Как джихадът помага срещу СПИН

сп. Шпигел

Ясин Мушарбаш

Свещената мюсюлманска война може да се води по много начини: заради разпространението на СПИН в целия свят много мюсюлмански учени призовават за джихад срещу болестта на придобитата имунна недостатъчност, а радикалните ислямисти считат HIV за Божие наказание за неверниците

Началото на свещената война срещу болестта положиха мюсюлманските религиозни лидери в Уганда. Още през 1989 година те призоваха за „джихад срещу СПИН”. Те апелираха към мюсюлманите в страната да проявят по-висока самодисцплина, за да спрат разпространението на болестта. Угандийските лекари се съюзиха с простите имами и започнаха да разясняват, че определени практики, като например обрязването на момчетата с нестерилни инструменти, крият опасност от заразяване. Резултатите бяха обнадеждаващи: броят на заболелите от СПИН сред мюсюлманите в Уганда чувствително намаля.

И в други страни като Индонезия или Бангладеш имамите изиграха конструктивна роля. Те разпространяваха брошури в джамиите и предупреждаваха вярващите за опасността от секса без предпазни средства.

Затова няма причина да се счита, че мюсюлманските общества не могат да приемат предизвикателството на СПИН. Дори когато между Казабланка и Исламабад много от нещата, свързани със сексуалността, са по-скоро табу. Положителните нагласи са важни, защото и тази част на земното кълбо отдавна е застрашена от пандемия. Според д-р Кадиджа Мовалвх, специалист в HARPAS (арабска програма за информация за СПИН) само в арабските държави вече има 500 000 души, носители на вируса. И още по-лошо: растежът на броя на заразените е на второ място в света. А в измъчваните от СПИН региони в Африка южно от Сахара също живеят много мюсюлмани.

Наскоро Рейвен Пац и Моше Тердман изготвиха доклад за отношението на мюсюлманите към СПИН. Пац е ръководител на института E-Prism, който изследва мисленето на радикалните ислямисти, на терористите и техните привърженици. Текстът показва, че фундаменталистко-религиозният светоглед може да бъде голяма спънка, когато става трябва да се преодоляват горещи проблеми и да се разрешават кризи. Хората без достъп до образование не могат да бъдат обвинявани, че не знаят нищо или малко за СПИН. Но това не се отнася за образованите във висши училища радикални ислямисти, които действат според мотото „това, което не трябва да се случва, няма да се случи.”

Хани Рамадан, директор на Ислямския център в Женева и внук на основателя на „Мюсюлмански братя” написа в статия за „Монд” през 2002 година, че „СПИН е Божие проклятие”. В текста той се застъпи за убиването с камъни като наказание и обясни, че „СПИН се базира изключително на безразборното полово общуване”. Изводът беше, че вярващите мюсюлмани не могат да се заразят.
Много имами твърдят, че знаят как се лекува СПИН и отхвърлят помощта от чужбина. Снимка: adknj.gov.my

Във Великобритания много радикални имами проповядваха, че християнските мисионери разнасят вируса на СПИН в лекарствата, за да тровят африканците. В Нигерия ислямисти бойкотираха и попречиха на кампании за имунизиране срещу детски паралич, като твърдяха, че САЩ използват тази възможност, за да ги заразят нарочно със СПИН. В Сомалия ислямисти заплашваха със смърт чрез набиване на кол всеки, който продаваше презервативи. През април тази година в Саудитска Арабия се стигна почти до паника, защото беше разпратен фалшив SMS, според който министерството на вътрешните работи предупредило за пратка контрабандни израелски дини, заразени с вируса на СПИН.

За сметка на това пък лондонският филиал на ислямистката групировка Хизб ут-Тахрир призна начините за разпространение на болестта, но като причина посочи „аналните изнасилвания” на пленените си привърженици от (неверния) персонал по сигурността в Узбекистан.

Основната идея на ислямистите е една: виновни са другите, неверниците, чуждите. Научните постижения и помощта от чужбина са нежелани. Вместо това шейховете в Йемен, президентът на Гамбия и учените в Иран, вдъхновени от Корана, твърдят: Намерихме начин да лекуваме СПИН. Разбира се, предполагаемите открития остават тайна.

Колкото по-внимателно се чете докладът на Пац и Тердман, толкова по-ясно става едно: независимо от степента радикализъм, умерените и радикалните ислямисти могат да бъдат различени по още един критерий. Едните ги е грижа за обществото, а другите – не.

Когато умерените ислямисти издават фатва, че мюсюлманинът не трябва да игнорира друг мюсюлманин, заразен със СПИН, а да го обгрижва с доброта и милосърдие, това е конструктивно. Дори когато съответният мюфтия може би има виждания, които няма да му осигурят покана за Белия дом. И обратното: колкото по-радикален и догматичен е един ислямист, толкова по-малко го засяга здравето на неговите братя по религия.

И така някак си отново се стига до логичното заключение, че привържениците на Ал Кайда знаят най-доброто решение на кризата със СПИН: само трябва да се обяви джихад. Разбира се, не миролюбив срещу СПИН, а другият – срещу неверниците. Защото муджахидините са неуязвими за болестта.
(e-vestnik>bg,23 Юни 2007 г.)