Първият мюсюлмански министър в холандския кабинет

Първият мюсюлмански министър в холандския кабинет

Ахмад Абу Талиб народен представител в холандския парламент от листата на Работническата партия стана първият мюсюлмански министър в кабинета на страната.

Според Ислям онлайн след обявяване на коалиционния кабинет от страна на министър председателя Ян Питър Балканенде ,Ахмад Абу Талиб министър на обществените дейности записа своето име като първият министър мюсюлманин в холандското правителство.

Абу Талиб е с мароканско потекло.

Мюсюлманското малцинство в Холандия приветства новината и заяви , че тази постъпка е крачка към включването на мзсзлманите в обществения живот на страната.

Мухаммад Ал-рабе,който е петнадесет годишен член на парламента приветсва правилната постъпка на парламента и заяви;”Назначаването на Абу Талиб за министър в кабинета е част от усилията на холандското правителство за активното включване на холандските мюсюлмани в политическия живот на страната.

Припомняме,че в Холандия живеят около 900 000 хиляди мюсюлмани които представляват 5,5 % от 15,5 милионното население на страната.

ШВЕЙЦАРИЯ ЩЕ ЗАБРАНЯВА МИНАРЕТАТА

В страната назрява скандал заради религиозните символи

Членове на дясната Швейцарска народна партия, в момента най-представената в швейцарския парламент, започнаха кампания за забрана на строежа на минарета. Те твърдят, че минаретата не са необходими за богослуженията, а са по-скоро символ на Ислямския закон. Като такива те са несъвместими с швейцарската правна система.

В момента се събират подписи за национален референдум по въпроса, резултатите от който, според системата за директна демокрация в Швейцария, ще бъдат задължителни.

Този ход шокира живеещите в страната 350 000 мюсюлмани, много от които от десетилетия се борят за повече признание на вярата си. На теория Швейцария е светска държава, а конституцията й гарантира на всички свобода на изповядването на религия. На практика обаче джамиите в страната са ограничени в неизползвани складове и фабрики.

В цялата страна има само две малки минарета – едното е в Цюрих, а другото в Женева. Нито едно няма позволение да призовава вярващите за молитва. В столицата Берн най-голямата джамия се намира в бивш подземен паркинг.

Отхвърлени планове

В малкия град Лангентал, съвсем близо до Берн, плановете да се построи съвсем скромно минаре бяха осуетени след хиляди протестни писма. Джамията в Лангентал се намира в бивша фабрика за бои в покрайнините на града. Муталип Караадеми, етнически албанец, който живее в Швейцария от 26 години, първоначално беше поласкан, когато местните власти одобриха предложението му за 5-метрово минаре. Но след гръмогласната кампания срещу плановете, включително петиция с хиляди подписи, правителството на кантона Берн отложи проекта за неопределено време.
“Много сме разочаровани”, заяви Караадеми. “Просто искахме да пооправим джамията, като й направим малко минаре и зала за чай. Мислехме, че ще предизвикаме диалог.”

Караадеми е огорчен от несправедливата дискриминация срещу неговата вяра. “Дори им дадох писмено обещание, че няма да призоваваме за молитва,” казва той. “Изглежда те смятат, че ние сме престъпници или терористи – това е като да кажеш, че всички италианци са мафиоти.”
Ислямският закон
Поддръжниците на забраната на минаретата обаче твърдят, че не искат да ограничават никой да изповядва вярата си. “Нямаме нищо против мюсюлманите,” казва Оскар Фрайзингер, народен представител от Швейцарската народна партия. “Но не искаме минарета. Минарето е символ на политическия и агресивен ислям, то е символ на Ислямския закон. Моментът, в който в Европа се появят минарета ще означава, че ислямът е победил.”

Думите на Фрайзингер може и да звучат крайно, дори параноично, но през тази година в Швейцария ще се проведат парламентарни избори, а кампанията срещу минаретата се заиграва с избирателите много добре. Скорошно проучване на общественото мнение, направено за швейцарски вестник, констатира, че 43 процента от запитаните подкрепят забраната на минаретата. “Тук имаме граждански закони,” настоява Фрейзингер. “Като забраним минаретата ще изпратим ясно послание, че нашите европейски закони, нашите швейцарски закони, трябва да бъдат приети. И ако искате да живеете тук, ще трябва да ги приемете. Ако не – тогава си отивайте.”

Растящо негодувание

Посланието към швейцарските мюсюлмани е грубо, а много от тях са родени в Швейцария. Има опасения, че кампанията срещу минаретата ще провокира растящо негодувание срещу швейцарското общество. “Считам, че швейцарските мюсюлмани ще се ядосат и огорчат от това,” казва Райнхард Шулце, професор по изследвания на исляма в университета в Берн. “А знаем, че гневът и огорчението в общността могат да доведат до радикализация, дори до агресивност.”

Швейцарското правителство е крайно загрижено за възможността швейцарските мюсюлмани да станат агресивни. Трима министъра вече се изказаха срещу кампанията за забрана на минаретата.

Има и растящи страхове, че дебатът ще навреди на традиционно добрите отношения на Швейцария с арабския свят. Но Швейцарската народна партия е много мощна. Ако кампанията с минаретата е, както някои подозират, маневра за печелене на избиратели преди парламентарните избори през октомври, то тя е наистина успешна. Според проучванията партията е с голяма популярност.

Конституционната поправка, която забранява минаретата, трябва да бъде одобрена в национален референдум. Междувременно никъде в Швейцария не се строят минарета, а полемиката създаде ситуация, в която никой местен архитект не иска да бъде първият, който ще одобри издигането на минаре. В това отношение Народната партия постигна това, към което се стремеше – неофициалната забрана на минаретата.

Така засега швейцарските мюсюлмани ще продължават да се молят в изоставени сгради и много от тях ще са с растящото усещане, че са толерирани само докато са невидими.
(e-vestnik>bg/Би Би Си,29 Май 2007)