Ислямските неопроповедници

Омру Халид

Класацията на известното американско списание “Форбс” за най-богатите ислямски проповедници предизвика множество коментари и анализи за новия феномен “неопроповедничество”. В известното електронно издание “Ислямът днес” много детайлизирано се коментира модерния и неособено шариатосъобразен начин на проповядване, практикуван от някои ислямски свещенослужители. На практика появата на група от 4-5 по-известни проповедници и нейната популярност се отъждествява с антидогматичния пробив на своеобразното ислямско “протестанство” в редовете на традиционно консервативната проповедническа дейност на ислямските имами. Във въпросната група са посочени имената на египтянина Омру Халид, кувейтчанина Тарек Садауван и други. Дори на външен вид този проповеднически елит далеч не прилича на своите конкуренти-традиционалисти. Последните много често (не винаги) са с бради, облечени в дълги роби и чалми или фесове върху главата си. Облеклото им е в унисон с това на техните средновековни предшественици.

За разлика от тях неопроповедниците винаги са в костюми, гладко избръснати и спокойно може да бъдат объркани с ВИП-бизнесмени. По-важното обаче е, че техните хутби, речи пред публиката, съдържат елементи, които са директно заимствани от житейската практика на хората. В много малка степен те се осланят на традиционните религиозно-догматични теми, които остават неразбрани за широкия кръг слушатели. Атрактивно поднесени, в тях най-вече доминират младежките, женските и благотворителните теми. В анонимните чатове дори наричат символа на това течение Омру Халид “женкар”, тъй като женската проблематика е най-силно застъпена в неговите публични встъпления. Многохилядните прояви на този проевропейски облечен египтянин в различни арабски страни спокойно могат да бъдат оприличени на беседите на сектантските проповедници-християни, на които станаха свидетели посткомунистическите европейски държави в началото на 90-те години.

По-интересното в тази тема е, че въпросните “иновативни” религиозни дейци се оказват и сред най-богатите представители на своето съсловие. Според класацията на арабската версия на известното американско списание Forbes Омру Халид е най-богатият ислямски проповедник за 2007 г. Неговите доходи са изчислени на 2.5 млн. долара. Той категорично отрече да е получавал такава сума от своята дейност като обвини списанието в лъжа и манипулация. Тарик Садуаван е доста по-скромен с приходи от едва един милион долара. На трето място се нарежда саудитецът Айдъх ал Карни, който е създател на популярното помагало за религиозни четива “Ал Тахзан” – с приходи от 533 000 долара. Четвърти в класацията е египтянинът Омар Абдел Кафи, чиито приходи са 373 000 долара. В края на най-богатите проповедници, наблюдавани от американското списание, е известният саудитски салафитски богослов Салман Ауде с годишен доход от 267 000 долара.

Интересното в случая е, че вече цитираният богословско-догматичен анализ на “неопроповедниците”, зареден с голяма доза негативизъм, се появи именно в издание, контролирано от Салман Ауде. Когато обаче станаха известни данните във “Форбс” за материалните печалби на тази особена група религиозни дейци на исляма за 2007 г., въпросният текст бързо изчезна от заглавната страница на сайта “Ислямът днес”. Най-вероятната причина е, че името на неговия собственик Салман Ауде е сред групата на “иновативните” мюсюлмански проповедници – бенефициенти от нетрадиционни религиозно-култови дейности. Последните включват хонорари от медийни изяви, авторски права от продажба на речи и лекции на DVD, книги и щедри дарения от различни спонсори.

Авторите на материала в американското списание обобщават, че ислямското проповедничество се превръща в сериозен бизнес, възползващ се от религиозните чувства на милионите вярващи в целия ислямски свят. Така неопроповедничеството, за което Салман Ауде не дава добра характеристика, се превръща в бумеранг, тъй като статистически доказано той самият се възползва от облагите му. В светлината на тези факти можем да изразим силно съмнение какъв е истинският стимул на невероятното дар-слово, което демонстрират сладкодумните “неопроповедници”. Спорно е дали става въпрос за “модернизация” на част от закостенелия ислямски религиозен ритуал или за звъна на парите, който много по-често е истинският двигател на реалните промени.

orientbg.info,17.03.2008