Прошката в Исляма

Прошката в Исляма

Всички хора, малко или много прегрешават спрямо Аллах Субханеху ве Теаляи. Те по различен начин се противопоставят на Неговите повели, и не се предпазват от забраните.

Въпреки, че много от тях са заслужавали наказание за направените прегрешения, Всевишният Аллах ги извинява. Аллах Аззе ве Джелле казва:
„Аллах е Извиняващ, Опрощаващ.” /Сура “Хадж”/22/:60/
Той е извинил много хора, като стрелците в битката при “Уход”, които нарушили повелята на Пратеника Мухаммед (с.а.с.). Всевишния Аллах казва:

„Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете множества [при Ухуд], шейтанът ги подхлъзна с онова, което са придобили. Аллах вече ги извини. Наистина Аллах е Опрощаващ, Търпелив.”/Сура “Али Имран”/3/:155/
Всевишният Аллах е Извиняващ и Щедър и обича извинението, повелява го и на Неговият Пратеник - Мухаммед (с.а.с.), като казва:

„[О, Мухаммед!] Извини ги и им прости! Аллах обича благодетелните.”/Сура “Маиде”/5/:13/
Поради огромната важност на извинението, Аллах Субханеху ве Тегля стимулира по различен начин мюсюлманите към прошка, и им повелява да извиняват сгрешилите спрямо тях. Аллах казва:
„А ако се въздържите и извините, и простите ¬ Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”/Сура “Тегабун”/64/:14/
Ебу Бекр Ес-Сиддик (р. а) имал първи братовчед на име Мистах ибн Усасе, който бил много беден, и Ебу Бекр се грижел за него. Но след като Мистах участвал в разгласяването на измислицата за Айше (р. а), Ебу Бекр се заклел, че повече няма да му помага. Тогава Аллах Теаля низпослал този айет, в който казва:

„И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и бедните, и преселниците по пътя на Аллах! И да извиняват, и да прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”/Сура “Нур”/24/:22/
Поради това е достойно мюсюлманинът да се украси с това качество, така ще пречисти себе си и ще се издигне пред Аллах, и пред хората. Пратеникът (с.а.с.) казва:

“…Заради прошката, Аллах издига достойнството на раба…” Муслим.
Извинението и прошката са възнаградени, защото предотвратяват дразги, вражди, конфликти, прекъсване на приятелски отношения, роднински и съпружески връзки, сбивания, убийства, а по някога и войни. Аллах Аззе ве Джелле казва:

„А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Не обича Той угнетителите.”/Сура “Шура”/42/:40/
Един човек казал на Пейгамбера (с.а.с.):
„О, Пратенико, на Аллах! Аз имам роднини, с които поддържам роднинските си връзки, а те ме отбягват, правя им добро, а те ми сторват зло, добродушен съм към тях, а те се отнасят неблагоразумно към мен!“ А Пейгамберинът (с.а.с.) му рекъл:
„Ако е така, както казваш, то все едно е, че ги храниш с гореща пепел, и докато продължаваш по този начин, помощта от Аллах към теб няма да престане.“/Муслим, №4640/
Молим Аллах Теаля да отреди да бъдем от онези, които извиняват и прощават, за да бъдем от обитателите на Дженнета! Амин!

http://genmuftibg.net / Минаре България