А тялото е собственост на Бог, казват мюсюлманите, които са противници на трансплантациите

Позволява ли Аллах?

Какво казва Коранът?

Човек може да дарява само нещо, което е негово притежание. А тялото е собственост на Бог, казват мюсюлманите, които са противници на трансплантациите. Учените от ислямския свят обаче са на друго мнение.

В ислямския свят темата за донорството на органи е щекотлива. По тази съвременна форма на медицината текстове в Корана няма. За целта могат да съществуват само актуални правни казуси според ислямските учени - т.нар. "фатви". А тези фатви могат силно да се различават в зависимост от това дали ги издава привърженик или противник на донорството.

Онези, които отхвърлят трансплантациите, се позовават на сури от Корана и наблягат най-вече върху основния религиозен принцип за цялостта на човешкото тяло - така специалистът по исляма Мохамед Гали от холандския университет Лайден обяснява аргументите на противниците:

Чие е човешкото тяло?

"Те са на мнение, че тялото трябва да е защитено и след смъртта. Такива формулировки се срещат в Корана, а също и в изказванията на няколко пророци. Поради което критиците твърдят, че отделянето на части от тялото не е уместно. Най-вече, когато някой е беззащитен, както е човекът след смъртта."

Към това се прибавя и въпросът кой е истинският "собственик" на човешкото тяло, по който също се водят дискусии. Мохамед Гали казва: "Може да се дарява само нещо, което се притежава. Но човекът не е собственик на тялото си, а неговият създател т.е. Бог".

В ислямския свят даряването на органи не е забранено, но много от вярващите са неинформирани

В Корана обаче не се съдържа абсолютна забрана по въпроса какво може и какво не може да се прави с мъртвото човешко тяло, подчертава Саим Йепрем, професор по ислямска теология. В исляма това се тълкувало така: ако няма абсолютна забрана върху нещо, тогава то е разрешено. Мнозина, които не познават този принцип на правораздаването, се съмняват в правилността на донорството на органи. Ето защо е важно хората да бъдат правилно информирани, изтъква проф. Йепрем:

"Ако у обществото се развие съзнание за целта, ако компетентните теолози и висшисти водят разяснителна работа сред хората, то тогава броят на донорските органи би се увеличил".

Какво решиха учените от ислямския свят?

Защото даряването на органи в ислямските страни е разрешено и се практикува. За целта обаче трябва да се съблюдават законовите рамки. Трябва да бъдат изпълнени и няколко условия: "Донорството на органи не бива да е свързано с комерсиална полза, не бива да противоречи на правилата на етиката и на основните принципи на исляма", казва Саид Йепрем.

По най-важните религиозни правила за донорството на органи бе постигнато съгласие сред участниците на Международната конференция на ислямските учени през 2008 година. За тях сърдечната и мозъчната смърт са равнозначни. Освен това учените отсъдиха, че трансплантацията на органи след смъртта не означава неуважение към починалия. Донорството би следвало да се разглежда по-скоро като признак на съчувствие и милосърдие. Възможно е и даряването от жив донор. За целта обаче ползата за получателя трябва да бъде по-голяма от възможната вреда за донора, категорични са специалистите.

Автор: Озай, Сезен, В. Шопов

Редактор: М. Илчева

дв / Минаре България