, който изглежда точно като мен.
Още една картина, една история, един разказ, една част...
Някой бил застрелян,
младеж, оставен да се провали,
ограбена дама...
Някакви хора, хванати да подготвят атентат...
Отварям вестника да търся новини и информация
и срещам история за подбуждане на омразата -
половината от историите във вестниците са за нас(мюсюлманите),
друга жена била нападната в автобуса...
Има написано и за млади емигранти – главорези...
Друга статия за братя, продаващи наркотици...
Затварям страницата, достатъчно нарани очите ми!
О, тези глупости се говорят всеки ден...
Братята преглеждат медиите и казват - стига вече!
Сестрите преглеждат медиите и казват: "Стига вече!"
Това съм просто аз, просто аз...
Но въпреки това, отново всички приказки са за мен...
Просто аз, просто аз...
Без значение какво ще направя, ти не можеш да спреш да се занимаваш с мен.
Чувам достатъчно лъжи, на които ти със сигурност вярваш -
препядствията по пътя ти те карат да се откажеш
и да обърнеш гръб на всичко...
Има светлина,
братя и сестри, всичко ще се изясни!
Дори и медиите да се опитват да ни демонизират -
трябва до помъдреем.
С широко затворени очи
няма да стигнем до никаде...
Затова, слушай, човече,
вдигни чашата си, тя не е наполовина празна -
тя е наполовина пълна!
Животът е изпит
и те среща с много трудности...
Винаги да се изправяш срещу тъмнината -
Никога да не чакаш чудеса...
Имам имунитет към риданията на тези, които искат да се правят на жертви -
черни, бели,
вярващи, невярващи...
Красотата на този свят е във факта, че сме различни!
Братята преглеждат медиите и казват: "Стига вече!"
Сестрите преглеждат медиите и казват - стига вече!
Това съм просто аз, просто аз...
Но отново всички клюки са за мен.
Просто аз, просто аз...
Без значение какво правя, ти не можеш да освободиш ума си от мен...
Още един ден в парламента, политиците говорят...
Така наречените "пазители" на земята и "защитеници" на слабите...
Имиграцията... това, интеграцията... онова.
Малцинствата, лишени от права, отново празни приказки...
Отварям вестника да търся новини и информация
и срещам история за подбуждане на омразата -
още една жена, нападната в автобус...
Има написано и за млади емигранти – главорези...
Друга статия за братя, продаващи наркотици...
Затварям страницата, достатъчно нарани очите ми!
Братята преглеждат медиите и казват: "Стига вече!"
Сестрите преглеждат медиите и казват - стига вече!
Това съм просто аз, просто аз...
Но отново всички клюки са за мен.
Просто аз, просто аз...
Без значение какво правя, ти не можеш да освободиш ума си от мен...
oirk.org,25.10.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар