Религиозно образование със светски привкус процъфтява в Турция !

Религиозно образование със светски привкус процъфтява в Турция !

Петък,26 Февруари 2010

Религиозното училище "Бейоглу Анадолу" в Истанбул съчетава на пръв поглед несъчетаеми неща. По лавиците са наредени тежки подвързани и богато украсени Корани, а по масите – вампирският фентъзи роман "Затъмнение" на американската писателка Стефани Майър в турски превод.

[Училищата "Имам-хатип" се украсени с традиционни ислямски арабески]

Училищата "Имам-хатип" се украсени с традиционни ислямски арабески

Никой в училището на твърди, че тази комбинация от ислямско и западно влияние само показва потенциала му като умерен образователен антидот на радикалния ислям, посочва Ройтерс. Интересът към тези училища, известни в Турция като "имам-хатип"", обаче все повече се засилва.

Представители от Афганистан и Пакистан вече са на мнение, че турската система може да посочи начина как религиозното обучение на младите мюсюлмани да загърби екстремизма. Интересът е разбираем. Мрежата "имам-хатип" е далеч от западния стереотип за училищата-медресе, в които Коранът се учи наизуст, а всичко друго се загърбва.

Създадена от образовани мюсюлмански религиозни функционери през 20-те години на XX век програмата за обучение в "имам-хатип" посвещава около 40% от времето на религиозно предмети като арабски език, ислямско право и реторика, а останалото се заема от светски предмети.

Именно тази мрежа послужи като инкубатор на днешния елит на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган, взела властта през 2002 г. Самият премиер, който по-късно завършил икономика, както и около една трета от депутатите на партията са минали през "имам-хатип".

В библиотеката има и ислямска, и светска литература

В библиотеката има и ислямска, и светска литература

За турците обаче си е чиста ирония, че системата, която задълго е била потискана от пазителите на светското начало под пагон, сега може да послужи като своеобразен институционен мост между ислямското и светското начало. "Интересно е, че тези училища, които са толкова противоречиво приемани у нас, в други страни служат като модел", казва Ирен Йозгюр, преподавател в университета на Ню Йорк, която сама е учила в "имам-хатип".

В офиса си, разположен недалеч от Златния рог, бившият възпитаник на "Имам-хатип" Хюсеин Коркут смята, че този тип училища имат бъдеще зад граница, стига да останат верни на "ислямските ценности". Той обаче отхвърля идеята, че те могат да послужат за решаване на проблеми на сигурността.

"Малко сме объркани от разбирането, че тези училища ще обучават "меки" мюсюлмани, които лесно ще се адаптират към нуждите и изискванията на международните институции", казва мустакатият икономист. За себе си той смята, че е типичен представител на системата на "Имам-хатип". В момента Коркут работи в университета Къркларели и е генерален директор на асоциацията на завършилите "имам-хатип".

Сегашни възпитаните на училищата като 18-годишния Керем Фазър Чинар гледат на "Бейоглу Анадолу" като на убежище от заплахите на външния свят. "В обикновено училище е налице риска да се срещаш с хора, които не са наследили религиозните ценности", казва той. "Средата ще бъде по-упадъчна".

Предназначени да обучават най-вече проповедници и религиозни учители, училищата "имам-хатип" предизвикват по-малко медийно внимание в чужбина от мрежата, създадена от изгонения ислямски учен Фетула Гюлен. В централна Азия, на Балканите и в Западна Европа има много училища "Гюлен".

Миналия месец обаче афганистанският министър на образованието Фарук Вардак посети училище от типа "имам-хатип" в Анкара и обяви, че системата може да послужи за модел за по-умерено религиозно образование в страната му. Посланикът на Пакистан в Турция каза преди време, че системата е обсъждана в рамките на разговори на високо равнище. А преди визитата на Вардак и руска делегация посети училище от типа "имам-хатип". "Системата може да послужи като оръжие срещу екстремизма", заяви афганистанският министър.

Интересът от чужбина се дължи отчасти и на променящите се външнополитически приоритети на Турция, която се опитва да играе все по-голяма роля сред мюсюлманските страни, вкл. Сирия и Иран, и охлажда връзките с дългогодишния си съюзник в региона Израел. Донорските усилия на страната са съсредоточени в Афганистан, миналата година тя договори съвет за сътрудничество с Пакистан, а Русия е най-важният й търговски партньор.

В институциите от типа "имам-хатип" портретите на Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на светска Турция, са навсякъде както във всички други училища в страната. В учебните стаи може да се чуят и видят слова, описващи пътуването на пророка Мохамед от Мека в Медина, както и обръщения на Ататюрк към младежта. "В турския ислям винаги е имало противоречия между ортодоксалността и различни ереси", казва проф. Хакан Явуз от Центъра за близкоизточни изследвания към университета в Юта. "В резултат той има черти излезли извън контрола на ортодоксалността и е по-толерантен и плуралистичен".

Позападнали след 1997 г., когато армията сваля първото турско проислямистко правителство и ги взема на прицел като забранява средното ниво и обучението н тях на деца на възраст 11-14 години. Те се възраждат постепенно през последните години, подкрепяни от управляващата партия, но все още не могат да достигнат размаха от средата 90-те, когато наброяват над 600. Към момента в 450 училища "имам-хатип" учат около 120 000 деца. ПСР обаче така и не успява засега да се пребори с университетите по отношение на критериите за прием, които си остават твърдо светски.

Мюсюлманско изповедание - Главно мюфтийство / Минаре България