Декларация на ръководството на Мюсюлманското изповедание в Република България

Декларация на ръководството на Мюсюлманското изповедание в Република България

Tuesday, 26 May 2009 08:50

ДО

Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ,

ПРЕЗИДЕНТ НА Р БЪЛГАРИЯ


ДО

Г-Н ГЕОРГИ ПИРИНСКИ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДО

Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МЮСЛЮМАНСКОТО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

15.05.2009 г.

Главно мюфтийство, в качеството си на официален представител на над 1 млн. мюсюлмани в България, 16-те Районни мюфтийства и близо 1450-те мюсюлмански настоятелства, изразяват дълбоко безпокойство по повод оскърбителните, заплашителни и обидни действия срещу мюсюлманската общност, разиграли се през изминалите месеци. Тези действия, насочени срещу българските мюсюлмани, чиято единствена вина е привързаността им към религията, са потвърждение на факта, че негативизмът и предубедеността спрямо мюсюлманите през последните години придобиват тревожни измерения. Мюсюлманското изповедание бе превърнато в мишена на недалновидни политики и празнословни политици. Това представлява заплаха за обществения мир. С надежда за намиране на разумно и трайно разрешение на проблема, ние отправяме предложение за начало на диалог с българските държавници и цялото българско общество.

Мюсюлманите в България винаги са били съвестни граждани, зачитащи конституцията и законите на Република България. Мюсюлманската общност няма да се поддаде на провокациите на политици, целящи дестабилизиране на страната чрез оклеветяване на мюсюлманите, които се стараят единствено да запазят културно-религиозната си идентичност и историческото наследство, завещано им от техните предци, обитавали тези земи от столетия насам. Ние настояваме за преразглеждане на отношенията „държава-вероизповедание-религиозни общности” чрез обективно проучване на позицията и политиката спрямо представителите на определена малцинствена група в България.

Под претекст, че напоследък сред мюсюлманите се развиват „крайно радикални” тенденции, в България се полагат основите на политика на потисничество, насочена към същите тези граждани. Опитите на мюсюлманската общност да запази историческото си наследство и културни ценности, отнети им от асимилационната и насилствена политика на комунистическия режим, се определят като заплаха за националната сигурност и като акт на „ислямизация”. Това е проява на недобронамерена и враждебна политика. Докато се води такъв род политика ние категорично отказваме да приемем изкуственото и умишлено разделение на мюсюлманите на „радикали” и „традиционалисти”. Както във всички религиозни общности така и при мюсюлманите има повече и по-малко религиозни хора, но това е естествен процес и не е повод за квалификации от този род.

Мюсюлманите в България, които все още се опитват да изтрият следите на духовния разпад, до който доведе комунистическия режим, днес са поставени под психически натиск, като биват обвинявани в „изповядване на радикален ислям”. Свидетели сме на това как политиката на натиск, водена през 20-ти век, продължава и днес, но прикрита зад лозунга за предпазване от „радикален ислям”. Негативното и предубедено отношение към официалното представителство на мюсюлманското вероизповедание и мюсюлманската общност изкарва на показ враждебността и омразата на някои политици и политически партии. Това спомага за индоктринирането на един вид култура на нетърпимост и нетолерантност в българското общество спрямо мюсюлманите в България.

Институциите, отговорни за сигурността на държавата почти безкритично, на доверие приеха неоснователните и голословни твърдения, които някои безотговорни политици подхвърлиха с цел трупане на дивиденти и ние оценяваме това като провокация, застрашаваща вътрешния мир и накърняваща конституционния принцип за равноправие между всички граждани. Бихме искали да насочим вниманието Ви към един процес на разделение, започнал в българското общество, в който доминиращото множество „разграничава” една малцинствена група, смятаща се за неразделна част от същото това общество. Смятаме, че тези явления са тревожни от гледна точна на спокойствието и добруването на нашата страна и с огорчение наблюдаваме толерирането на подобен подход в една „демократична” страна, член на Европейския съюз.

Проблемите, с които мюсюлманите в България се сблъскват през последните години, напомнят за методите за потисничество, прилагани в близкото минало върху нас от тоталитарния режим: лица с неустановена принадлежност, които не се ползват с подкрепата на мюсюлманската общност, водят юридическа война за завземането на представителната религиозна институция Мюсюлманско изповедание. Тази борба води до загуба на време и енергия от страна на Главното мюфтийство. На мюсюлманското изповедание не се разрешава и изграждането на Ислямски културно-образователен и административен център в гр. София. Центърът е от изключително значение за осигуряването на академична акредитация на Ислямския институт, който е единственото висше учебно заведение за изучаване на исляма в страната. Все още няма отговор на молбата ни за разрешение на строеж, внесена преди пет месеца. В София има една действаща джамия, която не може да задоволи нуждите на 25-30 хил. мюсюлмани, живеещи в столицата. Разглеждането на молбата ни за изграждане на втора джамия в гр. София, внесена в Столична община, остава без задоволителен отговор. Преди известно време общината в Бургас предостави терен за изграждане на джамия, който по-късно си взе обратно, с едностранно решение, мотивирано с обяснението, че „така ще се успокои надигналата се националистическа вълна в града”. Бургаската община преустанови и предварително одобрения строеж на джамия, изтъквайки неразбираеми технически причини. След 1990 г. в страната бяха регистрирани над 110 случая на поругаване на джамии, чиито извършители не бяха заловени, а всички следствени действия приключиха без резултат. Това води до утвърждаване на убеждението сред мюсюлманите, че държавата открито пренебрегва техните права. Незначителна част от мюсюлманските вакъфски имоти, заграбени от комунистическия режим, са възстановени. Българската православна църква, католическата църква, еврейската и арменската общности в България почти изцяло възстановиха собствеността си върху отнетите от комунистическия режим имоти, но щом стане дума за връщането на собствеността на българските мюсюлмани, официалните институции изтъкват безброй причини и създават трудно преодолими препятствия. Непрестанните нападки, отправяни срещу българските мюсюлмани от страниците на печатния орган на известна националистическа партия, биват извинявани с наличието на свобода на словото. Отправяните чрез медиите открити и чести обвинения в „ислямски фундаментализъм” и „ислямски тероризъм” – плод на обществена параноя, подхранвана от вкоренени предразсъдъци спрямо исляма и мюсюлманите, както и неоснователните обвинения към Мюфтийството и мюсюлманите във връзки с крайни ислямски течения и терористи, създават подходяща среда за задържане, под различни предлози, на отделни духовници и вярващи. Тези случаи се отразяват от медиите по начин, вменяващ вина на цялата мюсюлманска общност, което води до изостряне на анти-ислямските и анти-мюсюлмански настроения в обществото. Главно мюфтийство многократно е изразявало мнението, че тези явления застрашават обществения мир, но тези предупреждения така и не намериха положителен отзвук нито на думи, нито на дела. През последната седмица една пресконференция доказа, че притесненията на Главно мюфтийство не са напразни. Отправените съмнения спрямо легитимността на Главно мюфтийство, българска институция, действаща спрямо Закона за вероизповеданията, отправянето на обвинения като радикално вероизповедание и още обвиненията, че Главно мюфтийство е инструмент за прокарването на интересите на други държави са достатъчни да разберем, какво е отношението на българската политическа върхушка спрямо мюсюлманите в Република България.

Водени от желанието си за разрешаване на гореизложените проблеми, ние, мюсюлманите в България бихме искали да разширим сътрудничеството си с държавните институции чрез един по-ефективен диалог. Надяваме се, че Съветът за диалог между религиите, в който участваме и ние с добронамереност и конструктивизъм, ще спомогне за създаването на една истински толерантна среда в българското общество. Ще имаме възможност да обсъждаме проблемите си и в рамките на новоучредения Национален съвет на религиозните общности в България. Тъй като общественият мир в България е въпрос, засягащ и Европейския съюз, ние ще се обърнем и към европейските институции, които имат опит в областта на плуралистичната демокрация. Наред с това, вярваме, че процесът на промяна на мисленето, необходим за създаването на положително обществено мнение спрямо мюсюлманите в България, може да започне чрез напътствия, отправени от най-високо политическо ниво. Отправяме апел към всички държавници начело с президента на Републиката, председателя на Народното Събрание и министър-председателя, за недопускане на такъв род политика и говорене, предизвикващи религиозно и етническо поляризиране в обществото, и за поощряване на усилията за тълкуване и прилагане на конституцията и законите на страната така, че да се осигури равенство между гражданите и да не се допуска тяхното разделение. Нека спомогнем за създаването на едно плуралистично общество, в което различието се приема като богатство. Нека да се поучим от грешките си. Нека, с помощта на образователната програма, завещаем на идните поколения един универсален мироглед, който ще им позволи да оспорват и проучват приетите за достоверни сведения.

Да завещаем на бъдещите поколения не осеяна с религиозни и културни разломи страна, а родина с равноправни граждани и без дискриминация. Да възприемем универсалните ценности като държавна политика. Трябва да осъзнаем, че е невъзможно да се постигане обществен мир и разбирателство, ако се пренебрегват жалбите на онеправданите и оскърбени граждани. Не бива да забравяме, че ЕС задължава страните-членки да установят зачитащо правата на човека, защитаващо правата на малцинствата и основаващо се на върховенството на закона управление.

Призивът ни не е насочен срещу конкретни субекти. Това е своеобразен апел към всички държавници, политици, общественици, хора на изкуството, интелектуалци и към цялата българска общественост да си подадем ръка, за да изградим едно ново, модерно и съвременно отношение, с което да сложим край на разделението на обществото ни по религиозен, етнически, расов и политически признак.

Представителите на Главното мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България заявяват готовността си да работят усилено и всеотдайно за духовното и икономическо процъфтяване на нашата страна и за добруването на цялото българско общество!

1. Д-р Мустафа Алиш Хаджи – Главен мюфтия
2. Басри Пехливан – Председател на ВМС
3. Ведат Ахмед – зам.-главен мюфтия
4. Шенол Мустафа – зам.-главен мюфтия
5. Бирали Бирали – зам.-главен мюфтия
6. Абдуллах Салих – районен мюфтия - Пазарджик
7. Айдън Мохамед – районен мюфтия – Гоце Делчев
8. Азиз Азизов – районен мюфтия – Русе
9. Билял Дарджан– районен мюфтия – Добрич
10. Енвер Яхов – районен мюфтия – Търговище
11. Фаик Мурад – районен мюфтия – Хасково
12. Мехмед Аля – районен мюфтия – Разград
13. Месут Мехмедов – районен мюфтия – Шумен
14. Мюддесир Мехмед – районен мюфтия – Силистра
15. Насуф Насуф – районен мюфтия – Крумовград
16. Неджати Али – районен мюфтия – София
17. Неджати Неджипов – районен мюфтия – Плевен
18. Неджми Дъбов – районен мюфтия – Смолян
19. Осман Хидайет – районен мюфтия – Пловдив
20. Селяхаттин Мухарем – районен мюфтия – Айтос
21. Шабанали Ахмед – районен мюфтия – Кърджали