В бедстващ Пакистан посрещат Рамазан байрам
Стотици хиляди хора в Пакистан посрещнаха свещения за мюсюлманите празник Рамазан байрам в палаткови лагери и в полуразрушени къщи. Независимо от международната подкрепа, положението след наводненията в страната остава критично. Храната и питейната вода не достигат. Над 3 милиона деца са застрашени от болести.
Преди два месеца тук е имало полета и села. Сега всичко е под вода. На места нивото й надхвърля метър и половина. За някогашния живот в провинция Синд напомнят само полуразрушените къщи. Хората, които са се престрашили да се върнат в домовете си, са попаднали в истински ад. Храната отдавна е свършила и сега единственият начин да се сдобият с продукти от първа необходимост е да се доберат до някой пункт. Лодките, обаче, са малко. Така че хората трябва да преплуват десетки километри до заветните помощи.
Пакистанец: "Вижте раните по краката ми."
Независимо от международната подкрепа възстановяването на страната е много бавно. В провинция Синд вече са изпратени строителни екипи, които поправят отнесените от водната стихия мостове и пътища. За много хора завръщането през следващите месеци е немислимо.
Семейството на тази жена от два месеца живее в импровизирана палатка. Къщата им е залята и едва ли скоро ще могат да се приберат.
Валери Амос, зам.-генерален секретар по хуманирни въпроси към ООН: "Бедствието продължава. Това, което ме притеснява е, че средствата започват да свършват."
Хората в Пакистан, обаче, не губят надежда. Животът там наистина продължава, макар и в извънредни условия. В някои палаткови лагери вече започна учебната година. Базата е импровизирана, но важното е, че не липсва ентусиазъм.
Автор: Б. Бонева Преди два месеца тук е имало полета и села. Сега всичко е под вода. На места нивото й надхвърля метър и половина. За някогашния живот в провинция Синд напомнят само полуразрушените къщи. Хората, които са се престрашили да се върнат в домовете си, са попаднали в истински ад. Храната отдавна е свършила и сега единственият начин да се сдобият с продукти от първа необходимост е да се доберат до някой пункт. Лодките, обаче, са малко. Така че хората трябва да преплуват десетки километри до заветните помощи.
Пакистанец: "Вижте раните по краката ми."
Независимо от международната подкрепа възстановяването на страната е много бавно. В провинция Синд вече са изпратени строителни екипи, които поправят отнесените от водната стихия мостове и пътища. За много хора завръщането през следващите месеци е немислимо.
Семейството на тази жена от два месеца живее в импровизирана палатка. Къщата им е залята и едва ли скоро ще могат да се приберат.
Валери Амос, зам.-генерален секретар по хуманирни въпроси към ООН: "Бедствието продължава. Това, което ме притеснява е, че средствата започват да свършват."
Хората в Пакистан, обаче, не губят надежда. Животът там наистина продължава, макар и в извънредни условия. В някои палаткови лагери вече започна учебната година. Базата е импровизирана, но важното е, че не липсва ентусиазъм.
бнт / Минаре България
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар