До Якоруда и назад

Светослава Банчева

Якоруда е градче в долината между източните склонове на Рила и Западните Родопи. Близо до Велинград, Банско и Разлог. Повечето му жители са помаци - мюсюлмани, чийто майчин език е българският. При официални преброявания обаче, 2/3 от жителите на Якоруда се самоопределят като турци. Тук, по
време на избори, ДПС печели с разбиваща преднина.

Според историците, помаците в този район на България са наследници на българи-християни, потурчени по време на османското робство, които днес се “турчеят“ под влияние на религията, политически си убеждения и традицията.

В събота по главните улици на Якоруда движението на коли е спряно заради големия пазар, на който идват и хора от съседни селища. Никой не работи, с изключение на 2-3 забрадени жени, които пасат добитък по ливадите на планинските склонове.
В града цари оживление. Всички са навън, разхождат се, приказват си, пазаруват. Възрастните жени са облечени с дълги шарени рокли, подобни на престилки, носят забрадки, а някои – шамии. Младите девойки са с по-модерни дрехи, но много от тях също са със забрадки. Настроението е приповдигнато като в празничен ден. Заведенията са пълни, магазините са отворили широко вратите си, но мъже и жени с мюсюлманска вяра не се събират на едно място. Те дори не се поздравят, когато се срещнат на улицата, а просто се разминават и вероятно само с поглед си дават знак, че се познават.

Младите девойки-мюсюлманки в пазарния ден се кипрят и се разхождат пред погледите на всички, но само под роднинския патрул на майката, по-голямата сестра, бабата или лелята. Не се срещат момичета и млади жени без по-възрастна придружителка, освен ако не са християнки. Някои девойки от по-консервативни мюсюлмански семейства са облечени от главата до петите в черно, въпреки че температурата на сянка е към 40 градуса.

В това време по-младите мъже седят по заведенията или се разхождат на групи, приказват си, оглеждат се и коментират. При тях е по-трудно да се разбере кой каква вяра изповядва. Прави впечатление, че вместо баби, по пейките в Якоруда са насядали дядовци, които си бъбрят увлекателно на български с македонско наречие.

Близо до Якоруда се изпълнява проект, финансиран от ЕС по линия на програмата ФАР. Проектът се нарича „Якоруда – по пътя на виното, катрана и дървесината“. Като част от него, това лято в Рила на 1 700 метра надморска височина се извършват археологически разкопки. Целта е да бъда разкрита крепостната стена „Калята“. Научен консултант на обекта е ст.н.с. д-р Виолета Нешева.
Мариела Инкова, ръководител на разкопките и научен сътрудник в Националния исторически музей, води всеки ден група от 25 души, които работят на крепостта. Предполага се, че „Калята“ е изградена най-рано в периода на късната античност – 1-6-и век, а съществуването й е продължило до 14-15-и век по времето на Второто българско царство.
Сред най-любопитните находки на археолозите са долиумите (подобни на големи делви съдове за съхранение на зърнени храни), желязна ножица за стригане на овце, голям хлопатар, както и много железни фрагменти – клинове, нитове, подкови. Намерена е и една късноантична монета, която още не е датирана точно, но по предварителни данни е от 1-3-и век.
В момента разкриването на крепостта значително е напреднало, но археолозите ще работят до края на месец юли. По проекта са предвидени средства за аварийна консервация. Всички открити стени ще бъдат леко надстроени.

Още преди разкопките, археолозите забелязали, че 2 от стените са били разкрити преди това от иманяри и се виждали ясно на повърхността. „По принцип иманярите постоянно ходят там с металотърсачи и ровят“, казва Мариела Инкова. Ето защо в момента тя се опитва да издейства от общината пазачи за крепостта. „В противен случай иманярите пак ще се върнат на „Калята“ през късната есен, щом приключим работата си по проекта“, опасява се археоложката.

В нейния екип работят 15 жени, повечето от тях помакини. Като човек, поживял малко сред местните, Мариела казва, че хората в Якоруда са сърдечни и дружелюбни, независимо дали са християни или мюсюлмани.

Природата в околностите на града е божествено красива, а въздухът - кристално чист. В градчето прохожда еко-туризмът. Освен отблизо, „Калята“ може да бъде наблюдавана и от малко, прохладно хотелче, което предлага на гостите си отлично обслужване на прилични цени. Оказа се, че неговият управител - Оник - е с арменски произход. Името му отговаряло на Иван.

Оник не подви крак от работа, защото и хотелът, и ресторантът му бяха пълни с хора. Той се шегуваше с всички и следеше посетителите да са доволни.

А как да бъдат иначе? Там, срещу величествените склонове на Рила и Родопите, българи, турци, помаци, арменци просто са част от природата.
(e-vestnik>bg, 26 Юни 2007 г.)