Ислямът в Дания
Присъствието на арабите в Дания е сравнително ново явление. В началото на ХХ век кралството е сред най-често посещаваните от тях европейски страни. В Дания ги води тяхната политическа или научна дейност. През 1917 г., страната е посетена от основните египетски политически лидери в изгнание Мохамед Фарид и Абд ал Азиз Джауиш като част от усилията им да гарантират независимостта на своята страна от Великобритания.1
След 1960 г. арабите започват да идват в Дания при други условия. Предимно това са имигриращи работници (от 1960 до 1970 г.), или бежанци, в зависимост от тяхната националност. От средата на 1980 г. до 90-те години на ХХ век, араби пристигат в Дания във връзка с въведения закон за събиране на семействата на имигрантите.
Първата пристигнала в кралството мюсюлманска група се състои от турци, либийци и сомалийци, които биват настанени в Гелеруп, западното предградие на Аархус – вторият по големина град в Дания. Гелеруп се слави с недобрите си условия за живот и е познат повече като „гетото”. Хората в предградието страдат не само от нисък образователен ценз, ниски доходи и по-висока степен на престъпността от останалата част на града, но също и от физическа изолация.
В началото на своето създаване Гелеруп е обитаван от 28 000 жители. Проектиран е главно като квартал, предназначен за строителни работници и техните семейства, както и за студенти от местните университети. Само за две десетилетия обаче се превръща в дом за хилядите чуждестранни имигранти, работещи главно в строителството и в хранителната индустрия на Аархус.
Към януари 2008 г. населението на Дания е 5,5 милиона, от които 498 000 (или 9,1%) са имигранти или техни потомци (2,2%)2. Смята се, че броят на мюсюлманите и техните наследници е между 175 000 и 200 000 или около 3,7% от цялото население. Имигрантите от арабските страни са около 70 000. Най-многобройната национална група е тази от Ирак (26 350), следвана от Ливан (22 230), Мароко (9000), Сирия (3100), Йордания (1900), Египет (1860), Кувейт (1690), Алжир (1260) и Тунис (1155)3. Имигрантите от Йемен, Либия, Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар са около 300. Трябва да се отбележи, че голяма част от регистрираните като ливанци са от палестински произход. Същото се отнася и за тези, които са посочили Кувейт като своя родина. Общността на арабските имигранти представлява приблизително 1,2% от жителите на Дания.4
По-голямата част от имигрантите са първо или второ поколение. Напълно достоверни данни не са налице, понеже датското законодателство забранява самоопределянето на гражданите на база на тяхната етническа или религиозна принадлежност.5
Масова вълна от имигранти-мюсюлмани се насочва към Дания и след разпадането на бивша Югославия. Трябва обаче да се подчертае факта, че турците представляват най-голямата национална компонента от ислямското малцинство в кралството. Групата на изповядващите ислямската религия хора е втората по значение след тази на последователите на Евангелистко-лутеранската протестантска църква.6
Различни са условията и причините, поради които посочените национални групи предпочитат имиграцията в Дания. През 60-те и 70-те години на ХХ век имиграционният процес се реализира предимно поради икономически причини, главно от мъже. През 80-те години тя придобива нови параметри – преобладаващият брой бежанци емигрират главно по политически и религиозни причини.Пазарът на труда
Броят на имигрантите лавинооразно нараства. През 1981 г. те са 108 000, а през 2008 г. - вече 498 000. Преобладаващата от тях част, произхождат от азиатски и африкански страни.7 Проучванията извършвани от държавните агенции за трудова заетост и датски мозъчни тръстове, дават твърде малко информация за реализацията на мюсюлманите на пазара на труда в Дания, тъй като различията в етническата принадлежност често се отбягват в изследванията на Националното бюро по статистика.8 Въпреки демократичният си характер, Дания е страна, в която въпросите за етнос и религия са все още твърде неудобни.
Според доклад на института „Отворено общество” болшинството от етническите малцинства не притежават необходимите квалификации и умения, за да са еднакво конкурентноспособни на трудовия пазар. Но изследванията, проведени от датските експерти Транс и Цимерман показват, че дори когато представител на малцинствена група има същото образование и умение както един датчанин, то двамана кандидати не са третирани равнопоставено в работната сфера.9 Цитираният доклад на „Отворено общество” заключава, че когато „външният вид и облеклото на кандидат-работника” се отклонява от „типично европейския модел”, рискът от безработица се увеличава.10 В него е поместена и обезпокояващата информация, че броя на безработните сред мюсюлманското население се увеличава.
През 2006 г. и 2007 г., датската икономика изживя своя подем, което оказва своя положителен ефект върху безработното население. Въпреки това, малцинствата и особено мюсюлманското, остават силно маргинализирани на пазара на труда. Техният основен поминък са ниско платените работни места (като например почистване на офиси, хотели, ресторанти и шофьорски услуги).11
Когато става въпрос за търсене на работа, резултатите от експерименталното проучване на местния изследовател Багер говорят красноречиво за силната етническа и религиозна дискриминация. Въпросният учен установява, че кандидатите имат шанс 1:32 да бъдат поканени на интервю за работа, в зависимост от това дали името им е типично датско, или с „по-ориенталско” звучене, при положение, че и двамата кандидати са с еднаква професионална квалификация.12 Проучване на Асоциацията на социалните работници стига до сходен извод като този на Багер. Според нея служителите с „различен етнически и религиозен произход” са по-зле третирани на работните си места и към тях има „специфичен подход”.13 Синдикатите в Дания играят важна роля за регулирането на взаимоотношенията между работник и работодател, но също често са обект на критики, за това че не се занимават сериозно с проблемите на дискриминацията на работното място.14Образование
Датският закон забранява регистрацията в учебните заведения на страната на граждани на базата на тяхната религиозна и етническа принадлежност. Няма напълно надеждни или изчерпателни източници за броя на учениците-мюсюлмани в системата на държавното образование, информация за академичните им резултати или за достъпа, който те получават до различните учебни заведения.
В края на 1970 г., се изяснява необходимостта от по-специфичен и по-персонален подход към мюсюлманските семейства с деца, обучавани в датската образователна система. Различните програми (включващи отделни степени на средното образование, колежи, следдипломна квалификация и опреснителни курсове) акцентират върху "обучението на чуждоезиковите ученици в датските държавни училища”.15 Тогава терминът „чуждоезиков ученик” преминава в „двуезичен ученик”. Прилагането на двуезичното образование започва през 1980 г., като продължава и до днес.16
В държавните училища религиозното образование обхваща преподаването на няколко различни религиозни традиции, но се фокусира главно върху християнската. Има образователни курсове, свързани и с ислямската религия, но те не са така силно застъпени.17 Родителите имат право да не запишат децата си във въпросните паралелки. Местните мюсюлмански организации декларират, че трябва да има сътрудничество между тях и Министерството на образованието в разработването на учебните програми. До този момент обаче подобни действия не са предприети.
Властите в кралството също така позволяват на религиозните малцинствени групи да създават частни училища, които могат да получават държавно финансиране до 85% от бюджета им в случай, че учебните програми им и практики отговарят на държавните изисквания. През 2002 г., държавните инструкции в този сектор са променени, за да се гарантира, че училищата подготвят своите възпитаници за "живот в общество, характеризиращо се със свобода и демокрация." В същото време, регулирането и контролът върху тази дейност се завишават като частните училища са длъжни да се доближават все по-близо в своите учебни планове до тези, които са в държавните учебни заведения. Това предизвика недоволство сред ръководствата на частните училища.
В Дания има осемнадесет ислямски училища18 като държавата покрива 80% от техните разходи.19 Останалите 20% се осигуряват от вноските на родителите. Половината от тези училища се намират в Копенхаген.
Както в по-голямата част от Европа, така и в Дания съществуват проблеми с носенето на забрадка сред учениците. Дясната Датска народна партия (ДНП) предложи законодателно нейната забрана в средните учебни заведения и на други обществени места. Предложението на десните политици бе формулирано по следния начин: „Да се забрани носенето на "специфични" дрехи”. Сред мотивите на ДНП бе обозначено, че забрадката има "смущаващо" влияние върху "обикновените хора", като влияе неблагоприятно върху интеграцията на мюсюлманските момичета в датското общество. Законодателната инициатива на дясната партия не беше одобрена от местния парламент.Жилищни проблеми
Повече от половината датчани имат собствени жилища, но само 13% от бежанците и 18% от имигрантите могат да се похвалят със същото. Последните често имат проблеми при търсенето на жилище, поради рестрикции, завишени цени и дискриминация. Съвсем в реда на нещата това води до създаването на гета, състоящи се от бедни домакинства, ситуирани около големите градове.20 Половината от имигрантите, които не са със западен произход, обитават жилища, построени между 1966 г. и 1980 г. Кварталите, в които се настанява тази малцинствена група, се намира в силно асоциална среда.21
Проучване на експертката Боересен (2000)22 е посветено на това, до каква степен имигрантите са отговорни за създалото се положение на „гетовизация” в страната. Тя достига до заключението, че изборът на жилище не се основава на личните предпочитания на имигранта, а е повлиян от социално-икономическите фактори и социално-културни обстоятелства. Дискриминацията в жилищното настаняване и трудовата заетост са едни от най-значимите фактори за девафоризирания живот на имигрантката общност в кралството.Държавата и църквата
Според параграф 4 от датската конституция, Евангелско-лутеранската църква (ЕЛЦ) е датската национална църква и е подкрепяна от държавата като такава. По този начин тя разполага с изключителни позиции. Това обстоятелство също така означава, че всички законодателни инициативи на ЕЛЦ задължително са приемани от местния парламент.
В страната не съществува правна норма, която да регулира положението на останалите религиозни общности. Те са свободни да се самоорганизират както желаят, без държавна намеса. По силата на местното законодателство те попадат в една от следните санкционирани от властите категории: одобрена, призната или друга религиозна общност („общества с религиозен характер”).
Редица деноминации в кралството са определени като „одобрени” или „признати” по силата на закона. „Одобрените” религиозни общества са само административно признати за такива.23 Издаденият през 1969 г. Marriage Act бележи повратна точка в законодателството по отношение на признаване на различни религиозни групи. Преди него единадесет религиозни общности са били квалифицирани като „одобрени” по силата на кралски декрет. В следствие на издадения нормативен акт, те биват определени като „признати”, което съответно деноминира статута им и намалява привилегиите им според закона.
Двете концепции са сходни в своето съдържание, но все пак имат „малки разлики".24 Т.нар. „признати” деноминации имат правната сила да извършват кръщенета, да поддържат свои собствени регистри и да издават официални документи въз основа на тези регистри.25 В същото време „одобрените” религиозни групи, освен с тези правомощия, разполагат и с някои допълнителни. Последните имат компетенциите да провеждат сватбени церемонии, да издават документи за временно пребиваване на чуждестранни проповедници,26 както и да предоставят данъчни облекчения за техните членове, които правят дарения на религиозната общност.
От 1970 г. насам, в Дания са били одобрени повече от сто религиозни общности.27 Двадесет и осем от тях са от мюсюлманското вероизповедание,28 в това число Ислямският културен център, Мюсюлманският културен институт, Ислямското общество, Пакистанското ислямско общество на благоденствието и други. Имамите имат право да бракосъчетават двойки, да кръщават деца и всички останали привилегии на „одобрена” религия, с които се ползва ислямът в Дания.
Критериите за одобрение на една религиозна общност, са упоменати в Marriage Act. Те се отнасят до числеността, акуратността, условията за съществуването им. През 1998 г. се създава постоянна консултативна комисия за наблюдение над религиозните институции, за да гарантира, че те продължават да отговарят на критериите, определени от закона. Този орган е независим от Министерството по църковните въпроси, а неговите членове притежават експертни познания в религиозната социология, религиозната история и богословието.29Мюсюлмански организации
В кралството съществуват множество мюсюлмански организации. В същото време нито една от тях не притежава монополното право да представлява вероизповеданието пред държавата. Мюсюлманските групи призовават правителството да подкрепи създаването на съвет, който да представлява и подпомага общността. За разлика от правителствата на други европейски страни, датският кабинет отказа да се ангажира с осъществяването на тази идея.30 Мюсюлманските организации са на мнение, че подобен съвет би предотвратил появата на ислямисти с крайни екстремистки позиции.
Статутът и легитимността на мюсюлманските организации в Дания е сложен и спорен въпрос. Докато по-голямата част от ислямските колективни субекти представляват сравнително малобройни групи, то някои от техните лидери станаха достатъчно популярни. Имената им нашумяха по време на разигралата се криза с дванадесетте карикатури на пророка Мохамед в датския вестник „Йоланд постен”. Иронията е в това, че през 2005 г. вестникът е отличен с награда във връзка със сътрудничеството в борбата с дискриминацията. Непосредствено след това редакционният съвет започва да публикува въпросните карикатури. В кампанията около кризата с карикатурите специално внимание привлякоха двама датски имами (Ахмад Аккари и Раед Хлайхел ) от град Аархус.31 Местните медии фокусираха своя поглед върху три организации, в частност - Ислямско общество (ИО), Европейски комитет за честта на Пророка (ЕКЧП) и Демократични мюсюлмани (ДМ).
ИО32 и ЕКЧП влязоха в конфликт с датското правителство, тъй като техните членове работиха усилено за разпространението на карикатурите с Пророка. Дания се стремеше случая да не напусне нейната територия и да не получи гласност, но благодарение на дейността на тези организации, той придоби сериозни размери, като предизвика вълна от недоволство в целия ислямски свят. В резултат на действията си, лидерът на ИО имам Ахмед Абу Лабан, бе обявен за депортация заедно с говорителя на организацията, вече споменатия имам Ахмад Аккари.33 Въпреки, че Абу Лабан заяви, че не е имал намерение да дава такава широка гласност на карикатурите и съответно да злепостави Дания пред ислямската общност, бе установено, че Абу Лабан и Аккари разпространяват манифест от 43 страници сред политически и религиозни лидери и медии в Близкия изток. Говорител на датското правителство заявява, че не ги възприема като представители за мюсюлманската общност. Местна печатна медия споменава, че Абу Лабан се ползва с доверие на едва 5 000 - 15 000 мюсюлмани, а не на 200 000, както твърди последния.34
Датски ислямски организации провеждат изследване в търсене на предполагаема връзка между организацията ИО на Абу Лабан и определени радикално настроени среди в Саудитска Арабия.35 Съмненията били предизвикани от крайно консервативните политически позиции, отстоявани от организацията, които напомняли тези на салафито-ухабитската доктрина.
Въпросният имам Абу Лабан е с палестински произход. Той пристига в Копенхаген през 1983 г., след като е бил експулсиран от Египет и Кувейт за връзките си с организацията „Мюсюлмански братя”. В Дания палестинецът се превръща в дясната ръка на шейх Абу Талал ал Касими,36 лидер на египетската терористична организация „Ал Гама’а ал исламия”. Много нейни членове резидират за кратко в Копенхаген като канал за транзитно преминаване към други страни. Източници отбелязват, че това важи и за втория в йерархията на терористичната мрежа „Ал Кайда”, египтянинът Айман Зауахири.37
По време на кулминацията на кризата с карикатурите на пророка Мохамед, говорителят на ИО Ахмад Аккари, работел и за друга ислямска организация – ЕКПЧ. По това време въпросният неправителствен субект представлява още 27 други мюсюлмански организации, чиято цел е „постигане на пълно извинение от страна на „Йоланд постен”38 за поместените обидни карикатури. Не става ясно защо Аккари е говорител едновременно на две организации, но ясно е посочен като такъв в печатни материали, появили се през този период. Първата такава е от 6 февруари 2006 г. в „The Guardian”,39 когато той публично обявява исканията на двадесет и седемте ислямски организации.
Други мюсюлмански формации, действащи на територията на кралството са Датска организация на виртуалните мюсюлмани (ДОВМ) и Мюсюлманска национална организация (МНО). Последната е част от двадесет и седемте организации, които претендираха за получаването на извинение от страна на редколегията на „Йоланд постен”. Към днешна дата обаче тя вече не съществува. Друга организация, която също взема участвие в драматичните събития около карикатурите на пророка Мохамед е Мюсюлмански съвет на Дания (МСД). Тя разполага с активна интернет страница с английска и датска версия.40
ДОВМ41 е създадена през 1998 г. Тя е ръководена от Фатих Але42 с цел местните мюсюлмани да установят тясна връзка и да излагат проблемите си с местното общество. Тя е втората по рода си, след като през 1996 г. три младежки шведски организации инициираха подобен ислямски форум.43 Въпросният мюсюлмански субект застана в центъра на медийното недоволство, след като през 2006 г. негов член използва трибуната му за разпостранението на хвалебствени послания за убиеца на холандския режисьор Тео ван Гог.44 Последният бе убит от радикален ислямски фундаменталист в центъра на Амстердам, засегнат от филма му „Подчинение”.45 Лидерът на ДОВМ Фатих Алев „защити съдържанието” на посланията като твърде неразбираемо отбелязва, че „не споделя чувствата, които те предизвикват”. Той твърди, че форумът е място, в което се предлага пространство за мирен диалог между мюсюлмани, въпреки че и немюсюлманите също са добре дошли.46
В резултат на кризата с карикатурите се появява и нещо позитивно за местното общество. Датчаните осъзнават, че ислямската общност в кралството не е монолитен блок, а съвкупност от различни религиозни традиции, етнически групи и политически възгледи. Местните хора успяха да осъзнаят разликата между мюсюлманина, който свободно изповядва религията си в унисон със секуларната демокрация и търси интеграция в обществото и този мюсюлманин, който проповядва шариата и избягва социализирането с датчани.
Вече не може да се говори за ислямската общност като единно цяло, тъй като радикалните имами в страната са маргинализирани, а умерените мюсюлмани не споделят идеите им. Вероятно най-положителният резултат от кризата с карикатурите на Пророка, е появата на редица умерени мюсюлмански лидери, които конфронтират въпросните имами, заявявайки правото си да живеят в общество на свободно изразяване на словото и религията. Най-известният сред тях е младият датски парламентарист от сирийски произход Насер Кхадер. Той е виден адвокат в Дания, занимаващ се главно с въпросите на интеграцията и съвместимостта на исляма с демокрацията. В историята на страната Кхадер ще остане като първият депутат от мюсюлмански произход в Дания.
В резултат на кризата, въпросният датчанин от сирийски произход създава организацията ДМ. Тя има за цел да обедини всички умерени мюсюлмани и да осигури мирното съществуване и сътрудничество между ислямското население в Дания и демократичната система. Първата инициатива на ДМ е да организира среща с датския министър-председател на 13 февруари 2006 г.47 Идеята на Кхадер е да се намери изход на задълбочаващата се криза с карикатурите.
Членството в тази организация зависи от приемането на т.нар. „Десет заповеди на демокрацията”. Първата от тях е: „Всички, ние трябва да отделяме политиката от религията и никога не трябва да поставяме религията над законите на демокрацията”. Поради демократично-конфесионалната същност на организацията, Кхадер бързо си спечелва омразата на имамите и в частност, на радикалите Абу Лабан и Аккари.
Организацията ДМ се ползва с подкрепата на около 15 000 немюсюлмани, но само на около 1 100 мюсюлмани, които образуват малцинство в собствената си организация. Може би визията и идеите на Кхадер щяха да се ползват с по-силно външно одобрение, ако много от мюсюлманите не се страхуваха да го направят публично. Радикалните имами едва ли биха приели трайното навлизането на демократични идеи в ислямско-конфесионалната част от населението на Дания.
След смъртта на имам Абу Лабан, лидерският пост в ИО се поема от имам Мустафа Чендид. Освен водещата позиция в своята организация, Абу Лабан завещава на наследника си и идеологическата обвързаност с движението „Мюсюлмански братя” и в частност с личността на базирания в Катар египетски проповедник Юсуф Кардауи. За Чандид последният се превръща „в пример за подражание”.48
Постепенно ИО става обект на сериозно внимание в Дания. Действията, публикациите и проповедите на тази организация предизвикват сериозен интерес сред наблюдателите. Датските анализаторки Кейт Остергаард и Тина Магаард са убедени, че съществува пряка връзка между ИО и „Мюсюлманските братя”. Последните отстояват мнението, че въпросната датска организация принадлежи към този клон на мюсюлманските организации, които работят заедно с представители на демократичното общество, но чиито цели са насочени предимно към „ислямизация на демокрацията, а не демократизиране на исляма.”49 Движението на „Мюсюлманските братя” официално не подкрепя тероризма и терористичните действия, но някои от неговите членове са извършили такива, с цел разпространението на радикалния фундаментализъм в Западния свят. Двете изследователки считат, че такава фундаментална цел си е поставило и ИО.
Партията на освобождението, Хизб ут Тахрир, е сунитска ислямска група, действаща на територията на Дания, но има клонове в цял свят. Нейното ръководство призовава за създаването на ислямски халифат, особено в мюсюлманските страни. Тя има сходни цели с ИО, но се различава по методите на тяхното постигане. Последната предпочита да оперира чрез сътрудничество с датските власти, за да постигне постепенно своите цели. В същото време Хизб ут Тахрир се характеризира с празнословни изказвания, изпълнени със закани за насилие. През 2004 г., прокурорът Хенинг Фоде постановява, че няма правно основание за забраната на тази партия, чиито радикални намерения са възприети като антидемократични от всички партии в датския парламент.50
За втори път през февруари 2008 г., няколко датски парламентарни групи призовават за забраната на Хизб ут Тахрир. За сетен път прокурорът Йорген Стеен Соренсен не намира „нищо незаконно в дейността й”.51 Въпреки това обаче магистратът назначава специална полицейска част да следи отблизо за активността на нейните членове.Мюсюлманите във властта
Редица представители на местната мюсюлманска общност участват в датския политически живот. Те се ангажират преди всичко с борбата в Дания за отстояването на равни права между имигрантите и датчаните.
За пръв път Насер Кхадер се включва в политиката като депутат от Социаллибералната партия (СЛП) през периода 2001 г. - 7 май 2007 г. Впоследствие той се отделя от СЛП и заедно с други политици като Андерс Самуелсен и Гитте Сееберг сформира нов политически субект, наречен „Нов Алианс”.52 Партията се обявява за чувствително намаляване на данъчното бреме, повишаването на жизнения стандарт и подобряването на обществените услуги. „Нов Алианс” е също така против настаняването на имигрантите в изолирани приюти, които според партийната програма е редно да живеят сред обществото, като им бъде разрешено да работят. Новата формация критикува расистката антиимиграционна политика, провеждана от ДНП и призовава държавата да изпълни своите задължения като осигури хуманитарна закрила на бежанците.53
Насер Кхадер е не само популярен, но и разполага със силно персонално влияние, което води до разместването на пластовете в датската политика. Той успява да създаде нов модел на баланс на силите в пъстроцветния политически спектър. Въпреки, че има и други представители в законодателната и местната власт от имигрантски произход, Кхадер се ползва с най-голям рейтинг и доверие сред датската общественост.
Друг виден датски политик е Хюсеин Арак.54 Той е от турски произход и е член на Социалдемократическата партия. Арак бивш общински съветник в град Архус. От 1990-2005 г. редица негови лекции във връзка с проблемите на имиграцията, условията на пазара на труда и равенството между половете, биват поместени на официалната интернет страница на общинския съвет на града.
Камал Куреши е родом от Пакистан, но още като малко дете се премества да живее в Дания. Завършва Медицинската академия в Копенхаген. Според негови признания на интервютата за работа, на които се явява, не бива изпитван за професионалните си медицински познания, а за произхода, религията и познанията му по датски език. Отказите, които получава поради лични, а не професионални причини, го подтикват да апелира за подкрепа към медицинските асоциации в страната. Историята на Куреши е характерна за много имигранти в Дания, които често са обект на дискриминация, въпреки образованието и способностите си. Личният му опит става уникален, тъй като поради активността си, става член на датския парламент. Отрицателните отговори, който получава на молбите си за равноправие, определят избора му да се посвети на борбата на мюсюлманите-имигранти за граждански права.
Куреши е член на Социалнародната партия (СНП), която през 2001 г. успява да стане част от датската законодателна власт. Въпросната политическа организация защитава демократичните стойности и равният достъп на всички граждани до тях. Негативните реакции към неговата личност не закъсняват и той получава редица заплахи за живота си, което го принуждава да е в постоянен контакт с датските служби. „В случая, това са датски расисти и националисти. Те не могат да приемат, че човек с имигрантски произход се ползва с такава публичност и участва в политическият дебат”, отбелязва Куреши.55 Това не е изненадващо, имайки се в предвид присъствието на ДНП, която се обявява за антимюсюлманска.
Подобен случай спохожда и друг член на СНП от мюсюлмански произход. Става въпрос за Йозлем Капа Чекич, която получава заплашителни писма. В своята политическа група, тя взима активна дейност по въпросите на социалното неравенство и бедността, бори се за осигуряването на по-добри грижи за бездомните и равноправие между половете. Обявява се против проституцията, което предизвиква негативни реакции сред датската общественост.
Имран Хюсаин56 е бивш общински съветник от Копенхаген, който става основател на Етническа младежка партия (ЕМП). Тя си поставя за цел да защитава мюсюлманската идентичност в политическия живот на Дания. Способността на датчанина да отстоява своето облекло, начин на хранене и поведение тласкат редица мюсюлмани да се включват в политическия диалог, предприет от неговата формация, търсейки да отстояват собствената си религиозна и културна идентичност.
„Мрежата” е друга национална мюсюлманска организация на територията на Дания. Тя разполага с около 1500 млади активисти. Чрез участието си в нея Хюсаин и останалите й членове се стремят да запознаят датската общественост с ислямската религия и култура.
Мюсюлманската политическа дейност в кралството е изправена пред предизвикателството да се бори не само срещу социалния скептицизъм, но и твърде често срещаните заблуди по отношение на ислямската религия. Шерих Кханкхан, президент на Асоциация на критикуващите мюсюлмани (АКМ) и член на парламента, вярва че пресата се фокусира прекалено много върху няколко коранически глави, които биха могли (но според нея не го правят)57 да дискриминират жените. Въпреки либералните й виждания Кханкхан не се ползва със силно подкрепа сред ислямското общество.
Младия член на партията „Радикална левица”, Танвир Ахмед твърди че дискриминацията е навсякъде,58 в икономиката, в междуличностните отношения, но също и в политическия живот. Датските партии не приемат с охота появата на нови активисти-мюсюлмани в своите редици, като изискват твърде много от тях. След две години членство в тази партия, Ахмед решава да вземе участие в местните избори. При обявяване на неговите намерения, ръководството на партията решава да бъде обсъдена лоялността му. След строг „тест” и продължителни дебати Ахмед е издигнат за кандидат-общински съветник.
В същото време Мона Шейх, която е член на същата партия, не успява да получи същото доверие. Мнението й за смъртното наказание и хомосексуалността осуетяват нейните политически намерения.59
Друга датска политичка от мюсюлмански произход е Есма Абдул Хамид. Тя се откроява като личност с нарастващо медийно присъствие. Тя е централна фигура, взимаща участие в споровете около исляма в Дания. През 2005 г. Абдул Хамид получи над 500 гласа на изборите за общински съветници. Тогава за малко не успя да влезе в общинския съвет на Одензе и стана заместник на градската съветничка Юхане Шмит-Нилсен. Нейното решение да носи забрадка и да не се ръкува с колегите си от мъжки пол, стана обект на национален дебат. Вместо това, за поздрав Абдул Хамид поставя ръка на сърцето си. Тя се изявява и като говорител на някои ислямски формации във връзка с кризата около карикатурите на пророка Мохамед. Сред тях е и организацията на имам Ахмед Абу Лабан, Ислямско общество.60
През 2006 г. Есма Абдул Хамид става водеща в датско телевизионно шоу, което се занимава с обществено значими и политически теми, сред които и проблемите на жените.61 През следващата година обявява плановете си да се кандидатира за място в парламента на изборите през 2009 г. Понастоящем е включена в парламентарната листа на партията си "Единна листа". Ако успее, тя ще е първата мюсюлманка в датския парламент.
Абдул Хамид е родена в Палестина, но се премества със семейството си в Дания, когато е на шест години. Тя се обявява твърдо против смъртното наказание (което е забранено в Дания). Позицията й относно хомосексуалните двойки е, че тя е „абсолютно безразлична към каквато и да била сексуална или етническа принадлежност на хората”.62
На 22 април 2009 г. Есма Абдул Хамид стана първата забрадена жена, която официално стана член на общински съвет в кралството. Тя зае мястото на Шмит-Нилсен, която излезе в отпуск.63 "Иска ми се хората да ме преценяват по това, което имам в главата, а не по това, което нося на главата, заяви тя пред журналистите, събрали се да отразят събитието. - Искам да бъда оценявана по политиката, която отстоявам, и вижданията ми, а не по това какво обличам и как поздравявам", добави тя.64Карикатурите и последствията от тях
В много ислямски страни започна бойкот на датските стоки в резултат на публикуваните карикатури с пророка Мохамед. Той се отрази твърде негативно на датската икономика, тъй като загубите се оценяват за милиони долари. Само за месец март 2006 г., шведско-датската компания „Arla”65 регистрира загуби за 500 милиона шведски крони66 (около 80 милиона щ.д.) Това е само единичен пример за последствията, които понесе датският износ.
Загубите за дипломатическите връзки бяха далеч по-сериозни. На 26 януари Саудитска Арабия изтегли своя посланик от Дания, както направи и Либия три дни по-късно. Датски посолства бяха атакувани и опожарени в Бейрут, Дамаск и Техеран. Активисти на управляващата в Палестина партия „Фатах” разрушиха офиси на ЕС в Газа и поискаха Дания да се извини за карикатурите.
На 30 януари Карстен Юсте, главен редактор на вестник „Йоланд постен”, публикува отворено писмо, в което се извинява за причиненото неудобство. В него той говори за противоречия, възникнали в резултат на недоразумение. Копие от въпросния документ е поместено на интернет страницата на датското Министерство на външните работи.
Пораде непрекъснатата ескалация на напрежението датското правителство не можеше повече да игнорира кризата. През октомври 2005 г., когато конфликтът избухва, кабинетът отказва поемането на каквато и да е било отговорност за публикациите в частна медия. През февруари и март 2006 г. правителството излиза с отговор, в който защитава датските ценности и се опитва да опровергае адресираните неверни сведения за незачитането на тези ценности и позицията на религиозната практика. Премиерът Расмусен се съгласи да даде интервю на „Ал Джазира”, а Министерството на външните работи на Дания започва информационна кампания, за изчистване на неверните сведения, които циркулират в медиите на ислямските държави.
На 15 март 2006 г. датската прокуратура постановява, че действията на вестник „Йоланд постен” не са в нарушение на датското законодателство. Това доведе до допълнително напрежение. Мюсюлманските протести продължиха и през пролетта, а различни ислямски лидери издадоха декларации, в които апелират за продължаване на провеждания бойкот на датски стоки. На 24 април 2006 г. подобно изявление направи и лидерът на терористичната групировка „Ал Кайда” Осама бин Ладен.67
Политическите противоречия поставиха датското правителство в една от най-сериозните кризи, разгоряла се след Втората световна война. Казусът все още продължава да се дава от европейските правителства за пример, при който е нужно да се търси баланса между свободата на словото и културните традиции.
Хиляди афганистанци вземат участие в протестните демонстрации в Джалалабад, като горят датското знаме и отправят искания за правосъдие „на всички онези, които са обидили исляма”. Протестиращите стигнаха до там, че поискаха оттегляне на датските войски, разположени в Афганистан и заплашиха със самоубийствени атентати, ако това не бъде направено.68
Около 10 000 суданци също протестират в столицата Хартум, афектирани от повторната публикация на карикатурите. Те настояваха Судан да прекъсне дипломатическите си отношения с кралството. Като крайна мярка беше изказването на суданския президент Омар ал Башир по време на организирания от неговата управляваща партия митинг. На него държавният глава заяви, че „датчаните вече никога няма да стъпят в Судан”. Непосредствено след това последва и повторен бойкот на датски стоки, обявен от суданският министър по търговията. Още няколко страни последваха примера на Судан за икономически санкции.
Протести бяха организирани и в други мюсюлмански страни, които доведоха до десетки жертви. В Дамаск и в Бейрут се стигна до подпалването на дипломатическите служби. Датското правителство се изправи пред ескалиращ глобален конфликт, което се оказа свръх възможностите му.
Датското посолство в Иран беше атакувано в продължение на няколко дни. Датския министър на външните работи Стиг Моелер, призова Иран да защити чуждестранните дипломати. Наложи се Расмусен да отправи предупреждение към страната, че ще се противопостави на приемането и към Световната търговска организация, ако не спре бойкота на датските стоки и нападенията срещу посолството.69
През февруари 2008 г., датски вестници подновяват размириците сред ислямското население, публикувайки отново една от дванадесетте карикатури на Пророка. Действията са предизвикани в знак на протест срещу плана за убийство на един от създателите им. Датски гражданин от марокански произход и двама тунизийци бяха арестувани, след като са били заподозрени в подготовката за убийство на 73 годишният Курт Вестергаард.70 Повторната поява на карикатурите поднови размириците в Близкия Изток.
Публикуването на подобни карикатури разбива надеждите за прекарване на мост между двете цивилизации - Източната и Западната. По време на кризата Расмусен отказа да отправи извинение към ислямският свят като твърдеше, че защитава свободата на словото. Но тук не става въпрос за свобода на словото и свободно изразяване на критики във връзка с исляма. В Корана има достатъчно такива отправени към Мохамед и останалите пророци. Става въпрос за приемането на различния и неговата ценностна система. Западният свят изобилства от литература, изказваща се негативно спрямо исляма, но колко от тези автори наистина са навлезли в същността му и са успели да разберат източния начин на мислене. Непознаването на ислямската религия не означава непременно отричането й.
Турция силно се противопостави на кандидатурата на датския премиер Андерс фох Расмусен за генерален секретар на НАТО по време на честването на шейсетата годишнина от учредяването на съюза. Турският премиер Реджеб Ердоган припомни обидата, нанесена на ислямския свят с публикуваните карикатури. Във „Frost Over The World”, предаване на катарската телевизия „Ал Джазира”, Ердоган заяви, че е бил призован от ислямските държави да се противопостави на кандидатурата на Расмусен. Датският премиер спечели негативизма на Турция, след като заяви, че се противопоставя на приемането й в Европейския съюз.
Непосредствено след избирането на Расмусен за генерален секретар на НАТО, в сайт на талибаните беше поместено изявление. В него се твърдеше, че той е „основен враг”71 за мюсюлманското общество и неговото назначаване би довело до „засилване на войната” заради защитата му на публикуваните карикатури. В Афганистан са разположени около 56 000 войски на НАТО, които се борят срещу режима на талибаните и бойците на „Ал Кайда”.
Въпреки първоначалното противопоставяне на Ердоган на кандидатурата на Расмусен за ръководител на НАТО, турският премиер бързо осъзна, че въпреки неговото вето, датския лидер ще бъде избран за този пост. Това произтича не само поради личните му качества, но и защото се ползва със силната подкрепа на САЩ и Яп де Хоп Схефер, настоящия генерален секретар на алианса.
Събитията се ръзвиха именно по този начин. В началото на април 2009 г. американският президент Барак Обама пристигна на посещение в най-големия турски град Истанбул именно с Расмусен. Там те бяха поканени на втората международна среща „Алианс на цивилизациите”, чиято цел е прекарване на мост между Изтока и Запада.
В изказването си пред медиите, датският премиер изрази разкаяние и разочарование от публикациите в „Йоланд постен” като внимаваше да не се извини и цитираше неприкосновеността на свободата и словото и невъзможността на неговото правителство да бъде отговорно за действията на свободната датска преса.72 Но за сметка на това речта му продължи с уверението, че като генерален секретар на НАТО ще се стреми към диалог с мюсюлманското общество, което турската общественост възприе като очакваното извинение. Това беше едно от условията, които Турция постави, за да вдигне ветото си от неговата кандидатура. Спорът бе разрешен от американският президент Барак Обама, който гарантира на Анкара, че един от заместниците на Расмусен ще бъде турчин, а турски висши военни ще бъдат включени в командването на пакта.Сигурност, имиграция и борба срещу тероризма
Датското правителство прие една от най-рестриктивните форми на имигрантски закони в Европа. Дейността на двата законодателни органа и най-вече Законът за интеграцията (1 септември 2006 г.) и Законът за чужденците (5 октомври 2005 г.) формират тези промени. Те са гласувани от дясноцентристката управляваща коалиция, която пое властта от социалдемократите, както и от антиимигрантски настроената ДНП. Въпросните правни норми улесняват отхвърлянето на молбите за получаване на жилище, ограничаването на събирането на членовете на семействата на имигрантите и намаляването на социалните помощи за бежанците и чужденците.73
Силно се затруднява процедурата за сключване на брак между датските граждани и чужденците. За да стане това възможно, е нужно да бъде доказано, че партньорите са платежоспособни и имат навършени 24 години. Датският гражданин трябва да декларира, че не е получавали помощи по различни социални програми и че доходът му е минимум 53 000 крони годишно (или 9 300 щ.д.) Освен това той трябва да докаже датския си произход. Това автоматично лишава 9,1 % от населението в Дания, колкото са имигрантите и техните потомци в кралството, от възможността да сключат брак с партньори от страната си на произход.
На практика чрез тези нормативни актове датското законодателство затруднява значително живота на имигрантите и устройването им в страната, за сметка на улеснената процедура по експулсирането им. Допълнително се прилагат ограничения по отношение на издаването на паспорти, визи, разрешителни за работа и престой. Законът за интеграция направи курсовете по датски език задължителни за имигрантите, а правителството - отговорно за грижата и интеграцията им.74
Законът за равноправното третиране, приет през юни 2000 г.75 изрично забранява дискриминацията по расови и етнически белези. Той определя Датския институт за човешките права като официалната правителствена организация, чиято цел е да съблюдава за спазването на тези принципи и да насърчава равнопоставеното отношение към всички граждани на Кралство Дания.
През юни 2002 г. пакет от закони, наречени L35 са приети от датския парламент във връзка с борбата с международния тероризъм. Законът дава повече правомощия на полицейското наблюдение, което може да бъде използвано срещу мюсюлманската общност и техните организации. Въпросната правна норма дава възможност за подслушване и проследяване на съобщения без разрешение на съда, а при нужда да се използват и тайни информатори. Това изисква телекомуникационните компании и интернет доставчиците да записват всеки интернет трафик или комуникация с мобилен телефон.
През 2004 г., бе приет т.нар. закон „имам право”,76 който изисква религиозните лидери да говорят датски и да уважават „западните ценности” като демокрацията и правата на жените.77 Други законодателни текстове дадоха право на датското правителство да експулсира чужди проповедници, които проповядват радикални възгледи. Зад прилаганата рестриктивна политика на датското правителство, прозира желанието да се намали значително имиграцията. Не е чужда идеята на някои коментатори, че става въпрос за расистка и сегрегационна практика. Въпреки, че датската конституция не допуска дискриминация на религиозна основа, въпросната правна норма бе възприета като откровенно насочена срещу мюсюлманите.
През септември 2006 г. във Волсмозе, беден квартал на третия по големина датски град Одензе, е извършена въоръжена акция от Датската гражданска служба за сигурност (PET).78 Общината е в предградията на населеното място като обитателите му са предимно имигранти. При акцията са задържани девет мъже, обвинени в планирането на терористична атака. PET са наблюдавали дълго време определени среди от този квартал, които са били имигранти или датчани от чужд произход на възраст между 18 и 33 години. Непосредствено преди тези събития, четирима млади мюсюлмани се изправиха пред датския съд във връзка с обвиненията, че са се опитвали да извършат терористичен акт, купувайки оръжия и експлозиви. Други осем са арестувани за връзки с терористичната организация „Ал Кайда”.Дискриминация
Датският закон срещу дискриминацията (член 266b от Наказателен кодекс) забранява разпространението на расистка пропаганда и изявления, носещи такива послания. Като престъпление и нарушение на този закон се смята публичната обида на физически лица, във връзка с техният произход, етнос, религиозни, политически или сексуални пристрастия. В подадената жалба от мюсюлманските организации в датската полиция срещу „Йоланд постен” обвинението се мотивира именно в нарушение на този закон. Но обществените органи и прокуратурата не намират обвиненията за основателни.
Проблемите на дискриминацията и ксенофобията в Дания съществуват, като засягат не само имигрантите и бежанците търсещи убежище, но също така и датските граждани с чуждо потекло. Мюсюлманите са особено засегнати от тези проблеми. По-голямата част от съществуващите законови разпоредби, насочени към борбата с расизма и дискриминацията не успяват да осигурят ефективна защита срещу тези явления. Дълбока загриженост предизвиква използването на ксенофобията в политиката. Дискриминацията на работното място, при търсене на жилище и в другите сфери от живота, също предизвикват внимание.79
Вече споменатият по-горе доклад на фондация „Отворено общество” беше омаловажен от доминиращите политически партии и медиите. Представителите на последните твърдят, че имат съмнения относно автентичността и валидността на данните в документа. В него кралството беше силно критикувано за нарастващите ксенофобски и расистки настроения, за които държавата не предприема конкретни мерки.
Редица наблюдатели твърдят, че Дания се е превърнала в най-устойчивата антимюсюлманска западна държава. Тези настроения са отчетени и от наблюдатели на местно ниво.80 Две други публикации подкрепят това твърдение. Първата е докторска дисертация на датски учен от 2001 г., в която се говори за широко разпространения расизъм в Дания, насочен предимно към мюсюлманите, далеч преди 11 септември 2001 г.81 Вторият е доклад на Европейският център за мониторинг, които поставят Дания на първо място в списъка на страните, в които е имало внезапно увеличение на расови нападенията срещу малцинствата, непосредствено след 11 септември 2001 г. В допълнение към тези публикации, според Комитета за премахване на всички форми на расова дискриминация към ООН в кралството расте и дискриминацията по културен принцип, като беше отчетено нарастването на нападения срещу мюсюлмани и след 11 септември 2001 г.
Съгласно критериите на PET тези инциденти не са категоризирани като антисемитски, антиислямски или нещо подобно. Само за една година обаче, тази служба отбелязва 32 случая на „расистки/религиозни” инциденти, което е обезпокоителен резултат за 5,5 милионно население на страната. DACoRD е неправителствена организация, която събира информация за определен кръг расистки и ксенофобски прояви. В периода януари-октомври 2005г., въпросната НПО регистрира 22 ислямофобски инцидента, седем от които се откриват в базата данните и на РЕТ.82 Докладите сочат, че много датски мюсюлмани са имали затруднен достъп до обществени места като ресторанти и клубове, защото жените ходят със забрадки или им се отказва достъп до общественият транспорт (ECRI).83
В доклада на DACoRD се споменават и затрудненията, които срещат сомалийските имигранти при търсенето на убежище. Медиите и политиците допринасят за широко разпространеното мнение, че сомалийците не са в състояние да се интегрират в датското общество, а това оказва негативен ефект върху тяхната самооценка и възприятията на общността. Високата безработица и липсата на перспектива водят до отпадането на голям брой ученици от сомалийски произход (ECRI).84
Разпалването на антиислямски настроения в датското общество се свързат с политиката на ДНП. Този политически субект не е нацистки по своята платформа, но с крайният си ксенофобски национализъм, понякога той прилича именно на такъв тип политическа формация. Някои местни политици и коментатори прегърнаха крайния тон на датската крайнодясна политика, дори и когато говорителят на ДНП сравни мюсюлманите с „ракови клетки”.85 Печатните медии започнаха да пишат активно за престъпления, извършени от млади имигранти и убийства на млади датски мюсюлманки. През 2004 г. датските власти предоставят информация, в която се споменава, че престъпленията, извършени от второто поколение имигранти са пет пъти повече в сравнение с тези, осъществени от етническите датчани. В Копенхаген три от всеки четирима арестувани престъпници са от имигрантски произход.
По принцип построените в кралството приюти за имигранти напомнят повече на затвори, отколкото на социални заведения. Най-големият такъв е центърът Сандхолм, разположен северно от Копенхаген. Той се различава коренно от другите подобни заведения. В него са настанени 600 имигранти предимно от Афганистан, Ирак, Алжир и други страни, като повечето „посетители” на центъра престояват в него от години. Сандхолм се поддържа от Датския червен кръст. В него имигрантите, предимно политически бегълци от своите страни, получават относително добри условия за живот. Големият проблем е тяхното чувство за несигурност. Влизането в Сандхолм и изобщо в подобен род социални заведения в Дания е сравнително лесно, но разглеждането на случая на съответният имигрант, може да отнеме години, при което той остава заключен зад стените на дома. Сложната система на озаконяването на престоя на имигрантите на датска територия, предизвикват редица критики от страна на „Амнести интернейшънъл” и Комисията за бежанците към ООН (КБООН).
Според последните поправки и допълнения в имигрантските закони86 на Дания, за да получи един бежанец статута на такъв, е нужно да докаже, че е бил лично преследван в своята страна и е имало реална опасност за живота му. Тук се получава сериозно разминаване с КБООН, според която е нужно в страната на произход на бежанеца да има преследващи, агресивно настроени групи, за да може той да получи статут на такъв.87 Нееднократно КБООН е изразявала становището, че провежданата бежанска политика от страна на Дания " е в противоречие с международното бежанско право и правата на човека"88 и по-скоро утежнява положението им, отколкото да им помага.
През 2008 г. Европейският съд по правата на човека използва процедура наречена „Член 39” шест пъти в Дания, с цел предотвратяване на насилствени депортации на бежанци към страни, в които съществува реална опасност те да бъдат подложени на мъчения.
Прилагането на ислямския култ
Първата джамия в страната „Нусрат Джахан” е построена през 1967 г. в Хвидовре, предградие на Копенхаген. Тя се използва от сектата на ахмадитите, които много мюсюлмани възприемат като еретици.
Понастоящем в кралството съществуват седемдесет молитвени дома, служещи като джамии, но нито един от тях не е било построен с тази цел. Типичният символ на джамията - минарето при тях липсва. Няколкото по-големи молитвени домове, са ситуирани в търговски или индустриални сгради, докато по-малките такива са разположени в бунгала или жилищни блокове.89 Това се дължи най-вече на разногласията между мюсюлманските общности, които не успяват да обединят усилията си около построяването на религиозен храм. Като допълнителен фактор и важна роля се явява и обществената и политическата опозиция в страната, чиято енергия е категорично насочена против подобен тип дейност.
Строежа на джамии в Дания не е забранен, както и на други религиозни сгради, но пречка предимно се явяват строгите закони. На настоящия етап има дадено разрешение за строеж на джамия и купена земя в гр. Амагер, но финансирането на проекта все още не е уредено.
През декември 2004 г. Датският ислямски гробищен фонд закупува имоти извън очертанията на град Копенхаген, за да създаде специално мюсюлманско гробище. Покупката беше последвана от двугодишни спорове с общинските съветници, но в крайна сметка през 2006 година, Министерството по църковните въпроси подкрепи строителството на гробищния парк, който е разположен на територия от 50 000 кв.м. В момента обектът се управлява от същия този фонд,90 под чиято шапка се обединяват около 25 мюсюлмански организации. Преди учредяването на въпросното гробище мюсюлманите са били погребвани в други подобни по-малки обекти. Като цяло обаче тази практика предизвиква затруднения при следването на мюсюлманската традиция, която повелява мюсюлманите да бъдат погребвани заедно и с тяло, насочено към свещения град Мека. В същият този период, най-честите критики към дясноцентристкото правителство на Андерс фог Расмусен, бяха за религиозната нетърпимост проявена във връзка с ислямския гробищен парк. Политиците на местно и държавно ниво силно се противопоставяха на реализацията му.91
Антиимигрантската и антимюсюлманска политика се засилва през последните години. Тези настроения идват предимно от крайно десните политически групи в Дания, но се забелязва тенденция те да влияят и на останалите формации. Пол Расмусен, лидер на социалдемократите (1994-2001), говори за разделението между „нас” и „другите” и заяви, че „наистина е проблем, ако датчаните се чувстват чужденци в собствената си държава”. Според него всеки, който пребивава на територията на Дания, трябва да приеме датската ценностна система. От изявлението на бившия министър на интеграцията, социалдемократката Карен Ясперсен, можем да съдим за толерантността и равноправието между различните етноси и конфесионални групи в Дания. Тя казва: „Никога и при никакви обстоятелства не бих могла да живея в мултикултурно общество, в което всички са третирани наравно” и добавя „по мое мнение би било погрешно да съпоставяме мюсюлманските ценности с датските”.
Международни правителствени и научни организации са документирали нарастването на антимюсюлманските настроения в скандинавското кралство. В изготвения през 2001 г. доклад за Дания Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността отбелязва за ежедневната дискриминация срещу малцинствата, прилагана от местните институции в области като жилищното настаняване и икономиката. Постоянният комитет за премахване на расова дискриминация към ООН и Върховният комисар на ООН за бежанците също отправят своите критики за създалият се ксенофобски климат в страната. В отговор датският министър-председател Расмусен подмина критиките като ги отбеляза като „нескопосани”.
През февруари 2006 г., антиимигрантски настроената ДНП призова правителството да отнеме гражданството на тримата лидери, участващи в конфликта с карикатурите, заради „интернационализацията” на карикатурния спор. Става въпрос за Ахмед Аккари, Махмуд ал Барази (ръководител на организацията „Мюсюлманска лига в Дания”) и имам Мохамед ал Халид Самха, член на ЕКЧП. Последният заявява, че „последното от което се нуждае Дания е подновяването на конфликта с тяхната депортация”.
Датчаните трядно приемат присъствието на мюсюлмани в политическият живот на страната. Дания, крепост на либералната мисъл и секуларно-хуманистката толерантност, се изправя пред предизвикателството, отправено от индивидуални общности и лица, чиито исторически и религиозни ценности и вярвания, не винаги съответстват на съществуващите политически партии и идеологии. Въпросът за Дания, Европа и Запада като цяло, е дали може да се осигури пространство за свободно изразяване и съществуване на структурно различни гледни точки. Ще съумеят ли мюсюлманите да открият своето място в демократичния дебат или Дания под силата на страха ще продължи да определя всички мюсюлмански дейности като антидемократични и да маргинализира тяхното мнение по въпросите за имиграцията, интеграцията, външната политика и бъдещото благосъстояние на страната?
Изолацията на имигрантите нараства, което принуждава голяма част от населението на страната да говори за тези въпроси. Особено проблемен се оказва статутът на мюсюлманското население, чиято роля и значение все още остават твърде неясни. Няма законодателна нормативна база, която да регламентира и да регулира взаимоотношенията между тях и държавата, което е достатъчно обезпокоителен факт. Вътрешните междуличностни борби и разногласия сред лидерите на ислямските организации също указват своето влияние за влошаването на положението на тази малцинствена група. С дейността си те би следвало да играят водеща и градивна роля за ислямските имигранти, но разединението им възпрепятства това. Обикновеният мюсюлманин в Дания не може да разчита на адекватна подкрепа от страна на държавата или на съдействие от конфесионалните организации. Двата фактора не са наясно и не са единни в позициите си.Статутът на ислямската религия също остава спорен. Местната мюсюлманска общност няма признанието и привилегиите, с които се ползват останалите конфесионални общности в Дания, въпреки че е втора по многочисленост след последователите на Евангелистко-лутеранската църква. Неглижирането на всички тези проблеми би могло да предизвика сериозни проблеми на датската държава. Анализи на местни експерти предвиждат, че ако се запази сегашната демографска динамика, през 2020 г. преобладаващото население в Дания ще е мюсюлманско,92 което изправя властите пред нова политическа и социална ситуация.
-----------------------
1 http://www.dedi.org.eg/dansk/arabere-i-danmark/
2 http://www.dst.dk/asp2xml/puk/udgivelser/get_file.asp?id=12429&sid=sy2008
3 http://www.dedi.org.eg/dansk/arabere-i-danmark/arabere-i-danmark-
et-statistisk-overblik/
4 Пак там
5 http://www.eumap.org/topics/minority/reports/
eumuslims/background_reports/download/denmark/denmark.pdf
6 Пак там
7 http://www.dst.dk/asp2xml/puk/udgivelser/get_file.asp?id=
12429&sid=sy2008
8 http://www.iza.org/en/webcontent/publications/reports/report_pdfs/
iza_report_16.pdf
9 Пак там
10 http://www.eumap.org/topics/minority/reports/eumuslims/background_reports/
download/denmark/denmark.pdf
11 http://www.politis-europe.uni-oldenburg.de/download/Mapping3.pdf
12 http://www.eumap.org/topics/minority/reports/eumuslims/
background_reports/download/denmark/denmark.pdf
13 Пак там
14 http://hudoc.ecri.coe.int/XMLEcri/ENGLISH/Cycle_02/02_CbC_eng/02-
cbc-denmark-eng.pdf
15http://www.eumap.org/topics/minority/reports/eumuslims/
background_reports/download/denmark/denmark.pdf
16 Пак там
17 http://www.dedi.org.eg/english/articles/islam-and-minority-
religions-in-denmark/
18 http://www.km.dk/fileadmin/share/Trossamfund/Freedom_of_religion.pdf
19 http://www.dedi.org.eg/english/articles/islam-and-minority-religions-
in-denmark/
20 http://hudoc.ecri.coe.int/XMLEcri/ENGLISH/Cycle_02/02_CbC_eng/
02-cbc-denmark-eng.pdf
21 Пак там
22http://www.eumap.org/topics/minority/reports/eumuslims/
background_reports/download/denmark/denmark.pdf
23 http://www.dedi.org.eg/english/articles/religion-democracy-and-integration/
24 http://www.km.dk/fileadmin/share/Trossamfund/Freedom_of_religion.pdf
25 http://www.nyidanmark.dk/resources.ashx/Resources/Lovstof/Love/UK/
aliens_act_945_eng.pdf
26 http://www.km.dk/fileadmin/share/Trossamfund/
Freedom_of_religion.pdf
27 http://americanfuture.net/?p=1504
28 http://www.dedi.org.eg/english/articles/
islam-and-minority-religions-in-denmark/
29 http://www.km.dk/fileadmin/share/Trossamfund/Freedom_of_religion.pdf
30 http://www.ihf-hr.org/viewbinary/viewdocument.php?doc_id=623
31 http://www.meforum.org/1437/after-the-danish-cartoon-controversy#_ftnref2
32 http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/4692318.stm
33 http://www.islamonline.net/English/News/2006-02/11/article02.shtml
34 http://www.meforum.org/1437/after-the-danish-cartoon-controversy
35 http://www.libertysecurity.org/article1582.html
36 Al-Qaida's Jihad in Europe: The Afghan-Bosnian Network, стр 26-7
37 http://www.guardian.co.uk/world/2001/sep/24/afghanistan.terrorism11
38 http://www.guardian.co.uk/media/2006/feb/06/pressandpublishing.politics
39 Пак там
40 http://mfr.nu/index.php?option=com_content&task=section&id=
27&Itemid=113&language=en
41 http://www.islam.dk/content.asp?art_id=5
42 http://ammanmessage.com/index.php?option=com_content&task=
view&id=17&Itemid=31
43 http://www.euro-islam.info/PDFs/Final_ICDEI_Symposium.pdf
44 http://littlegreenfootballs.com/weblog/?entry=13541
45 http://www.meforum.org/1437/
after-the-danish-cartoon-controversy#_ftnref2
46 http://www.cphpost.dk/news/1-latest-news/16084.html
47 http://www.turks.us/article.php?story=20060213134205303
48 http://islamineurope.blogspot.com/2008/03/
denmark-islamic-society-connected-to.html
49 Пак там
50 Пак там
51 http://www.alarabiya.net/articles/2008/06/19/51775.html
52 http://www.spiegel.de/international/europe
/0,1518,516492,00.html
53 Пак там
54 http://www.khader.dk/flx/in_english/
55 http://islamineurope.blogspot.com/2008/06/denmark-muslim-
politicians-under-threat.html
56 http://www.humanityinaction.org/docs/Cohen__Thisted,_2002.pdf
57 Пак там
58 Пак там
59 http://www.humanityinaction.org/docs/Cohen__Thisted,_2002.pdf
60 http://www.aidanederland.nl/agenda/2005-2006/
Free%20Speech%20in%20Denmark.html
61 http://www.islamonline.net/English/News/2006-04/05/
article01.shtml
62 http://www.guardian.co.uk/world/2007/may/16/religion.uk
63 http://islamineurope.ir/en/?p=24
64http://www.alarabiya.net/save_print.php?
save=1&cont_id=71257&lang=en
65 http://www.arla.com/press/archive/substantial-losses-offset-by-
extraordinary-ncome-in-2006/
66 http://www.arla.com/group/publications/annual-reports/
67http://www.sdu.dk/~/media/Files/Om_SDU/Centre/
C_Mellemoest/Working_papers/jakob_peter2006%20pdf.ashx
68 http://english.aljazeera.net/news/europe/2008/02/
20085251217764771.html
69 http://english.aljazeera.net/archive/2006/02/
2008410142223414733.html
70http://english.aljazeera.net/Services/Search/Default.aspx
71 http://english.aljazeera.net/news/asia/2009/04/
2009416141822465999.html
72 http://english.aljazeera.net/news/europe/2009/04/
200946115959207603.html
73 http://www.worldpress.org/Europe/642.cfm
74 http://www.nyidanmark.dk/NR/rdonlyres/105C4108-
2914-4BCB-B5CE-5023B5EF62F7/0/act_on_integration_2005.pdf
75 http://www.nyidanmark.dk/NR/rdonlyres/105C4108-2914-4BCB-B5CE-
5023B5EF62F7/0/act_on_integration_2005.pdf
76 http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/denmark/
1454816/Danes-restrict-imams-to-stifle-Muslim-radicals.html
77 http://www.state.gov/g/drl/rls/irf/2004/35451.htm
78 http://english.aljazeera.net/archive/2006/09/20084915733249337.html
79 http://www.coe.int/t/dghl/monitoring/ecri/activities/gpr/en/
recommendation_n5/Rec5%20en21.pdf
81 http://cms.horus.be/files/99935/MediaArchive/pdf/
Denmark2004_enOK.pdf
82 http://hudoc.ecri.coe.int/XMLEcri/ENGLISH/Cycle_02/
02_CbC_eng/02-cbc-denmark-eng.pdf
83 http://www.coe.int/t/dghl/monitoring/ecri/activities/gpr/en/
recommendation_n5/Rec5%20en21.pd
84 Пак там
85 http://www.meforum.org/1437/after-the-danish-cartoon-controversy
87 http://english.aljazeera.net/focus/2009/03/20093111200253161.html
88 Пак там
91 http://english.aljazeera.net/archive/2006/04/2008491450274748.html
92 http://www.radicicristiane.it/notizia.php/id/42/
ISLAM-Ambizioni-di-un-partito-musulmano-in-Danimarca
ориентбг
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар