Колкото по-дълго продължава войната в Афганистан, толкова по-голяма е вероятността разнородните групи на бунтовниците да се обединят
Азиз Хакими*, Open Democracy, Великобритания
 |
Афганистанският президент Хамид Карзай (вляво), турският му колега Абдула Гюл (в средата) и пакистанският президент Азиф Али Зардари на пресконференция в Истанбул след тристранната среща тази седмица. Турция има свой контингент в Афганистан, а Пакистан играе изключително важна роля за събитията в западната си съседка. Двете мюсюлмански страни изразиха готовност да помагат на Карзай в усилията му да търси помирение с част от талибаните. |
Британският външен министър Дейвид Милибанд разви идеята да се създаде фонд за купуване "на склонните към помирение талибани". Макар някои лица да приемат идеята, очакванията, че фондът значително ще промени нещата, са идеалистични. Пред британски депутати министърът изрази надежда, че предстоящата Лондонска конференция, (започваща днес - бел. ред.), ще одобри "програмата за интеграция", както я нарича министърът. Тя е призвана да помогне на правителството в Кабул да намери начин да избегне насилието срещу афганистанците, които са се присъединили към талибаните, но не споделят идеологията им и могат да се завърнат към цивилния живот. "Талибаните до голяма степен разчитат на подкрепата или на мълчаливото съгласие на редовите граждани, повечето от които презират талибаните, но се страхуват от репресии, ако им се съпротивляват", изтъкна Дейвид Милибанд.
Но не по-малко важно е да се признае, че голяма част от хората се обръщат към талибаните, защото те намират практически решения на ежедневните им проблеми. Правителството признава, че талибаните
създават съдилища и други институции
на местната власт в Южен Афганистан, като по този начин се противопоставят на централното управление в Кабул и на международните сили. Бунтовниците използват местни свади и спорове, които правителството не е могло да разреши, и по този начин разширяват влиянието си в нови области, понякога въпреки етническите различия там. Местните жители смятат, че ако се оплачат на властите, ще минат години за разрешаването на проблема им. Към това трябва да се прибавят корупцията и некомпетентността на правителството на Карзай, особено на местно равнище. Така все повече и повече хора нямат друг избор, освен да се обърнат към талибаните. Дори техните строги изисквания да се спазват ислямските канони са за предпочитане пред тромавите и скъпи алтернативи, предлагани от правителството. Подобна "власт в сянка" съществува в 33 от общо 34 афганистански провинции, признават натовски представители.
При това талибаните не се ограничават само с въпросите на правосъдието. В последната седмица на декември 2009 г. старши сътрудник от разузнаването на НАТО предупреди, че талибаните са "сформирали правителство с вече избрани министри", което е готово да поеме управлението, когато сегашната власт претърпи поражение. "Времето изтича.
Влиянието на талибаните се разширява",
обобщи той.
"Бунтовническото движение не е монолитно. То включва много разнородни групи от повече или по-малко чуждестранни бойци, местни племена, наркотрафиканти и наемници, получаващи най-малко 10 долара на ден", твърди Милибанд. Истина е, че през 1994 г. талибанското движение бе създадено от няколко различни групировки. То обаче доказа, че както преди, така и по време на войната на САЩ в Афганистан може да се справи с това разнообразие и дори да го използва за общото дело. Муджахедините, (които воюваха срещу съветската окупация - бел.ред.) също включваха различни групировки, но това доведе до гражданската война през 1992-1996 г., която костваше живота на десетки хиляди души. Освен това 10 долара на ден, които за човек от западната цивилизация са нищожна сума, в Афганистан е заплата на държавен служител на престижен пост. Заплатата на афганистанските войници и полицаи, вдигната наскоро от $150 на $200, е под равнището, което талибаните плащат на своите бойци.
Такава разлика увеличава шансовете
на талибаните да привличат допълнително човешки ресурси. Тя също обяснява защо само 3% от афганистанските новобранци произлизат от пущуните, които обитават южните провинции на Афганистан, където влиянието на талибаните е най-голямо. (Талибаните са религиозно формирование, създадено в средата на 90-те години от съседен Пакистан, който се стремеше да засили влиянието си в Афганистан. Етническата им база обаче е именно племето пущуни, което наброява 42% от населението на Афганистан. Обединяването им през 1747 г. е довело до създаването на Афганистан - бел.ред. )
Подобно на много афганистанци, които са живели под властта на талибаните (1996-2001 г. - бел.ред), аз зная, че при техния режим беше нещо обичайно да видиш някой талибански началник да върви по улицата без охрана, с ръце на гърба - като най-обикновен човек. Те може да са много строги при спазването на техните закони, но те също така си остават достъпни. Разбира се, те не бяха (а и в момента не са) загрижени за демокрацията, човешките права и свободата на словото. Но и за повечето афганистанци от дълбоката провинция това също още не са приоритети. Талибаните в Афганистан са провинциална и селска религиозна групировка и борбата срещу международните сили се крепи на тяхната интерпретация на джихада, една от основите на мирогледа им. Те непоклатимо вярват, че воюват с неверниците, окупирали тяхната земя. Следователно, според талибаните, всички, които не са с тях, са на страната на неверниците. Затова е
изключително трудно да бъдат купени
талибаните, ако изобщо това е възможно. Като милиони афганистанци, те искрено вярват, че дори един лист няма да падне от дървото без позволението на Хекмат - божествената мъдрост. Че тяхното мъченичество или гибелта на мирното население в съседното село в резултат на действията им е също разрешено от тази мъдрост. Това е Божествената воля, казват те, и продължават битката.
Много афганистанци, живели при талибанския режим, признават, че талибаните не са нито бюрократи, нито демократи, а прагматици. Те виждат проблема и го решават по свой си начин. Кой може да забрави как преди 10 години, през 2000-та година, годишното производство на опиум рязко падна от 4 тона до нула на следващия сезон. Това стана след нареждане на талибанския лидер молла Омар, който обяви опиума за "харам" - забранен. Такова постижение прилича повече на сън, отколкото на реална действителност.
Ключът към техния успех е, че те разбират микрополитическите условия на място - за разлика от международните сили и афганистанското правителство. Те наистина познават потребностите на местното население.
Много афганистанци смятат, че пътят към стабилния мир може да се прокара, само ако талибаните бъдат по един или друг начин убедени да сложат оръжие. Невъзможно е само с военни средства да се спечели война срещу група от хора, които искрено вярват, че
при всички случаи Предначертаното ще се извърши
Освен създаването на фонд, който да плаща на талибаните, готови да се присъединят към съвременните политически процеси в страната, правителството на Афганистан и международните сили трябва да обръщат повече внимание на проблемите, които пряко или косвено спомагат да нараства влиянието на талибаните.
Преди всичко правителството и съюзниците му трябва да постигнат обща и ясна договореност за целите си в Афганистан. Те трябва да си отговорят на въпроса: как ще изглежда "победата"? Опитът показва, че войната в Афганистан и последващото географско изтласкване на талибаните ще засилят до голяма степен радикализацията на други ислямски групировки в този регион. Продължаването на войната в Афганистан ще доведе до създаването на все повече и повече такива групи.
Впрочем, това не е най-голямата опасност. Въпреки значителното сходство в структурата, идеологията и тактиката, афганистанските талибани се различават от пакистанските. Също така тези две организации се различават от другите ислямски групировки. В по-голямата си част привържениците на талибаните далеч не са ислямисти с глобални политически амбиции като "Ал Кайда". Но ако войната в Афганистан продължи, това ще даде благоприятна възможност на ислямистките групировки да превъзмогнат различията си заради общото дело. И именно това е голямата опасност.
------------
* Азиз Хакими е редактор във в. "Афган монитър".
Канадска военнослужеща избира какво да си купи на разпродажба на стоки, организирана от Федерацията за бизнес на жените в главната квартира на международните сили ИСАФ в северен Кабул. Разпродажбата целеше да засили възможностите за бизнес на афганистанките.
Минаре България
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар