Новият евро-ислям в Русия, или как еволюира вярата

Новият евро-ислям в Русия, или как еволюира вярата
Мюсюлманите са най-бързо нарастващата религиозна група в страната

Мюсюлманите в Русия - или поне политически активната част от тях - ликуват. На 30 март едно съдебно дело, свързано с човешките права и превърнало се в мерило за тревогите на мюсюлманите, беше драматично разрешено. То се отнася за един руснак, приел исляма, който поставил пред славянското си име Антон Степаненко мюсюлманското Абдула. Развивайки се в областта на новоприетата вяра, Абдула станал имам в южния руски град Пятигорск. Но през януари 2006 г., по думи на приятелите му, той е арестуван за отвличане и кражба въз основа на скалъпени обвинения.

Мюсюлмански лидери от различни части на Русия използвали връзките си с проправителствената преса, за да отправят публично искане към президента Владимир Путин за неговото освобождаване. Неочаквано, точно по времето, когато мюсюлманите се готвели да отпразнуват раждането на Пророка, съдбата на имама поела по нов път - обвиненията срещу него били свалени и той бил освободен. Което се случило тъкмо навреме, за да може този “образцов, героичен образ за всички мюсюлмани в Русия”, както беше наречен в един доклад, да се върне в джамията и да поведе своето паство на петъчните молитви.

Мъките на имама и освобождаването му илюстрират две черти от живота на мюсюлманите в Русия. Едната е как държавата прагматично комбинира авторитаризъм и гъвкавост по отношение на малцинствата. Другата е появата в Русия на една активна, но и лоялна мюсюлманска общност, която иска справедливо отношение и по-голямо влияние, които да съответстват на нарастването на нейната численост.

Какъвто и да е бил случаят със Степаненко, той няма общо с кървавата война за независимостта на Чечения, която повечето хора извън Русия, включително много мюсюлмани, определят като най-острия сблъсък между руската държава и исляма. Това не означава, че Чечения може лесно да бъде подмината. За световната мюсюлманска общност този проблемен регион се нарежда до Палестина, Кашмир и Босна като едно от местата, в които ислямът е подложен на репресии. Кипящото насилие в целия район е най-големият камък на шията на Владимир Путин в усилията му да се сприятелява с мюсюлманските страни.

И все пак в по-голямата част на Русия се води доста по-различен диспут относно бъдещето на исляма. Всички участници в него са категорични, че нямат желание да бъдат управлявани от друг, освен от Путин. Мненията обаче се различават по въпроса как и до каква степен той трябва да бъде държан отговорен за едно обещание, което за първи път направи в Малайзия през 2003 г., когато заяви, че Русия е мюсюлманска сила, която се надява да играе роля в световните мюсюлмански дела.

Мюсюлманска сила? Това звучи странно. И все пак мюсюлманите в Русия са повече, отколкото в която и да е друга европейска държава (с изключение на Турция). Според преброяването от 2002 г. мюсюлманите в Русия са 14,5 милиона или 10 процента от цялото руско население от 145 милиона души. През 2005 г. външният министър Сергей Лавров заяви, че мюсюлманите са 20 милиона. Равил Гайнутдинов, председател на Руския съвет на мюфтиите, говори за 23 милиона, като в това число включва имигрантите от Азербайджан и Централна Азия.

Мюсюлманското население в Русия продължава да нараства, въпреки че като цяло населението в страната намалява. Много от мюсюлманските общности тук датират отпреди формирането на руската държава. Шамил Аляутдинов, имамът на най-новата и най-активна от четирите джамии в Москва, настоява, че самата дума “малцинство” не трябва да бъде употребявана за една верска общност, “появила се на руска територия много преди християнството”.

Освен в Кавказ, в Русия има още две големи мюсюлмански общности. Едната е в Москва, където трудовата миграция е причина за разрастването й и където тя наброява около 2 милиона души. Другата е в древните крепости на вярата - Башкортостан и най-вече Татарстан, където възраждането на вярата е успешно ръководено от хитрия президент на републиката Минтимер Шаймиев. В няколко части на Кавказ старомодните спогодби между местните управници и “опитомените” духовници отблъскват младите хора. В Татарстан обаче изглежда, те дават добри резултати.

Татарстан има своите ислямисти, някои от които са подложени на сурови репресии. По данни на правозащитната организация “Хюмън райтс уоч” седемте руснаци, върнати в страната от базата в Гуантанамо, са били жертва на тормоз или мъчения. По-късно двама от тях са осъдени при съмнителни обстоятелства за взривяването на газопровод в Татарстан. Новите свободи в Русия - ходенето на поклонение и отварянето на джамии – са източник на нови влияния от Саудитска Арабия, Иран и Турция, особено в началото на 90-те години. В Татарстан голяма част от предполагаемия радикализъм беше свързан с едно финансирано от чужбина религиозно училище, което вече е затворено. Миналата седмица шест души бяха осъдени за членството си в “Хизб ут Тахрир”, мирно ислямистко движение за възстановяването на забранения в Русия халифат (международното движение “Мюсюлманско братство” също е забранено).

Възраждането на исляма в столицата на Татарстан, Казан, преминава мирно. За първи път от завладяването на града от Иван Грозни през 1552 г., Казанският Кремъл включва и джамия, чиито минарета си съперничат с кубетата на близката православна християнска църква. Имамът Рамил Юнусов, учил в Саудитска Арабия, се разбира добре с местния православен клир. По думите на Гусман Исхаков, мюфтията, оглавяващ Мюсюлманския духовен съвет в Татарстан, само допреди 25 години в областта е имало едва двайсетина джамии. Сега те са около хиляда и триста. Според него нещата за мюсюлманите са по-добри в Русия, отколкото в много арабски страни. В Казанския държавен университет, където са учили Толстой и Ленин, има мюсюлмански стаи за молитва. Дори и да роптае за това, какъв тормоз може да му навлече типичната ислямска брада, като познавач на исляма в чужбина, той отбелязва, че броят на местните момичета и жени, носещи кърпи за глава, расте. Затова Татарстан е последната надежда за мюсюлманите от бившия Съветски съюз.

Рафаел Хакимов, съветник на Шаймиев, използва термина “евро-ислям”, за да опише еволюиралата вяра на това място, считано дълго време за най-северния мюсюлмански аванпост. Накъдето и да се обърне, президентът Шаймиев се опитва да представи един благ имидж. Докато придружава Владимир Путин в Близкия Изток, татарският лидер демонстрира набожното лице на мюсюлманска Русия - тактика, която укрепва близкоизточната дипломация на Кремъл. През февруари саудитците го наградиха за заслуги към вярата. Когато говорят на западноевропейците обаче, татарските власти обичат да се представят като по-свободомислещи от тези в повечето други области на Русия.

Според Шаймиев много хора в арабските страни никога не са живели на равни начала с други култури, и учението им не задоволява нуждите на татарците. Затова правителството отвори свои религиозни училища и университети, за да разпространява предпочитаната форма на исляма.
По-различно е настроението сред политически активните московски мюсюлмани, лобирали за имам Степаненко. За благоразположението на властите се борят двама души - предпазливият Гайнутдинов и борбеният мюфтия Талгат Таджуддин, обявил през 2003 г. джихад срещу Америка. По-значително от тези двама кореняци обаче е едно движение, в основата на което стоят мюсюлмански предприемачи, журналисти и уеб-сайтове като www.islam.ru. Издателската къща “Ансар” също е свързана с този сайт и предлага преводи на руски език на ислямски мислители, както и по-хващащи окото заглавия като “Любов и секс в исляма”.

Никоя политическа сила в Русия няма особени перспективи, ако застане в открита опозиция на президента Путин. Затова и московските мюсюлмани са склонни да демонстрират силата си, критикувайки Запада повече, отколкото е нормално за Русия. Шамил Султанов, мюсюлмански законодател, близък на новото движение, възхвалява Путин за това, че “се е опълчил на Америка” и на порочните й планове. Такива приказки лесно се преплитат с руския национализъм, който гледа на исляма като на съюзник срещу Запада. Може би съвместимостта между политическия ислям в руски стил и типичната славянска гордост е една от причините, поради които Кремъл го толерира. Според мюсюлманския журналист Ринат Мухаметов термини като “евро-ислям” са отражение на покровителствения западен ориентализъм. А за един перспективен защитник на исляма в Москва нищо не може да бъде по-лошо.(e-vestnik,21 Април 2007)

ЕС забрянява думите джихад и ислямски тероризъм

ЕС забрянява думите джихад и ислямски тероризъм
Новини за политическата коректност от Брюксел: ръководството на ЕС е взело решение вече да не употребява в официални документи думи като “ислямист”, “фундаменталист” и “джихад”. Думата “терор” не може да се съчетава в един и същ текст с “ислям” или “мюсюлмани”.
“Смятаме да не употребяваме словосъчетанието “ислямски тероризъм” спрямо терористите, които извращават исляма”, заяви пред британски медии официален представител на ЕС, пожелал анонимност. Специално внимание заслужава думата “джихад”, която означавала “лична борба за високоморален начин на живот”. По думите на европейския чиновник, облагородяването на официалната лексика цели да предотврати “изопачаването на мюсюлманската вяра и да спре отчуждаването на мюсюлманите в Европа”.

Както обяснява Брюксел, употребата на некоректни словосъчетания вече е била причина за “недоразбиране”. Използването на термини от новия “речник” означавало, че се осъзнават “интересите на ЕС в сферата на борбата срещу тероризма”.

Неясно остава какви са тези интереси, а също и как точно са свързани с новата лексика. Неволно се натрапва един цитат от Оруел: “Речник Б се състоеше от думи, образувани специално за политически цели: тоест думи, които не само имаха политически смисъл, но и бяха предназначени да наложат на човека, който ги използва, желания начин на мислене. Тези думи трудно можеха да се използват правилно, ако не се познаваха принципите на ангсоц”*.

Инициативата на ЕС не е новост. Подобен опит имаше още през юни 2006 г. Над черновите на “речника” залягаха 20 експерти в стремежа да сътворят “неемоционален речник за обсъждане на въпроси на радикализацията” и да разяснят на обществото, че “в мюсюлманската религия няма нищо, което да оправдава атентатите от 11 септември и експлозиите в Мадрид и Лондон”. Както обясняваха чиновниците, основните мотиви за промяна в лексиката идат оттам, че разсърдена от антиислямската риторика на официални лица по повод тероризма, мюсюлманската младеж лесно се радикализира.

Доста евродепутати, по-специално от Великобритания, се обявиха срещу използването на политически коректна лексика от официални лица. Джерард Батън например заяви, че ЕС не желае да признае очевидните корени на терора, което е добре дошло за радикалните фундаменталисти. В тази връзка го безпокои и спазването на свободата на словото и законовата база за създаване на “речници” от този род в институциите на Евросъюза.

Не се знае как ще общуват занапред официалните лица от САЩ и ЕС, заети с борбата срещу тероризма. Тези дни американският министър на вътрешната сигурност Майкъл Чертоф заяви, че следващата мащабна атака срещу САЩ, подобна на атентатите от 11 септември, може да бъде осъществена от мюсюлмани от Великобритания или други европейски страни. “САЩ искат да създадат допълнителна защита срещу неизвестни досега терористи от Европа,” заяви той след среща с британския вътрешен министър Джон Рийд. Според американския държавник САЩ се нуждаят от допълнителна информация, включително имейли, адреси и данни за кредитни карти, за да проверяват пристигащите от Европа. “Атентатите в лондонското метро и автобусите през 2005 г. сочат, че във Великобритания има проблеми с мюсюлманското население”, подчерта той.

Любопитно е, че при съставяне на отчетите на министерството си за миналата година същият този Чертоф държеше на политически коректния подход в духа на принципа “тероризмът няма нито националност, нито религия”. Консултантският отдел на ведомството препоръча тогава на експертите, аналитиците и агентите да не акцентират върху религиозната принадлежност на реалните и потенциалните терористи.

Докато говори за заплаха от Европа, същият този Чертоф полага всички усилия да подчертае, че в самите САЩ няма подобен проблем. “Мюсюлманското население в САЩ има по-добро образование и е в по-добро икономическо положение от средния американец. Това имигрантско население постига успехи, а цялата ни страна в известен смисъл е страна на имигранти, затова членовете на обществото в САЩ не бива да се делят на свои и чужди”, казва той.

Явно САЩ, Европа, а и светът като цяло още дълго време трябва да усъвършенстват последователния си подход в сферата на политическата коректност.

* Джордж Оруел, “1984″, превод от английски Лидия Божилова.
(e-vestnik,19 Април 2007)

Тероризъм или ислямофобия

Тероризъм или ислямофобия
27.02.2007 17:18

Д-р Мохд Абуаси
Директор на Център за близкоизточни изследвания

“Разбиха ислямистка група, проповядвала джихад у нас”,
“Пропаганда на радикален ислям у нас”,
“Антимафиотите са разкрили два сайта, проповядващи джихад срещу "неверниците" и промяна на конституционния ред в България”,
“ГДБОП задържа четири лица, пропагандиращи чрез Интернет радикални мюсюлмански идеи”
“Радикални ислямски сайтове проповядват идеологията на тероризма”
“Разбита е група, проповядвала фундаментализъм. “
Това са част от медийните заглавия, които отразиха акция на спецслужбите, при която бяха арестувани четирима души и закрити два сайта. Такива заглавия, за съжаление, се появиха в повечето медии в България, като някои материали свързаха арестуваните с Ал Каида, други ги обвиниха в планиране на терористични акции в страната. Авторът на това писание, също като повечето граждани в страната, слушайки и четейки подобни твърдения, нямаше как да не се обезпокои, да не изпита страх и тревога. Няма нормален човек, който да не изпитва подобни чувства при надвисването на такава опасност, особено в България, в която от много години терористичните заплахи не са част от ежедневието на гражданите и Бог да пази България - така да бъде и в бъдеще.
Като специалист по политически ислям и ислямистки организации и групировки обаче, нямаше как да не се заинтересувам от случая и да се опитам да разбера какво става. И с изненада да установя за кои точно сайтове става дума – разпознах два от включените в мониторинговия лист на собствения ми център. Голямата изненадата се дължи на това, че именно поради провеждания мониторинг съм наясно, че в тези два сайта няма никакви призиви - нито за установяване на халифат в България, нито за извършване на каквито да било терористични действия. След това се запознах с документите по обвинението, според които четиримата задържани са обвинени в това, че са “образували група, която си е поставила за цел извършване на престъпление по глава първа от НК – проповядвали са чрез интернет базирани страници на български сървъри, до неограничен брой потребители в страната, уахабитска и джихадска идеология и промяна на установения с конституцията на Република България обществен и държавен строй – въвеждане на шериатска държава – “халифат”, което е престъпление по чл. 109 ал. 1, вр. чл. 108 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 , вр. ал. 1 НК.”
От тези обвинения става ясно, че иде реч за “пропагандиране на анти-демократична идеология или насилствено изменяне на обществен и държавен строй”, следователно това се има предвид под уахабитска и джихадска идеология.
Като експерт по политически ислям твърдя, че такива термини не се срещат често в сериозните научни трудове, касаещи исляма и ислямските организации. Уахабизмът е школа в исляма, появила се преди около 300 години в сегашната Саудитска Арабия като реформаторско движение срещу османската империя. По-късно тя става официалната школа, проповядвана в Саудитска Арабия, включително и от държавните институции. В началото на 90-те години на ХХ век, представители на тази школа направиха опит да разпространят идеите на уахабизма между мюсюлманите в България, но претърпяха голям провал, тъй като религиозните им тълкувания на Корана са много крайни и не намират почва в повечето мюсюлмански държави, да не говорим за европейската България. Съдържанието на двата сайта, особено в този, за който се твърди, че е подържан от Хайредин, не може да се смята за разпространение на идеите на уахабизма. Дори напротив - голямата част от материалите там се противопоставят на идеите на уахабизма, особено що се отнася до облеклото на мюсюлманката, храната, отношенията с “другия” и редица подобни въпроси, засегнати в сайта.
Аз недоумявам какво означава терминът “джихадска идеология”. Известно е, че думата “джихад” се споменава в Корана и през вековете претърпява различни тълкувания от страната на различните ислямски школи и течения. Тези тълкувания варират от “свещена война с неверниците” до борбата на човека срещу злото вътре в него и около него, дори според някои тълкувания да се върши съвестнато работа е джихад, човек да се труди, за да храни семейството си е джихад. Порових се в страниците на сайта на Хайредин чрез кеширане и попаднах на неговото тълкуване на джихада с дата 9-11-2004 г. Ето и неговото тълкувание на следния откъс от Корана: ”190. И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.
191. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците.
192. А престанат ли ¬ Аллах е опрощаващ, милосърден.
193. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите! (Koran 2: 190-193)
“От всички постулати на исляма джихадът е може би най-често погрешно цитиран, използван и разбиран. Самото понятие има значение на “стремление, усилие или борба по пътя на Аллах”, а по-популярната употреба “свещена война” е погрешна. Лице, което се стреми да живее по пътя на Аллах, т.е. лице изпълняващо джихад се нарича муджахид (муджахидин в мн.ч.). Разбира се, борба по пътя на Аллах в някои случаи може да означава и война, но всяка обществена или индивидуална борба за налагане на ислямски начин на живот се нарича джихад. В случай на война джихадът е разрешен като самозащита и като борба срещу агресора. Свещеният Коран и сунната на пророка Мухаммед (сас) са категорични не само по въпроса кога е позволена война, но и как да се води, като изпреварват Женевската конвенция за войната, военнопленниците и човешките права с близо 1300 години. Ядрени бомби и други оръжия, които убиват и осакатяват поголовно са чужди на ислямската концепция, защото е очевидно, че при употребата им ще пострадат много невинни. Цивилното население трябва да се щади така, както и околната среда. Дори дърво не бива да бъде посечено, ако това може да се избегне. Така че в исляма няма такова нещо като “свещена война”, по-скоро има “справедлива борба” за налагане на справедливост, и при самозащита и опазване на семейството, дома и т.н. Ислямът проповядва премахване на подтисничеството и ако това изисква борба - джихад на каквото и да е ниво (например борба за граждански права), тогава тя е оправдана. В началото на третото хилядолетие си струва да се разгледа и културният джихад, воден от мюсюлманите по света. Глобалните средства за комуникация бълват антиислямски образи и послания в домовете на мюсюлманите, и произлизащия от това упадък на ислямските ценности е болезнено очевиден. Но в същото време нараства осъзнаването за културното наследство на исляма и неговото превъзходство над това, което днес минава за култура в немюсюлманското общество.Сериозни усилия се полагат за изграждането на една жизнена алтернативна култура, противопоставяща се на нормите, наложени от западната медиа (не рядко подражавани от мюсюлманските медии). Този вид борба също е една друга проява на истинското значение на джихад.“
Както се вижда ясно няма призиви за насилие, нито екстремистко разбиране на понятието. Напротив, подобно разбиране на термина е много различно и противостоящо на тълкуването на така наречените “радикални екстремистки организации”.
Същото се отнася и до призивите за установяване на халифат в България, такива призиви в двата сайта няма, особено в смисъл на налагането му чрез сила и насилие.
За какво точно са били арестувани тези хора, виновни ли са или не? Задължение на съда е да установи истината по въпроса. Но има въпроси, на които съдът няма да отговори - защо се вдига толкова голям шум за нещо не дотам значимо? Разбира се, авторът не упреква медиите, а просто си задава въпроса кой има интерес от създаването на такива психози и нагнетяване на напрежение между християните и мюсюлманите в страната, кой има интерес от създаването на ислямофобия в България? И дали тя би послужила на националните интереси, дали би спомагнала за спазване на социалния мир и мирното съжителство между различните религиозни групи в страната? И не на последно място, насаждането на ислямофобия не създава ли благодатна почва и изгодна среда за появата на различни радикални и екстремистки групи сред хора с различна религиозна принадлежност?
Искрено се надявам медиите да обръщат по-голямо внимание върху търсенето на отговорите на подобни въпроси. Защото тези отговори са далеч по-важни и нужни на българския гражданин от това, че някой има “духовна съпруга“ или се прехранва от саденето на картофи.

Мохамед Али приема мюсюлманската религия

actualno.com

Мохамед Али - легендата, която танцуваше на ринга

Един от най-великите боксьори в историята - Мохамед Али навърши 65 години. Йенс Борхерс портретира легендата, който стана за пръв път световен шампион през 1964 година.

"Уцели ме. Аз танцувам. Опитай се да се доближиш до мен" - това беше шоуто на Мохамед Али преди всеки важен мач. Али се боксира срещу недорасляци. Али има темпо и превъзходство в силите. Ако излизаш срещу него, увеличи сумата на своята застраховка. Такива изрази достигаха да ушите на Сони Листън, Джо Фрейзър и Джордж Формън.

Мохамед Али не можеше и не искаше да си затваря голямата уста, дори като 12-годишен след първата си победа на боксовия ринг. Биографът на Мохамед Али - Дейвид Римник, припомня следното: "Това беше двубой в сутерена на една църква. Али спечели с минимална преднина и още тогава каза: "Аз съм най-големият. Аз ще стана световен шампион". Тогава той се казваше още Касиус Клей. И стана световен шампион - за пръв път през 1964 година след победа над Сони Листън.

На въпроса за тактиката Мохамед Али казваше "Да кръжиш като пеперуда и да жилиш като оса". Стилът на Мохамед Али бе колкото необичаен толкова и елегантен. Той танцуваше около своите противници , държеше ги на дистанция, изтощаваше ги. След това той нанасяше ударите - с комбинации и най-често с унищожително въздействие.

Едва станал световен шампион, той оповести, че приема мюсюлманската религия, за да се ангажира в организацията "Черни мюсюлмани". Това беше тежък удар за Америка.

След това Мохамед Али отказа да отиде войник във виетнамската война, заявявайки: "Независимо от наказанието или обвинението. Аз държа на моята вяра. Дори и да ме стрелят с автомати, аз държа на Исляма. Готов съм да умра". Той не искаше да воюва срещу виетнамци. Досега никой от тях не ме е нарекъл "негър", казваше Али, намеквайки за ширещия се в САЩ расизъм. След отказа да отиде във Виетнам на него не му се позволява в продължение на три години да се боксира в Америка.

След това, в началото на 70-те години Али се завръща на ринга и иска да си възвърне короната на световния шампион. През 1974 година е двубоят в Киншаса срещу Джордж Формън. Говори се, че в осмия рунд Али попитал Формън: "Това ли е всичко, което можеш", след което го нокаутира.

Мохамед Али е легенда - образец, въпреки че не може вече да танцува на ринга.
от: 18.01.2007 час: 11:34

Братът на Майкъл Джексън го насърчава да приеме исляма

Братът на Майкъл Джексън го насърчава да приеме исляма

Джърмейн Джексън каза, че иска брат му Майкъл да приеме исляма, като мисли , че суперзвездата сериозно обмисля тази възможност, предаде Ройтерс. Според Джърмейн ислямът ще осигури защита на Майкъл Джексън от всичко, за което го обвиняват.

Джърмейн, който живее в Бахрейн, е насърчил Майкъл да се премести там след процеса срещу него, за да намери спокойствие. Майкъл Джексън беше оправдан по обвиненията за сексуално посегателство над дете през юни 2005 г. Той вече планира да се пресели в Европа, за да направи опит да възобнови музикалната си кариера. Кралят на попа планира да издаде нов албум през 2007 г.

Джърмейн Джексън вчера приключи участието си в британското риалити шоу "Биг брадър за знаменитости". Той остана втори след индийката Шилпа Шети.

Сър Джон Тавенър: Сякаш ми бе повелено да композирам имената на Аллах

Вестник "Zaman"
22 - 28 Януари
Година: 15, Брой: 4

Сър Джон Тавенър: Сякаш ми бе повелено да композирам имената на Аллах

Световноизвестният композитор на класическа музика англичанинът сър Джон Тавенър композира музика за 99-те красиви имена на Аллах като реакция на омразата, изпитвана към мюсюлманите след 11 септември. Джон Тавенър изтъква, че първия си концерт след албума му “Красиви имена” ще изнесе през май 2007 г. в рамките на Международния музикален фестивал в Истанбул, в музея “Света Ирини”, заедно с оркестъра на Би Би Си. “99-те имена на Аллах внасят успокоение в сърцата и внушават надежда за благодат и милосърдие. Надявам се всеки да се облагодетелства от това милосърдие”, казва Тавенър. В допълнение към думите си композиторът изтъква: “Нито съм мюсюлманин, нито юдей, нито християнин. Моят път е пътят на любовта...”

Какво означава един вярващ християнин да композира 99-те имена на Аллах, споменати в Корана, когато през последните години реакциите срещу исляма на Запад се увеличават? За нас това е учудващо.

Винаги съм бил близък до исляма. Известно време баща ми работи на Арабския полуостров. И брат ми често го посещаваше. Когато бях малък, в къщата ни имаше една стая. В нея стояха Библията и Коранът. Така че не е учудващо, че работя над такъв проект. Защото ислямът е много красива религия. Красотата е най-важното нещо. Както се е изразил и Пророкът Мухаммед: “Аллах е красив и обича красивото.” Достоевски казва, че “красотата ще спаси света”. Аз мисля, че положението днес е твърде мрачно. Но всички религии и вярвания проповядват, че трябва да намерим път към сърцето си и да вникнем във вътрешния си свят.

Осъществяването на този проект от човек с титлата “сър” изненада ислямския свят. Как гледат на това поддръжниците на класическата музика и Вашите почитатели?

Да, за вас може и да е изненада. Но за онези, които ме познават, не бе така. Възможно е да са били изненадани от това, че текстовете са на арабски и в тях се споменават имената Рахман (Всемилостивия) и Рахим (Милосърдния) на Аллах. Ако изключим това, моите почитатели също ще харесат музиката. Трябва да отбележа, че силно съм повлиян от индийската, гръцката, турската и суфитската музика, както и от връзката и приликата между турската и гръцката музика. Вярвах, че всичко е възможно в този албум. Всичко трябва да е в сърцето. Отново ще повторя думите на Достоевски: "Красотата ще спаси света."

Имената на Аллах са великолепен дар за нас

Каква ще бъде мисията на албума Ви?

Всички религии сравняват земното ни съществуване с илюзия. Според мен всичко, което се случва на този свят, е преходно. Впрочем казвам това с известно колебание, но истинска е само нашата същност. Останалото е илюзия. Хаосът и противоречията, които се виждат отстрани, са една илюзия. Така че албумът представлява важност, защото разкрива на хората истините. 99-те имена на Аллах внасят успокоение в сърцата и внушават надежда за благодат и милосърдие. Надявам се всеки да се облагодетелства от това милосърдие.

Монахинята Текла, която приемате като "пътеводителка", се е обявила против албума. Има ли все още противоречия помежду ви?

Мисля, че трябваше да има такова разногласие. Защото моята вяра е универсална. Ако трябва да съм откровен, изгубих някои от приятелите си от църковните среди. Но нищо, те ще останат в личния ми живот. Например брат ми е мюсюлманин. Аз вървя по пътя, в който съм убеден. И вярвам, че мога да разкажа за истините и онова, в което вярвам, чрез музиката, която е универсална. Трябва да призная, че ислямът обогати по един уникален начин християнската ми вяра. Имената на Аллах са прекрасен и фантастичен дар за нас. Отправянето на молитви от сърце и навсякъде е нещо прекрасно. Колко прекрасно чувство е да се молиш на Създателя, когато пожелаеш, без да изпитваш потребност да я заменяш с друго богослужение. Мисля, че за всички ни е полезно да украсим тези молитви с красивите имена на Всевишния.

Принц Чарлз, който е член на кралското семейство на Англия, също е близък Ваш приятел. Как реагира той на този албум?

Моят приятел принц Чарлз има много положително мнение за исляма. Той казва добри неща за всички религии. Но ислямът има важно значение за него. Имам връзки с много хора, но за мен е чест да имам приятел принц, който разсъждава по този начин.

Твърдите, че този албум Ви е като дар от Аллах. Бихте ли ни разказали нещо повече за това?

Това бе като повеля. Още щом ставах рано сутрин, започвах да мисля за Бога. Цял ден разсъждавах над името Лятиф (Даряващия с благодат) на Аллах. Търсех отговор на въпроса как мога да превърна в музика това име. Името Рахим (Милосърдния) също силно ми въздейства. Впечатляващо е, че Бог е милосърден, опрощаващ и покровителстващ. Размишлявайки над милосърдието и опрощението на Аллах, изведнъж се сетих за Дева Мария. Според мен Дева Мария притежава качество, с което сплотява християнството и исляма.

Желаете този албум да укрепи диалога между религиите. Но като че ли не всички мислят така. Все още ли е силна вярата Ви в диалога между религиите, когато с всеки изминал ден противоречията в световен мащаб нарастват?

Бог е забранил на хората да вредят на останалите. Той е окачествил като грях злословието, обидата и ненавистта. Онези, които не познават исляма, го критикуват. Това е тревожен факт. Човек, който прави това - няма значение дали е християнин или мюсюлманин - не може да твърди, че обича Бога. Прави, каквото искаш, но не пристъпвай повелята на Всевишния. Пак се връщам на думите си - може би чрез музиката ще успеем да излекуваме раните си. Дори и в незначителна степен този албум и тази музика може да постигнат това. Хората не трябва да обръщат внимание на непознатите и преходните неща, а да се обърнат към вътрешното си аз. Трябва да се вслушват в гласа на съвестта и сърцето си.

Абдуллах КълъЧ - Тууба Акън

22.01.2007

Минаре,портал за Ислям плюс форум за Ислям

Литвиненко е приел ислям

actualno.com

05.12.2006

Британският таблоид "Дейли експрес" пише че,малко преди да умре, Литвиненко е приел исляма, като това е било неочаквано дори за най-близките му приятели.
Бащата на починалия бивш агент на ФСС Валтер Литвиненко казва за руския вестник "Комерсант", че неговият син е размишлявал дали да приеме исляма. "Той си задаваше тези въпроси, той мислеше за това. Отидох при него в болницата и му казах: "Сине, запалих за тебе свещ пред Сергей Радонежски, помолих се за твоята душа!". А той отговори: "Татко, искам да бъда погребан по мюсюлманските обичаи". Аз казах: "Добре, сине, както искаш, така и ще бъде. Още един мюсюлманин в нашето семейство - дъщеря ни е омъжена за кабардинец. Главното е да се вярва във Всевишния - Бог е един. Главното е да живееш не по сатанинските закони", смята Валтер Литвиненко.

Турски мислител насърчавал мюсюлмани и християни да се обединят срещу атеизма

27 Номври - 03 Декември
Година: 14, Брой: 48

Турският мислител Бедиуззаман Саид Нурси (1873-1960) е насърчавал мюсюлмани и християни да обединят усилията си срещу агресивния атеизъм, като посочвал, че религиите могат да работят заедно в областта на вярата.

Това каза британката д-р Шукран Вахиде по време на провелата се международна конференция в Софийския университет "Съвременният турски мислител Саид Нурси - един от пионерите на мюсюлманско-християнското разбирателство". "Нурси вижда, че атеизмът става много агресивен и насърчава християни и мюсюлмани да се борят за вярата, като обединят силите си срещу атеизма. Той смята, че най-голямото бедствие е атеизмът, който води до анархия", изтъкна Вахиде. Тя подчерта, че основна цел на произведенията на Саид Нурси "Рисале-и Нур" е възраждане на вярата. "Нурси пръв прави опит за диалог между религиите. Изпраща копие от своето произведение "Зюлфикяр" на тогавашния папа. През 1954 г. посещава тогавашния вселенски патриарх в Истанбул. По време на тригодишния си престой в града общува с християните и пазарува от гръцки бакалин", посочи Шукран Вахиде.

Един от многобройните ученици на Саид Нурси - Нури Гюлеч, сподели пред участниците в конференцията, че научил две неща от него: "Как да прочитат "книгата на Вселената" и как състрадателността и милосърдието да се проявят между хората."

Главният мюфтия на България Мустафа Хаджи изтъкна в слово пред участниците, че няма нищо по-добро от това да живеем заедно, да се обичаме. "Няма нищо по-добро от това да успеем да се разбираме. Хората в България могат да живеят заедно", допълни той.

Директорът на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" проф. дфн Боряна Христова сподели пред участниците в конференцията някои мисли на Саид Нурси: "Възраждането на религията означава възраждане на нацията", "Човекът, който вижда доброто в нещата, има добри мисли. А този, който има добри мисли, има наслада от живота", "Терзанието учи на поквара, отчаянието е източник на заблуденост, а тъмнината на сърцата крие душевно терзание."

Сред участниците в международната конференция, организирана от Катедрата по арабистика и семитология и Катедрата по тюркология и алтаистика, бяха и проф. д-р Томас Мишел (САЩ), д-р Йон Маркам (Великобритания), проф. дфн Цветан Теофанов, проф. дин Йордан Пеев, гл. ас. д-р Симеон Евстатиев и др.

Тайфур Хюсеинов / София
27.11.2006

Първият конгресмен мюсюлманин

Университетският преподавател от Минесота Кейт Елисън, адвокат и държавен представител (издигнат от демократическата партия), ще бъде първия конгресмен мюсюлманин.

Мюсюлманите, както в Минесота така и в цялата страна, са изключително ентусиазирани от този факт и взимат активно участие в подкрепата на Елисън.

43-годишният адвокат приема Исляма през студентските си години, а сега, благодарение на подкрепата на големия брой мюсюлмани, той бе избран за първия конгресмен, представител на Исляма.

Има две много положителни неща в това, забелязва Корли Сейлър. Първото e, че американците реагират спокойно, изпращайки американец към конгреса , без да взимат предвид неговата религиозна принадлежност като фактор. А второто e, че мюсюлманската общност израства и вече е налице политическо участие.

“Моята цел е да помагам за развиването на енергeтиката, интелекта и таланта на региона. Искам да видя минималната заплата увеличена, значителни реформи в здравеопазването. Ако моята религия може да докаже на хората, че мюсюлманите чрез има с какво значително да допринесат чрез моето съдействие - това за мен е успех.”, казва самият Елисън.