Политики на булото

Автор на "Политики на булото" е именитата историчка от Пристънския университет Джоан Уалах Скот.

Книгата е посветена на проблема със забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища, но има и наднационален заряд.

В нея са разкрити различните фактори, които като съвкупност довеждат до „скандала със забрадките": расизма, постколониалната вина и страх, националистическите идеологии - републиканизмът, секуларизмът, абстрактният индивидуализъм и най-вече възприемането на френските норми за сексуално поведение като естествени и универсални.

Политически неудобните забрадки дават път на едно мащабно изключване на Другия, припознат като мюсюлманин, имигрант, арабин, северноафриканец и т.н.

Книгата представя многобройните начини, по които френската публичност атакува религиозната и етническа другост, без да предлага готови отговори и политически рецепти.

Според Джоан Скот различието винаги ще създава проблеми за практиките на демокрацията.

Именно затова въпросът, който авторката генерално поставя, е не трябва ли вместо за асимилация да мислим за договаряне на различията: как индивиди и групи с различни интереси могат да живеят заедно.

нюз*бг,30.04.08

Мюсюлманката Нериман боядисва яйца на всеки Великден

Оля Желева

Нери (Нериман) боядисва яйца на Велика събота. Традицията е възприела от майка си Атидже. Семейството й са мюсюлмани, но са живели в прекрасни отношения със съседите християни и са уважавали религиозните си празници. Снимка: авторката

Велика събота е, християните споменават телесното погребение на Исус Христос. По традиция се месят козунаци, боядисват се яйца. Нериман – учителка в детска градина, не е християнка, но и тя посреща Великден – с козунак, яйца и очакване за Възкресението Христово, носещо надежда за ново, по-добро начало не само за християни, а и за всички, които вярват в чудото или поне се надяват то да съществува.

Нериман Димитрова (по баща Топчиева) е мюсюлманка. Баща й Мехмед Топчиев е бивш мюфтия. През 1983 година тя се жени за християнин – Христо. Имат две деца – Денис и Миран. Съпругът на Нери умира през 1996 година. „Човек никога не може да преодолее загубата на близък. Времето не лекува, но трябва да продължиш”, разкрива оптимизма си тя.
Нери подрежда на масата боите, разтворени в малки купички. Тя започва да боядисва под зоркия поглед на майка си – леля Атидже. Първото боядисано яйце е червено. „Много съм прецизна, спазвам точно указанията и влагам много от себе си, смее се Нери. Сварявам яйцата по 5-10, не по 30, защото се чупят. Първото яйце трябва да е червено, за здраве и се намазват челцата на децата. След като изсъхнат, ги намазвам с олио. Не е голяма философия, нали?” (смее се)

“Родена съм в Бръстовене, там родителите ми са били разпределени да работят, разказва Нери, която има две сестри – Нехрибан и Неджиля. Майка ми е родена в Разград, баща ми в Завет. Баща ми завършва в Шумен турска филология, втората му специалност е история, а преди това мюсюлманско духовно училище. Имахме бедно, но хубаво детство. Селото ни беше много голямо и от малки винаги сме живели задружно всички. Не знам как се водим – българи от турски произход, или турци, живеещи в България (смее се). За всички празници сме били заедно, канеха ни на гости за Великден, разказвали са ни историята на празника, а като се приберем в къщи, майка ми правеше козунак, а съседите все я хвалеха. Още майката на майка ми е боядисвала яйца.”

„Когато идваше Великден, комшиите ни бяха българи, включва се леля Атидже, и ние покрай тях правехме козунаци, боядисвахме яйца. Комшиите все викаха на майка ми: „Айше, недей да правиш, ние и за вас правим.” Като ми се родиха момичетата, ги учех и те боядисваха яйца. После излизаха на улицата и се чукаха с яйцата.”

„Татко беше 6 месеца главен мюфтия в Разград, продължава разказа си Нери. След този период му предложиха да участва в изборите за Главен мюфтия. За онзи момент нямаше друг с такова образование, нужно да си главен мюфтия, и той зае поста.

Снимка: авторката

Докато растях, не съм усещала силната религиозност в родителите ми. След като се преместихме в София – в края на 70-те, и баща ми стана мюфтия, родителите ни започнаха да обръщат повече внимание на нашите познания относно религията. Родителите ми обаче водеха и светски живот – имаха много контакти, ходеха по коктейли, бяха широко скроени и много отворени към всички. 1977-1978 година, когато се забраняваше да се ходи на църква, баща ми имаше пропуск и даже ходехме на Великден в “Александър Невски” – нещо, което малко хора можеха да правят тогава.”
Нери обаче не се приема за твърде религиозна. „Вярвам – за мен господ или Аллах е един и същ. Аз много често съм се молила мислено на български, друг път и на турски. Казвала съм си: „Господ или Аллах, който и да си, трябва да ми помогнеш. Аз ще дам всичко от себе си, но те моля и за твоята помощ.”

Когато става на 18 години, Нери се запознава с бъдещия си съпруг – Ицо. „Когато се запознах с него, веднага се появи различие между нас, защото вкъщи моите родители са много отворени хора, имат много приятели-християни, но когато се стигне до смесен брак, смятат, че това не е редно. Ицо обаче казваше, че едни светски хора не могат да мислят по този начин. Той беше два пъти по-широко скроен от родителите ми (усмихва се), беше изключително добър, кавалер, нещо, което не съм срещала до момента в друг човек. Той в моите очи беше идеалът. Казваше, че за него няма значение кой от каква религия е. Покрай него съм ходила на църква, палила съм свещички. Той дори беше съгласен да приеме мюсюлманството, за да няма пречки, но аз накрая избягах (смее се). Родителите ми тежко го преживяха.
Със съпруга ми никога не сме имали спорове, противоречия относно религията, той винаги е уважавал традициите на нашите празници. Никога не ми е забранявал контакта с мюсюлмани, с родителите ми, с които след време отново възстановихме отношенията си. Той може би ме научи, че религията няма никакво значение.”

Трудни моменти заради произхода си Нери е имала не малко. С тъга си спомня за възродителния процес. „В къщи дойдоха да ни съобщят за преименуването, през 1984 година, аз кърмех големия ми син - Денис. Тогава обаче не смяната на имената се запечата в съзнанието ми, а страхът от това да не се случи нещо друго.” Нери става Нели по време на възродителния процес. А малкия й син е кръстен на дядо си – вече не Мехмед, а Миран – име, намерено в списъците за преименуване на мюсюлманите.

Нери спазва технология на варене на яйцата, така че да се чупят по-малко. Боядисва първо червено яйце, после другите цветове. Снимка: авторката

„Беше много труден периодът, в който учех децата си да не се срамуват от произхода си, казва Нери. Големият ми син – Дени, в трети клас преживя много труден момент в училище. Прибра се разплакан вкъщи един ден, явно някой го беше обидил, и ме пита: „Мамо, аз нали не съм турчин, те много лошо са постъпвали по време на руско-турската война?” Аз му казах, че нямаме нищо общо с онези османлии, живеем в мирно време и нямаме нищо общо с тях, и нямаме вина, че сме от такава националност. Разделението започна да се усеща по време на възродителния процес. Всички изпитвахме огромна болка, защото определен кръг от хора го направиха това нещо. Но като цяло – към християните, не сме се настройвали негативно. По-скоро сме се притеснявали да не бъдем унижени. Имало е моменти, в компания, без да знаят, че съм от турски произход, чувам: „Тези турци…” Но хората сме свикнали да обобщаваме, затова не го приемам лично. Баща ми като учител винаги ни е възпитавал да уважаваме вярата на другия, казва Нери. Защото какво е едно име – важен е човекът и взаимното уважение.”

e-vestnik,26.04.08

В кръчмите на Мали плаща само мъжът,затова яде първи

Страната на хипопотама

Важните джамии се познават по щраусово яйце на покрива

Наталия Малчева

Африканска държава с мюсюлманско население, арабско влияние върху културата и щипка френски аристократизъм. Всичко това е Мали. Макар и слабо позната у нас дестинация, страната очарова осмелилите се да се впуснат в приключението. Именно липсата на масови туристи е оставила непокътнат автентичния чар на държавата. Ако мечтаете да бъдете откриватели и истински пътешественици, нарамвайте раницата, купете си билет до столицата Бамако и изминете 4500-те километра, които делят африканския град от родината. Преди тълпите от туристи да атакуват страната и нейните забележителности. Защото не бива да забравяте, че пустинният град Тимбукту (или Томбукту) беше номиниран за едно от новите 7 чудеса на света. Ако държите да пътувате с туристическа агенция, е добре да си поръчате индивидуален план на ваканцията, защото масови оферти за Хипопотама, както се превежда всъщност Мали от езика бамбара, липсват. В случай че предпочитате сам да изберете приключенията по пътя, направете си ваксина срещу жълта треска, която е задължителна за влизане в страната.

Малайците са особена порода хора, които виждат заобикалящия ги свят като платно, а природните елементи като четка, която оставя незабравими платна. Затова въпреки ужасяващата бедност и примитивни условия за живот в страната местните са усмихнати и гледат ведро на всичко. За да разберете светогледа им, или трябва да разполагате с много дълга ваканция, или поне да поназнайвате френски. Европейският език е един от официалните в африканската държава, защото е била колония на Париж. Затова и Мали все още е позната като Френски Судан, както е наречена от сънародниците на Екзюпери. Преди това пустинната територия била владяна и от мароканците. Именно те сложили края на могъщото кралство Мали, което се намирало на пътя на керваните, преминаващи през Сахара.
Мали е една от най-големите държави в Африка и е на 24-о място в света по площ
За съжаление обаче си нямат море. А и около 65% територията й е заета от пустиня, която я прави една от най-бедните в света. Интересен факт е, че една част от депутатите в страната (13 от общо 160) се избират от малийците в чужбина. Жителите на страната се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Тук се добиват сол и злато, което е и едно от зрънцата в легендите за митичното богатство на древните господари на пустинята. Основният износ в чужбина обаче е на памук. Средните температури са 20-24 градуса по Целзий. Ако посетите страната от ноември до юни, се пригответе да се преборите с вятъра "харматан". През другата половина на годината пък е дъждовният период. Зеленината е предимно край реките Нигер и Сенегал и в по-голямата си част представлява храсти и акациеви савани с палми и баобаби.
Без всякакво съмнение една от най-големите забележителности в страната са
пръснатите по пътя на пътешествени-ка джамии Те са построени в неповторимия стил "сахел". Кирпичените постройки са изцяло издигнати от кал, а стените на сградата са покрити с тук-таме забити дървени пръти. На пръв поглед изглеждат странно и сградите приличат на оплешивяващ таралеж. Всъщност прътите имат своята функция. Местните ги използват като стълба и се изкачват до покрива на джамиите, за да поправят нанесените през дъждовния сезон вреди на калните сгради. На върха на по-важните религиозни храмове е поставено щраусово яйце.
Най-голямата кирпичена джамия в света се намира именно в Мали, в град Джене. Голямата джамия е построена през 1905 г., но е издигната в стила на сгради предшественици. Само на три километра, в Жено Жено пък е добито първото желязо в Африка преди хиляди годин. За съжаление голяма част от джамиите не могат да бъдат посещавани от немюсюлмани. Една от причините е, че преди време европейски фотограф християнин злоупотребил с гостоприемството на местните и използвал вътрешността на една от свещените сгради за фон на календар с голи момичета.
Можете спокойно да снимате уникалните кирпичени джамии отвън или пясъчните дюни, но преди да снимате животно или човек, е добре да попитате. Защото част от местните все още вярват, че камерата отнема част от душата на снимания. Не е добре да се движите разголени въпреки жегата, защото има голям шанс да ви арестуват. Вместо да чакате да си вземете като сувенир от изрисуваните с кал платове чак на края на пътуването, можете да ги купите веднага след пристигането си и да ги използвате като дрехи за загръщане по време на престоя. Памучните тъкани, изсушени с треви и кал, се наричат "боголан". Освен дрехи от тях се правят и одеяла, които се украсяват с важни за малийците символи. Сред тях са звездите, за да се засвидетелства колко важни са били за живота на номадите небесните ориентири. Както и раковините, преди използвани като разменна валута, символизиращи дългия брачен живот.
За да не бъдете скършен ненавреме въпреки изрисуваните платове, е добре да се движите с повишено внимание по пътищата. Прегазените по шосетата в Мали не са малко, а линейките подобно на софийските не идват винаги навреме. Ако решите да не се разхождате, най-добре вземете такси - цената се определя след пазарлък. Маршрутките са още по-зле и от родните - счупени, понякога без врати, а вместо тях, за да не паднат пътниците, е завързано предпазно въже. Повечето знаци са без надписи, само с рисунки, защото голяма част от жителите на Мали са неграмотни.
Ако местен господин ви покани на ресторант, имайте предвид, че традицията повелява да плаща само мъжът Затова и той получава първото блюдо. Пътешествието ви в Мали вероятно ще започне от столицата Бамако, или Града на крокодилите, както се превежда името й. Най-голямата атракция безспорно са шарените, изпълнени с уникални сувенири пазари. Тук можете да намерите абсолютно всичко - от дрехи в цвят индиго злато, до дискове с африканска музика. Също така, ако сте със здрави нерви, можете да се сдобиете с най-различни есенции и препарирани птици, влечуги и маймунски глави. Ако задържите погледа си дори само за една наносекунда обаче, продавачите ще ви атакуват веднага и почти със сигурност ще ви пробутат нещо, което дори не сте си помисляли, че можете да купите.
Сред другите атракции в Бамако и градовете на Мали са кръговите движения с площади и паметници по средата на пътните ленти. Можете да се отбиете и в Националния музей, чиято етнографска колекция е най-добрата в региона. В близост до столицата се намират и няколко интересни пещери, а по пътя към тях можете да се насладите на панорамната гледка на Бамако от някой от околните хълмове.

стандарт,25.04.08

Тържествата “Кутлу Догум”

От няколко години “Седмицата на рождението на Хазрети Мухаммед”, т.нар. “Кутлу Догум”, се чества в продължение на една седмица, като всяка година се определя тема, която да бъде разяснявана на участниците. За целта се канят лектори академици както от България, така и от съседна Турция.

По време на тържествата се изпълняват религиозно-художествени програми, в които участват ученици от трите духовните училища в страната (Русе, Шумен, Момчилград), както и студенти от Висшия ислямски институт. Подобни чествания тази година се проведоха в Русе, Айтос, Шумен, Разград, Крумовград, Гоце Делчев, Кърджали, Добрич, Дулово, Ловеч, Велинград, като и в София.

заман,април 08

АЛЛАХ АКБАР

Манекенки дефилират покрай танцуващи дервиши в уникално модно шоу в Истанбул. Модната къща "Текбир" представи колекцията си пролет-лято 2008 в религиозен стил.

РОЙТЕРС

сега,22.04.08

Мустафа Хафжи Алиш беше преизбран за главен мюфтия

Мустафа Алиш Хаджи беше преизбран днес за главен мюфтия на извънредната мюсюлманска конференция "Мюсюлманско изповедание" в НДК, предаде БТА. Резултатите от гласуването съобщи председателят на комисията по проектоустава и предложенията.

На форума бе преизбран и председателят на Висшия мюсюлмански съвет Басри Пехливан. Единодушно бяха гласувани промени в устава на "Мюсюлманско изповедание".

Пред журналисти Мустафа Алиш Хаджи заяви, че мюсюлманската общност у нас е обединена и проблеми сред мюсюлманите няма. Според него форумът, който е събрал делегати от цялата страна, още веднъж е показал сплотеността и единството на мюсюлманите.

Мустафа Алиш Хаджи допълни, че мюсюлманските настоятелства по места са поканили всички, които искат да заемат някакъв пост от мюсюлманското вероизповедание.

дневник,19.04.08

Монотеизмът като основа и връзка между евреи,християни и мюсюлмани в България

По нашите земи живеят заедно последователите на трите монотеистични религии: християни, мюсюлмани и евреи. За всички е ясно, че вкопчването в нещата, които ги раздалечават, за сметка на нещата, които ги обединяват, винаги е водило до общи беди и страдания. А всъщност това, което ги обединява, е далеч по-силно, по-обхватно и убедително от това, което ги разделя.

Поуките от споделяната обща съдба са очевидни. Важна предпоставка за търпимост и взаимно уважение е, че на пръв поглед непреодолимата преграда между трите религии всъщност е подкопана и исторически обречена от монотеистичната им същност. Те могат да бъдат сравнени с клоните на хилядолетно дърво. То дава плодове с различен цвят и вкус, но всички черпят сокове от един и същ корен - вярата на техния общ патриарх и пророк - Авраам. Именно корените дават сока на плодовете, за да узреят: "Не се хвали пред клоните. Ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе." (Свето Евангелие, Послание на Свети апостола Павла до римляни, 11: 17-18.)

Основа на трите религии е вярата в един и същ всемогъщ, всеприсъстващ Бог - Творец и хранител на живота и Вселената. "Аз съм вечно Съществуващия." (Библия, Изход, 3:14.) Той е Нашият "Отец", който е "на небесата". (Свето Евангелие, Евангелие от Матея, 6:9.) "Аллах - Единствения, Аллах, Целта (на всички въжделения)! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему"; "На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е над всяка нужда, всеславен"; "Той сътвори небесата и земята с мъдрост" (Превод на Свещения Коран, Сури: Пречистването, 112:1-4; Жените, 4:132; Пчелите, 16:3.)

Последователите на юдаизма, християнството и исляма вярват в общия произход на всички хора. "И създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа." (Библия, Битие, 2:7.) "Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване." (Свето Евангелие, Деяния на светите апостоли, 17:26.) "Той е Онзи, Който ви сътвори от глина, после отсъди един срок и определен срок има при Него." (Превод на Свещения Коран, Сура Добитъкът, 6:2.)

Юдеи, християни и мюсюлмани почитат обещанието, дадено на Авраам, че от него "ще произлезе народ велик и силен" и поколение безчетно като "земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство." (Библия, Битие 18:18; 13:16.) Те самите са изпълнение на това обещание. "И ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми." (Библия, Битие, 22:18.) Този благослов не е предназначен за една ограничена група, а се основава на установени общи морални предписания. "И когато Господът на Ибрахим го изпита със слова, той ги изпълни. Рече: "Правя те водител на хората." Каза: "А от моето потомство?" Рече: "Не получават Моя обет угнетителите." (Превод на Свещения Коран, Сура Кравата, 2:124.)

Този обет изисква хората да обожават само единствен Господ и да отхвърлят всякакво идолопоклонство, където и да го срещнат. "И рече Ибрахим: Господи мой, предпази мен и синовете ми, да не служим на идолите!" (Свещен Коран, Сура Ибрахим, 14:35.) Освен това, те са призовани да се борят с егоизма, скъперничеството и алчността: "И тъй, умъртвете земните си членове, което е сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение." (Свето Евангелие, Послание на Свети апостола Павла до колосяни, 3:5), напомняйки, че "Наистина душата повелява злото" (Превод на Свещения Коран, Сура Юсуф, 12:53).

И трите религии следват божествените наставления: "Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не лъжесвидетелствай против ближния си" (Библия, Изход, 20:13-16), като основа на човешкото съществуване. Тези наставления не поощряват разделението, защото Господ избра Авраам, "за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд" (Библия, Битие, 18:19). "Да повелявате одобряемото и възбранявате порицаемото" (Превод на Свещения Коран, Сура Родът на Имран, 3:110).

"Бог е един и хората не трябва да се делят по вярата заради различните му имена", заявяват и у нас представителите на трите религии при проведените многобройни етнографски изследвания и анкети. Преградата се размива от самото естество на религиозността на самите общности. На масово равнище тя се изразява във вярата в трансцендентния абсолют (Бог, Аллах), суверенен и непознаваем, еднакво отдалечен и близък до хората. Оказваната му почит, наред със сходните монотеистични ритуали, води до осмоза, която нагледно проличава в районите със смесено население. Тя се изявява в почитта към вярата на "другия". Задължителната словесна формула "честит празник" се съпровожда с размяна на сакрални дарове (великденски яйца, сладкиши при байрамите), изразява се и в участие в обредите на другата религия, при раждане, сватби и погребения, както и в организиране на съвместни ритуали. Характерен пример за взаимното уважение е участието със средства или труд при изграждането или възстановяването на черкви и джамии от привържениците на другата религия. Налице са и многобройни култови обекти, почитани от цялото местно население, независимо от верската принадлежност. Без да давам оценки за тези реалности от гледището на присъщата на всяка от трите религии ортодоксална догматика, не се съмнявам, че тяхното възникване е едновременно и резултат, и средство, което подпомага стремежа към духовна и културна съпричастност с друговереца.

Необходимостта да се отстраняват все още останалите, най-вече психологически, предубеждения и бариери е очевидна. Следователно трябва да се действа главно в областта на образованието, науката и културата. Налице е сериозен стремеж чрез конкретни мерки да се отстраняват проявите, способни да предизвикат сред една или друга етно-религиозна общност отрицателни настроения, нагласи и действия спрямо останалите общности, съставляващи българската нация. Целта е нашият съвместен живот да продължава да превръща елементите на религиозно-етническа чуждост в позната и уважавана различност.

Проф. дин Йордан Пеев

( Доктор на историческите науки от Софийския университет “Свети Климент Охридски” и Колежа на Европа в Брюж, Белгия, специалист по арабския свят и исляма. Докладът е от научната конференция “Общите черти на монотеистичните религии”.)

заман,април 2008

Защо мюсюлманите мразят Иршад Манджи повече от Джордж Буш?

Канадската мюсюлманка Иршад Манджи е най-популярното лице на реформирания ислям в Северна Америка, а мюсюлманите я мразят повече от Джордж Буш. Снимка: ейбисиблог.но

Преди години канадската мюсюлманка Иршад Манджи беше изхвърлена от религиозно училище, защото задаваше неудобни въпроси. Междувременно тя се превърна в основно действащо лице на реформирания ислям в САЩ.

Когато Манджи изнася доклад в Университета Ню Йорк, това означава същите мерки за сигурност, както на летищата. Т.е. метални детектори, контрол на личния багаж, много униформени. Конфискува се всяко шише с вода. По-късно, когато звездата започва да говори, пред сцената стоят двама полицаи и държат публиката под око. Залата е пълна до пръскане, дошли са преди всичко жени - за да слушат вярващата, макар и неортодоксална мюсюлманка, която си е навлекла омразата на толкова много вярващи мюсюлмани.

Иршад Манджи е дребна. Но в черния си костюм канадката изглежда вълшебно. Късо подстриганите й коси стърчат нагоре, а фризурата вече се превърна в нейна запазена марка. Тя е професионалист и говори свободно по микрофона, закрепен някъде по тялото й. Започва речта си точно в седем и петнадесет и приключва в осем.

Иршад Манджи вбесява повече мюсюлмани от Джордж Буш

Словото на Манджи не е академично, тя не се прави на професор, а прилича повече на комедиант в нощен клуб. Докладът й започва с видеоклип, на който се вижда майка й, която се оплаква, че дъщеря й се “изразява прекалено крайно”. След това Манджи добавя няколко изпълнени с любов и ирония забележки.

После разказва за мадраса, ислямското религиозно училище във Ванкувър, в което я учили, че жените са “втора ръка” и затова нямали право да водят молитвите. Манджи била изхвърлена от училището, тъй като задавала на духовника неудобни въпроси. “За мен това беше окончателно доказателство, че съществува Бог, който ни обича.”

Книгата “Проблемът с исляма” стана бестселър и е резултат от личния джихад на Манджи. Снимка: гмфус.орг

Когато Иршад Манджи се сблъсква със страховитите неща, които се вършат в името на съществуващия ислям, започва онова, което нарича “личния ми джихад” – вътрешната си душевна борба. Неин резултат е книгата The Trouble with Islam Today (“Проблемът с исляма днес“), в която призовава за реформа на исляма. Книгата става бестселър. “Мисля, че разгневих повече мюсюлмани отколкото Джордж Буш,” казва тя. “И може ли някой да ме обори?”

Смъртни заплахи от Европа

Иршад Манджи е родена през 1968 година в Уганда, в семейството на индийски мюсюлмани, които през 1972 година са изгонени от страната от диктатора Иди Амин. Израства във Ванкувър, където прекарва часове над книгите в обществените библиотеки като чете за историята на исляма и теологията. Но е много различна от Айан Хирзи Али, с която често я сравняват. Сомалийската холандка Хирзи Али е напълно европейско явление: радикална атеистка и феминистка, която вярва в историческия напредък, наследничка на просвещението на Волтер.

За разлика от нея Манджи, до последната клетка на тялото си, е американски продукт: религиозна жена, която свързва дълбоката вяра в Бога на Мохамед с либерализма. В малкото моменти от презентацията си, които не са изпълнени с хумор, а по-скоро са патетични в добрия смисъл на думата, Иршад се позовава на американското движение за граждански права, на Мартин Лутър Кинг. Пред публиката в Манхатън тя се чувства у дома. Може би заради това съвсем скоро тя стана директор в Университета Ню Йорк на нещо, което се нарича Moral Courage Project. Става дума за подкрепа на самотните гласове на онези, които критикуват групата й като “замърсител” и затова често предизвикват враждебно отношение.

Иршад Манджи била изгонена от мюсюлманското училище, защото задавала неудобни въпроси. Днес тя изнася лекции в престижни университети по целия свят и е начело на реформирания ислям в САЩ. Снимка: гмфус.орг

Най-лошите имейли – ако забравим смъртните заплахи – Иршад получава от т.нар. умерени мюсюлмани, т.е. от хората, които би трябвало да са нейни съюзници. Наричат я лъжкиня и курва. А заплахите със смърт? Изненадващо, най-често те идват не от Близкия изток (в Ливан и в Йордания Иршад има истински фенклуб, а еретичната й книга се разпространява като pdf-файл от ръка на ръка). Най-искрено тази жена е мразена от мюсюлманите в Европа. Имейлите, в които фанатиците й пожелават мъчителен край, идват най-често от скандинавските страни, друга част от Франция, някои и от Великобритания.

В САЩ реформата на исляма започна отдавна

Точно на това място внимателният слушател открива лъч надежда: ако има надежда за милионите мюсюлмани по света, то това са мюсюлманите в Северна Америка. Според най-новите проучвания на общественото мнение две трети от мюсюлманските имигранти в САЩ споделят “американската мечта”. Искат да работят, да печелят пари и да изпратят децата си в колеж.

Със своята религиозност те не се чувстват аусайдери в тази страна, наречена God’s Own Country – тук почти всички в края на седмицата ходят в някоя църква или синагога. Така че те не живеят в религиозен вакуум както братята си в Европа.

Едновременно с това в САЩ държава и религия са строго разделени. Това означава, че всяка мюсюлманска общност е организация, която трябва да се определи сама. Което е добра предпоставка за реформа на исляма. В действителност тази реформа е започнала отдавна. Иршад Манджи просто е нейното най-известно, най-радикално и най-младо и красиво лице.

В. Велт

e-vestnik,11.04.08

Мюсюлманите от Шуменско отбелязват рожденната седмица на пророка Мохамед

Днес мюсюлманите отбелязват „Седмицата на рождението на Хазрети Мухаммед”. В 10,00 ч. вярващи от Шуменско и Търговищко се събраха за честването в младежкия дом. Гости на тържеството са главният мюфтия Мустафа Хаджи, който приветства присъстващите и представители на Висшия ислямски институт. Преподавателят от „Нювваб” Бейхан Мустава представи лекция за живота на пророка Мохамед, а ученици от шуменското средно духовно училище изпълниха религиозни песнопения. На тържеството бе раздадена и брошура „Хазарети Муххамед – лек за пороците на ХХІ век”, в която авторът й доц. д-р Реджеб Чигдем пише за добродетелите на пророка Мохамед и цитира чл. 20 от Мединското споразумение, в което се казва: "ТОЙ се отнасяше с почит към ценностите на различните цивилизации и култури. На онези, които говорят за религиозни войни и войните на цивилизациите, нашия най-достоен отговор ще бъде диалогът между цивилизациите и уважението към чуждите култури.” Цитатът е подкрепен с айетът в Свещения Коран: „И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят?” Честването на пророка Мохамед се провежда по традиция всяка година като датата за отбелязването се определя от Главното мюфтийство за цялата страна. Над 120 000 са вярващите на територията на Шуменското районно мюфтийство, което обхваща и Търговищка област. Над 220 са джамиите и месчидите в района, сочат данните на мюфтийството.

ШУМ*БГ,10.04.2008