Анализ : Растящата заплаха от политическия ислям в арабския свят

Мохамед Халаф


В стратегията си за Близкия изток администрацията на президента Джордж Буш се базира на формулата разпространяване на демокрацията в противовес на растящата роля на екстремизма и тероризма. Но демокрацията и изборните й резултати в Ирак, Египет, Палестина и Ливан показа засилване на позициите именно на тези ислямски течения, които са против Америка и съюзниците й. Това дойде неочаквано за Съединените щати и противоречи на обявените американски цели.

Професорът по история в нюйоркския университет Дорон Бенатар счита, че легитимирането на партиите на политическия ислям чрез демократичните механизми отразява общите настроения в региона. Според него народите там предпочитат ислямския фундаментализъм пред западните ценности поради културни и обективни причини. Това провокира следния въпрос: дали плановете на САЩ да насърчават демокрацията в региона не доведоха до ситуацията политическият ислям да й стане равноправен в Арабския свят, или това е било очаквано и необходимо в преходния период към установяване на либералните ценности? В крайна сметка би било очаквано именно политическият ислям да се провали в управлението, тъй като е неспособен да отговори на стремежите на своите общества и жаждата им за развитие до достиженията на съвременността.
Бившият шеф на военното разузнаване в армията на Израел Ахарун Зееви Фаркеш счита, че Близкият изток преминава вътрешни процеси на преобразуване. По негови думи демокрацията се различава коренно от демократичността. Това е така, защото в региона има демократичност, но липсва демокрация.
Всъщност Близкият изток е икономическа и социална бомба със закъснител, тъй като всяка година се увеличава с повече от 3% броят на хората, излизащи на пазара на труда. Според доклада на Фаркеш това е повече от всяка друга точка на света. От 2005 година до днес това са повече от 3 000 000 годишно, които са на не повече от 19 години. Една трета от тях са в Египет, 800 000 - в Иран, а 300 000 - в Сирия. Данните не се нуждаят от специален коментар, който да анализира отражението на процеса в тези държави, управлявани от режими, имащи трайни проблеми с безработицата. Фаркеш счита, че именно това е коренът на социално-икономическата, а и на религиозната бомба със закъснител.
В доклад на Арабската лига се твърди, че безработицата в Арабския свят се увеличава с повече от 20% от общото население. 60% от безработните са млади хора. Докладът предвижда, че общият брой на безработните през следващите години ще нарастне между 50 и 60 млн. души. Констатира се, че през 2010 година този брой ще достигне 146 млн., а през 2020 - 185 млн.
Тази статистика не може да бъде приписана на широко разпространената и така обичана от арабите теория на конспирацията, винаги използвана в оправдание на упадъка им.
Повечето американски експерти смятат, че растящата роля на политическия ислям в Арабския свят се дължи на отсъствието на структури на гражданско общество и на натиска, упражняван от недемократичните режими върху светските групировки и партии. Експертът по Близкия изток в мичиганския университет Марк Тислър обяснява, че е твърде опростенческо да смятаме провеждането на демократични избори за всичко, от което се нуждае едно общество, за да изгради демокрация. Американският анализатор твърди, че е неоправдано арабският гласоподавател да се определя като екстремист или антизападняк, когато гласува за партия от политическия ислям. Това, от което се нуждае регионът, според експерта на стандфордския университет Лари Даймъд, е създаването на нови пространства за политически диалог в рамките на свободата на изразяване и предоставянето на възможност за всички неислямски опозиционни партии да се състезават заедно с ислямските такива, без да бъдат заплашвани от властите и ислямистите едновременно. По думите му голяма част от арабските държави нямат необходимите механизми за развитието на демократичния процес, защото нямат свободни медии и независима съдебна система. Тислър пък припомня, че докато либералните партии в Арабския свят са лишени от трибуна, ислямистите имат предимство да изразяват позициите си в джамиите, превръщайки ги в най-силните си центрове за пропаганда.
Преди войната срещу Саддам, както и след нея, президентът Буш се ангажира да продължи да подкрепя политическите реформи в Близкия изток, дори да има резултати, различаващи се от очакваните от него. Според Буш единственият начин да бъде надвит тероризмът е да се предостави алтернатива, която да даде надежда за политически свободи и мирна промяна. Президентът призна в една от речите си, че изборът на гражданите на този регион невинаги съвпада с вижданията на администрацията му. По думите на Буш демокрациите в Близкия изток никога няма да приличат на западните, тъй като ще отразяват традициите и навиците на гражданите там. Всъщност резултатите от войната в Ирак бяха съвсем различни от предвидените в Белия дом. Провалът на американската стратегия, зад който стоят не само грешките на администрацията, но и съпротивата от страна на арабските държави и финансираните от тях въоръжени групировки, даде глътка въздух на тези режими след дълго задушаване. Директорът на програма "Близък изток" в института "Карнеги" в Лондон Марина Атауи твърди, че арабските лидери са получили временна възможност да избегнат натиска, упражняван от Запада за осъществяване на демократични промени, и сега техните диктаторски режими са в разцвет. Лесли Кембъл от демократичния национален институт във Вашингтон казва, че правителствата в арабския регион, където политическият ислям процъфтява, строго ограничават медиите и забраняват организациите за защита на човешките права, което довежда до отслабване на либералните движения, защото виждат в тях по-голяма заплаха, отколкото ислямистите. Според него джамиите остават единственото място, което е извън контрола на правителствата и е трибуна за разпространяването на политически ислям по време на петъчната молитва.
Арабският гражданин е пред две алтернативи - лошо управляващо правителство, което отклонява средствата за укрепване на собствените си позиции, или ислямски политически групировки, притежаващи джамиите и използващи ги за мобилизация на привържениците си. Това стана ясно по време на изборите в Палестина, в които победи Хамаз, използвайки джамиите за разобличаване на корумпираната власт на съперницата Фатах. Американската корпорация "Ранд" твърди в свой доклад за мрежите от умерени ислямистки организации, че главното предизвикателство пред Запада се състои в това, дали ислямският свят ще се противопостави на джихадистките тенденции, или ще стане жертва на насилие и толерантност. "Ранд" констатира две важни обстоятелства. Първо - че въпреки малкия брой на ислямските радикалисти в Арабския свят, те имат по-голямо влияние и способности да достигнат до всички точки, където има мюсюлмани - до Европа, Северна Америка и дори Уругвай. Второ - слабостта на умерените и либерални ислямски течения, които не разполагат с такива мрежи като на фундаменталистите. Според "Ранд" евентуалните партньори на Запада в противопоставянето на ислямския екстремизъм са либералните мюсюлмани и светските партии, които приемат западните ценности като свои.
Арабските диктаторски режими се възползват от американските проблеми в Ирак и провала на Израел да ликвидира ливанската "Хизбулла", както и от растящата роля на "Мюсюлмански братя" в Египет, за да се представят пред Запада като щит срещу ислямския радикализъм и могат да защитят интересите на демокрацията в региона. Това мнение изразява директорът на републиканския институт във Вашингтон Лоран Кризър. Докато американската администрация залага на умерения политически ислям и го счита за способен да възспре растящата роля на фундаменталистите и "Ал Кайда", много американски експерти не виждат никаква полза във възстановяването на тактическите съюзи с ислямистите, били те дори и умерени, тъй като те няма да могат да отстоят пред нелечимата неприязън между Запада и исляма.
Забелязваме съществуването на тактически коалиции между ислямски партии и режими в региона. Те са основани на общи интереси въпреки идеологическите различия. Например светската държава Сирия подкрепя сунитската ислямска организация "Хамаз" и ливанската шиитска партия "Хизбулла". Шиитски Иран, от своя страна, подкрепя както "Хамаз", така и "Ислямски джихад" и други сунитски организации.
Със сигуност политическата промяна в Арабския свят можеше да протече доста по-норламно, ако партиите на политическия ислям бяха по-отворени към съвременните общи международни ценности и с по-малко фундаменталистки настроено поведение. Например като турската управляваща "Партия за благоденствие и развитие" на Ердоган. Съществуват три условия, за да бъдат възприети от Запада тези партии. Първо - да възприемат принципите на демокрацията и мирното предаване на властта, както и да се откажат завинаги от идеите за изграждане на държава, ръководена от религиозни лидери. Второ - да зачитат човешките права и в частност - тези на жените, както и религиозните и етническите малцинства. И трето - да заклеймят тероризма и насилието. Това са условията за изграждането на съвременна демократична държава.
/МД/
(/big>bg,Вестник Новинар 19/6/2007 г.)