Outlandish - душата зад музиката

С името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

Скъпи братя и сестри, поради интересните дебати и коментари, които предизвикаха материалите за световно известната група Outlandish (което много ни радва) решихме, че е необходимо да се изяснят някои неща покрай групата, за да няма все-пак недоразумения. И да стане ясно, че харамът в музиката не е в стила или в ритмите, а е в думите и посланията. Лично за мен е все едно дали слушаш арабски нашид или английски... Когато не разбираш това, което слушаш, то автоматично си се превръща в харам, тъй-като добре знаем свойството на музиката - да остава дълго време да звучи в главите ни, след като сме я спрели и така, когато сме слушали грозни, непристойни песни, те ни влияят точно по този начин, ако ги разбираш - ставаш агресивен и низък. Когато просто нещо звучи, и в него за теб няма смисъл, мозъкът (както и сърцето)е в състояние на полухипноза и човекът не разсъждава, това води до изключително затъпяване и истински глупаво пилеене на ценното време, дадено ни от Създателя. Но когато разбираме прекрасните послания на творците, те ни вдъхновяват и ни зареждат с позитивна енергия и разпалват у нас желание за развитие. Затова ви предлагаме части от интервюта, в които членовете на групата говорят за живота, творчеството, и намеренията си:

Част от интервюто “Душата зад музиката” - на Мирал Сатар за американското списание “Devanee magazine” - “Праведност”

Обикновеният ден за Уакас Кадри никога всъщност не е обикновен. Неговото ежедневие включва по малко от всичко: вяра, семейство, известност. Денят му започва със звъна на часовника му, навит за Фаджр (сутрешната молитва). Около 8:30 той събужда сина си и го приготвя за училище. След като го е облякъл и нахранил, той го оставя в близката детска градина. После изкарва известно време от сутринта, четейки имейли от феновете на Outlandish. Работи известно време над някои песни, а после отива в студиото в Копенхаген, за да се срещне с Лени и Исам. Там групата прекарва целия ден, обсъждайки как да разпространява музиката си....След пълен работен ден, той се прибира вкъщи, за да се превърне отново в семеен мъж....

DM: Какъв имидж се опитва да си създаде Outlandish сред младежите в Европа?

Уакас Кадри: Смешно е, защото ние не се стараем особено да имаме имидж. Ние просто се опитваме да сме колкото е възможно по-добри човешки същества. По пътя си ние се проваляме и грешим много пъти. Но това е част от човешкото битие. Аз често казвам на феновете и хората, които харесват нашата музика :”Вижте, ако желаете да ме наричате модел за подражание, няма проблем. Алхамдулиллях, ще бъда щастлив, че работата ми е добре свършена. Но искам те да запомнят, че аз съм човешко същество. Ядосвам се, ревнувам, имам его. Притежавам всички тези “качества”, работя върху тях, но не съм идеален. И тримата не сме идеални. Не ни идолизирайте и не мислете, че не можем да сгрешим. Защото, когато сгрешим, всичките ви мечти ще бъдат разбити. Аз не идолизирам хората. Не съм възпитан така. Има хора, които вършат добрини, трябва да взимаме доброто, което правят и да се постараем това да има положително въздействие върху живота ни и да ни дава сила.

Като група Outlandish се състои от три различни човешки същества - аз, Лени и Исам, ние имаме обикновена цел: да разпространяваме човечността. Живеем в общество, което прилича на глобално село. В него има хора, които се опитват да сложат отделните групи от хора в отделни калъфи като им лепят етикети. Когато видят някого с брада, те решават, че е мюсюлманин, а после категоризират мюсюлманите:” Ти фундаменталист ли си? Или си модерен мюсюлманин? Демократичен мюсюлманин ли си? Добре, ти влизаш в този калъф.” После виждат блондинка: „Ти тъпа ли си? Или си интелигентна? Добре, ти влизай в този калъф.” Ние се борим срещу това. Всички ние сме различни личности. Понякога медиите характеризират всички емигранти като еднакви - “те са просто банда престъпници!”, това е опасно. Те казват, че всички мюсюлмани правят това или онова, но не всички мюсюлмани са еднакви. Това се опитваме да представим с музиката си, всички сме различни. И мисля, че светът щеше да е много по-добър, ако по-малко се занимавахме с това, което правят другите. Би трябвало да работим върху себе си, да ставаме по-силни и добри човешки същества.

DM: Имате много хитове. Как успявате да се предпазите да не се възгордеете? Това е неизбежно, не е ли?

Уакас: Това е вярно. Ситуацията е неприятна. Всички произхождаме от обикновени семейства, родители от средната класа. Нашите родители винаги са ни учили да се отнасяме към хората така, както искаме те да се отнасят към нас. Когато навлязох по-дълбоко в Исляма и духовното, аз се учех в движение. Ние не станахме музиканти, за да спечелим богатство. Не искаме да говорим за лошото. Не искаме да деградираме жените. Родителите не са ни учили на това. Религията не ни учи на това. Това знание ни помогна много, за да останем здраво стъпили на земята. Този бизнес има много негативни страни. Жените са представени като сексуални обекти. Клипове с голи жени. Ние всички имаме жени в семействата си. Всички сме научени да уважаваме жените. Аз съм женен и обичам жена си. Качеството, което ненавиждам най-много у хората, е арогантността. Особено като се има предвид, че идвам от страна, в която социалният статус е толкова важен.....

DМ: Сега на политиката. Какви бяха реакциите ви на датските карикатури на пророка Мухаммед, като творци?

Уакас Кадри: Е, аз по-скоро ще отговоря като човек. Карикатурите излязоха доста месеци, преди да излязат извън Дания. Видях ги по интернет и по вестниците и си помислих: “Боже, защо го правят?! Това е глупост, със сигурност целта е да ни провокират.” Бях наистина изумен от карикатурите, но в същото време, когато хората започнаха да горят посолства, бях още по-изумен. Хората би трябвало да мислят как техните действия ще се отразят на другите невинни хора, живеещи в тази страна, и трудностите, които ще преживеят. Знам, че Пророкът (с.а.с) никога не би реагирал по този начин. Ние трябва да следваме неговия пример. Той е преживял толкова много, подигравали са го, подритвали са го, но той винаги е останал спокоен. Той винаги е правил нещата с мъдрост. Не харесах агресивните реакции на карикатурите. Предпочитам диалозите. Ако някой обижда Пророка (с.а.с), някой трябва да му обясни, че той не е бил такъв. Хората могат да спорят, но само по интелектуален начин. Така че бях изненадан и от двете страни. И това не е защото живея в Дания, а защото съм човек. В Дания имаме кралско семейство. Гражданите ги уважават и аз ги харесвам. Не бих направил нищо което ще им навреди. Никога не бих нарисувал кралицата като проститутка, или нейният син, изнасилващ малко дете. Това е липса на уважение. За мен това е просто за разбиране. Същото важи и за рисунките, които нараниха хората, които обичат и ценят Пророка. Натъжиха ме рисунките, както ме натъжиха и реакциите след тях. Но се надявам от това да излезе нещо добро. Може би хората ще започнат да научават повече един за друг по конструктивен, интелектуален начин. И се надявам, че ние можем да разпространим позитивна информация за Пророка (чрез песните си).

DM: Кариерата ви определено не е традиционна. Не знам как е в Дания, но в Америка родителите очакват да станеш лекар или да се омъжиш за лекар. Така, че просто съм любопитен, така ли е и в Дания? Родителите ви приемат ли факта, че вие сте музиканти и то - хип-хоп певци? И какво мислят по въпроса?

Уакас Кадри: Моите родители не бяха особено щастливи, че съм избрал този път. Тогава аз не разбирах защо не искат да ме подкрепят, но сега знам от къде идват. Тук е същото, трябва да си доктор или инжинер или да се омъжиш за такъв. Родителите ми казваха: “Какво ще казваме на хората, когато излизаме с тях?- другите родители ще говорят за това, как синовете им са лекари или имат дъщери адвокатки, омъжени за инжинери. А ние ще казваме – Ъъъъ, да, ами нашият син е музикант...”. Познавате пакистанците, тях много ги е грижа какво ще кажат хората. Но когато те видяха за какво говорим в песните си, влиянието, което започнахме да имаме в общността, и духовното ни израстване, те започнаха да ни подкрепят. Сега те ме подкрепят изключително, и дори се гордеят с това, което правя. И сега, когато седнат с други хора и те започнат да хвалят децата си, баща ми казва “А моят син е Укас от Аутлендиш” – а те му отговарят – “Наистина ли?! Нашето семейство им е голям фен, а децата ни говорят за тях през цялото време. Те взимат пример от тях в доброто, което правят.” Така, че цялата картина се промени. Но аз разбирам от къде идват. Да напуснеш страната си, езика и семейството си... да нарушиш традициите и да се установиш в съвършено нова страна с различни цели, различно всичко... Разбирам защо не ме подкрепиха веднага. Хората имат мечти и очаквания за себе си и децата си в бъдеще. Ако децата им растат и не са преуспели в това, в което са очаквали, родителите чувстват, че са се провалили в отглеждането им.

Очакванията са опасно нещо. Никога не трябва да имаме очаквания за другите. Били те и нашите деца. Никога не знаем какво ще се случи за в бъдеще….

Част от интервю за “Ашарк ал-Аусат”(Среден Изток) с Исам Башири- Лондон

А.А: Как реагира семейството ви на музикалните ви амбиции? Подкрепи ли ви?

Исам Башири: Всъщност, подкрепиха ме, когато бях на 12, те ме накараха да взимам уроци по китара. Нямах китара и те не ми купиха, просто ме караха да ходя на уроците! След около три седмици ми купиха китара, а след около още две, те се измориха от свиренето ми в къщи... и тогава ме оставиха да играя футбол! Те винаги са ме подкрепяли. Зависи от начина, по който го правиш. Те никога не са имали проблем с начина, по който изразявам себе си, защото ми имат доверие и знаят, че не бих ги предал. Знам къде са границите. Никога не бих направил клип с момичета, както правят хип-хоп певците....това не е, което искам да правя.

А.а: Текстовете на песните ви много се различават от останалите хип-хоп текстове, чувствате ли се отговорни да разпространявате по-сериозна музика?

Исам: Определено чувствам, че тази отговорност пада върху всеки творец. Като творец, ти имаш право да се изразиш, но с това идва и отговорността. Имаш ли доблестта да поемеш тази отговорност? Албумите ти ще бъдат изложени пред обществото и ще имат ефект върху него, така че мисли какво казваш и каква ще е реакцията на хората.

В днешно време по радиата е пълно с любовни песни, но ако проверим статистиката, ще видим, че всички се развеждат! Мисля, че като творец, а дори и като журналист, имаш отговорност върху това, което пишеш, истината трябва да бъде казана. Но повечето от тези песни не са за истината, те са за затъпяването, за собственото ти его и това не е правилно. Можем да чуем за рап певците, че са живяли тежък живот, били са бедни и изведнъж се идигат и стават много богати. Всичко е заради парите, а това наистина е опасно, защото много деца те гледат и те слушат и възприемат всичко. Те искат да станат такива и започват да гледат на жените точно по този начин. Важна е индустрията, а не хората.

А.а: Но не се ли притеснявате, че темите във вашите клипове са прекалено сериозни за индустрията, в която сте?

Исам: Е, да. Ние винаги се консултираме с нашата звукозаписна компания и обсъждаме идеите си, защото те знаят, че не сме нормална група, че в нея има мюсюлмани, и знаят, че имаме послания и принципи, така че винаги обсъждаме нещата първо с тях, тъй като това в крайна сметка са и техните пари. Понякога мисля за това, но се старая да не го правя много, защото това съм аз, и това е което правя, ако хората не го харесват, нека не го купуват. Халас(край)!

А.а: Как реагират мюсюлманите на това, което правите? Получавате ли критики от някои мюсюлмани, които мислят, че това което правите не е ислямско?

Исам: Разбира се, за някои музиката изобщо е харам. И ние трябва да уважаваме това. Има братя, които идват при мен в джамията и ме критикуват за това, и това ми харесва, това е тяхното мнение. Но има различни мнения по въпроса. Аз мисля, че по-важното е намерението, дали искаш да използваш посланието си, за да станеш известен и да спечелиш пари, или искаш да кажеш на хората какъв е смисъла на живота и как трябва да живеят? Разпространявайте истината! Това е голям бизнес с голяма публика и е голямо вдъхновение за много хлапета, така че, всичко зависи от продуцентите. Насилието и секса са толкова популярни, че трябва да изглеждаш като Парис Хилтън, за да надделееш. Всичко е, за да се издига индустрията и това е дъното, но Ислямът не е това. Ислямът слага на първо място човека, а парите не са цел, но в обществото, в което живеем днес, парите са първото нещо, за което хората говорят.

А.а: Хип-хопът е доста деградирал от създаването си....

Исам: Лично аз не слушам хип-хоп отдавна, и честно казано - не гледам MTV, не съм гледал от години, мисля, че не е особено вдъхновяващо. Обичам да правя клипове, хората които контролират медиите - контролират света, те са тези, които ти казват какво да мислиш. Това е оръжие и лично аз смятам, че можем да го използваме по начин, който е халал, или за харам. Много е лесно да го използваш в харам и е много трудно да го използваш в халал, защото трябва да си изключително изобретателен. За това го смятам за предизвикателство....

С позволението на Аллах, скоро в отдел „Изкуството в Исляма” на сайта ще бъдат качени още от преводите на песните на Outlandish.

Автор: Хаджер Атанасова

oirk.org,21.10.2007