Абу Гариб и Гуантанамо

EBU GALİB'DEN SANSÜRLENMİŞ İŞKENCE FOTOĞRAFLARI

GUANTANAMO CEHENNEMİ

HURRIYET

Снимки показват изнасилвания в US-затвор

28 май 2009 / News.dir.bg

Сред снимките, свързани с издевателства в американски затвори в Ирак, които Барак Обама не иска да бъдат публикувани, има и кадри на изнасилвания.

Това пише британският всекидневник "Дейли телеграф", цитиран от БТА. На някои от снимките се виждат много по-сериозни сексуални посегателства, отколкото се смяташе досега, че са ставали например в затвора Абу Гариб. Една от снимките показва американски войник, който очевидно изнасилва иракска затворничка. На друга снимка затворничка е накарана да се съблече гола до кръста. Кадри показват и изнасилвания на мъже, при които са използвани палки, проводници и флуоресцентни лампи.
Пред вестника американският генерал в пенсия Антонио Тагуба казва, че одобрява решението на Обама да не допусне публикуване на снимките. През април Обама каза, че кадрите ще бъдат направени обществено достояние. Месец след това той промени решението си, след като изслуша мненията на висши американски военни. Генералът от резерва, който ръководи разследването на предполагаемите издевателства в Абу Гариб, казва за "Дейли телеграф", че публикуването на снимките би застрашило живота на американските военни в чужбина. Антонио Тагуба признава обаче, че снимките могат да бъдат определени като "ужасяващи".
"Дейли телеграф" припомня, че става дума за кадри, свързани с 400 случая на предполагаеми издевателства в Абу Гариб и в шест други американски затвора. Президентът Обама каза, че хората, замесени в тези посегателства са идентифицирани и че срещу тях са предприети съдебни действия.

http://dnes.dir.bg
-

Откъде идват мъчителите от Абу Гариб

ноември 2006, от Ейвъри Ф. Гордън

ПОРАДИ РАЗРАСТВАНЕТО на войната, която САЩ водят срещу тероризма, и на множеството американски военни бази в чужбина, отговорността по надзираването на голям брой военни затворници, “сражаващи се врагове” и други, които представляват “заплаха за гражданската сигурност”, беше поверена на служещите от сухопътната армия и от флота. Проблемът с тази нововъзникнала необходимост от пазачи в затворите бе решен до голяма степен със запасняци. От април 2003 г. повече от 5000 цивилни пазачи в затворите бяха привикани да се върнат на служба в армията; според Асоциацията на американските затвори и наказателни институции e възможно броят им да е достигнал 9000 души [1].

Няма официални информации за точните задължения, възложени на представителите на този граждански персонал в затворите, но според Марк Инч, директор на службата, която отговаря за затворите и задържането на лица, за запасняка не би могло да има по-явно и по-важно взаимодействие, гарантиращо успеха на неговата мисия, от това, което съществува между работата му като гражданска длъжност в сферата на наказателните институции и задачата му да надзирава бойците врагове, задържани в Афганистан, в Куба (Гуантанамо) или в Ирак.

Това взаимодействие е значително. На Бригада 300 на военната полиция, която включва много затворнически пазачи от Мичиган, бе възложено да организират Кемп Делта в Гуантанамо. Джон Ваната, подофицерът с най-висок чин в бригадата, е директор на затворническия център в Маями, щата Индиана. Шейсет други “професионални отговорни лица от системата на затворите” заемат “административни постове и ключови дирекции” в центъра за задържане в Гуантанамо. В Афганистан 327-и батальон на военната полиция, в който влизат множество затворнически пазачи и полицаи от Чикаго, понастоящем е натоварен да извършва операции по задържане. Мисията на 800-та бригада на военната полиция, която има тъжна слава, беше да “възстанови иракската система на затворите”, както и да осигури персонала от надзиратели и ръководители на затвори на армията, в които са задържани “бойци-врагове” и военни затворници. Капитан Майкъл Макинтайър и адютант Дон Бауен – двама от създателите на иракската система на затворите, са служители в затвора в Тер От, щата Индиана [2].

МНОГО ОТ войниците-запасняци, осъдени за различни престъпления в Абу Гариб, бяха пазачи от граждански затвори. Един от тях е Иван Л. “Чип” Фридрих II, чието име се споменава в доклада „Тагуба”– анкетен доклад за 800-та бригада на военната полиция - като един от “главатарите” заради опита му в налагането на “наказания”, пазач в затвор във Вирджиния [3]. Чарлз А. Грейнър-младши, когото виждаме да се усмихва до госпожа Линди Ингланд зад пирамида от голи иракчани – снимка, добила тъжна популярност, - е извършвал многократно насилие срещу задържани в Държавния затворнически институт в Грийн, изключително строго охраняван затвор в Пенсилвания, където той работел. В доклади от армията се посочва, че през май 2003 г.

Грейнър е назначен на отговорна длъжност в затвора Абу Гариб заради опита си като тъмничар [4]. Грейнър не е единственият, на когото са били възложени ръководни функции, след като преди това е бил обвинен за изтезания в САЩ. Джон Дж. Армстронг, заместник-директор по операциите в американските затвори в Ирак през 2004 г., напусна поста си на комисар на затворите и институциите за наказания в Кънектикът след приключването на съдебен процес, заведен от семействата на двама от 200-те задържани от тази държава, починали след прехвърлянето им в Уолънс Ридж – строго охраняван затвор във Вирджиния.

ЛЕЙН МАККОТЪР е на отговорен пост в Management and Training Corporation, предприятие, ръководещо частните затвори, където той си намерил работа, след като трябвало да напусне като директор на Департамента за наказателни институции в щата Юта вследствие смъртта на затворник, държан в продължение на 16 ч гол, привързан за стол. Министърът на правосъдието Джон Ашкрофт избра МакКотър да ръководи операцията по отварянето на иракските затвори под американско командване и обучаването на иракските надзиратели; на свой ред МакКотър избра Абу Гариб като най-доброто място за основния американски затвор и проконтролира реорганизацията на затвора. Само месец преди да бъде изпратен в Ирак, в доклад, подготвен след смъртта на затворник, министърът на правосъдието се жалваше от липсата на медицински грижи и психиатрично лечение в един от затворническите центрове под управлението на Management and Training Corporation [5].

Практиките, които бяха разкрити напоследък, се прилагат не само в американските военни затвори в чужбина. Въпреки че официално се твърди обратното, бруталността е факт в американските институции за изтърпяване на наказание. Мъчения, оскърбления, форми на унизително отношение, сексуално насилие, нападения с оръжие или с кучета, жестоко психическо и физическо изнудване - те винаги са били част от “възпитателния подход” на персонала в затворите в САЩ.

Съвършената “нормалност” на “изключителните” бруталности обяснява защо е било лесно сработването между запасняци и професионалисти от военната полиция, както посочва докладът „Тагуба”. Тази предполагаема “нормалност” обяснява също защо никой от разпитваните от Федералното бюро за разследване не е установил да има “злоупотреби”, нито “лошо отношение” към затворниците в Абу Гариб.

КАКТО ПОСОЧВАТ документите, които е получил Американският съюз за граждански свободи, нищо от онова, което е могло да бъде констатирано като практика в Абу Гариб – затворници с нахлузени найлонови торби на главите и приковани с белезници към стените; задържани, поставени в изолация и проснати голи на мокрия под с разчекнати ръце и крака; затворници, на които не им дават да спят; надзиратели, които многократно удрят задържаните с крака в корема; затворници, докарани до шок или до невъзможност да се движат; заплахи срещу близките на задържаните, изгаряния, белези – не става дума за лошо отношение, защото се отнася до методи, за да цитираме затворниците, разпитвани за доклада „Тагуба”, които не се различаваха от (...) (онези), които видяхме да използват надзирателите в американските затвори.

Всъщност от снимките от затвора Абу Гариб не се разбираше, че има няколко “шугави овчици”. Тези фотографии показваха стила на работа в днешните легални затвори – връх на модерността. За това свидетелства разрастването през последните 25 г. на практиката на задържане при условия на най-висока секретност – “последен вик” в областта на затворническата технология - и без съмнение прототип на трансформирането на военните затвори предвид “войната срещу тероризма”.

6,9 МЛН. ДУШИ в САЩ, в по-голямата си част бедни, чернокожи и испаноговорящи, са задържани (2,2 млн. души) или са под наблюдение, като повече от половината от тях са били осъдени за нарушения, свързани с дрога или за дребни икономически престъпления, но без прибягване до насилие. Въпреки това почти 2% от тези хора са обект на административна сегрегация – да го наречем с евфемизма, който се използва в този случай. Затворени в килии под засилени мерки за сигурност, буквално затвори в затвора, те се наблюдават с електронна апаратура и прекарват 23-24 ч на ден в мънички помещения без прозорци, със стоманени врати, от които излизат в определени часове, придружени от въоръжени охранители, за да си вземат душ или да направят упражнения, които изпълняват, без да им се свалят веригите и в клетки.

По принцип американските затвори са силно военизирани, с вертикални командни структури, порядки за подчинение и параноично възприятие за света (“те” и “ние”), които са почти сходни с тези в армията. Милитаристичният стил на надзор в затворите се засили предвид позволената практика все по-свободно да се използва сила спрямо задържаните, която може да доведе до тяхната смърт, както и заради наличието на оръжие и на технологично високо усъвършенствани уреди за електронно наблюдение – металотърсачи, рентгени, железа, колани с токсични вещества, “черни кутии”, клетки за затваряне на задържаните, столове за мъчения, електрошокови оръжия, парализиращи пистолети, бомби с черен пипер, сълзотворни бомби, газови гранати, мини пушки – 14- и 9-милиметрови, 12-милиметрови карабини [6].

В свръхохраняемите помещения употребата на “прекомерна” сила не просто е позволена – тя е обичайна: принудително извеждане на затворници от килиите, използване на електрошокове, химически бомби и ризи, парализиращи пистолети, лишаване от сън и довеждането до физическо изтощение са част от нормалния затворнически режим. Съпоставката е поразителна: воденето на една война все повече прилича на функционирането на затвор със засилена охрана, а пък ситуацията в затворите все повече е като война, водена в името но сигурността.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ политическите и гражданските права на затворниците бяха жестоко орязани. И на американска територия, и зад граница са множество задържаните, които нямат достъп до независима правна помощ и са държани без възможност за комуникация на тайни места, недостъпни за външни хора.

Средствата за осигуряване на обществената безопасност позволяват специфичното задържане при строги мерки за сигурност, обяснявайки ги не като наказание, а като комплекс от административни процедури, чиято цел е да управлява високорисковия контингент в затворите. Смятани за “обичайни” и за норми, приемливи за затворническата практика, до неотдавна тези процедури представляваха нарушения на 8-ата поправка на Американската конституция, която забранява жестоките и необичайни наказания. Случаите, свързани с 8-ата поправка, отнесени до Върховния съд, представляват именно юридическата и езиковата база на меморандумите на Белия дом за “разпитите на задържаните”, изготвени в контекста на войната срещу тероризма.

ТЕЗИ ДОКЛАДИ правят разграничение между мъчението и онова, което е само вид лошо отношение към задържания; това, което е причиняване на продължително страдание, но без дълбоки и постоянни рани. Тези доклади подчертават, че за да има нарушаване на 8-aта поправка, трябва да се докаже умишлено намерение на конкретния човек да бъде причинена жестокост или прекалено тежко наказание. Те просто отразяват една вече установена безпощадна социална действителност – законово и на практика – в гражданските затвори, където се разпорежда властта на суверенната държава.

Le Monde diplomatique
Превод Ваня Войнова

Бележки под линия

[1] Mark S. Inch, „Twice the citizens”, Corrections Today, Alexandria (Virginie), décembre 2003, p. 79; Dave Moniz et Peter Eisler, „US missed need for prison personnel in war plans”, USA Today, New York, 24 juin 2004.

[2] Donald J. Ryder, „Military and civilian corrections: The professional bond”, Corrections Today, Alexandria, décembre 2003.

[3] Чл. 15-16, анкета за 800-та бригада от военната полиция (доклад „Тагуба”), в Mark Danner, „Torture and truth: America, Abu Ghraib and the war on terror”, New York Review of Books, 2004.

[4] Вж. Paul Pierce, „Fayette reservist implicated in scandal”, Pittsburgh Tribune Review, 5 mai 2004 ; Pennsylvania Abolitionists, „Currently employed SCI-Greene prison guard supervised torture of prisoners in Iraq; PA officials covering up his PA record”, 6 mai 2004, www.pa-abolitionists.org; Sasha Abramsky, „Seeds of Abu Ghraib”, The Nation, New York, 26 décembre 2005.

[5] Fox Butterfield, „Mistreatment of prisoners is called routine in the US”, The New York Times 8 mai 2004; Fox Butterfield et Eric Lichtblau, „Screening of prison officials is faulted by lawmakers”, The New York Times, 21 mai 2004.

[6] Craig Haney, „Prison overcrowding: Harmful consequences and dysfunctional reactions”, признание пред Комисията за сигурност и за прояви на лошо отношение в американските затвори, www.prisoncommission.org/public_hea...