Значението,което Мухаммед е отдавал на човека

Значението,което Мухаммед е отдавал на човека

„Толерантните ще основат нов свят върху основите на толерантността, а онези, които не се облагодетелстват от нея, ще се стопят в бездната на собствената си нетолерантност, враждебност, ненавист и неприязън“

Демокрацията е система, която дава право на всеки да живее съгласно собствените си мисли и чувства. И толерантността е важен компонент на демокрацията. Дори може да се каже, че там, където липсва толерантност, не може да се говори за демокрация. Но за съжаление някои жалки хора, които не са в състояние да търпят толерантността, от една страна, говорят за демокрация, а от друга, се опитват да пресушат извора, от който тя черпи сили.

Благодарение на възпитанието, което получавал от своя Господ, Гордостта на човечеството, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отдавал значение на всеки човек, независимо дали е бил християнин или юдей. Преди да се спрем на темата за уважението на Пророка към човека, важно е да се отбележи колко необятен е бил светогледът му. Той бил Гордостта на човечеството. Духът му бил пролог към Книгата на битието, а посланието му – епилог към тази книга. За онези, които познават мисията на Пратеника на Аллах, това е очевидно. Ние го опознаваме благодарение на светлината, донесена от него на земята, чрез която вселената се превърнала в съзерцавана изложба и в четена книга. От тази гледна точка човечеството и особено общността на Пророка Мухаммед, колкото и да се гордеят, че следват Пророка на милосърдието, това ще е малко. Както е рекъл един от влюбените в Пророка: “Колко сме щастливи, че го следваме!” Говорейки за благодатта, с която Аллах го е дарил, Пророка казва: “Първото нещо, което Аллах е сътворил, тоест първото семе, хвърлено в утробата на битието, е моята светлина.”

Защото той е ядрото, същността и квинтесенцията на битието. Ако трябва да се изразим в суфитски стил, съществуването на Гордостта на човечеството, мир нему, от една страна, е необходимата причина за сътворението на битието, а от друга страна, е окончателният завършек. Битието било създадено, за да бъде сътворен той. Според заключението на Алварлъ Ефе Хадже Мухаммед Лютфи мъдростта, скрита в изяждането на забранения плод от пророка Адам, мир нему, и прогонването му от Рая, е появата на Пророка Мухаммед. Съгласно това разбиране, ако пророкът Адам е знаел до какво ще доведе постъпката му, като посегне към забранения плод, е щял да изяде дървото до корен, за да се появи по-рано Пророка Мухаммед. Да, толкова велик и ценен е Пророка в нашите представи.

Както съм споменавал и по други поводи, Гордостта на човечеството, необходимата причина за сътворението на битието, Султанът на пророците веднъж се изправил на крака, виждайки, че минава траурно шествие. Покойникът бил юдей. В този момент някой от сподвижниците му рекъл: „Пратенико на Аллах, той е юдей.” Без да промени отношението и изражението си, Султанът на пророците сякаш призовал времето да спре и да чуе отговора му, който гласи: „Но е човек!” Нека този отговор да бъде чут както от последователите на Пророка, които не го познават по подобаващ начин, така и от защитниците на човешките права, които живеят, без да имат представа от универсалните му послания, свързани с хуманността. Според мен към цитирания отговор нищо повече не може да се добави и ако ние сме част от общността на този славен Пророк, не е възможно да мислим различно от него.

Толерантност и демокрация

За онези, които се обявяват срещу начинанията в името на започналия в световен мащаб процес на диалог и толерантност, ще бъде от полза отново да проверят начина си на разбиране или душевното си състояние, което е пропито от ярост. При все това демокрацията е система, която дава право на всеки да живее съгласно собствените си мисли и чувства. И толерантността е важен компонент на демокрацията. Дори може да се каже, че там, където липсва толерантност, не може да се говори за демокрация. Но за съжаление някои жалки хора, които не са в състояние да търпят толерантността, от една страна, говорят за демокрация, а от друга, се опитват да пресушат извора, от който тя черпи сили. Ако една група не приема наличието на друга група в страна с утвърдена демокрация, в която всеки трябва да се възползва от демократичните права и свободи, твърденията на хората от недоброжелателната група, че „ние сме демократи и поддръжници на демокрацията”, меко казано, са неискрени. Защото, както вече споменахме, утвърждаването на демокрацията без толерантност е невъзможно. Впрочем наложително е защитниците на демокрацията да проявят уважение дори и към онези, които не споделят вижданията им, и да отворят обятията си за всички в границите на нормалното.

Важно е да се отбележи и следното положение. Приемането на хората такива, каквито са, независимо кои са те, не означава да се поставят на една и съща везна вярващият и невярващият. Съгласно нашето мислене състоянието на вярващия и невярващия се оценява според собствената им стойност. Но Гордостта на човечеството се намира на изключително равнище и заема специално и високо място в сърцата ни. Във връзка с това тук искам да отворя скоби и да споделя едно свое чувство. След като посетих извора на пророчеството, родното място на Любимия Пророк, мир нему, и се върнах, изпитах тъга, че не умрях там. Защото според личното ми мнение, ако го обичах истински, трябваше да стисна решетките пред себе си и да остана там. Защото дотогава мислех, че връзката ми с Гордостта на човечеството, мир нему, е на това равнище. Впрочем той заема много високо място в сърцата ни и не бихме позволили да падне дори прашинка върху косите му, но фактът, че аз изпитвам подобни чувства и мисли, не ми пречи да осъществявам диалог с човек, който мисли различно от мен в това отношение.

Толерантността

и нашето бъдеще

Вероятно в бъдеще времето ще покаже, че хората, прокарали пътя на толерантността, са били прави. Пак времето ще задейства механизма си на естествено прочистване подобно на „естествения подбор”, за който се твърди, че съществува в природата и в крайна сметка някои порочни чувства и мисли ще се отсеят, а чувствата, които са достойни и имат право да съществуват в бъдеще, ще преодолеят „естествения подбор” и ще пребъдат. Толерантните ще основат нов свят върху основите на толерантността, а онези, които не се облагодетелстват от нея, ще се стопят в бездната на собствената си нетолерантност, враждебност, ненавист и неприязън. Надявам се и те да се вразумят, за да не се удавят в блатото, в което са потънали. Защото тогава ще плачем и за тях. Още отсега чувстваме тази предстояща скръб и още сега скърбим и се тревожим за тях. Фетхуллах Гюлен

06 September 2010,Monday

"Заман" / Минаре България