Ислямистите се проявиха в Либия: искат създаването на шериатски закони
29 Октомври 2011
Триполи, Либия /КРОСС/ Над 200 души от Бенгази вчера протестираха с искане шериатските закони да бъдат основа на бъдещото законодателство на Либия, предаде онлайн изданието на македонския ежедневник "Дневник". "Коранът е основата, а нашата конституция трябва да се основава на шериата", скандираха демонстрантите на Площада на свободата.
През изминалата неделя временния лидер на Либия Мустафа Абдел Джалили заяви в свещено слово, че шериата ще бъде основния закон в Либия.
"Всеки закон, който противоречи на шериата, се отменя и става невалиден", подчерта Джалили.
Тези коментари предизвикаха международни критики поради опасения, че "Арабската пролет" може да бъде шанс за нетолерантно ислямистко възстановяване на страната.
Минаре България
Ръководен принцип: "Ислямът,от началото на неговото възникване до днес в класическите си постановки и на практика строго се придържа към принципа за верска търпимост и отхвърля всяка агресия,която не е породена от агресия.Освен че подчртава общия корен на религиите и почита предходниците на Мухаммад в пророчеството,Ислямът призовава към обич и мирно съжителство между хората,към грижа за децата и родителите,за немощните,сираците,вдовиците,клетниците." Цветан Теофанов,Превод на Свещения Коран
Minaret news,BG
събота, октомври 29, 2011
сряда, октомври 26, 2011
„Мюсюслманинът се извисява, четейки Корана, извисявайки се, пък нараства копнежът му към Свещената книга.“
Доброто поражда добро
2011
Култура & Етика
Извършвайки един грях, човек се отдалечава една крачка от неопетнената атмосфера на вярата, доближава се една крачка до безверието, става по-предразположен към злото, по-склонен да извършва грехове. С извършването на едно добро той се изплъзва от тягостната атмосфера на греховете, укрепва своята вяра. Вследствие на това построява подслон, който ще го опазва от безверието. Така бива защитен от изпадане в заблуда.
Освен това, благодарение на извършеното добро, той открива в душата си по-силно желание към още други благодеяния. Ако веригата от злини наричаме „порочен кръг”, фактът, че доброто поражда друго добро и осигурява основа за бъдещи благодеяния, пораждането и наличието на постоянни добри дела можем да наименуваме с израза „праведен кръг”.
Всяко съзнателно извършено богослужение (ибадет) е възможност за пречистване и сближаване с Всевишния. Пречистването води до сближаване, а сближаването поражда пречистването. Чрез богослуженията човек се пречиства от душевното опетняване, освобождава се от греховете и се удостоява с Неговата близост. Сближаването с Аллах разпалва копнежа към богослуженията и желание в душата на човека за извършване на благодеяния. По този начин, чрез искрено и съзнателно извършване на богослуженията и добрите дела, пречистването и близостта на Всевишния ще следват едно след друго, осигурявайки постоянство в богослужението. Постоянството и верността осигуряват задълбочаване в душевния живот, задълбочаването пък отваря врати към извисяване на съзнанието и съвестта и удостоява човека със специален хоризонт на опознаване и обикване на Всевишния.
Любовта и душевната наслада
Този праведен кръг спомага човек да види и изпита висока благодат като опознаването (марифет), любовта (мухаббет) и душевната наслада (зевк-и рухани). Така че копнежът към богослуженията обгръща изцяло неговата душа и фактът, че е раб Божий, за него се превръща в душевна наслада. Изпитва наслада от всяко богослужение, сякаш яде мед и каймак, и не може да се наслади на преклонението пред Него.
Човек не трябва да претендира за душевни и духовни наслади. Но дори и да не ги следва, те могат да го сполетят като плод на богослужението му, под формата на благословия. Казвайки: „Знай, че най-издигнатата степен на човечността и най-доброто положение на човечеството е познанието за Аллах (марифетуллах), което се съдържа в тази вяра. Знай, че най-яркото щастие на хората и джиновете и най-сладкото блаженство е любовта към Аллах (мухаббетуллах), която произтича от това знание. Знай, че най-чистата радост за духа на човека и най-кристалното ликуване за сърцето му е духовната наслада, която извира от тази любов”, авторът на Рисале-и Нур (Послания от светлина) не ги представя като цел, а най-вече като естествен резултат. Бедиуззаман посочва, че истинското щастие, искрената радост, най-прелестното благодеяние и най-чистата наслада се съдържат в опознаването на Всевишния и любовта към Него. Когато човек достигне хоризонта на опознаването и любовта към Създателя, той ще почувства многократно душевната наслада и ще я изживее задълбочено.
Чети и се извисявай!
Дори и душевно, обвързването на богослуженията с насладата и удоволствията не подхожда на нашите принципи. Искреният мюсюлманин не трябва да очаква резултат от дейностите си като хадж, говеене, молитва, ридания и стонове, пронизващи мрака по време на нощната молитвата (техеджуд), от благотворителните дейности, извършени в името на опознаването и разпространяването на вярата. Не трябва да ги извършва, за да получи духовна наслада и за да се изпълни със задоволство. Всички негови дела трябва да бъдат извършени с вярата, че се извършват само с цел да се спазват повелите на Всевишния и желанието да се търси само Неговото одобрение. Ако човек опази в действителност чистите си намерения и отдадеността си във връзка с тази тема, винаги може да бъде награден с частични благоволения. Дори и да не претендира, от време на време ще повеят ветровете на божествената любов и душевната наслада и ще обкръжат неговата душа. Ето тези ветрове на опознаване, любов и душевна наслада ще го накарат да прекрачи още една крачка в този праведен кръг, съвестта му ще повтаря: „Хайде, направи и това, довърши и това, извърши това добро дело.” Така съзнателните дела ще допринесат за постигане на постоянство, постоянството – до задълбочаване, а задълбочаването – до извършването на низ от добри дела.
Извършвайки богослужение, човек се извисява духовно, извисявайки се, пък се изпълва с копнеж към служене. Както се посочва в едно предание от Пророка Муахммед: „Мюсюслманинът се извисява, четейки Корана, извисявайки се, пък нараства копнежът му към Свещената книга.“
Освен това, благодарение на Корана, той се извисява до високи хоризонти и в отвъдния свят. Там ще му се каже: „Чети и се извисявай!” Като награда за всяко изучено знамение по време на земния живот на него му се дарява заслугата да напредва още повече. Безспорно, четенето спомага за извисяването. То поражда радост в душата и предизвиква чувство за по-голяма любознателност. Така четенето и извисяването образуват един праведен кръг между богослужението и усъвършенстването.
Докато човек стои в този праведен кръг и кръгът продължава да твори добрини, трудностите по пътя на богослужението започват да се улесняват, богослужението престава да бъде тежест и бреме, непреодолимите препятствия намаляват, превръщат се в неща, които могат да се преодолеят.
Така човек става по-взискателен към повелите на религията, съвестта му реагира на забраните. Изпитва отвращение от всякакви думи, дейности и поведения, които съдържат пороците безверие, идолопоклонничество, недоволство, заблуда и грехопадение. Посягането към забранените нещата за него е като да държи огън в дланите си. Бяга от всички злини, които го доближават до прелюбодеянието, сякаш бяга от пламъка на Ада. Всяко сторено добро го отправя към други добрини. След всяко въздържане от греха и злото той се отдалечава от тях, подсилвайки решението си да стои далеч от тях, колкото е възможно.
Фетхуллах Гюлен
"Заман" / Минаре България
2011
Култура & Етика
Извършвайки един грях, човек се отдалечава една крачка от неопетнената атмосфера на вярата, доближава се една крачка до безверието, става по-предразположен към злото, по-склонен да извършва грехове. С извършването на едно добро той се изплъзва от тягостната атмосфера на греховете, укрепва своята вяра. Вследствие на това построява подслон, който ще го опазва от безверието. Така бива защитен от изпадане в заблуда.
Освен това, благодарение на извършеното добро, той открива в душата си по-силно желание към още други благодеяния. Ако веригата от злини наричаме „порочен кръг”, фактът, че доброто поражда друго добро и осигурява основа за бъдещи благодеяния, пораждането и наличието на постоянни добри дела можем да наименуваме с израза „праведен кръг”.
Всяко съзнателно извършено богослужение (ибадет) е възможност за пречистване и сближаване с Всевишния. Пречистването води до сближаване, а сближаването поражда пречистването. Чрез богослуженията човек се пречиства от душевното опетняване, освобождава се от греховете и се удостоява с Неговата близост. Сближаването с Аллах разпалва копнежа към богослуженията и желание в душата на човека за извършване на благодеяния. По този начин, чрез искрено и съзнателно извършване на богослуженията и добрите дела, пречистването и близостта на Всевишния ще следват едно след друго, осигурявайки постоянство в богослужението. Постоянството и верността осигуряват задълбочаване в душевния живот, задълбочаването пък отваря врати към извисяване на съзнанието и съвестта и удостоява човека със специален хоризонт на опознаване и обикване на Всевишния.
Любовта и душевната наслада
Този праведен кръг спомага човек да види и изпита висока благодат като опознаването (марифет), любовта (мухаббет) и душевната наслада (зевк-и рухани). Така че копнежът към богослуженията обгръща изцяло неговата душа и фактът, че е раб Божий, за него се превръща в душевна наслада. Изпитва наслада от всяко богослужение, сякаш яде мед и каймак, и не може да се наслади на преклонението пред Него.
Човек не трябва да претендира за душевни и духовни наслади. Но дори и да не ги следва, те могат да го сполетят като плод на богослужението му, под формата на благословия. Казвайки: „Знай, че най-издигнатата степен на човечността и най-доброто положение на човечеството е познанието за Аллах (марифетуллах), което се съдържа в тази вяра. Знай, че най-яркото щастие на хората и джиновете и най-сладкото блаженство е любовта към Аллах (мухаббетуллах), която произтича от това знание. Знай, че най-чистата радост за духа на човека и най-кристалното ликуване за сърцето му е духовната наслада, която извира от тази любов”, авторът на Рисале-и Нур (Послания от светлина) не ги представя като цел, а най-вече като естествен резултат. Бедиуззаман посочва, че истинското щастие, искрената радост, най-прелестното благодеяние и най-чистата наслада се съдържат в опознаването на Всевишния и любовта към Него. Когато човек достигне хоризонта на опознаването и любовта към Създателя, той ще почувства многократно душевната наслада и ще я изживее задълбочено.
Чети и се извисявай!
Дори и душевно, обвързването на богослуженията с насладата и удоволствията не подхожда на нашите принципи. Искреният мюсюлманин не трябва да очаква резултат от дейностите си като хадж, говеене, молитва, ридания и стонове, пронизващи мрака по време на нощната молитвата (техеджуд), от благотворителните дейности, извършени в името на опознаването и разпространяването на вярата. Не трябва да ги извършва, за да получи духовна наслада и за да се изпълни със задоволство. Всички негови дела трябва да бъдат извършени с вярата, че се извършват само с цел да се спазват повелите на Всевишния и желанието да се търси само Неговото одобрение. Ако човек опази в действителност чистите си намерения и отдадеността си във връзка с тази тема, винаги може да бъде награден с частични благоволения. Дори и да не претендира, от време на време ще повеят ветровете на божествената любов и душевната наслада и ще обкръжат неговата душа. Ето тези ветрове на опознаване, любов и душевна наслада ще го накарат да прекрачи още една крачка в този праведен кръг, съвестта му ще повтаря: „Хайде, направи и това, довърши и това, извърши това добро дело.” Така съзнателните дела ще допринесат за постигане на постоянство, постоянството – до задълбочаване, а задълбочаването – до извършването на низ от добри дела.
Извършвайки богослужение, човек се извисява духовно, извисявайки се, пък се изпълва с копнеж към служене. Както се посочва в едно предание от Пророка Муахммед: „Мюсюслманинът се извисява, четейки Корана, извисявайки се, пък нараства копнежът му към Свещената книга.“
Освен това, благодарение на Корана, той се извисява до високи хоризонти и в отвъдния свят. Там ще му се каже: „Чети и се извисявай!” Като награда за всяко изучено знамение по време на земния живот на него му се дарява заслугата да напредва още повече. Безспорно, четенето спомага за извисяването. То поражда радост в душата и предизвиква чувство за по-голяма любознателност. Така четенето и извисяването образуват един праведен кръг между богослужението и усъвършенстването.
Докато човек стои в този праведен кръг и кръгът продължава да твори добрини, трудностите по пътя на богослужението започват да се улесняват, богослужението престава да бъде тежест и бреме, непреодолимите препятствия намаляват, превръщат се в неща, които могат да се преодолеят.
Така човек става по-взискателен към повелите на религията, съвестта му реагира на забраните. Изпитва отвращение от всякакви думи, дейности и поведения, които съдържат пороците безверие, идолопоклонничество, недоволство, заблуда и грехопадение. Посягането към забранените нещата за него е като да държи огън в дланите си. Бяга от всички злини, които го доближават до прелюбодеянието, сякаш бяга от пламъка на Ада. Всяко сторено добро го отправя към други добрини. След всяко въздържане от греха и злото той се отдалечава от тях, подсилвайки решението си да стои далеч от тях, колкото е възможно.
Фетхуллах Гюлен
"Заман" / Минаре България
вторник, октомври 25, 2011
Умерени Ислямисти печелят изборите в Тунис
Умерени Ислямисти печелят изборите в Тунис
Аудио ТУК.
Ислямистите в Тунис се обявиха за победители в първите свободни избори в страна. Те твърдят, че са спчелили поне 40 процента от гласовете.
Окончателните резултати се очаква да бъдат обявени тази вечер. От партията -победител Ан Нахда се самоопределят като умерени и се разграничават от традиционните ислямистки движения.
Вече обявиха, че са готови да се коалират със светски партии и че ще зачитат правата на жените и на малцинствата в Тунис.
бнт / Минаре България
Аудио ТУК.
Ислямистите в Тунис се обявиха за победители в първите свободни избори в страна. Те твърдят, че са спчелили поне 40 процента от гласовете.
Окончателните резултати се очаква да бъдат обявени тази вечер. От партията -победител Ан Нахда се самоопределят като умерени и се разграничават от традиционните ислямистки движения.
Вече обявиха, че са готови да се коалират със светски партии и че ще зачитат правата на жените и на малцинствата в Тунис.
бнт / Минаре България
понеделник, октомври 24, 2011
ЛИБИЯ ЩЕ БЪДЕ ШАРИАТСКА ДЪРЖАВА
Лидерът на Преходния Национален Съвет на Либия Мустафа Абдулджелил оповести че новата държавна система на Либия ще се ръководи по каноните на шариата....
Изпратена 24.10.2011 10:01:16 UTC
Обновена 24.10.2011 10:01:16 UTC
Лидерът на Преходния Национален Съвет на Либия Мустафа Абдулджелил оповести че новата държавна система на Либия ще се ръководи по каноните на шариата.
В словото което произнесе пред десетки хиляди души събрали се на площада в центъра на град Бенгази за да отпразнуват победата и Деня на Освобождението, Абдулджелил каза че са ислямска страна в която ще бъдат валидни каноните на шариата.
Той каза че законите за гражданския брак и разводите, приети по време на управлението на убития бивш лидер Муамер Кадафи са в разрез с каноните на шариата и вече не са валидни. Той подчерта че ще бъдат отворени ислямски банки в които няма да има лихви.
Той призова и въоръжените групи да не откриват огън във въздуха за да изразяват радостта си тъй като може да бъдат ранени цивилни граждани и това е в разрез с шариата.
Абдулджелил призова всички либийци да погасят огъня на омразата в сърцата си за да може целият народ да вземе участие във възстановяването на страната.
Абдулджелил отправи послание и към опозицията в другите арабски страни и каза че пожелава на сирийците и йеменците да получат това което искат.
РГТ / Минаре България
Ръководителят на ПНС на Либия Мустафа Абдел Джалил:„Ние, като ислямска държава, приехме ислямския шериат като основа на законодателството"
Новата Либия ще живее по ислямския закон, заяви ръководителят на ПНС
24 Октомври 2011
Триполи, Либия /КРОСС/ Либия, чието освобождението от режима на Кадафи новите власти оповестиха вчера, ще живее по ислямските закони и всеки друг закон, противоречащ на шериата ще бъде отменен, заяви ръководителят на Преходния национален съвет на Либия Мустафа Абдел Джалил. „Ние, като ислямска държава, приехме ислямския шериат като основа на законодателството", заяви Джалил, цитиран от агенция "Ал Иктисадия". Като пример за закон, който не отговаря на ислямското право, ръководителят на ПНС посочи забраната за многоженството, като заяви, че той ще бъде променен.
Минаре България
24 Октомври 2011
Триполи, Либия /КРОСС/ Либия, чието освобождението от режима на Кадафи новите власти оповестиха вчера, ще живее по ислямските закони и всеки друг закон, противоречащ на шериата ще бъде отменен, заяви ръководителят на Преходния национален съвет на Либия Мустафа Абдел Джалил. „Ние, като ислямска държава, приехме ислямския шериат като основа на законодателството", заяви Джалил, цитиран от агенция "Ал Иктисадия". Като пример за закон, който не отговаря на ислямското право, ръководителят на ПНС посочи забраната за многоженството, като заяви, че той ще бъде променен.
Минаре България
2011: 06 ноември - Курбан Байрам
2011: 06 ноември
Курбан байрам Курбан Байрамът(на турски:Kurban Bayramı) (на арабски: عيد الأضحى, „ид (ейд) ал-ада“) е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманският календар хиджра в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим.
На него се колят жертвени животни (наречени курбани) — овце, кози, камили, крави и телета.
Чете се специална молитва преди коленето.
Курбан Байрам е 70 дни след Рамазан Байрам и продължава 3 или 4 дни.
От по–възрастните отново се иска прошка.
За благодарност към Аллах, че го е дарил с богатство, всеки който има над определен брой овце, кози, крави и т.н., трябва да направи курбан.
Този курбан се раздава на бедните.
Хората, които ще правят курбан, заедно са винаги нечетно число (3,5,7).
Те купуват говедо и го разпределят за себе си, за бедните и за съседите си.
Предстоящи дати за празника
Посочените дати са приблизителни
* 2011: 06 ноември
* 2012: 26 октомври
* 2013: 16 октомври
Минаре България
Курбан байрам Курбан Байрамът(на турски:Kurban Bayramı) (на арабски: عيد الأضحى, „ид (ейд) ал-ада“) е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманският календар хиджра в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим.
На него се колят жертвени животни (наречени курбани) — овце, кози, камили, крави и телета.
Чете се специална молитва преди коленето.
Курбан Байрам е 70 дни след Рамазан Байрам и продължава 3 или 4 дни.
От по–възрастните отново се иска прошка.
За благодарност към Аллах, че го е дарил с богатство, всеки който има над определен брой овце, кози, крави и т.н., трябва да направи курбан.
Този курбан се раздава на бедните.
Хората, които ще правят курбан, заедно са винаги нечетно число (3,5,7).
Те купуват говедо и го разпределят за себе си, за бедните и за съседите си.
Предстоящи дати за празника
Посочените дати са приблизителни
* 2011: 06 ноември
* 2012: 26 октомври
* 2013: 16 октомври
Минаре България
Смокинята и маслината подтикнали към Ислям
Смокинята и маслината подтикнали към Ислям
Таха Ибрахим Халифа - професор – академик по народна медицина и билколечение при университета Ал-Азхар разказва следното за Металотионеин (Metallothionein).
Металотеонеинът е елемент, който се отделя в малки количества от мозъка на човека и животните. Той представлява белтък съдържащ сяра и по тази причина лесно се свързва с цинка, желязото и фосфора. Металотеинеинът е важен елемент за жизнеността на организма, в частност намалява холестерола в организма, спомага за по-доброто усвояване на храната, укрепва сърдечната дейност и нормализира работата на дихателните органи.
Отделянето на този елемент от организма започва в периода от 15 до 35 години и се прекратява когато човек навърши 60 години.
Установявайки това японските учени започнали да изследват състава на различните разстения и билки с надеждата да открият този вълшебен елексир на младостта.
Най-накрая достигнали до извода, че този елемент се съдържа само в два вида разстения – смокинята и маслината.
Правилно е казал Аллах в Свещения Коран
1.Кълна се в смоковницата и в маслината,
2.и в Синайската планина,
3.и в [Мека] този град на сигурност
(Всевишният Аллах отправя клетва в името на смоковницата и маслината символ на
Палестина, където е бил изпратен с пророческа мисия Иса; в името на Синайската планина мястото, където Аллах е говорил на Муса; и в името на Мека града, където е роден и е проповядвал Пратеника на Аллах Мухаммад, мир на всички тях.)
4.Ние сътворихме човека с превъзходен облик.
5.После го отхвърляме най-унизен от унизените,
(Сред живите създания във Вселената човекът има най-превъзходен облик и е дарен с
разум. Тогава, ако той не изпълнява дълга си към Аллах и е неверник, се превръща в най-
унизения и наказанието му съответства на неговото превъзходство.)
6.освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда.
7.И какво тогава те кара [о, човече] да взимаш за лъжа Възмездието?
8.Не е ли Аллах Най-мъдрият съдник?
Да се поразмислим върху клетвата на Всевишния Аллах за смокинята и маслината и връзката им с човешкото здраве, който той е създал в най-прекрасен вид.
След като станало известно, че металотионеин може да се получи от смокиня и маслина се разбрало, че използването само на едното от тях не води до желания резултат. Откривайки това японските учени започнали да изследват какво е най-благоприятното съчетание от двата плода, за да се получи желания резултат. В крайна сметка се установило – една смокиня и седем маслини.
Запознавайки се с тези резултати от изследването професор Таха Ибрахим Халифа започнал да търси в Свещенния Коран какво е споменато за тези два плода. Резултатът бил поразителен – оказало се, че в Корана думата смокиня се среща само един път, докато маслина шест пъти и още в сура Вярващите, айет 20 .и [маслиново] дърво, което никне в Синайската планина. То дава мазнина и препитание за хранещите се. Професорът изпратил всичко това на японските учени и те на свои ред се уверили, че това което те са открили е било известно на мюсюлманите още преди 1427 години. След всичко това ръководителя на научно-изследователската група обявил, че приема исляма и предал авторските права на научното откритие на професор Таха Ибрахим.
http://genmuftibg.net / Mинаре България
ОТВОРЕНА БЕ АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА В ДИЯРБАКЪР
ОТВОРЕНА БЕ АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА В ДИЯРБАКЪР...
В град Диярбакър, след 30 годишен период отвори врати арменската църква Сурп Гирагос, която е сред най-големите арменски църкви в Близкия Изток.
Изпратена 23.10.2011 10:01:03 UTC
Обновена 23.10.2011 10:01:03 UTC
В град Диярбакър, след 30 годишен период отвори врати арменската църква Сурп Гирагос, която е сред най-големите арменски църкви в Близкия Изток.
На церемонията по откриването на църквата присъстваха хиляди гости от страната и чужбина.
На церемонията бе отдадена почит и на военнослужещите загинали по време на терористичното нападение в Хаккяри.
Гала вечерята и концертът бяха анулирани.
РГТ / Минаре България
В град Диярбакър, след 30 годишен период отвори врати арменската църква Сурп Гирагос, която е сред най-големите арменски църкви в Близкия Изток.
Изпратена 23.10.2011 10:01:03 UTC
Обновена 23.10.2011 10:01:03 UTC
В град Диярбакър, след 30 годишен период отвори врати арменската църква Сурп Гирагос, която е сред най-големите арменски църкви в Близкия Изток.
На церемонията по откриването на църквата присъстваха хиляди гости от страната и чужбина.
На церемонията бе отдадена почит и на военнослужещите загинали по време на терористичното нападение в Хаккяри.
Гала вечерята и концертът бяха анулирани.
РГТ / Минаре България
неделя, октомври 23, 2011
При земетресението в Туриця има жертви и разрушения, 50 души са хоспитализирани
При земетресението в Туриця има жертви и разрушения, 50 души са хоспитализирани
Снимки ТУК !!!
23 октомври 2011
Анкара. Земетресението провинция Ван в Югоизточна Турция доведе до жертви и разрушения, съобщи пресслужбата на турското правителство, цитирана от РИА Новости.
Администрацията в провинцията съобщи, че първите 50 пострадали в резултат на труса са настанени в болници.
Земетресение с магнитуд 6,6 по Рихтер бе регистрирано в югоизточната част на Турция в 13.40 ч. местно време. Епицентърът му е бил на дълбочина пет километра, съобщава сеизмологичната обсерватория на Босфорския университет. По данни на американската геоложка служба трусът е бил с магнитуд 7,6 по Рихтер, като след него е последвал вторичен трус от 5,5 по Рихтер.
Град Ван е разположен в близост до границата с Иран, той е с население около 320 хиляди души.
иаф / Минаре България
Снимки ТУК !!!
23 октомври 2011
Анкара. Земетресението провинция Ван в Югоизточна Турция доведе до жертви и разрушения, съобщи пресслужбата на турското правителство, цитирана от РИА Новости.
Администрацията в провинцията съобщи, че първите 50 пострадали в резултат на труса са настанени в болници.
Земетресение с магнитуд 6,6 по Рихтер бе регистрирано в югоизточната част на Турция в 13.40 ч. местно време. Епицентърът му е бил на дълбочина пет километра, съобщава сеизмологичната обсерватория на Босфорския университет. По данни на американската геоложка служба трусът е бил с магнитуд 7,6 по Рихтер, като след него е последвал вторичен трус от 5,5 по Рихтер.
Град Ван е разположен в близост до границата с Иран, той е с население около 320 хиляди души.
иаф / Минаре България
петък, октомври 21, 2011
Площад „Бански" и „Баня баши” в Стара София
"Баня Баши" в зората на миналия век Фото: Архив
Площад „Бански" и „Баня баши” в Стара София
:::
Авторски снимки:Кадъ Сейфуллах Ефенди Джамия - град София,архитект:Мимар Синан,построена:1567 г. (Баня баши джамия - град София)!
:::
Тихомира Михайлова
История за жена–вампир около джамията плаши дълго столичани
„Бански”, това е името не на плажни монокини, а на едно от основните места в Стара София.
Това не е сграда, а площад. Той е един от най-старите и важни в градоустройствено отношение места в центъра на София. Особено след Освобождението. Около него са някои от основните пазари в столицата. Именно там е построена и сградата на Централните хали. Пак там е и тази на Централната баня, която преди това е била турски хамам. Там се намира и минералният извор на града, който е бил каптиран още през I в. и е служил на софиянци до 1912 година. И ако първият закрит базар в страната, каквито са Халите, е плод на усилието на управниците в новата история на София, то на площада има една друга сграда, която съществува много по-отрано. Тя съществува и днес и пленява с красотата. Това е джамията „Баня баши”.
Софийската джамия е построена по инициатива и с финансовата подкрепа на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Именно затова в някои писмени източници молитвеният храм се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". Тя всъщност е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.
На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра. Хиджра е мюсюлманско летоброене, което означава, че джамията е построена през 1566 или 1567 година.
Тя е изградена от един от най-видните тогава османски архитекти – Хаджи Мимар Синан. Според турския пътеписец Евлия Челеби, Синан е роден в Чепеларе. Строил е джамии и мостове. Сред тях тези в Кония (Чирашка работа), в Бруса (Калфенска работа). Създател е и на прочутата Султанселимова джамия в Одрин, която самият той определя като „майсторска работа". Негово дело е и мостът при Свиленград - Мустафа паша мост от 1529 година. Но да се върнем към столичната джамия.
„Баня баши" е получила името си от голямата баня, която се е намирала до нея в турско време. Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе и минарето. В предната й част има една пристройка, т. нар тетимме, с три малки кубета.
"Баня баши” е интересно архитектурно творение. Тя изцяло отразява спецификата на османската архитектура през XVI век. В нея обаче се забелязват и заемки. Стилът на Синан е силно повлиян от византийския архитектурен стил на църквата „Света София” в Истанбул (в последствие джамия, каквато е и до днес) и това влияние до известна степен е видимо и при „Баня баши” джамия. Стените й са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръча са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Короните са двойни редове от сталагмит. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини. Вътрешното пространство на „Баня баши” джамия е разделено на две нива. Второто ниво представлява молитвено място единствено за жени. Минарето на джамията представлява изящно архитектурно произведение. Според пътеписеца Евлия Челеби, посетил София през XVII век, минарето на „Баня баши” било най-красивото между многобройните минарета на София. Самата джамията също нямала равна на себе си. Вътрешността й придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на XX век. Това става с финансовата помощта на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, в това число измазване и боядисване са правени и след Втората световна война. В повечето случаи те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. Така в нея на петъчните молитви се събират около 700 души, а покрай едни от свещените празници на мюсюлманите – байрамите в джамията се побират и много повече хора.
В миналото около джамията се намирали гробниците на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.
Около сградата на „Баня баши” има и една интересна история. През далечната 1866 година, на страниците на вестник „Дунав” се появява следната новина – „ Жена-вампир в София”. Малко стряскащо. Дали е вярно, така и не става ясно. Но ето какво гласи кратка и взривоопасна новина – „С удивление ся научавам, че около „Баня баши” в София, появила ся една жена вампир. Тя била някоя си Тота, която умряла напреди и уж била ходила в къщите на тогоз и оногоз, та ги обезпокоявала, от което хората ся уплашили и смутили и ся отнесли на правителството да го молят, за да махне тоя вампир”.
Как точно правителството би могло да премахне въпросния вампир, не се описва. Забавно е обаче да надникнем в страховете на столичани от онова време, когато престъпността не е в днешните размери и това да срещнеш вампир е стряскащо. Всъщност под площад „Бански”, където се намира и „Баня баши”, се намират археологически останки от римския период на София. Може да се окаже, че вампирката Тота е някоя видна византийска особа.
Площад “Бански” има статут на историческа градина като паметник на културата. Той е реконструиран през 2004 година, когато е възстановен и фонтанът пред Централната баня.
в но / Минаре България
Площад „Бански" и „Баня баши” в Стара София
:::
Авторски снимки:Кадъ Сейфуллах Ефенди Джамия - град София,архитект:Мимар Синан,построена:1567 г. (Баня баши джамия - град София)!
:::
Тихомира Михайлова
История за жена–вампир около джамията плаши дълго столичани
„Бански”, това е името не на плажни монокини, а на едно от основните места в Стара София.
Това не е сграда, а площад. Той е един от най-старите и важни в градоустройствено отношение места в центъра на София. Особено след Освобождението. Около него са някои от основните пазари в столицата. Именно там е построена и сградата на Централните хали. Пак там е и тази на Централната баня, която преди това е била турски хамам. Там се намира и минералният извор на града, който е бил каптиран още през I в. и е служил на софиянци до 1912 година. И ако първият закрит базар в страната, каквито са Халите, е плод на усилието на управниците в новата история на София, то на площада има една друга сграда, която съществува много по-отрано. Тя съществува и днес и пленява с красотата. Това е джамията „Баня баши”.
Софийската джамия е построена по инициатива и с финансовата подкрепа на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Именно затова в някои писмени източници молитвеният храм се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". Тя всъщност е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.
На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра. Хиджра е мюсюлманско летоброене, което означава, че джамията е построена през 1566 или 1567 година.
Тя е изградена от един от най-видните тогава османски архитекти – Хаджи Мимар Синан. Според турския пътеписец Евлия Челеби, Синан е роден в Чепеларе. Строил е джамии и мостове. Сред тях тези в Кония (Чирашка работа), в Бруса (Калфенска работа). Създател е и на прочутата Султанселимова джамия в Одрин, която самият той определя като „майсторска работа". Негово дело е и мостът при Свиленград - Мустафа паша мост от 1529 година. Но да се върнем към столичната джамия.
„Баня баши" е получила името си от голямата баня, която се е намирала до нея в турско време. Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе и минарето. В предната й част има една пристройка, т. нар тетимме, с три малки кубета.
"Баня баши” е интересно архитектурно творение. Тя изцяло отразява спецификата на османската архитектура през XVI век. В нея обаче се забелязват и заемки. Стилът на Синан е силно повлиян от византийския архитектурен стил на църквата „Света София” в Истанбул (в последствие джамия, каквато е и до днес) и това влияние до известна степен е видимо и при „Баня баши” джамия. Стените й са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръча са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Короните са двойни редове от сталагмит. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини. Вътрешното пространство на „Баня баши” джамия е разделено на две нива. Второто ниво представлява молитвено място единствено за жени. Минарето на джамията представлява изящно архитектурно произведение. Според пътеписеца Евлия Челеби, посетил София през XVII век, минарето на „Баня баши” било най-красивото между многобройните минарета на София. Самата джамията също нямала равна на себе си. Вътрешността й придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на XX век. Това става с финансовата помощта на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, в това число измазване и боядисване са правени и след Втората световна война. В повечето случаи те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. Така в нея на петъчните молитви се събират около 700 души, а покрай едни от свещените празници на мюсюлманите – байрамите в джамията се побират и много повече хора.
В миналото около джамията се намирали гробниците на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.
Около сградата на „Баня баши” има и една интересна история. През далечната 1866 година, на страниците на вестник „Дунав” се появява следната новина – „ Жена-вампир в София”. Малко стряскащо. Дали е вярно, така и не става ясно. Но ето какво гласи кратка и взривоопасна новина – „С удивление ся научавам, че около „Баня баши” в София, появила ся една жена вампир. Тя била някоя си Тота, която умряла напреди и уж била ходила в къщите на тогоз и оногоз, та ги обезпокоявала, от което хората ся уплашили и смутили и ся отнесли на правителството да го молят, за да махне тоя вампир”.
Как точно правителството би могло да премахне въпросния вампир, не се описва. Забавно е обаче да надникнем в страховете на столичани от онова време, когато престъпността не е в днешните размери и това да срещнеш вампир е стряскащо. Всъщност под площад „Бански”, където се намира и „Баня баши”, се намират археологически останки от римския период на София. Може да се окаже, че вампирката Тота е някоя видна византийска особа.
Площад “Бански” има статут на историческа градина като паметник на културата. Той е реконструиран през 2004 година, когато е възстановен и фонтанът пред Централната баня.
в но / Минаре България
четвъртък, октомври 20, 2011
„Да пием турско кафе“
По пътя на турското кафе в България
2011
„Да пием турско кафе“ е опит за създаване на платформа за възпитание на толерантно поведение, преодоляване на предразсъдъците към другия и различния в България“. Това споделя журналистката Таня Мангалакова, която миналата седмица представи проекта в София. Тя заедно с журналистическо сдружение „Балкански форум“ са провели изследване на традицията от османско време за приготвяне на кафе в джезве в няколко региона на съвременна България. Целта е да се представи биографията на турското кафе в ежедневието на българина независимо от етнос и религия и превръщането му в туристическа атракция.
В резултат на това от сдружението са изготвили он-лайн брошурата „Да пием турско кафе“. В нея са поместени истории и фотографии от различни краища, намерени и заснети в хода на пътувания през лятото на 2011 гoодина.
Исперих: „Пием го само вкъщи“
„В градовете на Лудогорието – Разград и Исперих турско кафе не се предлага по кафенетата. В този край на България само турците по селата пият кафе на джезве вкъщи“, разказва за своите наблюдения Таня Мангалакова. „Турското кафе изчезва от град Исперих веднага след началото на трансформацията на политическата система в България“, казва Боряна Матева, директор на Историческия музей в града. Джанан Родоплу, секретар на община Исперих, обяснява, че местните турци пият турско кафе само вкъщи. „Като се каже турско кафе, в нашия край всеки знае за какво иде реч, че това е кафе с джезве и е част от бита на хората, ние не го приемаме като турско кафе“.
Балчик: С кардамон и карамфил в „Двореца“
Преди години в Балчик имало три кафенета, в които се сервирало турско кафе. Едното бело до морето до т. нар. „турска баня“. По-старите балчиклии помнели кафенето на Йорго. Най-известното кафене в града било на бай Ахмет, намиращо се зад читалището в къща на ъгъла. Посещавали го хора от елита на Балчик – лекари, учители, адвокати, местни турци интелектуалци. При бай Ахмет са ходили и българи, и турци, но само мъже. В приморския град съществувала и традиция кафета да се приготвя с кардамон и карамфил.
Габрово: Възрожденско кафе
„От 1993 г. в етнографския комплекс „Етъра“ край Габрово се предлага кафе на пясък в кокетното малко дюкянче над шекерджийницата наречено „Възрожденско кафене“. „В този старопланински край габровци са пиели кафе в джезве, но не го наричат турско кафе заради историята“, пояснява Мангалакова. Днес кафенето в „Етъра“, където се прави мераклийско турско кафе с всички табиети, се нарича „възрожденско“, а в менюто турското кафе е загатнато описателно като „кафе на пясък“. Във „Възрожденското кафене“ на „Етъра“ кафето на пясък се сервира с бяло сладко и вода.
Златоград: Въртяно кафе от табла на Кардашлъка
В днешен Златоград турско кафе се прави в три кафенета. Атракция в града е да се види как кафеджийката Ваня Печева върти 200-годишната табла на Кардашлъка с кафета. Може да върти до 9 чаши кафе, но е доста тежко, затова гледа да не слага повече от 4 чаши. Ваня приготвя кафе на пясък по рецептата на Кардашлъка. Кафеджийката обяснява, че в състава на кафето се използва домашна ръж от село Старцево, която родопчани сеят специално за кафенето. Кафето се мели във Златоград.
Девин: Сода за хубав каймак
В Девин използват някои трикове, когато приготвят турско кафе. Слагат в джезвето трите съставки, вода, захар и кафе, за да може докато се затопля, водата да абсорбира по-добре вкуса на кафето. В кафето трябва да има ръж и леблебия, за да наподобява турското кафе. Преди когато не е имало толкова много видове кафе, тукашните хора са го правили само от ръж и леблебия. Домакините в Девин използват трик, за да получат хубава пяна на кафето. Намокрят кибритена клечка и я пъхат в сода бикарбонат. После слагат клечката в джезвето за малко, преди да заври кафето. Добавянето на малко сода бикарбонат в кафето дава по-хубав каймак.
Чаша турско кафе има 40 години хатър!
„Една чаша турско кафе има 40 години хатър! Приятели за цял живот!“, гласи турска поговорка. Турското кафе се отличава със специфичен вкус, пяна, аромат, сваряване и поднасяне. Това е единственото кафе, което се поднася с утайка. Кафенетата са част от турската национална култура и идентичност. Турското кафе съдържа малка доза кофеин, сервира се във филджан, който запазва температурата. То няма нужда от филтър, защото утайката остава на дъното. Класическата рецепта на турското кафе е на всеки човек да се прави индивидуално кафе, затова и най-хубавите медни джезвета съдържат доза само за един човек. За да стане хубаво кафе, рецептата е следната: слага се по една кафена чаша студена вода на човек в джезвето, две чаени лъжички кафе, захар по желание. Когато е по-сладко, кафето става шекерлия. Хубаво свареното кафе трябва да има плътен каймак, цветът на кафето да е светлокафяв, то трябва да се сервира гореща, за да се сърба. При поднасяне се сервира заедно с вода и нещо сладко – локум, шоколад, курабия. За да се усети по-добре вкуса на кафето, първо, трябва да се отпие глътка вода.
Aхмед Aхмедов
"Заман" / Минаре България
вторник, октомври 18, 2011
Енорийският свещеник отец Петър и районният мюфтия Бейхан Мехмед дадоха пример за етническа и верска толерантност
Поп и мюфтия призовават за толерантност по време на вота
18-10-2011
Енорийският свещеник отец Петър и районният мюфтия Бейхан Мехмед дадоха пример за етническа и верска толерантност. Мюсюлманският духовник посети християнския си колега заедно с членове на Младежкото ДПС и подари цял чувал зърно за гълъбарникът на църквата. От своя страна отец Петър дари Бейхан Мехмед с два снежнобели гълъба, символ на мира и разбирателството между двете религии в града. Заедно с младежите от ДПС те нахраниха множеството гълъби.
С този скромен знак ние искаме да подчертаем, че желаем политическа и етническа толерантност по време на местните избори. Призоваваме хората от различни формации да не насъскват гражданите един срещу друг, за да не се получи втора Катуница, каза отец Петър. Районният мюфтия Бехан Мехмед сподели, че се завръща от Америка, където е гостувал на религиозните общности. През цялото време мислех за моя приятел отец Петър и му донесох скромен подарък, каза за Кърджали бг вести духовникът.
Кадир Мустафов от МДПС сподели, че са нарекли тази проява „Толерантност”. Той напомни че преди няколко месеца членове на неговата организация са боядисали пейките в двора на църквата и джамията с благословията на свещеника и мюфтията.
Георги Кулов
http://www.kardjali.bgvesti.net / Минаре България
:::
Хасан Азис дари озвучаване на църквата „Св.Георги"
Инж. Хасан Азис дарява озвучаване на централната градска църква „Св.Георги” в Кърджали. Това бе огласено по време на неделната литургия, на която присъства и инж. Хасан Азис. „Радвам се, че вече и църквата няма да има проблем с озвучаването, защото в нашия град – столица на толерантността, искаме да се чува ясно и гласа на църквата”, каза инж. Азис. „Преди години ние засадихме едно дърво, което започна да дава своя плод, а именно това е разбирателството между хората в този град”, посочи в поздравлението си към присъстващите в храма той.
„Единствено Хасан Азис, от всички претенденти за кмет на Кърджали уважи миряните на неделна литургия. През изминалите осем години той винаги показваше, че е кмет на всички кърджалийци”, заяви отец Петър Гарена.
По време на втория си мандат кърджалийският градоначалник реши проблема с художественото осветление на джамията и църквата в Кърджали. Сега и двата храма решават проблемите си с озвучаването.
Кърджаалъ хабер / Минаре България
Сюзан Сарандън нарече нацист папа Бенедикт XVI
Сюзан Сарандън нарече нацист папа Бенедикт XVI
18.10.2011
Лос Анджелис. Папа Бенедикт XVI бе наречен нацист от Сюзън Сарандън по време на дискусия на филмовия фестивал в Ню Йорк, предаде Ройтерс.
Холивудската звезда, отличена с награда "Оскар" за ролята си в драмата "Осъденият на смърт идва", споделила, че е изпратила на папата копие от книгата, по която е заснет филма. "На предишния. Не на този нацист, който имаме сега", пояснила Сюзън Сарандън.
Забележката е направена от актрисата в интервю, взето от актьора Боб Балабан. Според "Нюздей" Балабан упрекнал дискретно Сарандън за коментара й, но тя го е повторила. Холивудският агент на актрисата не е отговорил на обажданията за коментар.
Папа Бенедикт, с рождено име Йозеф Ратцингер, за кратко членува в организацията Хитлерюгенд в началото на 40-те години на миналия век, когато членството е задължително. Той напуска войската през Втората световна война. Бъдещият папа е казвал, че като предани католици родителите му са отричали нацистката идеология.
65-годишната Сюзън Сарандън е римокатоличка, израснала в Ню Йорк, и е известна с подкрепата си за различни каузи - от борбата срещу глада и СПИН до противопоставянето срещу водената от САЩ война в Ирак. През 1999 г. актрисата е обявена за посланик на добра воля на УНИЦЕФ.
асн / Germany link / Минаре България
понеделник, октомври 17, 2011
Намазът е ключът за всяко добро
Въздействието на намаза
Намазът е ключът за всяко добро. Сдобива сърцето с близост и щастие. Дава радост и спокойствие на душата. Придава работливост и жизненост на тялото. Човек не живее в едно и също състояние. Понякога е болен, понякога объркан. Ако за едно нещо го видим радостен, за друго го виждаме тъжен.
Намазът има много видове. Има намаз на постоянно пребиваващ, намаз на пътник, намаз на болен, намаз при страх, петъчен намаз, байрам намаз, дженазе намаз, намаз за дъжд, нощен намаз… Множеството видове намаз така да се каже премахва тревогите на човека, изцерява болестите и мъките му.
Задължителния намаз (фарзовете) се повтаря. И така за раба намазът е като един постоянен надзор. Мюсюлманина си предоставя душата на своя Създател, пред Господаря си той продължава напред. Той осъзнава, че е под надзора на Господаря си, под Негова закрила. Той получава духовна сила и подкрепа от своя Господар, които ще му помогнат срещу житейската заетост. Не се поддава на земните предизвикателства. Материалното не го ангажира. Защото от намаз до намаз той се преизпълва със запас, който тласка сърцето му към доброто и премахва причините водещи към злото. Пратеникът( с.а.с) казва: “…Онзи от вас, който очаква (следващия) намаз, все едно е в намаз”.
Намазът има и възпитателно въздействие. Намазът възпитава душата на човека на покорство пред Създателя, поучава раба на рабските порядки и задълженията към Господаря. Това се установява в сърцето на извършващия намаз вследствие на вярата му относно; могъществото, величието, наказанието, милостта и опрощението на Аллах. Също така, намаза разкрасява човека с превъзходни нравствени стойности. Това е така, защото, именно, намаза изважда душата от низките и елементарни качества и я възвисява. Ако изследваме въздействието на намаза върху човека ще установим, че извършващия намаз е човек; правдив, с доверие, признателен, предан, опрощаващ, снизходителен, справедлив, далече е от предателството, лакомията, от не удържане на думата, от измяната на договореностите, от потисничеството, високомерието, гневът…
Когато мюсюлманинът застане да извършва намаз с другите, той се чувства като едно цяло, заедно с всички мюсюлмани, които от четирите краища на света се обръщат към едно и също къбле. Той отхвърля на страни разделението и разбира, че расизма, групирането нямат никакво място. Всички сме раби на Аллах, Господарят е един за всички, религията е една, къблето е едно. Няма разлика между богатия и бедния, между високопоставения и обикновения човек. Мюсюлманинът се стреми да се насочи правдиво към Аллах. Ето защо, той не залита наляво или надясно. Следвайки този път, той се стреми във всичките си дела да бъде справедлив и се възпитава върху мъдростта.
Мюсюлманинът, който ходи в джамията, споделя болката и радостите на всички, които я посещават заедно с него. По този начин той става активен фактор сред джемаата и обществото. Намазът приучава човека да бъде взискателен за даденото обещание и за времето. И така човекът привиква на ред в целия си живот. Чрез следването на имама той привиква към спазване на издадените заповеди.
http://genmuftibg.net / Минаре България
Намазът е ключът за всяко добро. Сдобива сърцето с близост и щастие. Дава радост и спокойствие на душата. Придава работливост и жизненост на тялото. Човек не живее в едно и също състояние. Понякога е болен, понякога объркан. Ако за едно нещо го видим радостен, за друго го виждаме тъжен.
Намазът има много видове. Има намаз на постоянно пребиваващ, намаз на пътник, намаз на болен, намаз при страх, петъчен намаз, байрам намаз, дженазе намаз, намаз за дъжд, нощен намаз… Множеството видове намаз така да се каже премахва тревогите на човека, изцерява болестите и мъките му.
Задължителния намаз (фарзовете) се повтаря. И така за раба намазът е като един постоянен надзор. Мюсюлманина си предоставя душата на своя Създател, пред Господаря си той продължава напред. Той осъзнава, че е под надзора на Господаря си, под Негова закрила. Той получава духовна сила и подкрепа от своя Господар, които ще му помогнат срещу житейската заетост. Не се поддава на земните предизвикателства. Материалното не го ангажира. Защото от намаз до намаз той се преизпълва със запас, който тласка сърцето му към доброто и премахва причините водещи към злото. Пратеникът( с.а.с) казва: “…Онзи от вас, който очаква (следващия) намаз, все едно е в намаз”.
Намазът има и възпитателно въздействие. Намазът възпитава душата на човека на покорство пред Създателя, поучава раба на рабските порядки и задълженията към Господаря. Това се установява в сърцето на извършващия намаз вследствие на вярата му относно; могъществото, величието, наказанието, милостта и опрощението на Аллах. Също така, намаза разкрасява човека с превъзходни нравствени стойности. Това е така, защото, именно, намаза изважда душата от низките и елементарни качества и я възвисява. Ако изследваме въздействието на намаза върху човека ще установим, че извършващия намаз е човек; правдив, с доверие, признателен, предан, опрощаващ, снизходителен, справедлив, далече е от предателството, лакомията, от не удържане на думата, от измяната на договореностите, от потисничеството, високомерието, гневът…
Когато мюсюлманинът застане да извършва намаз с другите, той се чувства като едно цяло, заедно с всички мюсюлмани, които от четирите краища на света се обръщат към едно и също къбле. Той отхвърля на страни разделението и разбира, че расизма, групирането нямат никакво място. Всички сме раби на Аллах, Господарят е един за всички, религията е една, къблето е едно. Няма разлика между богатия и бедния, между високопоставения и обикновения човек. Мюсюлманинът се стреми да се насочи правдиво към Аллах. Ето защо, той не залита наляво или надясно. Следвайки този път, той се стреми във всичките си дела да бъде справедлив и се възпитава върху мъдростта.
Мюсюлманинът, който ходи в джамията, споделя болката и радостите на всички, които я посещават заедно с него. По този начин той става активен фактор сред джемаата и обществото. Намазът приучава човека да бъде взискателен за даденото обещание и за времето. И така човекът привиква на ред в целия си живот. Чрез следването на имама той привиква към спазване на издадените заповеди.
http://genmuftibg.net / Минаре България
Абонамент за:
Публикации (Atom)