Ислямът и Коранът в мислите на Гьоте

Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1838) великят немски поет, който със свойте забележителни и ценни творби се намирана измежду листата на най-великите световни поети. Повлияването му от ислямо-иранската култура и цивилизация е едно от най-важните събития в живота му и „западно-източна”та му стихосбирка, която се ползва с високо звание между литературните специалисти е една от най-видните му творби, която е вдъхновена от духовното му пътешествието на Изток. Текстът, който следва е във връзка с това негово повлияване.

Едно от възвишените, даряващи живот понятия на ислямското учение, от което Гьоте се повлиял изклучително много е пончтието „Тоухид”(Единобожие). Ясно е, че освен личноста на Пророка(м,н.), която е вдъхновила този писател да съчини пиеса в Негово име, е и вдъхновението му от понятието „Тоухид”.

Някои други виждания на Гьоте са също така много сходни с основната мисъл в Исляма, върата в „предреченото и съдбата” е една от тях. Според Гьоте Ислям значи – покорение пред божиятя повеля, той никога не би искал да се озове срещу божията повеля.

Гьоте към края на своя живот все повече се замисля върху това понятие, за което следва да дадем някои примери:

По време на настаплението на френската армия през 1792 година и неговият живот е застрашен, поетът казва във връзка с това следното: „Грозеше ни голяма опасност и аз в този момент повярвах в „съдбата” и „предрешеното”, и тази вяра в този момент ми даде чувство на закрила и облекчение, и ми дари сили, честно казано Ислямът беше, който ме няпъти в този мой труден момент.”

През 1820г. Един от близките на Гьоте се разболява от ена тежка болест. Гьоте пише във връзка с приятеля си следното: „Немога да кажа нищо във връзка с това, освен, че да постъпя кокто е повелил Ислямът.”

Също така той в отговора си на свой приятел, който го е помолил да го посаветва и напъти, пише следното: „Тука аз немога да давам съвети на други. Всеки трябва сам да си вземе решенията. Ако всички ние обърнем внимание на темата, че всички ние живеем в Исляма(покорени пред божията воля), то при това положение ние можем да се ннасърчим и да си дадем смелост.”

Гьоте 4 седмици преди смуртта си на 82 годишна възраст пише: „Тука и в, което у да е друго място човек се сблъсква с мисълта: „Противопоставянето с несгодите е невъзможно”, но ако погледнем по внимателно ще разберем, че хората могат се спасят от обвзелият ги страх, но при условие че се предадът на лечиталната идеология на Исляма и се уповават на Бог.

За нас е ясно, че Гьоте вкусил от много от ислямските понятия и също така ги препоръчва на свои приятели. Общо взето в диалозите на Гьоте събрани от Акерман, може да забележим много красиви съвети във връзка с Исляма.

По време на настъплението на Наполено в Германия, Гьоте се възползва от случая и влизайки в контакт с мюсюлманите намиращи се между руските воиници, той успява да си обоготи своите знания за Исляма. Той е участвал в Ваймар и даже и в един от ритуалите на мюсюлманите, което оствяики под влиянието си не само поета но и околните и наблюдателите там ставапричина посещявяйки грядската библиотека да заемат от там Свещеният Коран за да го прочетат.”

Гьоте и преди това е имал запознаване с Корана. Когато войниците на Ваймар се връщали от военен поход в Испания вземали със себе си за спомен послендният лист от Корана на който се намира сура „Ал-Нас” и Гьоте иска от Лоурбах - един от немские ориенталисти – да му преведе тази сура, и даже самият Гьоте е положил усилия да препише тази сура от арабски.

По късно Гьоте пише „западно- източната” си стихосбирка и несъмнено, ако той е нямал такава информация за исляма, това произведение не би отразило и побрало в себеси толкова изящно тази преобладаваща ислямска атмосфера в произведението.

Източниците, които Гьоте ползвайки бе вдъхновен да напише това произведение са следните: Коранът, „Традицията на Пророка(м.н.)” и книги описващи живота на Мохаммед(м.н.).

Следният стих е по повод на едно знамение от Корана, което ясно показва повлияването на Гьоте от Корана:

„На Бог принадлежи Западът,

На бог принадлежи Изтокът,

Земите на Юг и Север

В Неговите ръце си отпочивът.”

Този стих е вдъхновен от знамение: «ولله المشرق و المغرب ...».

Той е писал и други стихове повлияни от знамения на Корана. Можем да дадем пример за няколко от знаменията, от които Гьоте се е вдъхновил:

«اهدنا الصراط المستقيم» (1:6), знамение 17 от сура „Ал-Нахл”, знамение 26 от сура „Ал-Бакара” и редица други знамения.

Гьоте на места в източната си стихозбирка показва нескритата си симпатия към Исляма и можем да извлечем много стихове от неговите творби вдъхновени от знамения на Корана. В стиха си „Зулейханаме” е посочил 100-те божии имена и е подчертал, че понятието „Тоухид” е най-важната повеля в Исляма.

Анализирането на всеки един от тези стихове се нуждае от ноебходимото време и внимание, което надвишава възможностите на статията ни.

23.10.2007