Етническата и културната пъстрота на ислямския свят изглеждат толкова странни,че човек се пита колко устойчиви трябва да бъдат религиозните връзки,за да задържат в едно цяло всички разнородни елементи.Дали блестящите успехи на тази цивилизация,която в периода от Средновековието до XVI в. дава много на Европа в областта на едицината,философията и математиката,се дължат на подкрепата и насърчаването от страна на исляма или пък на ентусиазма на мюсюлманските народи в създаването и развитието на културата?Приносът на отделните народи,които спомагат за развитието на тази цивилизация,е безспорен и не трябва да убягва от вниманието на изследователя,но онова,което прави научния и материалния прогрес възможен за мюсюлманите,в действителност е именно ислямът,който подтиква своите последователи към науката и заменя фанатизма на древния свят с взаимопомощта и толерантността.За разлика от монашеството на Църквата,което проповядва уединение и отказ от земните блага,ислямът препоръчва на мюсюлманите "средния път",като по този начин способства за развитието и усъвършенстването на човешката наука и изкуство.В света,в който навлиза ислямът,тази толерантност и умереност са на изчезване.Византия,една от двете големи световни сили по онова време,затъва все повече в християнския фанатизъм,вследствие на което прекъсва своя интерес към науката и философията.Прекратяването на дейността на философите от Юстиниян предвещава предстоящето преустановяване на връзките на византийския свят с културата и науката.По подобен начин в Иран интересът на Хосроу Ануширван към науката и познанието трае кратко,а после отново идва ред на фанатизма,който,както посочва лекарят Борзуйе в предоговора на "Калила и Димна",прави невъзможно каквото и да е възраждане на науката в тази страна.
Ислямът довява полъх в света,намиращ се по това време в плен на религиозен и етнически фанатизъм.Създавайки Дар ал-ислам ("Дома на исляма"),чийто истински център е не Сирия или Ирак,а Коранът,ислямът замества етническите предрасъдъци с един своебразен космополитизъм и проповядва толерантност към хората на Писанието и интерес към науката и живота.Плодът на това "чудно дърво,което не е нито източно,нито западно",е придобит след ислямските завоевания и продължава до момента,в който политическите проблеми не унищожават толерантността,на която ислямът,за разлика от византийския свят,позволява да се развива.Всъщност европейският Ренесанс се заражда,когато властта на Църквата намалява,докато ислямската цивилизация изпада в застой,когато в нея се появяват етническите предрасъдъци и слагат край на нейното единство и на нейната толерантност.
:::
История на ислямската цивилизация,Д-р Абдолхойсейн Зарринкуб
История на ислямската цивилизацияАвтор:Д-р Абдолхойсейн Зарринкуб
Издател:Академично издателство "Проф. Марин Дринов"
10.95 лв.
Отстъпка - 5%
Цена: 10.40лв.
История на ислямската цивилизация
Анотация
Авторът е сред най-известните историци на литературата и културата в Ислямската република Иран. В монографията е разгледан приносът на исляма за постиженията на световната цивилизация. Специално внимание е отделено на ислямската история - на завоеванията и териториалното развитие, на изграждането на една нова политическа, обществена и административна система, а също така и на развитието на различните клонове на науката: астрономия, математика, физика, химия, фармация, медицина, философия, религия, география, историография. Посочени са и постиженията в областта на литературата, изящните изкуства, архитектурата, учебното и библиотечното дело и т.н. За да бъде правилно разбран този непознат свят - светът на исляма, д-р Зарринкуб се стреми да погледне на вековната ислямска цивилизация през погледа на мюсюлманите от онова далечно време. Така достига до неоспоримата констатация, че това, което мюсюлманите дават на света е ценно и значимо.
Минаре България
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар