Гласът на обществеността подкрепи глашатая на нетърпимостта
Майкъл Стийн, Амстердам
Социологическо проучване, проведено от холандската държавна телевизия NOS, определи Геерт Вилдерс като политик на годината в страната.
Вилдерс, който сравнява Корана с „Моята борба“ на Хитлер, е известен с кратките си и скандални политически послания, сред които бяха и предупрежденията за наближаващо „цунами от ислямизация“. Фразите му неизменно се превръщаха във вестникарски заглавия, а емоционалните му изблици в парламента привнесоха антагонистична политическа нотка в иначе мълчаливото единодушие, към което са привикнали холандците.
Последният проект на Вилдерс е кратък филм за Корана, който ще види бял свят идния месец. Лентата вече предизвика гневни реакции още преди да има кой знае каква яснота около съдържанието й. Вилдерс, който се ползва денонощно от охрана вече три години, поради отправените срещу него смъртни заплахи, казва, че филмът ще покаже нагледно как Коранът подтиква хората „да вършат най-ужасните неща“.
Той призова свещената книга на исляма да бъде забранена. „С този филм се опитвам да покажа какво имам предвид не просто с думи, а и с образи,“ твърди той.
Споменът за враждебната реакция, която предизвикаха публикуваните през 2005 г. от датски вестници карикатури на пророка Мохамед, е още жив в съзнанието на министрите от холандското правителство. Те изразиха загриженост, но отбелязаха, че не могат да направят много по въпроса. Публични личности извън парламента призоваха за организиране на движение срещу Вилдерс.
През 2002 г. бе убит Пим Фортаун, пионерът на антиимигрантската и антиислямска политика в Холандия, а през 2005 г. бе отнет животът и на Тео ван Гог, режисьорът на филм, който третира критично темата за исляма. Посегателствата направиха проблемите на имиграцията и неуспеха да се интегрират големите мюсюлмански общности приоритетни за политическия дневен ред в страната.
Предложенията на Вилдерс са дълбоко радикални – да се спре потокът от мюсюлмански имигранти към страната, да се забрани строителството на джамии. И освен това пред единия милион мюсюлмани сред холандското 16 милионно население да се постави ултиматум - „да се върнат в собствените си страни“ или да се откажат от религията си.
Той продължава да бъде аутсайдер, който предизвиква силно противоречиви реакции – много холандци, както мюсюлмани, така и немюсюлмани, предпочитат изобщо да не говорят за него. Само че неговата „Партия за свобода“ (PVV) спечели девет от общо 150 места на последните парламентарни избори и при социологическите проучвания редовно прескача летвата за влизане в парламента.
Голяма част от кариерата на Вилдерс минава в сферата на обществените услуги. Пет години той е бил депутат от квотата на популярната Либерална партия (VVD), след което я напуска през 2004 г. Винаги е показвал, че има усет за това какви са преобладаващите настроения. Той бе сред хората, които агитираха в полза на изненадващия негативен вот на холандците на референдума за Европейската конституция през 2005 г. „Вилдерс знае как да оцелее в дебрите на парламента и е умел играч на това поле“, казва холандският политически философ Лук ван Миделаар, който е работил редом с Вилдерс в качеството си на политически съветник към Либералната партия.
Може би това е неговото предимство пред политици като Кристоф Блохер, който този месец бе изхвърлен от швейцарското правителство. А също и пред партии като крайно дясната „Влаамс Беланг“ в Белгия, която от доста време е поставена „под карантина“ от останалите партии.
Проучването на NOS, което определя Вилдерс като политик на годината, включва гласове от обществеността и от журналисти в парламентарния ресор. Вилдерс, който отрича обвиненията в расизъм, обикновено казва, че пресата е предубедена в отношението си към него.
Филмовият проект провокира Дукле Терпстра, бивш активист на профсъюзите, да призове за създаването на движение срещу Вилдерс. „Време е да отправим ясно послание към всички мюсюлмани в страната ни,“ пише Терпстра. „Гласът на Вилдерс не е гласът на цяла Холандия.
в."Класа",27.12.2007
Майкъл Стийн, Амстердам
Социологическо проучване, проведено от холандската държавна телевизия NOS, определи Геерт Вилдерс като политик на годината в страната.
Вилдерс, който сравнява Корана с „Моята борба“ на Хитлер, е известен с кратките си и скандални политически послания, сред които бяха и предупрежденията за наближаващо „цунами от ислямизация“. Фразите му неизменно се превръщаха във вестникарски заглавия, а емоционалните му изблици в парламента привнесоха антагонистична политическа нотка в иначе мълчаливото единодушие, към което са привикнали холандците.
Последният проект на Вилдерс е кратък филм за Корана, който ще види бял свят идния месец. Лентата вече предизвика гневни реакции още преди да има кой знае каква яснота около съдържанието й. Вилдерс, който се ползва денонощно от охрана вече три години, поради отправените срещу него смъртни заплахи, казва, че филмът ще покаже нагледно как Коранът подтиква хората „да вършат най-ужасните неща“.
Той призова свещената книга на исляма да бъде забранена. „С този филм се опитвам да покажа какво имам предвид не просто с думи, а и с образи,“ твърди той.
Споменът за враждебната реакция, която предизвикаха публикуваните през 2005 г. от датски вестници карикатури на пророка Мохамед, е още жив в съзнанието на министрите от холандското правителство. Те изразиха загриженост, но отбелязаха, че не могат да направят много по въпроса. Публични личности извън парламента призоваха за организиране на движение срещу Вилдерс.
През 2002 г. бе убит Пим Фортаун, пионерът на антиимигрантската и антиислямска политика в Холандия, а през 2005 г. бе отнет животът и на Тео ван Гог, режисьорът на филм, който третира критично темата за исляма. Посегателствата направиха проблемите на имиграцията и неуспеха да се интегрират големите мюсюлмански общности приоритетни за политическия дневен ред в страната.
Предложенията на Вилдерс са дълбоко радикални – да се спре потокът от мюсюлмански имигранти към страната, да се забрани строителството на джамии. И освен това пред единия милион мюсюлмани сред холандското 16 милионно население да се постави ултиматум - „да се върнат в собствените си страни“ или да се откажат от религията си.
Той продължава да бъде аутсайдер, който предизвиква силно противоречиви реакции – много холандци, както мюсюлмани, така и немюсюлмани, предпочитат изобщо да не говорят за него. Само че неговата „Партия за свобода“ (PVV) спечели девет от общо 150 места на последните парламентарни избори и при социологическите проучвания редовно прескача летвата за влизане в парламента.
Голяма част от кариерата на Вилдерс минава в сферата на обществените услуги. Пет години той е бил депутат от квотата на популярната Либерална партия (VVD), след което я напуска през 2004 г. Винаги е показвал, че има усет за това какви са преобладаващите настроения. Той бе сред хората, които агитираха в полза на изненадващия негативен вот на холандците на референдума за Европейската конституция през 2005 г. „Вилдерс знае как да оцелее в дебрите на парламента и е умел играч на това поле“, казва холандският политически философ Лук ван Миделаар, който е работил редом с Вилдерс в качеството си на политически съветник към Либералната партия.
Може би това е неговото предимство пред политици като Кристоф Блохер, който този месец бе изхвърлен от швейцарското правителство. А също и пред партии като крайно дясната „Влаамс Беланг“ в Белгия, която от доста време е поставена „под карантина“ от останалите партии.
Проучването на NOS, което определя Вилдерс като политик на годината, включва гласове от обществеността и от журналисти в парламентарния ресор. Вилдерс, който отрича обвиненията в расизъм, обикновено казва, че пресата е предубедена в отношението си към него.
Филмовият проект провокира Дукле Терпстра, бивш активист на профсъюзите, да призове за създаването на движение срещу Вилдерс. „Време е да отправим ясно послание към всички мюсюлмани в страната ни,“ пише Терпстра. „Гласът на Вилдерс не е гласът на цяла Холандия.
в."Класа",27.12.2007
Публикации
