Поуките от споделяната обща съдба са очевидни. Важна предпоставка за търпимост и взаимно уважение е, че на пръв поглед непреодолимата преграда между трите религии всъщност е подкопана и исторически обречена от монотеистичната им същност. Те могат да бъдат сравнени с клоните на хилядолетно дърво. То дава плодове с различен цвят и вкус, но всички черпят сокове от един и същ корен - вярата на техния общ патриарх и пророк - Авраам. Именно корените дават сока на плодовете, за да узреят: "Не се хвали пред клоните. Ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе." (Свето Евангелие, Послание на Свети апостола Павла до римляни, 11: 17-18.)
Основа на трите религии е вярата в един и същ всемогъщ, всеприсъстващ Бог - Творец и хранител на живота и Вселената. "Аз съм вечно Съществуващия." (Библия, Изход, 3:14.) Той е Нашият "Отец", който е "на небесата". (Свето Евангелие, Евангелие от Матея, 6:9.) "Аллах - Единствения, Аллах, Целта (на всички въжделения)! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему"; "На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е над всяка нужда, всеславен"; "Той сътвори небесата и земята с мъдрост" (Превод на Свещения Коран, Сури: Пречистването, 112:1-4; Жените, 4:132; Пчелите, 16:3.)
Последователите на юдаизма, християнството и исляма вярват в общия произход на всички хора. "И създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа." (Библия, Битие, 2:7.) "Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване." (Свето Евангелие, Деяния на светите апостоли, 17:26.) "Той е Онзи, Който ви сътвори от глина, после отсъди един срок и определен срок има при Него." (Превод на Свещения Коран, Сура Добитъкът, 6:2.)
Юдеи, християни и мюсюлмани почитат обещанието, дадено на Авраам, че от него "ще произлезе народ велик и силен" и поколение безчетно като "земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство." (Библия, Битие 18:18; 13:16.) Те самите са изпълнение на това обещание. "И ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми." (Библия, Битие, 22:18.) Този благослов не е предназначен за една ограничена група, а се основава на установени общи морални предписания. "И когато Господът на Ибрахим го изпита със слова, той ги изпълни. Рече: "Правя те водител на хората." Каза: "А от моето потомство?" Рече: "Не получават Моя обет угнетителите." (Превод на Свещения Коран, Сура Кравата, 2:124.)
Този обет изисква хората да обожават само единствен Господ и да отхвърлят всякакво идолопоклонство, където и да го срещнат. "И рече Ибрахим: Господи мой, предпази мен и синовете ми, да не служим на идолите!" (Свещен Коран, Сура Ибрахим, 14:35.) Освен това, те са призовани да се борят с егоизма, скъперничеството и алчността: "И тъй, умъртвете земните си членове, което е сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение." (Свето Евангелие, Послание на Свети апостола Павла до колосяни, 3:5), напомняйки, че "Наистина душата повелява злото" (Превод на Свещения Коран, Сура Юсуф, 12:53).
И трите религии следват божествените наставления: "Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не лъжесвидетелствай против ближния си" (Библия, Изход, 20:13-16), като основа на човешкото съществуване. Тези наставления не поощряват разделението, защото Господ избра Авраам, "за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд" (Библия, Битие, 18:19). "Да повелявате одобряемото и възбранявате порицаемото" (Превод на Свещения Коран, Сура Родът на Имран, 3:110).
"Бог е един и хората не трябва да се делят по вярата заради различните му имена", заявяват и у нас представителите на трите религии при проведените многобройни етнографски изследвания и анкети. Преградата се размива от самото естество на религиозността на самите общности. На масово равнище тя се изразява във вярата в трансцендентния абсолют (Бог, Аллах), суверенен и непознаваем, еднакво отдалечен и близък до хората. Оказваната му почит, наред със сходните монотеистични ритуали, води до осмоза, която нагледно проличава в районите със смесено население. Тя се изявява в почитта към вярата на "другия". Задължителната словесна формула "честит празник" се съпровожда с размяна на сакрални дарове (великденски яйца, сладкиши при байрамите), изразява се и в участие в обредите на другата религия, при раждане, сватби и погребения, както и в организиране на съвместни ритуали. Характерен пример за взаимното уважение е участието със средства или труд при изграждането или възстановяването на черкви и джамии от привържениците на другата религия. Налице са и многобройни култови обекти, почитани от цялото местно население, независимо от верската принадлежност. Без да давам оценки за тези реалности от гледището на присъщата на всяка от трите религии ортодоксална догматика, не се съмнявам, че тяхното възникване е едновременно и резултат, и средство, което подпомага стремежа към духовна и културна съпричастност с друговереца.
Необходимостта да се отстраняват все още останалите, най-вече психологически, предубеждения и бариери е очевидна. Следователно трябва да се действа главно в областта на образованието, науката и културата. Налице е сериозен стремеж чрез конкретни мерки да се отстраняват проявите, способни да предизвикат сред една или друга етно-религиозна общност отрицателни настроения, нагласи и действия спрямо останалите общности, съставляващи българската нация. Целта е нашият съвместен живот да продължава да превръща елементите на религиозно-етническа чуждост в позната и уважавана различност.
Проф. дин Йордан Пеев
( Доктор на историческите науки от Софийския университет “Свети Климент Охридски” и Колежа на Европа в Брюж, Белгия, специалист по арабския свят и исляма. Докладът е от научната конференция “Общите черти на монотеистичните религии”.)
заман,април 2008
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар