Време сватбарско в Рибново

Замрелият гурбет и секналото строителство напълниха селата с безработни мъже

Кръстопътят на помаците

Политиците са по-голяма напаст и от немотията, твърдят родопчани

Минарето на джамията в Доспат се извисява между къщите

Руслан Йорданов

Когато есента в Рибново се изниже, знае се, че е дошло време сватбарско. Цяло лято местните нижат тютюн, берат гъби и билки из Балкана, а след това преживяват от венчавка до венчавка. Фотографиите с писана булка от родопското село неведнъж и дваж са обиколили Ройтерс, Франс прес, ДПА. В уречения ден на тайно място жените от селото рисуват лицето на невестата с твърд бял крем, пайети, сърчица и устни. Тя пристъпя на мегдана с огледало в ръце и затворени очи. Цялото село гледа нея, а тя гледа себе си. Над баирите два дни не спира думкането на тъпаните и виенето на зурните. Вечерта ходжата венчава младите, а сутринта селото се събира на "Честито". "Във всяко кьошенце - по едно детенце!", пожелават жените.
В този красив и беден край много от хората изкарват хляба си с бране на мечо грозде, манатарки, черни и бели боровинки. Все още за основен поминък минава тютюнджийството. Много от мъжете работят като строители по Черноморието, Банско и останалите планински курорти. Заради икономическата криза през последните месеци обаче и дюлгерството замира. А при липсата на инвестиции гурбетът си остава единственият начин да вържеш двата края.
Населеното с българи мюсюлмани село благодарение на лидера на РСЗ Яне Янев се прочу като гнездо на фундаменталисти и преден пост на "пълзящата ислямизация". Показният арест на кмета на община Гърмен Ахмед Башев и местния учител Мурат Бошнак и отвеждането им в ДАНС чопли незатворени рани. В Западните Родопи още са живи спомените от насилствените преименувания на помаците през 70-те и 80-те. Прегърбените старци могат да върнат кошмарния сериал от "възродителни процеси" до 1912 г.
"Ние сме прости хора - земеделци, строители, говедари и овчари, при нас терористи няма. Другото е, че сме силно религиозни - най ни е страх, че ако предадем вярата си, ще горим в ада", каза ми веднъж дядо Халил от велинградското с. Аврамово. Той отбелязва, че в селото всеки ходи облечен както си иска - комшийката му много вярва и затова си крие косите. Носи традиционните кърпа, престилка и шалвари. Внучката му пък е студентка в София и ходи с къса коса и гологлава. Честа гледка в Родопите е село, пълно със забулени жени, докато в съседното младите мюсюлманки шетат с потничета и къси панталонки.
"Досега мислехме, че няма по-лошо от немотията, но политиката се оказа още по-страшна", подмятат възрастни помаци след екшъна в Рибново.
Те помнят комунизма със смесени чувства. "Имаше работа за всеки, имаше и куп пари. Тогава обаче на мъжете забраняваха да ходят с такета, а на жените ни дърпаха кърпите от главите, когато се качвахме в междуселския рейс", обясни възрастната шивачка Хатидже. Помаците от този край ревностно пазят вярата си. В Света Петка срещнах 84-годишен пенсиониран строител, който два пъти е ходил на поклонение в ислямските светини Мека и Медина. В Саудитска Арабия той се шашнал, като разбрал, че родопското село е добре известно на арабите. "На пазара в Мека случайно попаднах на човек, който е минал оттук и е чел молитва в джамията в Света Петка", разказва Ибрахим.
Цял живот той е работил като строител, а откакто се е пенсионирал, е съградил над 40 чешми в планината - да утоляват жаждата на морни пътници. Хаджията твърди, че в отделните мюсюлмански страни има различни нюанси в проповедите и молитвите. "Тук редовно пристигат проповедници, но винаги се регистрират в МВР и в Главното мюфтийство - разказаха патрулиращите в Света Петка полицаи. - Тук, в селото, живеят и четирима араби, женени за българки. Внимателно ги наблюдаваме, но те не създават абсолютно никакви проблеми." Преди пет години пристигнала делегация от пакистански имами с английски паспорти и понеже забравили да се регистрират, любезно ги придружили до РПУ-то. "Вярно е, донесоха ни Коран на английски език", спомня си ходжата на Света Петка Али Джийхан. Но тъй като не знаел езика, подарил го на внука си.