11. 08. 2008 
Светът скърби за Махмуд Даруиш
На 9 август почина считаният за национален поет на Палестина Махмуд Даруиш. Това стана в болница в американския град Хюстън, щата Тексас. Неговото влияние в родината му, в арабските страни и в целия свят е толкова голямо, че вече почти два дни това тъжно събитие не слиза от първите страници на всички арабски медии. Водещите световни информационни агенции като Ройтерс, АФП, Асошейтед прес и други отбелязаха подобаващо кончината на авторитетния поет. Германската телеграфна агенция излезе с материал под заглавие: „Арабската мисловна арена загуби най-известния си съвременен поет”. Всички са единодушни, че Даруиш е най-значимият съвременен арабски поет, който в поезията си обединява любовта към родината и любимата. Неговите творби са преведени на 22 езика, а авторът е удостоен с много международни награди. Палестинските власти обявиха тридневен траур, предшестващ погребението му в центъра на автономията – град Рамала. Поетът Наоми Шихаб Ния намери най-точните думи за него: „Дардуиш е духът на палестинския народ, красноречив свидетел на прогонването и осиротяването.”
Махмуд Дарвуиш е роден на 13 март 1941 г. в малкото селце Баруа, в Западна Галилея в селско семейство. След създаването на държавата Израел неговото семейство бяга в Ливан, но не след дълго отново се връща в Палестина. Завършва гимназия в Кафр Ясин. На 19 години публикува своята първа стихосбирка „Птици без криле”. Присъединява се към партията „Раках” – Израелската комунистическа партия. През 1970 г. той напуска Израел, за да следва в Съветския съюз. Автоматично е лишен от израелско гражданство. В Московския държавен университет обаче учи едва една година, преди да отпътува за Египет и Ливан. В Египет работи в най-тиражния вестник „Ал Ахрам”. През 1973 г. Дарвуиш става член на Организацията за освобождение на Палестина и по тази причина получава забрана за влизане в Израел. През 1982 г. пише известната „Поема за Бейрут”, в която пресъздава по свой начин драматичните събития по време на обсадата на ливанската столица от израелските войски. Пет години по-късно е избран за член на Изпълнителния комитет на ООП. През 1988 г. пише манифеста, възприет като „Декларация на палестинския народ за независимост”. Свидетелство за нарастналата му популярност е фактът, че през същата година той е цитиран от тогавашния израелски министър-председател Ицхак Шамир по време на дискусия в Кнесета. Даруиш е обвинен, че желае да прогони евреите от тяхната родина. Поетът прави пояснение, че в своето творчество той е имал предвид Западния бряг и ивицата Газа, а не цялата държава Израел. През 1993 г. той подава оставката си от заеманата високоотговорна длъжност в знак на несъгласие с договорите от Осло.
През 1995 г. Махмуд Дарвуиш присъства на погребението на своя приятел – писателя Емил Хабиби, основател на Израелската комунистическа партия. От същата дата той получава позволение от израелските власти да живее в Рамала. Великият палестински поет е посещавал България няколко пъти. Всички те са били преди 1989 г. Първата съпруга на Даруиш е писателката Рана Кабани, а втората – египетската преводачка Хаят Хийни. Поетът не остави наследници.
Махмуд Даруиш е автор на повече от 30 творби лирика и 8 книги проза. Те са написани на арабски език. Динамичната житейска съдбата на поета е допринесла за това той да говори свободно английски, френски и иврит. Много от творбите му стават текстове на популярни палестински песни. Даруиш адмирира еврейския поет Яхуда Амихай. Той е впечатлен от неговите стихове, пропити с любов към същата земя, която боготвори и Даруиш. Той му „обявява” своеобразно съревнование – кой ще успее да пресъздаде по-добре неповторимата красота на тази страна. Арабският поет пита: „Кой я обича повече? Кой ще я опише по-добре?”
През 2000 г. тогавашният министър на образованието на Израел Йоси Сарид предлага творбите на Даруиш да бъдат включени в учебните програми на израелското средно образование. Премиерът Ехуд Барак отказва, тъй като според него „Израел все още не е готов за това.”
Махмуд Даруиш е известен със своите светски възгледи и неприязън към радикалното движение „Хамас”. Той иронизира неговите дейци, отправяйки им реторичния въпрос дали те са представителите на Аллах в Палестина. В тази връзка председателят на Политбюро на Хамас Халед Машаал нарече великия поет „неверник” в интервю по „Ал Джазира”. Въпреки сарказма на ислямистите, духът на безсмъртния поет ще продължи да генерира човечност, а неговите неповторими творби ще продължават да привличат симпатиите на милионите честни хора в Палестина, в арабския свят и по цялата земя.
Inform
Махмуд Даруиш
Публикации
