Новият евро-ислям в Русия, или как еволюира вярата

Новият евро-ислям в Русия, или как еволюира вярата
Мюсюлманите са най-бързо нарастващата религиозна група в страната

Мюсюлманите в Русия - или поне политически активната част от тях - ликуват. На 30 март едно съдебно дело, свързано с човешките права и превърнало се в мерило за тревогите на мюсюлманите, беше драматично разрешено. То се отнася за един руснак, приел исляма, който поставил пред славянското си име Антон Степаненко мюсюлманското Абдула. Развивайки се в областта на новоприетата вяра, Абдула станал имам в южния руски град Пятигорск. Но през януари 2006 г., по думи на приятелите му, той е арестуван за отвличане и кражба въз основа на скалъпени обвинения.

Мюсюлмански лидери от различни части на Русия използвали връзките си с проправителствената преса, за да отправят публично искане към президента Владимир Путин за неговото освобождаване. Неочаквано, точно по времето, когато мюсюлманите се готвели да отпразнуват раждането на Пророка, съдбата на имама поела по нов път - обвиненията срещу него били свалени и той бил освободен. Което се случило тъкмо навреме, за да може този “образцов, героичен образ за всички мюсюлмани в Русия”, както беше наречен в един доклад, да се върне в джамията и да поведе своето паство на петъчните молитви.

Мъките на имама и освобождаването му илюстрират две черти от живота на мюсюлманите в Русия. Едната е как държавата прагматично комбинира авторитаризъм и гъвкавост по отношение на малцинствата. Другата е появата в Русия на една активна, но и лоялна мюсюлманска общност, която иска справедливо отношение и по-голямо влияние, които да съответстват на нарастването на нейната численост.

Какъвто и да е бил случаят със Степаненко, той няма общо с кървавата война за независимостта на Чечения, която повечето хора извън Русия, включително много мюсюлмани, определят като най-острия сблъсък между руската държава и исляма. Това не означава, че Чечения може лесно да бъде подмината. За световната мюсюлманска общност този проблемен регион се нарежда до Палестина, Кашмир и Босна като едно от местата, в които ислямът е подложен на репресии. Кипящото насилие в целия район е най-големият камък на шията на Владимир Путин в усилията му да се сприятелява с мюсюлманските страни.

И все пак в по-голямата част на Русия се води доста по-различен диспут относно бъдещето на исляма. Всички участници в него са категорични, че нямат желание да бъдат управлявани от друг, освен от Путин. Мненията обаче се различават по въпроса как и до каква степен той трябва да бъде държан отговорен за едно обещание, което за първи път направи в Малайзия през 2003 г., когато заяви, че Русия е мюсюлманска сила, която се надява да играе роля в световните мюсюлмански дела.

Мюсюлманска сила? Това звучи странно. И все пак мюсюлманите в Русия са повече, отколкото в която и да е друга европейска държава (с изключение на Турция). Според преброяването от 2002 г. мюсюлманите в Русия са 14,5 милиона или 10 процента от цялото руско население от 145 милиона души. През 2005 г. външният министър Сергей Лавров заяви, че мюсюлманите са 20 милиона. Равил Гайнутдинов, председател на Руския съвет на мюфтиите, говори за 23 милиона, като в това число включва имигрантите от Азербайджан и Централна Азия.

Мюсюлманското население в Русия продължава да нараства, въпреки че като цяло населението в страната намалява. Много от мюсюлманските общности тук датират отпреди формирането на руската държава. Шамил Аляутдинов, имамът на най-новата и най-активна от четирите джамии в Москва, настоява, че самата дума “малцинство” не трябва да бъде употребявана за една верска общност, “появила се на руска територия много преди християнството”.

Освен в Кавказ, в Русия има още две големи мюсюлмански общности. Едната е в Москва, където трудовата миграция е причина за разрастването й и където тя наброява около 2 милиона души. Другата е в древните крепости на вярата - Башкортостан и най-вече Татарстан, където възраждането на вярата е успешно ръководено от хитрия президент на републиката Минтимер Шаймиев. В няколко части на Кавказ старомодните спогодби между местните управници и “опитомените” духовници отблъскват младите хора. В Татарстан обаче изглежда, те дават добри резултати.

Татарстан има своите ислямисти, някои от които са подложени на сурови репресии. По данни на правозащитната организация “Хюмън райтс уоч” седемте руснаци, върнати в страната от базата в Гуантанамо, са били жертва на тормоз или мъчения. По-късно двама от тях са осъдени при съмнителни обстоятелства за взривяването на газопровод в Татарстан. Новите свободи в Русия - ходенето на поклонение и отварянето на джамии – са източник на нови влияния от Саудитска Арабия, Иран и Турция, особено в началото на 90-те години. В Татарстан голяма част от предполагаемия радикализъм беше свързан с едно финансирано от чужбина религиозно училище, което вече е затворено. Миналата седмица шест души бяха осъдени за членството си в “Хизб ут Тахрир”, мирно ислямистко движение за възстановяването на забранения в Русия халифат (международното движение “Мюсюлманско братство” също е забранено).

Възраждането на исляма в столицата на Татарстан, Казан, преминава мирно. За първи път от завладяването на града от Иван Грозни през 1552 г., Казанският Кремъл включва и джамия, чиито минарета си съперничат с кубетата на близката православна християнска църква. Имамът Рамил Юнусов, учил в Саудитска Арабия, се разбира добре с местния православен клир. По думите на Гусман Исхаков, мюфтията, оглавяващ Мюсюлманския духовен съвет в Татарстан, само допреди 25 години в областта е имало едва двайсетина джамии. Сега те са около хиляда и триста. Според него нещата за мюсюлманите са по-добри в Русия, отколкото в много арабски страни. В Казанския държавен университет, където са учили Толстой и Ленин, има мюсюлмански стаи за молитва. Дори и да роптае за това, какъв тормоз може да му навлече типичната ислямска брада, като познавач на исляма в чужбина, той отбелязва, че броят на местните момичета и жени, носещи кърпи за глава, расте. Затова Татарстан е последната надежда за мюсюлманите от бившия Съветски съюз.

Рафаел Хакимов, съветник на Шаймиев, използва термина “евро-ислям”, за да опише еволюиралата вяра на това място, считано дълго време за най-северния мюсюлмански аванпост. Накъдето и да се обърне, президентът Шаймиев се опитва да представи един благ имидж. Докато придружава Владимир Путин в Близкия Изток, татарският лидер демонстрира набожното лице на мюсюлманска Русия - тактика, която укрепва близкоизточната дипломация на Кремъл. През февруари саудитците го наградиха за заслуги към вярата. Когато говорят на западноевропейците обаче, татарските власти обичат да се представят като по-свободомислещи от тези в повечето други области на Русия.

Според Шаймиев много хора в арабските страни никога не са живели на равни начала с други култури, и учението им не задоволява нуждите на татарците. Затова правителството отвори свои религиозни училища и университети, за да разпространява предпочитаната форма на исляма.
По-различно е настроението сред политически активните московски мюсюлмани, лобирали за имам Степаненко. За благоразположението на властите се борят двама души - предпазливият Гайнутдинов и борбеният мюфтия Талгат Таджуддин, обявил през 2003 г. джихад срещу Америка. По-значително от тези двама кореняци обаче е едно движение, в основата на което стоят мюсюлмански предприемачи, журналисти и уеб-сайтове като www.islam.ru. Издателската къща “Ансар” също е свързана с този сайт и предлага преводи на руски език на ислямски мислители, както и по-хващащи окото заглавия като “Любов и секс в исляма”.

Никоя политическа сила в Русия няма особени перспективи, ако застане в открита опозиция на президента Путин. Затова и московските мюсюлмани са склонни да демонстрират силата си, критикувайки Запада повече, отколкото е нормално за Русия. Шамил Султанов, мюсюлмански законодател, близък на новото движение, възхвалява Путин за това, че “се е опълчил на Америка” и на порочните й планове. Такива приказки лесно се преплитат с руския национализъм, който гледа на исляма като на съюзник срещу Запада. Може би съвместимостта между политическия ислям в руски стил и типичната славянска гордост е една от причините, поради които Кремъл го толерира. Според мюсюлманския журналист Ринат Мухаметов термини като “евро-ислям” са отражение на покровителствения западен ориентализъм. А за един перспективен защитник на исляма в Москва нищо не може да бъде по-лошо.(e-vestnik,21 Април 2007)