Преди години канадската мюсюлманка Иршад Манджи беше изхвърлена от религиозно училище, защото задаваше неудобни въпроси. Междувременно тя се превърна в основно действащо лице на реформирания ислям в САЩ.
Когато Манджи изнася доклад в Университета Ню Йорк, това означава същите мерки за сигурност, както на летищата. Т.е. метални детектори, контрол на личния багаж, много униформени. Конфискува се всяко шише с вода. По-късно, когато звездата започва да говори, пред сцената стоят двама полицаи и държат публиката под око. Залата е пълна до пръскане, дошли са преди всичко жени - за да слушат вярващата, макар и неортодоксална мюсюлманка, която си е навлекла омразата на толкова много вярващи мюсюлмани.
Иршад Манджи е дребна. Но в черния си костюм канадката изглежда вълшебно. Късо подстриганите й коси стърчат нагоре, а фризурата вече се превърна в нейна запазена марка. Тя е професионалист и говори свободно по микрофона, закрепен някъде по тялото й. Започва речта си точно в седем и петнадесет и приключва в осем.
Иршад Манджи вбесява повече мюсюлмани от Джордж Буш
Словото на Манджи не е академично, тя не се прави на професор, а прилича повече на комедиант в нощен клуб. Докладът й започва с видеоклип, на който се вижда майка й, която се оплаква, че дъщеря й се “изразява прекалено крайно”. След това Манджи добавя няколко изпълнени с любов и ирония забележки.
После разказва за мадраса, ислямското религиозно училище във Ванкувър, в което я учили, че жените са “втора ръка” и затова нямали право да водят молитвите. Манджи била изхвърлена от училището, тъй като задавала на духовника неудобни въпроси. “За мен това беше окончателно доказателство, че съществува Бог, който ни обича.”
Когато Иршад Манджи се сблъсква със страховитите неща, които се вършат в името на съществуващия ислям, започва онова, което нарича “личния ми джихад” – вътрешната си душевна борба. Неин резултат е книгата The Trouble with Islam Today (“Проблемът с исляма днес“), в която призовава за реформа на исляма. Книгата става бестселър. “Мисля, че разгневих повече мюсюлмани отколкото Джордж Буш,” казва тя. “И може ли някой да ме обори?”
Смъртни заплахи от Европа
Иршад Манджи е родена през 1968 година в Уганда, в семейството на индийски мюсюлмани, които през 1972 година са изгонени от страната от диктатора Иди Амин. Израства във Ванкувър, където прекарва часове над книгите в обществените библиотеки като чете за историята на исляма и теологията. Но е много различна от Айан Хирзи Али, с която често я сравняват. Сомалийската холандка Хирзи Али е напълно европейско явление: радикална атеистка и феминистка, която вярва в историческия напредък, наследничка на просвещението на Волтер.
За разлика от нея Манджи, до последната клетка на тялото си, е американски продукт: религиозна жена, която свързва дълбоката вяра в Бога на Мохамед с либерализма. В малкото моменти от презентацията си, които не са изпълнени с хумор, а по-скоро са патетични в добрия смисъл на думата, Иршад се позовава на американското движение за граждански права, на Мартин Лутър Кинг. Пред публиката в Манхатън тя се чувства у дома. Може би заради това съвсем скоро тя стана директор в Университета Ню Йорк на нещо, което се нарича Moral Courage Project. Става дума за подкрепа на самотните гласове на онези, които критикуват групата й като “замърсител” и затова често предизвикват враждебно отношение.
Най-лошите имейли – ако забравим смъртните заплахи – Иршад получава от т.нар. умерени мюсюлмани, т.е. от хората, които би трябвало да са нейни съюзници. Наричат я лъжкиня и курва. А заплахите със смърт? Изненадващо, най-често те идват не от Близкия изток (в Ливан и в Йордания Иршад има истински фенклуб, а еретичната й книга се разпространява като pdf-файл от ръка на ръка). Най-искрено тази жена е мразена от мюсюлманите в Европа. Имейлите, в които фанатиците й пожелават мъчителен край, идват най-често от скандинавските страни, друга част от Франция, някои и от Великобритания.
В САЩ реформата на исляма започна отдавна
Точно на това място внимателният слушател открива лъч надежда: ако има надежда за милионите мюсюлмани по света, то това са мюсюлманите в Северна Америка. Според най-новите проучвания на общественото мнение две трети от мюсюлманските имигранти в САЩ споделят “американската мечта”. Искат да работят, да печелят пари и да изпратят децата си в колеж.
Със своята религиозност те не се чувстват аусайдери в тази страна, наречена God’s Own Country – тук почти всички в края на седмицата ходят в някоя църква или синагога. Така че те не живеят в религиозен вакуум както братята си в Европа.
Едновременно с това в САЩ държава и религия са строго разделени. Това означава, че всяка мюсюлманска общност е организация, която трябва да се определи сама. Което е добра предпоставка за реформа на исляма. В действителност тази реформа е започнала отдавна. Иршад Манджи просто е нейното най-известно, най-радикално и най-младо и красиво лице.
e-vestnik,11.04.08
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар