Клането в Сребреница

Клането в Сребреница през 1995 г. бе най-зверското в Европа от Втората световна война насам. [Гети Имиджис]

Седем босненски сърби бяха осъдени за геноцид в Сребреница

30/07/2008

САРАЕВО, Босна и Херцеговина (БХ) -- Седем босненски сърби получиха във вторник (29 юли) присъди за участието си в убийството на около 8 000 мюсюлмани в Сребреница между 10 и 19 юли 1995 г. Седемте осъдени са отговорни за убийството на 1 000 души в един-единствен ден. Милош Ступар, Слободан Яковлевич и Бранислав Медан получиха присъди от по 40 години затвор. Петър Митрович получи 38 години затвор, а Миленко Трифунович, Бранко Джинич и Александър Радованович получиха присъди от по 42 години затвор. С това приключи първият процес, свързан със Сребреница, на босненския съд. "Осъдените съзнателно са екзекутирали стотици босненски мюсюлмани с цел трайно да премахнат босненските мюсюлмани от Сребреница", заяви съдията Хилмо Вучинич при произнасянето на присъдата. Процесът, който продължи две години, в началото се водеше срещу 11 обвинями полицаи и военнослужещи. Впоследствие съдът оттегли обвиненията срещу четирима от тях. (АФП, Би Би Си, ХРТ, РТРС, АП, Дневни Аваз - 29/07/08)

изт.,юли 2008

Уникален коран показват на изложба в Шумен

Валери Великов

Изложба „Идващи от вековете" ще бъде открита на 31 юли в Регионалния исторически музей в Шумен . Тя ще представи бита, културата и религията на турския етнос. Специално за изложбата Районното мюфтийство ще предостави уникален коран от 16 век, който е един от най-големите, писани някога в Османската империя. От този коран има още само 3 екземпляра в цяла Европа. Друг уникален експонат ще е оригиналното завещание на Шериф Халил паша, който е строителят на Томбул джамия. На изложбата ще бъдат представени мъжко, дамско и детско облекло, както и възстановка на турския градски и селски бит. Част от експонатите са събрани от етнографа Васил Петров и ще бъдат показани за първи път.

изт.,29.07.08

Войната в Персийския залив се отлага ... засега

проф. Владимир Чуков

По време на своето посещение във Вашингтон началникът на Генералния щаб на Израел Габи Ешкенази заяви, че „трябва да се спре иранската агресия в региона на Близкия Изток”. Той пояснява, че тя е станала причина за подмяната на социалната структура на местното общество. Според висшия военен „екстремистки елементи са разбили традиционната светска национална система и са нарушили баланса на силите.” Тези безпощадни обвинения към Техеран са в хармония с отправения от държавния секретар Кондолиза Райс ултиматум, предвиждащ двуседмичен срок за отговор за спирането на иранската програма за обогатяване на уран.

Вербалните нападки между двата протагониста продължават и по нищо не се различават от тези преди 2-3 месеца. На терена обаче ситуацията коренно се промени. Красноречиво доказателство в това отношение е първото значимо понижаване на цената на нефта от няколко месеца насам. Възможно е спадът на нефта да се дължи и на „изпуснатата”, по невнимание, реплика от иранския вицепрезидент Рахим Масай (зет на Ахмединаджад) по време на тържество за местния туризъм, според който „Иран е приятел на израелския народ”. Не без значения са и слуховете, разпространявани от най-достоверни източници, че Вашингтон смята да отрие бюро за защита на интересите в иранската столица, както може би и пряка въздушна линия Ню Йорк-Техеран.

По всичко личи, че единият от двата противостоящи центърове за вземане на решение в американския външнополитически механизъм се е наложил над другия. Очевидно „компромисната” тенденция, представена най-вече от Държавния секретар Кондолиза Райс, подкрепена също от председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на армиите на САЩ – адмирал Майкъл Мулен, е надделяла над тази на радикалите, предвождана от вицепрезидента Дик Чейни. Най-сериозният съюзник на втория лагер бе еврейската държава. На този етап обаче развитието на събитията показват, че обстановката се променя по посока на успокояването на духовете и постигането на онези необходими отстъпки в полза на държавата Израел, които могат, поне временно, да гарантират нейната сигурност.

От средата на юли на палестинския фронт е постигнато примирие с движението „Хамас”. За отбелязване е, че еврейската държава е страна по него, за разлика от всички други досега съществуващи подобни договорки. Те се обявяваха само от палестинските радикални фракции чрез посредничеството на Египет. Ако се изключат някои събития, които според критериите на Близкия Изток могат да се приемат като „инциденти”, то значимо нарушаване на примирието от двете страни няма.

На сирийския фронт прогресът в мирния процес е повече от осезаем. Експерти отчитат, че два тура на преговорите вече са осъществени. Очаква се третият и може би решаващият. Той ще бъде публичен, за разлика от предходните, които бяха тайни и реализирани посредством турско посредничество. Прави впечатление изключителната готовност на Тел Авив, който изостави предварителните условия. Известните израелски „не-та” дълги години спъваха осъществяването на всякакви контакти. Най-значимото от тях бе по въпроса за съдбата на Голанските възвишения. Днес на масата е поставена алтернативата, предвиждаща наемането на региона от Израел за срок от 25 години.

На ливанския фронт също се забелязват известни положителни промени. Една от тях е размяната на пленници с радикалното шиитско движение Хизбула, осъществена на 17 юли. Въпреки че подобна сделка между двете страни е факт за осми път, новото в случая е, че Израел видимо осъществи компромис. Най-вероятно той е част от по-цялостна и комплексна договорка с Иран, която касае целия регион. Подобен извод се налага, имайки предвид количеството на разменените пленници от дрете страни. Израел получи телата само на двама убити през 2006 г. свои войници, а ливанците – петима живи пленници и телата на стотици убити ливанци и палестинци. Нещо повече, реакциите на двете обществени мнения (в Израел – национална трагедия, а в Ливан – общопартийна еуфория) показват, че политическите ръководства са решени да спазват правилата на договорения процес, целящ охлаждане на страстите.

Развитието на обстановката в Ирак също загатва за съществуването на такава договорка. Американските полеви командири и иракското правителство се хвалят, че степента на сигурност рязко е нарастнала. Те твърдят, че едва ли не 60-70% от територията на арабската държава е под пълен държавен контрол. Местните органи на реда масово получават отговорнос за поддържането му от многонационалните сили. Никой обаче не казва къде отиде Муктада Садр, който беше основната причина за главоболията на иракската власт. Преди няколко месеца в Басра иракската армия влезе в кървава битка с Армията на Махди. Наброяващата няколко десетки хиляди въоръжена милиция на младия шиитски духовник сякаш изчена, а той отиде да повишава своята богословска квалификация в Иран. Това не би могло да стане без съгласието на Техеран, който финансира, обучава и дори подкрепя с военни инструктори формированието на Садр. Арабският анализатор Исам Зейдан много сполучливо определи въпросните външнополитически действия като „охлаждане на фронтовете и запалване на сделките”.

Консенсусно обаче е и мнението, че не става въпрос за дългосрочно и трайно уреждане на т.нар. „иранско ядрено досие”. Големите спекулации са по въпроса колко дълго ще трае затишието? Дали сегашното иранско ръководство успя да надхитри „ястребите” от администрацията на президента Буш? Мнозина наблюдатели изразяват мнението, че иранското ръководство толкова силно размахваше картата на нефта и дрънкаше оръжията си, че успя да уплаши непобедимата армада на САЩ. Техеран внуши на света и най-вече на Вашингтон, че както и да завърши войната, всички по света ще бъдат губещи. Така или иначе, сегашните политически белези показват, че Джордж Буш ще си отиде, без да е разрешил проблема с Иран. Това дава повод на сегашните ирански управляващи да прокламират победа. Всъщност най-вероятно Буш ще бъде победен от изтичането на своя собствен мандат. Както в Техеран, така и в други две близкоизточни столици – Дамаск и Багдад, вече активно очакват новия стопанин на Белия дом.

Възможно е обаче събитията да се развият по друг сценарий. Очевидно в настоящия момент в региона се формира политически вакуум, изразяващ се в неестественото (твърде отстъпчиво) поведение на сегашната американска администрация. Хиперактивният френски президент Сакрози се опитва да използва положението и да изземе инициативата, комбинирайки със съвпадналото по време френско председателство на Европейския съюз. Идеята на Париж е не военна конфронтация, а ограничаване на „оста на злото”. Моделът в това отношение вече работи и той се изразява в промененото отношение към Дамаск. Присъствието на президента Башар ал Асад на празненствата по случай 14 юли във Франция показва, че замисълът на Елесейския дворец цели иредентистка Сирия да бъде „превъзпитана”, а не унижена. Възможно е подобна поведенческа матрица да бъде възприета от Вашингтон спрямо Иран. На този етап със сигурност това не е възможно, поради безкомпромисната линия на сегашния ирански президент. Ахмединаджад олицетворява екстремизма във вътрешен и външен план. САЩ, Израел и Западът едва ли биха работили с него. Тук обаче е необходимо да припомним, че е погрешно да се говори единствено за скорошната смяна на американския държавен глава.

През пролетта на следващата година ще се проведат и изборите за нов ирански президент. Мнозина експерти открито говорят, че силен опонент на Махмуд Ахмединаджад ще бъде неговият персонален противник от т.нар. прагматично течение на силния консервативен клан – сегашният председател на парламента Али Лариджани. Последният подаде оставка като главен преговарящ по иранското ядрено досие в знак на несъгласие с крайните позиции на президента. Все по-открито се говори, че противниците на Иран чакат смяната на неговия президент, което ще реши в много голяма степен сегашната криза. Така се оформят две ситуации, сходни в своето тактическо развитие. Близкият Изток чака изтичането на мандата на Буш, но и Западът чака изтичането на мандата на Ахмединаджад. Така се получава една твърде дълга пауза, в която светът ще си отдъхне.

Ако трябва да погледнем по-задълбочено процесите, можем да открием един симптом, който е възможно да докаже съществуването на подобен начин на разсъждение сред американските управляващи политици. Следващата седмица се очаква републиканският кандидат Джон Макейн да посочи своя вицепрезидент. Една от възможните номинации е сегашният Държавен секретар Кондолиза Райс. Ако това стане, то вероятността за прилагане на гореизложената логика при търсенето на матрица за разрешаване на „иранското ядрено досие” е твърде голяма. Естествено, условностите за реалната реализация са твърде много, но така или иначе, подобен сценарий е най-добрият, тъй като изключва военната алтернатива на кризата.

изт.,юли 2008

Бум на ислямските корпоративни облигации

Пуснатите в Персийския залив ценни книжа достигнаха $17 млрд. в края на юни

Емитирането на ислямски корпоративни облигации в Персийския залив нарасна значително през последната година въпреки кредитната криза и влошаващите се перспективи пред глобалната икономика. Пуснатите в залива корпоративни облигации достигнаха $17 млрд. в края на юни, при $14,5 млрд. за същия период през миналата година, което е ръст от 17%, съобщават от международната правна кантора „Троуърс енд Хамлинс“.

изт.,юли 2008

Създадоха борсов индекс за мюсюлмани

JSE Ltd. - операторът на фондовата борса в Южна Африка, представи индекса FTSE/JSE Shariah Top 40, включващ компании, които се съобразяват с мюсюлманските закони (шериат), съобщи Bloomberg.„Индексът дава на инвеститорите мюсюлмани достъп до най-добре представящите се публични компании в Южна Африка, без да накърнява религиозните вярвания“, коментира Ана Форсман, генерален мениджър продажби на информационни услуги в JSE. „При близо 1,5 млрд. мюсюлмани в света има голям потенциал за ръст.“Индексът, създаден съвместно с FTSE Group, включва компании от бенчмарка FTSE/JSE Top40, съблюдаващи шериата, който забранява на мюсюлманите да получават или да плащат лихва върху заеми или депозити.От JSE са назначили Yasaar Research Inc. - консултант по въпросите на шериата, да подбере компаниите за индекса. Така са били изключени фирми, занимаващи се с традиционни форми на финансиране, производители на алкохол, свинско месо, такива от развлекателния бизнес, тютюневия и оръжейния сектор. За да останат в индекса, избраните компании ще бъдат преоценявани всяко тримесечие от Yasaar.Сред включените компании са Anglo American Plc, BHP Billiton Ltd., Sasol Ltd., MTN Group Ltd. и Cie. Financiere Richemont SA – петте групи с най-голяма тежест в индекса Top 40.Мюсюлманската общност в Южна Африка има 850 хил. представители, или около 1,8 на сто от населението на страната.

изт.,юни 2008

Радован Караджич,22.07.08

Си Ен Ен Тюрк: Задържан е издирваният 13 години военнопрестъпник Радован Караджич
22 юли 2008 | 12:01 | Агенция "Фокус"
Белград. При операция в Сърбия е заловен издирваният от 13 години военнопрестъпник Радован Караджич, който като лидер на босненските сърби носи главната отговорност за извършените масови убийства и геноцид над босненските мюсюлмани и над хърватите, предава телевизионният канал Си Ен Ен Тюрк. Радован Караджич ще бъде изправен пред съдии от специално създадения съд за съдене на военнопрестъпниците от бивша Югославия.
След края на Втората световна война Караджич се определя като най-големият военнопрестъпник в Европа, отбелязва телевизията.
Съдията по делото Милан Дилпарич днес сутринта посочи, че Радован Караджич е бил разпитан с цел да му бъдат предявени обвиненията; да му бъде даден срок от три дни за евентуално възражение от негова страна срещу предстоящото му предаване на Международния трибунал в Хага; както и като първи етап от съдебната процедура.
Специални части тежко въоръжени сръбски жандармеристи са взели засилени мерки за сигурност и охраняват района на съда за военнопрестъпници в Белград.
Братът на Караджич – Лука Караджич, който чака пред съда, посочи, че брат му не се е предал, защото той няма навик да се предава, посочва СИ Ен Ен Тюрк. Привърженици на Караджич, които са се събрали край сградата на съда, издигат лозунги: “Караджич е герой” и “Тадич е предател на родината”. Задържани са привърженици на Караджич, които са нападали чакащите пред сградата на съда журналисти, предава телевизията.

“Милиет”: Задържането на Радован Караджич е добра новина за международната общност
22 юли 2008 | 11:38 | Агенция "Фокус"
Белград. Издирваният от години от Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия в Хага заради извършените престъпления по време на войната в Босна лидер на босненските сърби Радован Караджич е бил заловен в Сърбия, пише днес вестник “Милиет”. В изявление късно снощи на кабинета на сръбския президент Борис Тадич се казва, че Радован Караджич е бил задържан от сръбските сили за сигурност, но без да се дават подробности за задържането. Отбелязва се, че Радован Караджич ще бъде изправен за разпит пред съдия в Белград. Задържаният за извършените масови убийства и геноцид над босненските мюсюлмани и хървати Радован Караджич е издирван от повече от 10 години. Все още в неизвестност е и военният лидер на босненските сърби Ратко Младич.
От централата на НАТО оценяват задържането Радован Караджич като “добра новина за международната общност”.

“Сабах”: След 13 години е заловена “лисицата” Радован Караджич
22 юли 2008 | 11:32 | Агенция "Фокус"
Белград. При операция в Сърбия e бил заловен босненският сръбски военнопрестъпник Радован Караджич, пише турският вестник “Сабах”. Това беше оповестено от канцеларията на сръбския президент Борис Тадич. Лидерът на босненiките сърби Радован Караджич, който е известен и с прозвището си “лисицата”, заедно с командващия силите на босненските сърби Ратко Младич са убили през 1995 г. 8 000 босненски мъже в Сребреница и са отговорни за убийството на 10 хиляди цивилни през периода 1992-1995 г. при обсадата на Сараево. През 1995 г. Международният трибунал в Хага заведе дело срещу Караджич заради неговите военни престъпления по време на войната в Босна.
За главата на Караджич от САЩ беше определена награда от 5 милиона долара. Лидерът на босненските сърби изчезна, след като падна от власт през 1997 г. и следите му се изгубиха.
Министърът на правосъдието на Сърбия даде дума, че ще бъде задържан и Ратко Младич, който в момента се издирва, отбелязва всекидневникът.

“Заман”: Заловен е сръбският военнопрестъпник Радован Караджич
22 юли 2008 | 10:49 | Агенция "Фокус"
Белград. Заловен и арестуван е лидерът на босненските сърби Радован Караджич, който е обвиняван в извършването на геноцид по време на войната в Босна /1992-1995 г./, пише днес турският вестник “Заман”. В изявление от канцеларията на сръбския президент Борис Тадич се използва изразът: “местонахождението на Караджич беше установено и той беше задържан”. Посочва се, че той ще бъде изправен пред прокурори от специално създадения съд за съдене на военнопрестъпниците в бившата Югославия. Радован Караджич беше издирван заедно със сръбския военен командир Ратко Младич по обвинения в геноцид, включително за убийството на 8 000 души в босненския град Сребреница. Предаването на военнопрестъпниците беше поставено като едно от условията на Сърбия за нейното членство в ЕС, посочва всекидневникът.

“Радикал”: Заловен е касапинът от Сребреница Радован Караджич
22 юли 2008 | 10:42 | Агенция "Фокус"
Белград. След 13 години е заловен военновременният президент на босненските сърби Радован Караджич, който е отговорен за масовите убийства в Босна и Херцеговина на цивилни, които не са от сръбски произход, пише днес турският вестник “Радикал”. От канцеларията на президента на Сърбия Борис Тадич оповестиха, че Радован Караджич е бил задържан след операция на сръбските сили за сигурност.
Главният прокурор на Международния съд за военни престъпления в бишва Югославия Серж Брамерц изрази задоволство от задържането на Караджич и поздрави от името на Трибунала сръбските власти и по-специално ангажираните по случая екипи от Съвета за национална сигурност.

“Хюриет”: Укриващият се военнопрестъпник Радован Караджич е арестуван
22 юли 2008 | 09:49 | Агенция "Фокус"
Анкара. Президентът на босненските сърби от времето на войната Радован Караджич, издирван за подготовката и издаването на заповеди за най-големите злодеяния в Европа след Втората световна война, е арестуван, след като се укрива в продължение на 11 години, пише турският вестник “Хюриет”.
Новината за ареста накара много хора да излязат през нощта по уличите на Сараево – града, който безмилостно бе обстрелван от войските на Караджич през 43-месечната обсада, за да отпразнуват задържането на Човека, обвинени в разрешаването на учияството на 11 000 техни сънародници, отбелязва изданието.
Източници от правителството на Сърбия казаха, че Караджич е бил под наблюдение в продължение на няколко седмици, след като се получила информация от чужда разузнавателна служба, пише “Хюриет”. Вестникът цитира адвоката на задържания - Светозар Вуячич, който казал пред журналисти, че Караджич бил арестуван в петък вечерта, докато пътувал между два крайни квартала на Белград, а арестът е огласен три дни по-късно.

Арестуваха Радован Караджич в Сърбия,обвинен в геноцид над мюсюлманите

Президентът на самопровъзгласилата се Република Сръбска на територията на Босна и Херцеговина Радован Караджич, който беше издирван в цял свят, е арестуван в Сърбия.

Това предаде gazeta.ru

Съобщението за ареста е направено от представител на сръбското правителство.

"Караджич беше открит и арестуван. Той ще отговаря пред съда за извършени от него военни престъпления", се казва в съобщението.

В съответствие с правилника за сътрудничество с Международния трибунал за бивша Югославия Караджич вече е доведен в следствения изолатор на съда за военни престъпления в Белград.

Подробности за мястото и начина на задържане на Караджич не се съобщават.

Радован Караджич е сред най-издирваните от Международния трибунал за бивша Югославия престъпници, наред с бившия командващ армията на босненските сърби генерал Ратко Младич и бившия президент на непризнатата Република Сръбска Крайна в Хърватия Горан Хаджич.

Караджич е обвинен в геноцид над мюсюлманите по време на въоръжения конфликт в Босна и Херцеговина през периода 1992 - 1995 г.

Международният трибунал за бивша Югославия повдигна обвинение срещу Караджич за извършване на военни престъпления на 25 юли 1995 г. От тази дата той е обявен за международно издирване.

изт.,22.07.2008

“Трите грации” на арабския свят

Мохамед Халаф

В средата на 1989 г. писателят Салман Рушди издаде книга с название “Сатанински строфи”. Тя бе подложена на жестока критика от мюсюлманите, тъй като според тях изопачава писмените традиции за живота на Пророка Мохамед. По този повод аятоллах Хомейни оповести прочутата си фетва, с която дава разрешение за убийството на автора, тъй като, според този духовен предводител, той е изопачил кораническите цитати (айи) и е сътворил ерес. И макар че става дума за художествена измислица, а не за документален труд, авторът на “Сатанински строфи”, който при това е от индийски корен, бе принуден да премине в нелегалност и да се укрива вече повече от едно десетилетие. В случая обстоятелството, че самият Рушди е мюсюлманин изобщо не бе възприето като смекчаващо “вината му”, нито притъпи острието на медийната война срещу него в арабско-ислямската преса. Нещо повече – генералният секретар на „Хизбулла” Хасан Насралла обяви, че, както скандалните карикатури, така и книгата на Салман Рушди, са част от реализирането на една обща цел.

Поредният арабско-ислямски екшън с карикатурите още веднъж даде възможност на лидери като иранския президент, ръководителя на „Хизбулла”, сирийския държавен глава Башар ал-Асад, ръководството на палестинската „Хамас” и други в Палестина да реализират политическите си цели и да отправят характерните за тях предупреждения към Запада да не се намесва във вътрешните им работи, за да могат свободно да изповядват своята екстремистка идеология и свързаните с нея милитаризация на обществата им и ограничения на гражданските и политически свободи. По същество се материализира новата близкоизточна ос, насочена срещу политиката на демократизация на арабско-ислямския свят, започнала в Ирак, както и срещу поддържания от Запада мирен процес в Близкия изток. Това е и опит да се използва религията, за да се осуетят фундаменталните промени, пред които са изправени арабските общества под въздействието на глобалните фактори.

Интерпретирането на тези събития изисква преди всичко да се отчете доскорошната еволюция на арабско-ислямския свят, която го отведе встрани от световните тенденции. Исторически погледнато, професията на проституцията възниква поради същите причини поради които са възникнали и другите професии – стремежа към оцеляване. Във всичките консервативни култури, а и не само в тях, публичните домове бяха и са убежище за мъжките щения. Мъжът пристъпва прага им натоварен с проблемите си, чието значение и причини не може да си обясни, за да се убеди за пореден път, че проститутката има лек за тях. Той влиза в този дом, тласкан от отчаянието и неспособността да намери изход от проблемите. Отива при безпътната жена с надеждата, че ще му даде поне мъничко достойнство. Сваля дрехите си една след друга, обзет от все по-нарастващо желание, за да положи накрая в нозете на най-долната от жените най-важното си оръжие. За проститутката обаче важни са само грошовете на онзи, когото приема в леглото си и за да я омърси и прекрачи онази граница, която го отделя от животното.

В новелата си “11 минути” Паоло Куельо представя чувствата на младата и красива проститутка Мария към онези мъже, които се гаврят с тялото й. Мария е красиво момиче, принесено в жертва на богати мъже, които избиват сексуалните си комплекси за нейна сметка. Повечето й клиенти са бизнесмени и политици, в чиито ръце е целия свят. Те обаче в миг се преобразяват в кротки мравки пред нейната гореща плът. Онези, които в нашия мъжки свят считаме за велики и мъдри лидери, когато прекрачат храма на безпътницата, стават долни и презряни животни, отдадени единствено на нагона, който изпълва членовете им.

Професията на проститутката и изтощителен и затова леките жени излизат “в пенсия” сравнително млади. Това обаче не важи за арабските проститутки – тяхната възраст се измерва не с години, а с десетилетия и дори с векове. Защото колкото и да остаряват и да предизвикват погнуса у околните, те неизменно се ползват с успех сред арабските мъже. И макар да не са жени, привлекателността им за последните надвишава тази на най-прелестните момичета в света. Става дума за три проститутки в три различни дегизировки: арабският национализъм, религиозният фанатизъм и демокрацията. При това последната е най-младата и съответно най-привлекателна за всички. Тези три проститутки са въжделеното убежище за онези, които в своя жалък живот са изтърпели безброй поражения, унижения и разочарования.

Първата проститутка бе панарабската идея, т.е. национализмът, възвеличаващ арабската нация в различните й държавни образувания. Днес обаче нейната привлекателност вече не е толкова голяма, поради обстоятелството, че мечтата за обединение се натъкна на противоречия и дори конфликти между някои арабски страни и народи. Конфронтацията, изразяваща се в регионална студена война, но и в горещи конфликти между арабите през последните две десетилетия, опроверга оптимистичната теза за създаването на велико арабско отечество. Примерът с иракската агресия срещу Кувейт е показателен. Оказа се, че в случая правителството на тази страна бе принудено да търси спешна помощ от западните демокрации, за да ликвидира надвисналата опасност от страна на “арабските братя” от Месопотамия. Това обаче не попречи на режима на Саддам Хюсейн да продължава да твърди, че е защитник на панарабската кауза и единство.

Втората проститутка е ислямският фанатизъм с политически цели. Тя поновому е привлекателна в очите на арабите, въпреки че има вековна биография. Позоваването на религията позволява на всеки, който се обяви за жертвоготовен пазител на вярата, да използва нейната аура за собствена изгода. Учудващо е постоянството, с което арабите се хвърлят в обятията на тази лека жена, губейки разсъдък и воля, принасяйки се в жертва на самоунищожителна страст. Под ислямските знамена те са готови да водят безсмислени битки с настървението на бесни кучета и свирепи вълци. Никакви разумни доводи не могат да въздействат на хора, които са обзети от манията да прикрият интелектуалната си импотентност с демонстрации на арабско мъжество. При това, както панарабизмът, така и религиозният фанатизъм се оказаха изключително достъпни идеологии, отворени за всеки, който ги пожелае и възприемани като панацея за дефектиралите мозъци.

Третата проститутка е самата демокрация. Както показва и наименованието й, тя е и най-желаният блян за онези, които твърдят, че са интелектуалният елит на арабския свят и по съвместителство са натоварени с управлението и политическата власт. Демокрацията за тях има предимството, че се поддава на различни интерпретации – веднъж е представяна като защита правата на човека, друг път – като утвърждаване равнопоставеността на жените. Но лицемерното жонглиране с демократичните идеи не може да прикрие маниакалните и самодостатъчни нагони на властимащите, които нямат нищо общо с демокрацията.

Всъщност и трите проститутки се използват с една цел – да насочат недоволната арабска тълпа в нужната посока. Техните домове и центрове ще останат отворени за всеки мъж, решен да запише името си в листата на посетителите им. Панарабизмът, религиозният фанатизъм и демокрацията са три проститутки с дълга кариера и бляскаво бъдеще, тъй като с тяхна помощ клиентите им се превръщат едновременно в патриоти, ревностни вярващи и цивилизовани демократи. Чарът на “трите грации” е способен да взриви тълпите на мохамеданската общност и да изтръгне от гърдите на мъжете ритуалните скандирания “ще жертваме живота и кръвта си...”. Тези слова звучат като музика в ушите за арабските управници, които са доволни, че някой друг вади кестените от огъня, докато те без усилие ориентират народното недоволство срещу “външните врагове”.

Посетителите на арабските проститутки си приличат по възбудата на лицата им – независимо от това, дали са последни бедняци или богаташи, всички те са хронично болни. Вместо, обаче, да се лекуват, те предпочитат наркотичната зависимост от дрогата, която още повече отежнява състоянието им и го води към все по-сигурен упадък.

изт.,юли 2008

Sofia City

Within less than a square mile in central Sofia you can find several Orthodox churches, a mosque and a synagogue, »

all within sight of each other. They date back to different periods in history – evidence of Bulgaria's multiculturalism and cosmopolitanism through the ages.
vagabond

Майкъл Джексън приема исляма?

Майкъл Джексън е залитнал по Исляма,писа сп."Стар".Певецът от около година бил запален по източната философия и изучавал ревностно Корана.Джако дори си имал духовен наставник-професора по ислямска култура и религия от калифорнийския университет Джоузеф Райдърс.Той посещавал имението на звездата всеки понеделник и четвъртък за 2-часови беседи.
Според клюките напълно възможно било Джако да си смени религията.Подобни духовни трансформации са често срещани в Холивуд.

в."Уикенд",19-25 юли 2008 г.

Най-накрая морски рахат и за мюсюлманките

В новия курорт жените няма да е нужно да са навлечени така, за да влизат във водата. Снимка: БГНЕС

Властите в Малайзия откриват курортно място с водопад, което ще бъде предназначено само за жени.

Така страната се опитва да привлече туристки от ислямските страни, където господстват консервативните устои и жените имат забрана да се къпят заедно с други мъже.

Всъщност могат, но само ако са се навлекли с дълги дрехи от главата до краката.

Точно затова обслужващият персонал на новия курорт ще се състои само от представителки на нежния пол. Включително и охраната.

Женският курорт ще се намира на прекрасно място в Малайзия, широко известно с пясъчните си плажове и многобройните живописни водопади.

Туристите се къпят в тамошните води все едно са на море, но около тях има и водопади.

Това е чудесен начин да се създава „ислямски имидж“, разказали организаторите на бъдещия курорт.

В Малайзия по-голямата част от населението изповядва ислям и се придържа към строги религиозни норми.

изт.,19.07.08

В масов гроб до босненския град Сребреница са открити 66 тела

До днес продължават масовите погребения на мюсюлмани, избитите от части на босненските сърби в анклава Сребреница преди 13 години

[Reuters]

Съдебномедицински експерти завършиха днес разкопаването на масов гроб близо до източния босненски град Сребреница, съобщи ДПА.

Служители от Държавния институт за изчезнали хора потвърдиха, че 66 тела са били намерени в гроба, наречен Пусумличи 2, заедно с три чувала с човешки кости и лични вещи.

Това е част от 8 000 мюсюлмански мъже, избити от части на босненските сърби в анклава Сребреница на 11 юли 1995 г. по време на войната в Босна и Херцеговина.

Повече от 3200 жертви на клането вече са идентифицирани и погребани.

Останките на неизвестен брой ексхумирани от над 60 масови гроба, опаковани в повече от 5000 чувала, все още чакат да бъдат идентифицирани и погребани.

изт.,юли 2008

Искат Ески джамия да стане музей на религиите

Матей Бонев

Стара Загора

Най-удачно е след укрепването и реставрацията старозагорската Ески джамия да се превърне в музей на религиите. Това предложение лансираха днес от общинското ръководство на ВМРО в града на липите.

Джамията е построена върху християнски храм, основите му бяха разкрити при разкопки преди няколко години, аргументираха се воеводите. Самата църка пък била издигната според археолозите върху тракийско светилище.
Музеят ще бъде пример и модел за толерантност към различните религии у нас, а и несъмнена туристическа атракция, категорични са от ВМРО. Хората на Краси Каракачанов смятат да организират до края на месеца кръгла маса за бъдещето на Ески джамия с участието на историци, археолози, политици, общинари.

Политическите страсти около джамията се разпалиха след като областния управител Мария Нейкова обяви, че е издействала пари за укрепването, реставрирането и адаптацията на най-старата сграда от късното Средновековие в Стара Загора. От министерството на културата обещала т.г. 135 хил.лв., а за 2009 – над 2 млн. лв. Ески джамия е изградена през 1408 г., и е паметник на културата от национално значение. От доста време обаче сградата е в окаяно състояние. В последно време започна да се оголва кубето, а оловните плочи да се свличат застрашително надолу. Първо „Атака”, а сега и ВМРО подозират, че върху областната управа имало сериозен натиск джамията да стане действащ религиозен храм.
„Подозренията са несериозни и несъстоятелни, Ески Джамия е паметник на културата и като такъв трябва да се укрепи и реставрира, още повече че сградата става опасна за хората”, каза областната шефка Мария Нейкова.

изт.,юли 2008

Джамия раздели Стара Загора

Мария Нейкова зароди сериозен спор сред своите съграждани. Снимка: БГНЕС

Идеята за реставриране на Ески джамия е на път да раздели населението на Стара Загора.

Преди 2 дни областният управител Мария Нейкова обяви, че ще направи всичко възможно да намери необходимите средства за консервиране и реставриране на мюсюлманския храм.

Губернаторката на старозагорска област е получила уверение лично от министъра на културата Стефан Данаилов, че ще бъдат осигурени средства за запазването на паметника на културата.

Очаква се още тази година да бъдат отпуснати средства за реставрацията на джамията, като за следващата година ще бъдат отделени около 2 милиона лева.

Ески джамия се превръща в един от символите на Стара Загора по време и след Руско-турската освободителна война. На 31 юли 1877 войските на Сюлейман паша превземат отново освободения град, като в тридневните безчинства е изгорена цяла Стара Загора. Единствената запазена от огъня сграда остава Ески Джамия.

След освобождението, в града пристига чешкият архитект Любор Байер, който изработва новия градоустройствен план на разрушения град. За основа на своя проект той поставя единствената оцеляла в града масивна сграда - Ески Джамия, и около нея започва да проектира правите улици, които са символ на града днес.

Въпреки това мнозина старозагорци виждат в реставрацията на джамията шанс тя отново да стане действаща.

От общинската организация на партия “Атака” настояват областният управител Мария Нейкова да оттегли предложението си и да подаде оставка.

Според партията на Волен Сидеров реставрирането на джамията е гавра с паметта на 14 000 жители на Стара Загора и региона, загинали при нападението на войските на Сюлейман паша.

Ески Джамия не е действаща от десетилетия. В областта мюсюлманското население е концентрирано около градовете Павел Баня и Казанлък, като в Стара Загора то е изключително малка част.

изт.,2008

Опечалени си спомниха за Сребреница след 13 години

15/07/2008

Хиляди опечалени се стекоха в Сребреница 13 години след масовото избиване на бошнаци, което Хага определи като геноцид

От Юсуф Рамаданович за Southeast European Times от Сараево -- 15/07/08

Оцелели и роднини на жертвите от клането в Сребреница през 1995 г. присъстваха на възпоменателната церемония в Поточари в петък (11 юли). [Гети Имиджис]

Близо 40 000 опечалени се събраха в мемориалния център Поточари край Сребреница в петък (11 юли), за да отбележат 13-ата годишнина от най-голямото зверство, извършвано в Европа след Втората световна война. Те почетоха паметта на системно избитите хиляди мъже и момчета, босненски мюсюлмани, от силите на Република Сръбска под командването на генерал Ратко Младич – намиращия се все още на свобода обвиняем във военни престъпления.

На тази годишнина бяха препогребани 308 новоидентифицирани тела, с което броят на известните жертви надхвърли 8 000. Сред тях е тялото на 15-годишния Касим Омерович, чиято майка присъства на церемонията.

"Съзнанието, че на 11 юли 1995 г. ... бяха избити хора само защото са мюсюлмани, ни хвърля в изумление, защото не можем да повярваме, че подобно нещо би могло да се случи в Европа след Втората световна война,” заяви лидерът на ислямската общност в БиХ, мюфтията Мустафа Черич. Той призова ЕС да обяви 11 юли за европейски ден на траур, на който континентът да дава дума, че никога повече няма да допусне „нов холокост или геноцид".

Преди самото възпоменание се състоя тридневно 100-километрово шествие до Сребреница, започнало от гр. Незук, през който неколцината оцелели мъже от Сребреница успели да достигнат територията, контролирана от босненската армия. Шествието на мира се организира от няколко години, като с всяка изминала година то добива все по-широк международен характер. Граждани от много страни бяха този път сред 2 500-те участници.

Посланикът на САЩ в БиХ Чарлз Инглиш се присъедини към тях в един кратък участък от пътя. В лаконичен коментар, предизвикал аплодисментите на участниците в шествието, той заяви: „Тук е извършен геноцид. Този факт не може да се омаловажава, не може да се избягва и не трябва да се отрича."

Екипите за издирване на останките на жертви се натъкват на многобройни проблеми при локализирането и идентифицирането им, тъй като убийците са ги разпръсвали с цел да не позволят откриването им. Например останките на една жертва, Садик Орич от Сремска Митровица, Сърбия, са били открити на няколкостотин километра от Сребреница, във Войводина.

Министерският съвет на БИХ обяви 11 юли за ден на траур в цялата страна – включително в двете автономни области и окръг Бръчко. Република Сръбска обаче отхвърли указа и отказа да спусне знамената си. Премиерът на РС Милорад Додик заяви, че не го интересува решението на тричленното председателство на БиХ, нито на съвета на министрите.

"Страданието на сърбите във и около Сребреница през тези три години не е било в никакъв случай по-малко,” добави Додик в отговор на неотдавнашното освобождаване на бившия босненски военен командир Насер Орич от Хагския трибунал. След обжалване този месец бе отменена първоначалната му присъда.

Въпреки това всяка година все повече и повече хора от Сърбия идват в Поточари, за да си спомнят за Сребреница. Сред тях са членове на „Жените в черно”, които заявяват, че Сърбия трябва да се изправи с лице срещу миналото си и да екстрадира в Хага обвиняемите във военни престъпления Ратко Младич и Радован Караджич.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com

Барак Обама: Америка трябва да си сътрудничи с мюсюлманския свят

Барак Обама обещава качествно нов подход на Америка към света

В интервю с един от най-добрите американски анализатори Фарид Закария, кандидатът за президент на Демократическата партия очертава основните насоки на външната политика, която възнамерява да води, ако бъде избран за президент. Той обещава на американците да промени начина, по който Америка се отнася с останалия свят. Барак Обама иска Америка да се вслушва в съюзниците си и да си сътрудничи с тях. Обама е убеден, че Америка трябва да води с пример, а не с оръжие.

“Най-важното обаче е да разберем, че тези, които прибягват до насилие са много малка част от мюсюлманския свят. Вместо да поставяме всички под един и същи знаменател “терористи”, ние трябва да започнем да ги разбираме. Ние не трябва да им се налагаме, а да си сътрудничим с тях”, заявява Обама в интервюто излъчено по CNN.

Какъв е първият ви спомен свързан с Международната политика, който имате?

Първият ми спомен е, когато майка ми се омъжи за втори път за индонезиец и ние трябваше да се преместим в Джакарта. Това е на другия край на света. Тогава си дадох сметка колко голям и сложен е света. Особено силен спомен имам от военния преврат, който се случи половин година след като се преместихме. По-късно, когато четох за събитията около преврата разбрах, че близо половин милион са загинали.

Как се чувствахте като американец в Индонезия? Не ви ли беше страх в тези размирни времена?

Точно по това време осъзнах каква огромна привилегия е да си американец. Тогава разликата в благосъстоянието между Изтока и Запада беше много по-голяма, отколкото сега. Тази разлика се усещаше не само от това, че майка ми получаваше заплатата си от американското посолство и сумата надвишаваше многократно приходите на местните. Всички имаха различно отношение към нас. По време на преврата никой не посмя да ни закачи. Именно тогава си дадох сметка какво е да си американец и започнах да ценя това.

В Индонезия ярко се усещаше, че правителството не работеше в интерес на хората, а за себе си. Тогава почувствах колко е добре да си роден в страна, в която закона се спазва и има силно гражданско общество. Не че при нас няма случаи на корупция, но мащабите са съвсем различни. В Индонезия докато управляващите живееха в палати, населението умираше от глад.

Освен това правителството там се разпореждаше с живота на хората. Доведеният ми баща например бе мобилизиран в армията и изваден от университета. Той бе пратен в Нова Гвинея, без никакви обяснения нита за него нито за нас, неговото семейство.

В последствие вие завършихте Международни отношения в Колумбийският университет?

Да.

Вие сте следвали през последните години на Студената война. По времето на Роналд Рейгън?

Дa.

Какво си мислихте тогава? От кой точно аспект на международните отношения се интересувахте?

Мисля, че след като толкова години съм живял извън родината, на Хаваите и в Индонезия е нормално да имам голям интерес към международните отношения. Освен това майка ми бе експерт в развитието на международните отношения, една от първите професионалисти по микрофинансиране на проекти за улесняване на живота на жените в бедните части на света. Тя имаше готовност да посети всяко едно село било то в Азия или Африка, за да им помогне да си купят стан за тъкане или машина за обработка на мляко, да им помогне да придобият устойчив доход, за да изхранват семействата си.

Важно да отбележа, че войната във Виетнам приключваше, когато аз усилено започнах да проявявам по-силен интерес към политиката. Войната не бе толкова определяща за оформянето на моя мироглед както за предишното поколение. Ерата на Рейгън и Студената война обаче със сигурност беше крайъгълен камък за мен.

В момента темата за исляма излезе далеч извън теологията и стана неизменна част от политиката в Близкия изток. Доколкото знам вие сте добре запознат с тази религия от ранно детство?

Точна така.

Вярвате ли, че в момента ислямския екстремизъм е най-голямото предизвикателство на XXI век?

Да мисля, че тероризмът в името на отстояването на религиозна или етническа идентичност е една от най-сериозните заплахи в съвременните международни отношения. Обществата, които отказват да приемат модерността са податливи на радикални влияния и течения и опазването им е едно от най-големите предизвикателства в международните отношения. Това обаче не е единствената заплаха, срещу която сме изправени.

Как виждате решаването на проблема, който имаме с ислямските страни имайки предвид опита ви натрупан от живота в една мюсюлманска страна като Индонезия?

Вижте, когато аз живях в Индонезия в края на 60-те и началото на 70-те. Индонезия никога не се е асоциирала с исляма изповядван от арабските страни в Близкия изток. Затова е трудно да се правят сравнение в този аспект, който ме питате.

Важно е обаче да се отбележи, че не навсякъде исляма се възприема като противоположност на западните ценности или начина на живот на модерния свят. Противопоставянето на запада се случва в бедните страни със слаби правителства, чието управление довежда народа до мизерия.

Веднага давам пример с Индонезия. По време на кризата на азиатските финансови пазари страната загуби близо една трета от Брутния си вътрешен продукт. Вследствие като социален ефект се появиха всякакви радикални движения, сред които разбира се ислямски екстремисти. Преди това обаче, когато икономиката на страната се развиваше добре те не срещаха подкрепа.

Мисля, че решението на този проблем е западните правителства да помогнат на ислямските държави да възстановят икономиките си и да поддържат стабилен растеж. Така про-ислямистките настроения ще бъдат заглушени.

Освен това не трябва да се отказваме да преследваме и залавяме всички, които прибягват до насилие, за да наложат своите идеологически възгледи. Трябва да унищожим Ал Кайда и нейните мрежи.

Най-важното обаче е да разберем, че тези, които прибягват до насилие са много малка част от мюсюлманския свят. Вместо да поставяме всички под един и същи знаменател “терористи”, ние трябва да започнем да ги разбираме в цялата им сложност и различие. Ние не трябва да им се налагаме, а да си сътрудничим с тях.

Лумпенизираният подход, да се възприемат като едно шиитите и сунитите или да смята, че арабската и персийската култура са едно и също е особено неефективен в борбата срещу тероризма. С такова отношение никога няма да спечелим дългосрочни съюзници сред ислямските страни, от които толкова много се нуждаем.

Ако станете президент какво бихте сторили, в случай че Осама бин Ладен бъде заловен?

Ако бъде заловен жив той ще трябва да понесе своята отговорност не само според американското законодателство, но и според световните правни норми. Няма да нарушим нито един закон в процеса срещу него. Държа да отбележа, че не съм привърженик на смъртното наказание. То трябва да бъде оставено за най-отвратителните престъпления. Мисля си обаче, че да отнемеш живота на повече от 3 хиляди американци е именно такова престъпление.

Все пак в момента всичко, което говорим е хипотетично. Нека първо да го хванем. Провалът да сторим това през последните години се отразява с пълна сила в това, което се случва в момента в Афганистан.

Тежкото положение, в което се намират войниците ни там не е единственият ни проблем. Очевидно е, че не можем да попречим ефективно на наркотрафика в тази страна и вследствие на това терористичните организации получават много добро финансиране.

Например Америка би могла да окаже натиск на правителството на Хамид Карзай да помогне на фермерите. Да ги убеди, че има и други култури, от които може да се печели освен производството на мак. Управляващите в Афганистан отказват да излязат извън столицата и да организират ефективно страната си. Хората нямат доверие нито на армията, нито на полицията, нито на съдебната система.

Най-голямата ни грешка обаче е, че позволяваме на талибаните да се реорганизират всеки път. Това ще бъде променено, когато стана президент.

Какви трябва да са отношенията на САЩ с другите страни?

Джон Маккейн предлага да направим нов форум на Г-8, в който Русия и Китай нямат място, защото не са демократични страни...

Мислите ли, че това е добра идея?

Не. Това ще бъде грешка.

Няма как да контролираме разпространението на ядрени оръжия без Русия. След разпадането на Съветския съюз технологиите за създаване на ядрено оръжие бяха разпръснати или останаха в наследство във всички бивши съветски републики и страни близки до режима. Без сътрудничеството на Русия, няма как да им оказваме влияние.

Китай скоро ще бъде една от доминиращите икономики в света и нейната международна тежест вече е огромна. Няма никаква логика да изключим една от най-значимите страни, когато се взимат важни международни решения. Напротив ние трябва да работим заедно с тях за да опазим мира.

Сътрудничеството с тези страни обаче не означава да пренебрегваме проблемите, които съществуват. Не трябва да се срамуваме да повдигнем пред двете страни въпроса с човешките права. Не трябва да се притесняваме от тежки преговори с тях по важните теми, но в никакъв случай, че трябва да прекратяваме отношения и диалог.

Това, което ни е необходимо в отношенията с Китай и Русия е реалистична и гъвкава дипломация. Ако имам честа да стана президент ще се стремя да върна онази политика, която характеризираше Америка по времето на президента Хари Труман заедно с Маршал и Кенан или администрацията на Джордж Буш –старши. Хората, които работиха тогава, Колин Пауъл и Бейкър например разбираха добре международните отношения и винаги предпочитаха първо да слушат и разбират, отколкото да действат първосигнално.

Америка трябва да покаже лидерство основано на консенсус. САЩ трябва да събира народите заедно зад определени ценности, а не да ги разделя.

Добре, а какво ще стане, ако не постигнете този консенсус? Ще предприемете ли стъпките, които са в интерес на Америка, ако няма единодушие?

Със сигурност ще има ситуации, когато ще знаем, че определено нещо трябва да бъде свършено, но няма да имаме подкрепа от всички, затова. Това обаче няма да означава, че сме взели грешно решение.

Например намесата ни на Балканите срещу Югославия бе правилно решение, въпреки че така и не постигнахме консенсус тогава.

Вижте, това, което се опитвам да обясня е, че съюзите и коалициите, които искаме да направим трябва да са доброволни, а не да извиваме ръцете на партньорите ни. Те трябва да са основани на взаимни интереси и Америка не бива да пренебрегва опасенията на партньорите си.

Америка е била силна тогава, когато е изграждала ефективни съюзи с другите страни. Такива съюзи се изграждат с убеждение и търпение.

Искам да ви попитам за едно ваше изказване, което не беше в духа на международния консенсус. Наскоро в една ваша реч вие заявихте, че Йерусалим не трябва да бъде разделян на еврейска и мюсюлманска част, а да остане цял като столица на Израел. Защо се противопоставяте на предложението на последния президент от Демократическата партия Бил Клинтън, който подкрепи разделянето на града?

Вижте, истината е, че това мое изявление не бе разбрано правилно, защото не го бях формулирал добре в речта си. Веднага аз и моят щаб се опитахме след това да обясним какво сме искали да кажем, но явно още не сме разбрани. Ще опитам отново.

Това, което исках да кажа тогава е, че градът не трябва да бъде опасан с бодлива тел, която да разделя хората. Според мен трябва да създадем един дух на толерантност и разбиране в града, като запазим двете общности тясно свързани. Не съм искал да давам решение на окончателния статут на града, а само тенденциите и целите, които трябва да постигнем в преговорите.

Нека сега да поговорим за Ирак. Ако вие станете президент, Америка ще се изтегли от тая страна. Въпросът е, след като Иран оспорва доминацията на САЩ в региона толкова агресивно, след нашето изтегляне няма ли празнината, която оставим да бъде запълнена от Иран?

Не мисля. Искам да обясня, че като говоря за изтегляне, нямам предвид Америка изцяло да напусне региона. Аз искам да се приберат в къщи само бойните части. В Ирак ще останат определен брой сили, които да попречат на евентуално прегрупиране на Ирак, като помагат с обучение и логистика на иракската войска и полиция.

Трябва да е ясно, че в никакъв случай не искам да изоставя Ирак да се оправя сам. Най-добрият начин да попречим на Иран да влияе на Ирак в негативна насока е да създадем механизъм, чрез който шиитите, сунитите и кюрдите в Ирак да решават проблемите си, без да използват насилие. Това може да стане чрез силни и стабилни институции, в които корупцията е намалена до минимум.

Има и още един аспект, който ме кара да си мисля, че Иран трудно би могъл да влияе в Ирак. Повечето хора смятат, че Ирак ще е податлив на натиск от страна на Иран поради факта, че шиитското население в двете страни е доминиращо. Тази презумпция обаче е грешна, тъй-като се подценява факта, че Иран са наследници на персийската култура, въпреки че са мюсюлмани. Иракските шиити от своя страна са част от арабския свят. В никакъв случай не трябва да се подценява това различие. Неговото наличие според мен значително ще редуцира влиянието на Иран в Ирак.

Ако иракското правителство работи добре си мисля, че иракските шиити ще предпочетат да заложат на идентичността си като иракчани.

Възможно ли е след 10 години Америка все още да има войници в Ирак?

Държа да подчертая, че трябва много да сме внимателни, когато боравим с такива конкретни цифри. Това, в което съм абсолютно убеден е, че ние трябва да имаме ясен срок, в който да свършим работата си в Ирак и да се изтеглим. Това, че президента Джордж Буш, а и кандидата на републиканците Джон Маккейн отказват да поемат конкретен ангажимент кога ще се изтеглим от Ирак е стратегическа грешка.

Това настройва местното население срещу нас и създава условия Иран да продължава да ни вреди. Неизвестността кара иракчаните да са подозрителни към нас и да не ни вярват, че всъщност някога ще се изтеглим.

Г-н Обама, вие предприемате обиколка в Европа и Близкия Изток. Знаете, че във Франция например вие сте одобряван от 85% от населението. Това да ви кажа честно ме прави малко подозрителен. Ако в цяла Европа ви харесват така както във Франция значи има нещо нередно?

Да това наистина е интересен въпрос. Искам да споделя нещо. Когато пътувам из щатите усещам, че хората навеждат очи, когато стане въпрос за това как останалият свят гледа на Америка. Всички разбират, че ние плащаме висока цена за начина, по който се държим с останалите. Често хората ме питат, как ще възстановим авторитета, който Америка имаше сред останалите страни.

Въпросът е там, че не е важно само това дали ни харесват или не. Важното е, че след като авторитета ни е намалял до такава степен, намалява и капацитета ни да влияем по ключови въпроси от международната политика.

Поради тази причина си мисля, че хората са готови да изберат президент, който няма да продължи да отчуждава страната им от останалия свят, а тъкмо напротив. Сигурен, съм, че Америка трябва да обръща внимание на останалия свят, да подкрепя надеждите и да оправдава очакванията и доверието. Трябва да водим света с нашите ценности, а не с превъзходството на армията си.

изт.,15.07.08

Саудитска Арабия организира междурелигиозна конференция

Саудитска Арабия организира от сряда тридневна международна конференция за стимулиране на диалога между религиите, която ще бъде открита от краля Абдула Втори.

Конференцията се организира от Световна ислямска лига, която е със седалище в Мека, по предложение на краля отпреди 3 години за междурелигиозни връзки, каза саудитския зам. министър на културата и информацията Салех ал Намла.

Очаква се във форума да вземат участие около 200 представители на основните религии - мюсюлмани, християни, юдеи и будисти. Във форума ще участват генералният секретар на организацията Световен еврейски конгрес Михаел Шнайдер и кардинал Жан Луи Торан, който отговаря във Ватикана за диалога с исляма.

"Целта на тази междурелигиозна конференция е да се опознаем и да търсим начини за сътрудничество", каза генералният секретар на Световна ислямска лига Абдул Мошин ал Турки. "Ние няма да третираме религиозни въпроси, а общи въпроси като етика, семейство, околна среда", уточни той и подчерта, че няма да бъде засегнат никакъв политически въпрос.

АФП,15.07.08

ПРОКУРАТУРАТА ПРЕКРАТИ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ АДМИНИСТРАТОРИТЕ НА www.islam-bg.net и www.iman-islam.hit.bg

На 19.02.2007 г. срещу Аниола Кирилова Димова, Милена Борисова Генкова, Мустафа Реджеп Ахмед и Али Хюсеин Хайраддин бе повдигнато обвинение за: Проповядване в интернет пространството на уахабитска и джихадитска идеология и промяна на установения с Конституцията на Република България обществен и държавен строй – въвеждане на шериатска държава – „Халифат” – престъпление по чл. 109 ал. 1, вр. чл. 108, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 НК. /проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй /.
Петнайсет месеца по-късно, след като бяха използвани всички възможни срокове за удължаване на 20.06.2008 г. Прокуратурата прекрати следственото дело.
За три дена всички медии се дигнаха на крак и изписаха всевъзможни обвинения срещу въпросните лица. В противовест на един от основните принципи на модерното право „Невинен до доказване на противното” потърпевшите бяха предварително осъдени.
Съзнателно съхранихме islam-bg.net непокътнат, за да може читателят сам да се убеди в съдържанието на сайта и сам да бъде съдник.
Предлагаме на вашето внимание материал публикуван в www.frognews.bg
Тероризъм или ислямофобия
“Разбиха ислямистка група, проповядвала джихад у нас”, “Пропаганда на радикален ислям у нас”, “Антимафиотите са разкрили два сайта, проповядващи джихад срещу "неверниците" и промяна на конституционния ред в България”, “ГДБОП задържа четири лица, пропагандиращи чрез Интернет радикални мюсюлмански идеи” “Радикални ислямски сайтове проповядват идеологията на тероризма” “Разбита е група, проповядвала фундаментализъм. “ Това са част от медийните заглавия, които отразиха акция на спецслужбите, при която бяха арестувани четирима души и закрити два сайта.
Д-р Мохд Абуаси - Директор на Център за близкоизточни изследвания
“Разбиха ислямистка група, проповядвала джихад у нас”,
“Пропаганда на радикален ислям у нас”,
“Антимафиотите са разкрили два сайта, проповядващи джихад срещу "неверниците" и промяна на конституционния ред в България”,
“ГДБОП задържа четири лица, пропагандиращи чрез Интернет радикални мюсюлмански идеи”
“Радикални ислямски сайтове проповядват идеологията на тероризма”
“Разбита е група, проповядвала фундаментализъм. “
Това са част от медийните заглавия, които отразиха акция на спецслужбите, при която бяха арестувани четирима души и закрити два сайта. Такива заглавия, за съжаление, се появиха в повечето медии в България, като някои материали свързаха арестуваните с Ал Каида, други ги обвиниха в планиране на терористични акции в страната. Авторът на това писание, също като повечето граждани в страната, слушайки и четейки подобни твърдения, нямаше как да не се обезпокои, да не изпита страх и тревога.
Няма нормален човек, който да не изпитва подобни чувства при надвисването на такава опасност, особено в България, в която от много години терористичните заплахи не са част от ежедневието на гражданите и Бог да пази България - така да бъде и в бъдеще.
Като специалист по политически ислям и ислямистки организации и групировки обаче, нямаше как да не се заинтересувам от случая и да се опитам да разбера какво става. И с изненада да установя за кои точно сайтове става дума – разпознах два от включените в мониторинговия лист на собствения ми център. Голямата изненадата се дължи на това, че именно поради провеждания мониторинг съм наясно, че в тези два сайта няма никакви призиви - нито за установяване на халифат в България, нито за извършване на каквито да било терористични действия.
След това се запознах с документите по обвинението, според които четиримата задържани са обвинени в това, че са “образували група, която си е поставила за цел извършване на престъпление по глава първа от НК – проповядвали са чрез интернет базирани страници на български сървъри, до неограничен брой потребители в страната, уахабитска и джихадска идеология и промяна на установения с конституцията на Република България обществен и държавен строй – въвеждане на шериатска държава – “халифат”, което е престъпление по чл. 109 ал. 1, вр. чл. 108 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 , вр. ал. 1 НК.”
От тези обвинения става ясно, че иде реч за “пропагандиране на анти-демократична идеология или насилствено изменяне на обществен и държавен строй”, следователно това се има предвид под уахабитска и джихадска идеология.
Като експерт по политически ислям твърдя, че такива термини не се срещат често в сериозните научни трудове, касаещи исляма и ислямските организации. Уахабизмът е школа в исляма, появила се преди около 300 години в сегашната Саудитска Арабия като реформаторско движение срещу османската империя. По-късно тя става официалната школа, проповядвана в Саудитска Арабия, включително и от държавните институции. В началото на 90-те години на ХХ век, представители на тази школа направиха опит да разпространят идеите на уахабизма между мюсюлманите в България, но претърпяха голям провал, тъй като религиозните им тълкувания на Корана са много крайни и не намират почва в повечето мюсюлмански държави, да не говорим за европейската България.
Съдържанието на двата сайта, особено в този, за който се твърди, че е подържан от Хайредин, не може да се смята за разпространение на идеите на уахабизма. Дори напротив - голямата част от материалите там се противопоставят на идеите на уахабизма, особено що се отнася до облеклото на мюсюлманката, храната, отношенията с “другия” и редица подобни въпроси, засегнати в сайта.
Аз недоумявам какво означава терминът “джихадска идеология”. Известно е, че думата “джихад” се споменава в Корана и през вековете претърпява различни тълкувания от страната на различните ислямски школи и течения. Тези тълкувания варират от “свещена война с неверниците” до борбата на човека срещу злото вътре в него и около него, дори според някои тълкувания да се върши съвестнато работа е джихад, човек да се труди, за да храни семейството си е джихад. Порових се в страниците на сайта на Хайредин чрез кеширане и попаднах на неговото тълкуване на джихада с дата 9-11-2004 г. Ето и неговото тълкувание на следния откъс от Корана: ”190. И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. 191. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците. 192. А престанат ли ¬ Аллах е опрощаващ, милосърден. 193. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен против угнетителите! (Koran 2: 190-193)
“От всички постулати на исляма джихадът е може би най-често погрешно цитиран, използван и разбиран. Самото понятие има значение на “стремление, усилие или борба по пътя на Аллах”, а по-популярната употреба “свещена война” е погрешна. Лице, което се стреми да живее по пътя на Аллах, т.е. лице изпълняващо джихад се нарича муджахид (муджахидин в мн.ч.). Разбира се, борба по пътя на Аллах в някои случаи може да означава и война, но всяка обществена или индивидуална борба за налагане на ислямски начин на живот се нарича джихад. В случай на война джихадът е разрешен като самозащита и като борба срещу агресора. Свещеният Коран и сунната на пророка Мухаммед (сас) са категорични не само по въпроса кога е позволена война, но и как да се води, като изпреварват Женевската конвенция за войната, военнопленниците и човешките права с близо 1300 години. Ядрени бомби и други оръжия, които убиват и осакатяват поголовно са чужди на ислямската концепция, защото е очевидно, че при употребата им ще пострадат много невинни. Цивилното население трябва да се щади така, както и околната среда. Дори дърво не бива да бъде посечено, ако това може да се избегне. Така че в исляма няма такова нещо като “свещена война”, по-скоро има “справедлива борба” за налагане на справедливост, и при самозащита и опазване на семейството, дома и т.н. Ислямът проповядва премахване на подтисничеството и ако това изисква борба - джихад на каквото и да е ниво (например борба за граждански права), тогава тя е оправдана. В началото на третото хилядолетие си струва да се разгледа и културният джихад, воден от мюсюлманите по света. Глобалните средства за комуникация бълват антиислямски образи и послания в домовете на мюсюлманите, и произлизащия от това упадък на ислямските ценности е болезнено очевиден. Но в същото време нараства осъзнаването за културното наследство на исляма и неговото превъзходство над това, което днес минава за култура в немюсюлманското общество.Сериозни усилия се полагат за изграждането на една жизнена алтернативна култура, противопоставяща се на нормите, наложени от западната медиа (не рядко подражавани от мюсюлманските медии). Този вид борба също е една друга проява на истинското значение на джихад.“ Както се вижда ясно няма призиви за насилие, нито екстремистко разбиране на понятието. Напротив, подобно разбиране на термина е много различно и противостоящо на тълкуването на така наречените “радикални екстремистки организации”.
Същото се отнася и до призивите за установяване на халифат в България, такива призиви в двата сайта няма, особено в смисъл на налагането му чрез сила и насилие.
За какво точно са били арестувани тези хора, виновни ли са или не? Задължение на съда е да установи истината по въпроса. Но има въпроси, на които съдът няма да отговори - защо се вдига толкова голям шум за нещо не дотам значимо? Разбира се, авторът не упреква медиите, а просто си задава въпроса кой има интерес от създаването на такива психози и нагнетяване на напрежение между християните и мюсюлманите в страната, кой има интерес от създаването на ислямофобия в България? И дали тя би послужила на националните интереси, дали би спомагнала за спазване на социалния мир и мирното съжителство между различните религиозни групи в страната? И не на последно място, насаждането на ислямофобия не създава ли благодатна почва и изгодна среда за появата на различни радикални и екстремистки групи сред хора с различна религиозна принадлежност?
Искрено се надявам медиите да обръщат по-голямо внимание върху търсенето на отговорите на подобни въпроси. Защото тези отговори са далеч по-важни и нужни на българския гражданин от това, че някой има “духовна съпруга“ или се прехранва от саденето на картофи.

изт.,юли 2007

На този ден през 1995 г. в босненския град Сребреница е извършено най-голямото клане в Европа

11 юли 2008 | 03:34 | Агенция "Фокус"

Босна и Херцеговина.

На този ден през 1995 г. в босненския град Сребреница е извършено най-голямото клане в Европа след Втората световна война, при което загиват около 8000 мюсюлмани.
На 11 юли 1995 г. започва едноседмичната кампания на етническо прочистване на босненски мюсюлмани в Сребреница, Източна Босна. В града, поставен тогава под протектората на ООН и обявен за зона за сигурност, армията на босненските сърби нахлува в мюсюлманския анклав и след превземането му извършва масово клане. В резултат на кампанията 8000 души (предимно мъже и момчета) загиват или изчезват, други 25-30 хиляди, предимно жени и деца, са депортирани. 15 000 жители на Сребреница успяват да се спасят преди това. Клането се определя като най-голямото престъпление и нарушаване на човешките права в Европа след Втората световна война.
Международният трибунал за военни престъпления в Хага постановява, че масовото унищожаване на мюсюлманите в Сребреница през 1995 г. има характера на геноцид. Първата присъда е произнесена още през 1996 г. срещу направил самопризнания член на екзекуторски отряд. За директно отговорни за кланетата са смятани бившия политически и военен лидер на босненските сърби Радован Караджич и генерал Ратко Младич, обвинени на два пъти за военни престъпления в бивша Югославия (за обсадата на Сараево и за избиването на хиляди мюсюлмани в Сребреница).
През април 2001 г. Международният трибунал в Хага издава заповеди за арест на о. з. генерал от армията на Република Сръбска (РС) Миленко Живанович, на някогашния представител на сръбските власти в Сребреница - Мирослав Деронич и на Велибор Остоич, вицепремиер в правителството на РС в кабинета на Гойко Кличкович. Живанович и Деронич се обвиняват за организирането и извършването на масовото клане на босненци от Сребреница. Живанович по това време е командващ на Дринския корпус на армията на босненските сърби, превзел града. Във връзка с убийствата в Сребреница, в геноцид и военни престъпления срещу човечеството е обвинен и босненския командир, Драган Обренович. По обвинения в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството на 2 август 2001 г. Трибуналът за военни престъпления в бивша Югославия осъжда на 46 години лишаване от свобода Радислав Кръстич, командвал корпуса на армията на босненските сърби през 1995 г., който превзема Сребреница.

О Б Я В А

Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България организира ІІІ. Национално състезание за хафъзи и художествено четене на Коран-и Керим.

Състезанието ще се проведе в гр. Хасково (залата на Бизнес-центъра) на 1 август 2008 г.

Съревнованието ще се осъществи в четири категории:

1 – Наизуставяне на целия Коран от участници на възраст до 35 г.

2 – Наизустяване на 10 джуза от участници на възраст до 30 г.

3 – Художествено четене от мусхаф от участници на възраст до 14 г.

4 – Художествено четене от мусхаф от участници на възраст 15-30 г.

Желаещите да участват в състезанието за информация да се обърнат към районните мюфтийства и да се запишат там най-късно до 9 юли 2008 г.

Състезанието е открито за всички желаещи.

Очакваме Ви!

НОВО ИЗДАНИЕ НА ГЛАВНО МЮФТИЙСТВО

ХАЗРЕТИ МУХАММЕД И ИСЛЯМСКОТО ОБЩЕСТВО

Автор: Доц. д-р Хаяти Йълмаз

Преводач: Мемиш Мердан

Издател: Главно мюфтийство

Изследването на тема Хазрети Мухаммед и ислямското общество, било в нашата страна, било извън страната, е една от първите.

Причината за изготвяне на труда е желанието за изследване на другата страна на нещата. Със социологическите пояснения и изследвания е направен опит да се посочи мястото на сюннета на Пейгамбера (с.а.с.). Целта е не да се намери категоричен, а по-скоро да се препоръча разумен отговор.

За да се създаде някаква основа, са проучени обстойно трудове, посветени на социологията и на социалната психология. Изводите, до които стигат тези науки, са предвидени да се използват като основа. Обаче, както е известно, поради структурата на социалните науки, не е възможно да се стигне до категорични резултати. Защото разглежданата от тях тема е човека, а човекът не може да бъде машина, да даде еднакъв отговор на един и същ тест. Така, както един тест, приложен на различни хора, може да бъде с различни отговори, така могат да се променят резултатите от теста, приложен на един човек, но в различно време. Поради тази причина темата ни е оформена с оглед не на данните, а съобразно методологията и систематиката на тези науки. Работата ни се състои от въведение, две основни части и извод. В увода са разгледани темите, свързани с обществото и религията от социален аспект; разгледани са социалните групи, религиозното общество и правилата, осигуряващи реда в него.

Първата част е посветена на разбирането на исляма за общество и религия. В нея се набляга специално на социалните/обществените страни на Корана и сюннета. Във втората част е изследвана специално ролята на сюннета в ислямското изграждане на обществото. В тази структура темата е разработена посредством използването на ривайети (предания), подбрани от източниците на хадиси, като целта е да се изведат на преден план Хазрети Пейгамбера и неговият сюннет. В повечето случаи не е представен цялостният текст на айетите и хадисите, а са изложени само необходимите откъси, свързани с контекста на темата. В заключението са изложени накратко осъществените резултати.

Саудитска Арабия готви реформа на уахабизма

Доскоро символ на крайния ислям, монархията все повече се отваря към Запада

За по-голяма част от човечеството Саудитска Арабия е символ на господството на исляма. За мнозина тя е единствената държава, където ежедневно се прилагат предписанията на едно от най-радикалните и консервативни течения - уахабизма. То придоби печална слава около атентатите на 11 септември 2001 г., когато стана ясно, че много от атентаторите са негови последователи.

Но бавно и постепенно в родината на исляма, където се намират светините на вярата Мека и Медина, започва реформа, пише Ройтерс. Властите в Саудитска Арабия са твърдо убедени на започващия идния вторник форум на исляма, християнството и юдаизма в Мадрид да представят един нов образ на уахабизма. Проправителственият реформистки духовник Абдулазиз ал Гасим заяви, че правителството заедно с духовния елит е започнало ревизия на вижданията си, която ще намери отражение върху образование, съдебна власт и други важни за обществото сфери.

За целта от учебниците са извадени твърде радикални проповеди, а правораздаването ще трябва да работи по норми, а не да дава предимство на традиционното ислямско право шериата. От друга страна, кралят на Саудитска Арабия Абдула твърдо се обявява за продължаване на политиката за отваряне на образованието. Въпреки някои пропуски страната е в челните места в арабския свят по образованост.

Анализатори отбелязват, че развитието на комуникационните технологии направи достъпни интернет и сателитната телевизия в страната. Достъпът до глобалната информационна мрежа е основният двигател за реформирането на уахабизма. През 2002 г. под натиска на високотехнологичните западни компании и растящите цени на петрола Саудитска Арабия реши да допусне чуждестранни инвеститори в 20 водещи сектора от икономиката.

Особено чувствително беше навлизането на западни капитали в петролния сектор. Тридесет процента от държавния телеком бяха също приватизирани, което беше най-голямата сделка в историята на страната. Тя донесе 4 млрд. долара приходи на хазната.

Навлизането на чуждестранни инвестиции, ясната позиция по ислямския тероризъм, сближаването със Запада и лидерството в арабския свят, което има монархията, показват, че тя се откъсва постепенно от образа си на традиционна ислямска страна, разчитаща на петрола, и поема по пътя на модернизацията. По този начин най-големият износител на петрол се откъсва и от една друга традиция - черното злато да е основен двигател на икономическия растеж.

изт.,10.07.08

Двама велики пратеници на Аллах ПРОРОКА МУХАММЕД И ХАЗРАТ ИСА (иисус)

При всевишния между Пророка Мухаммед и Хазрат Иса (Иисус), мир нему, не съществува конкуренция. Затова последователите и на двамата пророци трябва да уважават и обичат както Пророка Мухаммед така и Хазрат Иса.

Векове наред връзките между исляма и християнството са се развили на базата на погрешно разбиране, конкуриране и вражда. Както е видно и от филма “Небесно царство” това напрежение е достигнало своята кулминация по време на кръстоносните походи. Днес, след 11 септември отново се цели да пламнат пак същите погрешни разбирания, конкуриране и вражда - що се отнася до връзката между исляма и християнството, като се изтъкват твърдения, че двете религии са в противоречие помежду си. Пътят на подобни твърдения може да бъде пресечен единствено с разбирателство и опити за постигане на диалог. Тук в светлината на нашия Пророк Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) и пророка Иса, мир нему, ще се опитаме да покажем, че между мюсюлманите и християните съществуват повече допирни точки отколкото се смята, че има. Ако Пророка Мухаммед и Иса, мир нему, бяха родени в една и съща епоха и се познаваха, нямаше да се конкурират помежду си, както някои смятат, а щяха да живеят като братя. Четирите основни пункта, които констатирах в Свещения Коран и Библията, показват, че учението и на двамата пророци почиват върху една и съща основа. Първо, от Корана и Библията става ясно, че и Пророка Мухаммед и Иса, мир нему, са възлюбени от Всевишния. Освен с имената си Абдуллах, Мустафа, Ахмед и Расул (Пратеник), Пратеника на Аллах е назоваван и като Хабиб, сиреч Възлюбен от Аллах. Пак по същия начин в Библията Иса, мир нему, е назоваван като Възлюбен от Господа. В крайна сметка няма значение дали човек е мюсюлманин или християнин за него е важно да обича Пророка Мухаммед или Иса, мир нему, така както обича своя Създател. Защото при Всевишния между тези двама пророци не съществува конкуренция. Затова последователите и на двамата пророци трябва да уважават и обичат както Пророка Мухаммед, така и Хазрат Иса. Мюсюлманите винаги са изразявали повече своята обич към Иса, мир нему, отколкото християните към Пророка Мухаммед. Те познават живота на Иса, мир нему, а в Корана се разказва с уважение за него. Но за съжаление това не може да се види в традиционното отношение на християните към Пророка Мухаммед. До голяма степен това се дължи на липсата на достатъчна информация за нашия Пророк и погрешните им представи за него. Другата допирна точка между Пророка Мухаммед и Хазрат Иса е, че те никога не са отстъпвали от социалната справедливост. И двамата са били против социалната неправда и са защитавали бедните, вдовиците и сираците. Например в Корана Аллах повелява: “Милостинята зекят е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.” (Коран, 9:60). Благодарение на тези знамения милостинята зекят се е превърнала в една от петте стълба на исляма. Пример за равенство между хората откриваме в случая на Билял, който въпреки че е бил роб, е първият човек прочел езана. Друго основно качество на двамата пророци е любовта им към Всевишния. Всевишният е стоял в центъра на техния живот. И Пророка Мухаммед и Хазрат Иса, са живели, осъзнавайки могъществото и съществуването на своя Създател, поради което са били обичани от Него. Благодарение на своите молитви Хазрат Иса заздравил връзката си с Бога. Той бил възлюбен от Господа, защото се е молел непрекъснато. Молитвата заемала важно място и в живота на Пратеника на Аллах. Първото откровение дошло, когато той се молел в пещерата Хира. Нощта Кадр и Нощта Мирадж са два прекрасни примера за молитвите на нашия Пророк. От гледна точка на молитвата намаз, допълнителните богослужения и молитвите си Пратеника на Аллах е бил безподобна личност, която непрекъснато е била в близост до Всевишния. Следващият момент, който сближава Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) и Иса, мир нему, е равнопоставеността на жените. И двамата пророци са дошли в периоди на патриархата, през които жената е била смятана за човек втора ръка и отношението към жените е било грубо. Нашият Пророк винаги е проявявал уважение към жените и е зачитал достойнството им. Според разбирането на Иса, мир нему, жената и мъжът са равноправни. Пророка Мухаммед се е възпротивил срещу нормите на тогавашното общество. В Свещения Коран се казва: “О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.” (4:1). В свой хадис Пратеника на Аллах казва: “Жената и мъжът са като двете половини на една ябълка.” Разбира се, може да се посочат още допирни точки между двамата пророци, но положенията, които изброихме до момента, са достатъчни за да покажат колко много общи неща има между Пророка Мухаммед и Иса, мир нему. Човек се пита какви са щели да бъдат взаимоотношенията на двамата пророци, ако са били дошли по едно и също време? Според мен нямало да се конкурират помежду си, както смятат някои, а щели да изпитват дълбоко уважение и обич един към друг. Щели да бъдат в непрекъснат диалог. Надявам се ние, техните последователи, да вземем пример от тези честити пророци. Доц. д-р Томас Петриано* * Доц. д-р Томас Петриано е Декан на Катедрата за религиозни изследвания в Ню Йоркския университет “Сент Йозеф”.

07.07.2008

Inform