Очевидните прилики със сегашни събития ме накараха да се замисля “какво би станало ако…”, конкретно за нахлуването в Ирак. Или по-точно какво щеше да стане, ако нямаше нахлуване в Ирак?
Най-лесният въпрос е колко по-добър щеше да е светът. Първо, десетки и десетки хиляди обикновени иракчани щяха да са живи, също и няколко хиляди военни от коалиционните сили. Терористите, родени от избликналия гняв и скръб, нямаше да са извършили смъртоносната си работа. Ако иракският кислород не беше раздухал свирепите им пожари, а САЩ и западните им съюзници бяха насочили цялото си внимание към Афганистан и към граничните райони с Пакистан, влиянието на Ал Каида може би щеше да се ограничи в тази планинска пустош. Мюсюлманите по света нямаше да бъдат провокирани и нямаше да се изправят срещу Запада. Америка нямаше да наруши принципите си по отношение на изтезанията и Женевските конвенции и може би нямаше да загуби надеждността си като дипломатическа сила.
В такъв случай правителството на Буш може би щеше да продължи пасивната си политика от първия мандат, преди 11 септември, и може би щеше да претърпи поражение на изборите през 2004 г. Демократите може би нямаше да излъчат военен герой за кандидат за президент като Джон Кери, а енергичният Ал Гор щеше да спечели Белия дом, да се заеме с борбата срещу промените в климата и може би дори да постигне напредък в израелско-палестинския мирен процес. Можем да допуснем освен това, че Иран нямаше да се стреми толкова агресивно да налага влиянието си в района.
Ще ми е интересно да узная какво е мнението на читателите. Въпросът, който непрекъснато изниква в мислите ми, е следният: ако нямаше нахлуване в Ирак, какво щеше да е влиянието на исляма?
В много отношения нахлуването на САЩ в Ирак пряко въвлече Запада в ислямската религиозна война и раздуха нейния пожар. Както писа Реза Аслан в чудесната си книга “No God but God”, 11 септември разпали гражданска война - фитна - в ислямския свят и предизвика разгорещена дискусия сред мюсюлманите за смисъла и за посланието на исляма през 21 век. Ислямската реформация беше започнала още преди нахлуването в Ирак и неизбежно щеше да доведе до насилие и опустошения.
Безумието в Ирак обаче опорочи тези дебати и се разрази насилието. Може би шиитите и сунитите щяха да стигнат до днешното равнище на враждебност и без намесата на западните държави. Но какво щеше да се случи, ако Западът не беше поел толкова доминираща роля в периода на ислямска реформация? Дали нашата намеса ускори избуяването на екстремисткото течение в теологията и неговото политическо проявление? Допускам, че отвъд разпаления от нас конфликт в Близкия изток, който вероятно ще засегне живота на няколко поколения, в далечна перспектива най-много ще съжаляваме за енергията, с която заредихме ислямския фундаментализъм.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар