Проф. Цветан Теофанов, арабист: Събития в Либия и региона тепърва предстоят17 март 2011
По повод напрежението в Либия Агенция „Фокус” разговаря с арабиста проф. Цветан Теофанов. Цветан Теофанов e завършил арабска филология в Багдадския университет. Гост-професор е в Оксфорд, автор на първия академичен превод на Корана на български и ръководител на катедрата по арабистика в СУ “Св. Климент Охридски”.
Фокус: Проф. Теофанов, правителството отново си възвръща позициите в Либия. Ще успее ли то, според вас, да вземе контрол над страната?
Цветан Теофанов: Събитията в Либия за пореден път доказаха, че тази страна и нейният несменяем лидер не подлежат на прогнозиране. Доскоро повечето анализатори смятаха, че свалянето на Кадафи е само въпрос на време. Като най-лоша развръзка се посочваше разпадането на държавата поне на две зони. Въпреки че ситуацията в Либия не може да се откъсне от политическия контекст на арабския свят, аналогията с хода на скорошните събития в Тунис и Египет не се оказа добра база за сравнение. Очевидно и диктатурите подлежат на степенуване. Бившите президенти на Тунис и Египет показаха упорство и проляха кръв, но все пак отстъпиха пред бунта на народите си. Предстои да видим какво ще се случи в Либия, но засега се очертава надмощие на правителствените сили, които са готови да убиват, бомбардират и опожаряват, за да задържат Кадафи на власт. Боя се, че вече е късно да се спре офанзивата на тези сили, които имат военно и материално превъзходство. Съветът за сигурност накрая събра кураж да реагира по твърд и решителен начин, но каквито и решения да вземе, моментът за адекватна намеса е изпуснат. Да не говорим, че след земетресенията и цунамито в Япония светът се изправя пред нови тежки предизвикателства, които отклоняват вниманието от Либия. Евентуални действия на външни сили в северноафриканската държава вече или ще бъдат закъснели и безполезни, или още повече ще нагнетят напрежението.
Фокус: Как ще коментирате поведението на международната общност спрямо режима на Кадафи?
Цветан Теофанов: Под международна общност разбирам САЩ, Европейския съюз, Съвета за сигурност, Арабската лига. Най-важното решение, което те трябваше да вземат, беше да осигурят свободна от полети зона над Либия. Опозицията вече е премазана, не само като военен потенциал, но и морално. Хората, расли в страх и лицемерие, водачите на опозицията, които години наред са служили на Кадафи, се пречупват пред варварската жестокост на диктатора. Причините за поведението на международната общност се коренят в икономическите интереси на държави и отделни личности, които се опасяват, че свалянето на Кадафи ще ги лиши от облаги. Но не само това. И САЩ, и европейските държави се страхуват, че с намесата им в конфликта ще ескалират антизападните настроения. Не на последно място е и съображението, че т. нар. опозиция е непозната и вероятно не по-малко непредсказуема в сравнение с Кадафи. И още, лавинообразните бунтове в арабския свят и подпомагането на революции, които се стремят към свалянето на марионетни прозападни режими и управници, би довело до коренна промяна на геополитическата карта и до допълнителни трусове в света от всякакъв характер.
Фокус: Политически труп ли е Кадафи или по-скоро е несменяем диктатор, който може да разиграва световната общност?
Цветан Теофанов: Опитът показва, че няма несменяеми диктатори. Но Кадафи е особено тежък случай на диктаторско поведение. Той никого не разиграва. Просто световната общност е безсилна да се обедини срещу него. Тя излиза срещу варварството му с цивилизовани словесни тиради. А някои дори го изобразяваха като човек, който е разбрал, че краят му е дошъл и единствената му цел е да нанесе колкото се може поражения на страната и хората. Сега разбираме, че никога не се е чувствал победен. Очевидно е разбрал, че мирисът на нефт притежава магически свойства. 42 години власт са го научили на простата истина, че и другите управници по света не са чак толкова морални. Да не забравяме и бедуинската природа на Кадафи, който зачита единствено силата.
Фокус: Какви са козовете на Кадафи, с които той успява да се задържи на власт?
Цветан Теофанов: На първо място висока степен на манипулативност. В началото говореше за ислямисти и „Ал-Кайда”, за ролята на алкохола и опиатите в революционизирането на масите, после започна да обяснява, че всъщност в Либия нищо не се е случило и обстановката е спокойна. Сега атакува единствения европейски политик, френския президент Саркози, който се осмели да скъса с режима му. Сайф ал-Ислям разкри, че либийските власти са финансирали изборната му кампания през 2007 г. Тази манипулативна политика на Кадафи започва още през 1977 г., когато той се отказва от президентския пост и уж дава властта на народа. Всъщност той придобива власт на монарх, който управлява изпълнителната власт. И подобно на други арабски ръководители, решава да предаде властта си в наследство на свой син. Каквото и да се случи оттук насетне, Кадафи е политически труп в морално отношение. Неговият народ никога няма да му прости.
Фокус: Доколко конфликтът в Либия може да повлияе на световната икономика и на световните борси?
Цветан Теофанов: Този конфликт има и ще има отражение върху световната икономика. Още повече и защото събитията в Либия влияят на политиката в региона и това неизбежно ще повлече след себе си допълнителни усложнения. Ако все пак Кадафи успее с цената на много кръв да потуши бунта, това ще подскаже и на други арабски диктатори, че моралът въобще няма никакво значение в арабския свят. Резултатът ще бъде катастрофален и тъкмо това ще отвори път на крайни ислямистки движения, които ще яхнат недоволството на хората в региона.
Фокус: Какви са сценариите за излизане от либийската криза и стабилизирането на региона?
Цветан Теофанов: Не виждам скорошно разрешаване на либийската криза. Ако Кадафи постигне пирова победа, това няма да сложи край на недоволството на широки маси от хора. Кутията на Пандора в региона е отворена. Не искам да съм лош пророк, но събития тепърва предстоят.
Фокус: Евентуалното падането на Кадафи ще доведе ли до демокрация в страната? И къде диктаторът може да намери убежище?
Цветан Теофанов: Падането на диктаторите не води до незабавна демокрация, а още по-малко до развитие на гражданското общество. Хората, които стоят начело на опозицията в Либия, са отцепили се от режима номенклатурчици. Техният начин на мислене не е по-различен от този на Кадафи. Думите „демокрация”, „реформи” и т.н. отдавна са кухи понятия без покритие.
Фокус: Кой печели от конфликта в Либия?
Цветан Теофанов: Ако установим кой печели от събитията в Либия, ще разберем кой им пръст в разпалването им. Анализаторите отдавна се питат дали има някакъв сценарий и дали някой провокира бунтовете в арабския свят. Шиитският бунт в Бахрейн например неизбежно се свързва с влиянието на Иран. Но всяка арабска държава трябва да се разглежда през призмата на специфичните й условия. По принцип не вярвам в конспиративните теории, но верижните реакции на бунтовете поощрява разгръщането на хипотези за планирането им в нечий кабинет.
Фокус: Реагират ли европейските страни и световната общност адекватно на събитията в Либия и до колко ние разбираме как функционират страни като Либия?
Фокус: В Европа и САЩ има достатъчно добри експерти по Либия и арабския свят, но политиците невинаги се съобразяват с мненията им. Неадекватните реакции на Запада подсказват, че досегашният баланс на силите в света се е нарушил. Надявам се, че тежката и всеобхватна криза, пред която сме изправени в момента, ще доведе до нов, по-справедлив световен ред.
Красимира ГЕОРГИЕВА
иаф / Минаре България
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар