Скованост в клишетата
Дръзка и осветляваща книга за живота на жените в арабския свят. Тя ни отваря очите, руши предубежденията ни и е написана много увлекателно, пише Марио Варгас Льоса за книгата на Жумана Хадад “Как убих Шехерезада”. Публикувана в оригинал на английски език, книгата с предизвикателно заглавие излезе и в превод на немски в издателство “Ханс Шилер” и междувременно успя да спечели възторжените оценки на критици и читатели.
Авторката не е безизвестна в арабските страни и на Запад. Поетеса, полиглотка, преводачка и журналистка, Жумана Хадад е първата арабска авторка, която издава женско списание за култура и еротика. Със списанието, носещо провокационното за арабския свят заглавие “Тяло”, и с книгите си тя опровергава клишетата за жените и сексуалността в Близкия Изток. В “Как убих Шехерезада” Хадад взема на прицел легендарната разказвачка на приказките от "1001 нощ”, превърнала се в символ на западните представи за Ориента. Това е откровено автобиографично есе за дръзко отхвърления от авторката хомот на вековно налагани обществени норми, за еманципацията й от морала на сковаващи женската чувствителност и женската душевност догми. Хладен анализ и гневно изобличение на държащата жената в подчинение патриархална власт, все едно дали наложена от източните традиции, религия и предубеждения, или косвено потвърждавана чрез опосредствани западни проекции за несвободната, зависима арабска жена.
Жумана Хадад
Другата Шехерезада
Защо обаче тъкмо Шехерезада и какво точно цели убийството на историческия мит за персийската царица, надхитрила отмъстителния цар Шахриар и спасила живота си с мъдрост, търпение и чара на сладкодумието? Макар да съм това, което наричат арабска жена, аз нося, а и много други жени като мен носят онова, което искаме да носим, отиваме там, където искаме да отидем, и казваме онова, което искаме да кажем. Макар да съм това, което наричат арабска жена, аз не съм и много други жени като мен не са забулени, покорни, необразовани, потиснати, още по-малко подчинени, пише Жумана Хадад в началото на книгата си. И се заема да обясни какво е днес арабската жена, поставена в условията на обществена шизофрения и лицемерие. Хадад се въздържа от всяка форма на морализаторство, макар да се отнася еднакво критично и към родната си арабска среда, и към западните предубеждения.
Тя разказва за своето изразстване. Разказва за родния си град Бейрут – отворен като никой друг арабски град в Близкия Изток към западния начин на живот и белязан от раните на израелско-ливанската война. Разказва за френските и английски книги в бащината й библиотека, които като дете жадно поглъща, книги, които чете в оригинал и които й отварят прозорец към западния духовен и интелектуален свят. Разказва за назряващото си решение да се изтръгне от съдбата на арабската жена – от двойния диктат, предопределящ тази съдба. Разбирах, че трябва да убия всъщност две Шехерезади, казва авторката, Шехерезада такава, каквато съществува в западната представа за Ориента, с всички клишета и предубеждения към нея, и втората Шехерезада, по-важната за мен, арабската жена в мен самата.
Половинчата представа
Тя опровергава предубеждението, че арабската жена не може да бъде свободна, не може открито да говори за себе си, за своята сексуалност, за подчинението, в което традиционно я възпитават и което я потиска, казва ислямологът Щефан Вайднер за Жумана Хадад. В темпераментната си и също тъй поетична книга “Как убих Шехерезада” авторката припомня мисълта на Вирджиния Улф, че в историята жената почти винаги остава неспомената, анонимна. Това е валидно и за арабските жени, казва Хадад. Само че според нея тази представа за тях е едностранчива, непълна. Неанонимната арабска жена също не е мит, тя съществува.
"Тяло" - списание за еротика и култура
Има я и другата, нетипична, будна, независима, модерна, свободомислеща, противопоставяща се на конвенциите, високо образована, самостоятелна арабска жена. Да, броят на този тип жени е дори много по-голям, отколкото обикновено се смята, пише Жумана Хадад.
Четейки книгата й, човек неволно си мисли за подбудителката на женското движение Симон дьо Бовоар, сеща се може би и за крайностите, които възприема по-късно идеята за женска равнопоставеност при някои от последователките на Бовоар. Само че Жумана Хадад е наясно, че прекомерната еманципация има и отрицателни последици. И не само по тази причина като авторка и жена тя не позволява да бъде поставяна в западните клишета на разкрепостяване.
Женска и мъжка идентичност
Неслучайно отделя в книгата си специална глава на женствеността и неслучайно тази глава е озаглавена: “Арабската жена определя женствеността си по новому”. Мога да бъда наречена фанатичка на женствеността. Но какво означава всъщност “женственост”? Означава подържане – грижа както за тялото, така и за духа и душата. Външна красота и красота отвътре, които взаимно се допълват и обогатяват. Нас, арабите тази изначална връзка между външното и вътрешното ни шокира повече, отколкото шокира когото и да е другиго. Защо? Защото според нашите интелектуалци който се грижи за външността си, е повърхностен човек, а пък онзи, на когото културата му лежи на сърцето, непременно трябва да има занемарен външен вид. За мен лично няма нищо по-великолепно от жена, която побеждава в битките си и си остава жена. И няма нищо по-страшно за една жена от това, покрай битката за правата си да изгуби своята женственост.
Женствеността според Жумана Хадад е заложена във волята на жената да бъде и да следва себе си, сама да определя всичко, свързано с тялото, духа и живота й, без да я е грижа дали мъжът я приема или пък осъжда заради това. Женската и мъжката идентичност авторката разглежда като съюзници и равнопоставени, които взаимно се поощряват, мотивират и подкрепят, като неизменно запазват другостта, невероятното си различие. Всеки би се попитал как изглежда в реалността тази симпатична теоретична конструкция и със сигурност би намерил не малко конкретни примери, които й противоречат. Само че това не е толкова важно. Жумана Хадад предлага не наръчник по сговорчивост между половете, а признание за начина, по който една модерна арабска жена вижда, възприема, тълкува, оценява и с критично слово оразличава света около себе си. Внасяйки чрез това слово и собственото си неповторимо различие – различие на силна, обаятелна, надарена личност, която налага свое присъствие и свое място.
Немското издание на "Как убих Шехерезада"
Табуто на мълчанието
Заради същата дързост Жумана Хадад е била заплашвана със смърт, когато започва да издава списание “Тяло”. Залових се с издаването не защото исках да променя арабския свят. Исках просто да правя списание за култура, което е нужно и трябваше да бъде нещо ново. Защо да не ни е позволено да говорим за своята сексуалност, за своето тяло? Защо в днешната арабска култура и език има толкова много табута?
В списанието на Хадад няма табуизирани теми – в него се дискутира всичко, свързано с културата и културата на тялото, включително забранени в арабското публично пространство въпроси като девственост, мастурбация, фетишизъм, хомосексуалност. В дискусиите често се включват примери от западното изкуство. Това е здравословно, казва Хадад, защото ни дава възможност да накараме тези, които са за табутата, и тези, които са за откритостта, да разговарят едни с други, да обяснят гледната си точка. Разговорът е първата стъпка по пътя към оздравяването.
За оздравяване на болната от табута арабска култура днес става дума и в книгата “Как убих Шехерезада”. Като християнка в преобладаващо мюсюлманско общество, Жумана Хадад се числи към малцинство в собствената си страна. Този опит е заострил мисленето й, накарал я е да се отнася еднакво критично към християнството и исляма. Според нея те имат отрицателно влияние върху способността на човека да прави критични преценки, върху способността му да мисли ясно. Трябва да престанем да разглеждаме хората като религиозни субекти, вместо това нека ги разглеждаме като човешки същества и да ги възприемаме като такива, пише Жумана Хадад.
Табуто на женското мълчание в арабското общество – срещу него е насочено “убийството” в последната й книга. Тази дързост Елфриде Йелинек коментира така: Шехерезада трябва да умре, за да може да разкаже историята си, за да се превърне, с други думи, в човешко същество.
Joumana Haddad: Wie ich Scheherazade tötete, Hans Seiler Berlin, 2010.
Автор: Б. Рачева/Редактор: Й. Йорданова
дв / Минаре България
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар