Евроислямът на Тарик Рамадан
проф. Владимир Чуков, Петя Колева
Личността на Тарик Рамадан е една от най-противоречивите в историята на европейския ислям заради произхода си. Някои анализатори се оповават на генетичната му връзка с идеологията на „Мюсюлманските братя” (МБ), свързвайки го с радикалните възгледи на организацията. Други са склонни да повярват в концепцията на Рамадан за „европейския ислям”, чиито измерения са в унисон със западните ценности и да го обявят за новатор, прокарващ мост между двата свята. Рамадан подкрепя тезата, че европейските мюсюлмани са самостоятелно съществуващ социален организъм, преустановил до голяма степен връзките си с Близкия изток, което води до необходимостта от създаването на собствена философия.1
Тарик Рамадан е роден на 26 август 1962 г. в Женева, в семейството на Саид Рамадан. Последният напуска родния Египет, прогонен от президента Гамал Абдел Насър, тъй като е една от най-радикалните фигури в египетското ислямистко движение. Бащата на Тарик е сред най-близките приятели и сподвижници на видния идеолог на радикалния ислям Саид Кътъб. Обвинен е, че участва в антиправителствен заговор, заради който през 1966 г. самият Кътъб е обесен. Установявайки се в Европа, Саид Рамадан продължава да подкрепя Братството като разпространява идеите му на континента. През 1961 г. той създава Ислямския център в Женева, който понастоящем се ръководи от брата на Тарик, Хани. С течение на времето и развивайки дейността си, центърът създава благоприятни условия за ислямската експанзия на стария континент. Банката „Ал Таква”, която по-късно е определена от САЩ като основен финансов център за развитие на глобалната терористична дейност и пряк спомоществовател на Осама бен Ладен, също така спонсорира въпросната институция. Майката на Тарик Рамадан, Уафа ал Бана, е дъщеря на историческия създател на движението на МБ, Хасан ал Бана. Генеалогията на Тарик изиграва решаваща роля в развитието му като религиозен учен и лидер на европейската мюсюлманска общност.
Тарик Рамадан израства в родния си град, в чийто университет изучава философия, френска филология и социални науки. В магистърската и докторската си степен специализира философията на големия немски мислител Фридрих Ницше. Дисертацията му е на тема „Ницше като историк на философията”. Още в Женева започва изучаването на арабски език и ислямски науки, обогатявайки познанията си в тази област в най-големия ислямски богословски университет в света, египетския „Ал Азхар”. В крайна сметка той се реализира професионално като преподавател в областта на философията и религията. Той изнася лекции в колежа в град Сосюр, в средно училище в Женева, но от 1996 г. и в университета във Фрибур. От 2005 г. е гост-преподавател в колежа „Сент Антони” в Оксфорд, в университета Doshisha, Киото, Япония и старши изследовател в фондацията „Lokahi”.2
През 2007 г. успешно издържа конкурса за редовно професорско място в университета в Лейден, Нидерландия. По-късно се отказва от него по „професионални причини”.3 Очевидно именно в тази държава за пръв път се хвърля силна сянка върху искреното му желанието за създаването на „автентичен, неблизкоизточен ислям”. Той губи преподавателско място по дисциплината „Идентичност и гражданство” в холандския университет „Еразъм”. Причина за това е обвинението към него, че използва двоен критерий за воденето на публичния дискурс в зависимост от слушателската аудитория. До такъв извод е достигнало обвинението, изследвайки начина му на водене на предаването „Ислямът и животът” по финансираната от Иран Press TV.4 Това става причина за експулсирането му от общинския съвет в град Ротердам. Своето уволнение Тарик Рамадан определя като откровено ислямофобско и инспирирано от крайнодесни политици като Герт Уилдерс с цел натрупването на предизборни дивиденти.5
През 2007 г. френски съд налага глоба от 2500 евро на ислямския активист за обида на двама гранични полицаи. От 2009 г. Тунис, Либия, Саудитска Арабия и Египет са обявили Рамадан за persona non grata. Той се оплаква, че има и проблеми и с китайските власти, тъй като отстоявал каузата на Тибет.6 Същата година алжирските власти забраняват изложението на неговото произведение „Моето лично убеждение” на международния панаир на книгата в северноафриканската столица.7
Поради доброто си образование и стабилни академични позиции, Рамадан става обект на сериозно ухажване през 80-те години на ХХ век от страна на ръководството на МБ. Последното нееднократно декларира желание той да стане техния висш представител в Европа.
След завръщането си в Швейцария в началото на 1990 г. Рамадан създава „Движение на швейцарските мюсюлмани”. Това е неправителствен субект, който по своята същност проповядва сред мюсюлманите как да ислямизират съвремието, а не как да осъвременят исляма. Тарик Рамадан също така участва и в ръководството на създадения от баща му Ислямски център в Женева.
Рамадан не е обикновен представител на академичните среди. Родословието му е само част от неговата забележителна одисея. Той израства във време, когато ислямът пречупва мълчанието на първото поколение ислямски имигранти и религиозното им различие се превръща в техен спояващ елемент. Харизматичен и телегеничен, Рамадан заема сериозна част от медийното пространство и интернет. Неговите двадесет книги, седемстотин статии и сто и седемдесет аудиокасети свидетелстват за бурните му амбиции и мисионерски импулс. Ислямският активист успява да продаде десетки хиляди бройки от своите записани речи и изказвания, което става причина за упражняването на сериозно влияние върху европейската ислямска общност. Той е търсен консултант и партньор на Европейската комисия по различни инициативи с конфесионална насоченост. Рамадан е неизменно канен като частно лице при традиционните годишни срещи на ръководството на ЕС с представители на религиозните общности на стария континент.8
Според египетския интелектуалец Тарик Хаджи „новите ислямисти практикуват изкуството такия, преструване и този изключително талантлив мъж го владее до съвършенство”. Двойствеността на неговото слово може да бъде открито в неговите речи, които се променят в зависимост от аудиторията. Говорейки пред западната публика, Рамадан отправя приятелско послание на единство и взаимно уважение между религиите, но когато се изправя пред арабска аудитория, мислителят приема съвсем друга роля, чрез която подкрепя радикалните форми на религията. Според Хаджи, тази двойственост е характерна за последователите на МБ и зад гладката риторика всъщност се крие ентусиазма за световна ислямска доминация.9Дейността на Тарик Рамадан е концентрирана върху съдбата на исляма в западната цивилизация. Неговото желание е европейските мюсюлмани да живеят съгласно постулатите, залегнали в същността на исляма, твърдейки че той винаги е бил фактор в живота на европееца. От тук се ражда концепцията за т.нар. „европейски ислям”. Според Рамадан европейските мюсюлмани трябва да намерят баланса между исляма и религиозния и политически плурализъм, разделението между църквата и държавата и индивидуалните човешки права, за да намерят своето място сред европейското общество.
------------------------------------
Настоящият текст е част от бъдещата монография: "Европейският ислям"
--------------------------------
1 Ramadan, T., To Be an European Muslim, Leicester, Islamic Foundation, 1999, p. 49-50.
2 Site officiel, Tariq Ramadan, Elements de biographie, 08.01.2010, http://www.tariqramadan.com/spip.php?article14
3 Leiden: Ramadan Turns Down Appointment, 28.11.2007, http://islamineurope.blogspot.com/2007/11/leiden-tariq-ramadan-turns-down.html
4 Даджби, Н., Моусем ал худжум ала Тарик Рамадан фи Холанда, Сезонът на атаките срещу Тарек Рамадан в Холандия, 30.03.2009, http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?c=ArticleA_C&pagename=Zone-Arabic-News/NWALayout&cid=1237705692313
5 Site Officiel, An Open Letter to my Detractors in the Netherlands, 18.08.2009, http://www.tariqramadan.com/spip.php?article10749
6 Caldwell, C., Reflexions on the Revolution in Europe, Doubleday, 2009, p.292.
7 Китаб Тарик Рамадан мамнуа фи ал Джазаир юбаа тахта тауила би джинах „Хашет”, Книгата на Тарек Рамадан, забранена в Алжир се продава подтезгяха вна щанда на „Хашет”, Ал Фъджр, 5.11.2009, http://www.al-fadjr.com/ar/culture/128967.html
8 Сафир, Бейрут, 14.05.2009.
9 Tarek versus Tariq, 28.11.2009, http://www.windofchange.net/archives/tarek_versus_tariq.html
ориент.инфо / Минаре България
Няма коментари:
Публикуване на коментар