"Родина" се нарича културно-просветната организация на българите-мохамедани

Дружба "Родина" отново буди

(Бележка:* Има обвинения, че организацията за културно-просветно издигане на българите мюсюлмани се превръща в инструмент на държавната власт за асимилиране на помаците.)

01.11.2010

"Родина" се нарича културно-просветната организация на българите-мохамедани, основана в далечната 1937 година в Смолян. Целите й са да работи за сближаване на българите-мохамедани и българите-християни. След 1947 година организацията престава да съществува, а нейните учредители са обявени за фашисти. Преди една година, точно в Деня на будителите, Дружба "Родина" е възстановена, а нейните нови последователи днес припомнят за родолюбивите й цели.

Основателят на организацията Камен Боляров е българо-мохамеданин. Той кръщава дъщеря си Венета, а негови съмишленици българо-мохамедани приемат български имена и тръгват по селата в Родопите. Започват битка за сваляне на фесове и фереджета. Наричат ги закъснелите възрожденци. В периода 1941-1944 година 80 хиляди българо-мохамедани приемат български имена, но остават мюсюлмани по вероизповедание.

Петко Колев - секретар на Дружба "Родина": "Тези мъже - една шепа, са осъзнават като българи. Пишат един призив: "Братя и сестри българи-християни, не ни наричайте помаци-ахряни. Това ни обижда. Наричайте ни българи-мохамедани - искаме да сме с вас."

В историята и политиката се губят заблудите за произхода на българите-мохамедани. До днес никой не разбра защо преди 70 години нашите мюсюлмани се отказват от фесове и фереджета. И в учебниците не го пише.

Това сега прави Дружба "Родина". "Родина", защото наследената омраза от дните на Османската империя трябва да бъде преодоляна, каза акад. Георги Марков, както и раната на Възродителния процес.

Акад. Георги Марков: "Недопустимо е в Република България насила да се турчеят хора и така да ги записват по селата. Тези 21 години вече много дойде на нашите изпатили сънародници, защото те са много изпатили и християнската общност трябва да им помогне."

Валя Балканска: "Забулиха се млади момичета с тия сумички, с които ги подлъгват. Ние трябва да им казваме, че е до едно време, то ще отмине - както водата изтича и те пак ще останат на българската чиста плодородна земя."

Целта на организацията е хората от смесените райони да се чувстват българи, независимо от религията си.

Автор:Весела Петрова

Българска национална телевизия / Минаре България

Още:

Дружба Родина

от Уикипедия,свободната енциклопедия

Дружба "Родина", пълно име Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба "Родина", е противоречиво движение през 1937 - 1947 г. с активното участие на част от мюсюлманите в България, главно в Среднородопието за приобщаване към българската нация. Грубата намеса на българската държава в неговата дейност по време на Втората световна война и след 9 септември 1944 г. унищожава просветните и културни постижения на движението.
Съдържание

* 1 История
o 1.1 Предистория
o 1.2 Основаване
o 1.3 До Втората световна война
o 1.4 През Втората световна война
o 1.5 След 9 септември
* 2 Източници
* 3 Критика
* 4 Допълнителна литература
* 5 Бележки

История
Предистория

През 1930-те години в Родопския край живеят около 100 хиляди българи-мюсюлмани, изолирани в своя социално-икономическа общност, сравнително изостанали в икономическо, просветно и културно отношение.
Основаване [редактиране]

С назначаването на Петър Маринов за архиерейски наместник в средищния град Смолян, той се свързва с прогресивно-мислещи българи-мюсюлмани и заедно създават културно-просветна дружба "Родина". Тя е създадена в Смолян на 3 май 1937 г. по инициатива на Ариф Бейски - син на местния първенец Юсеин Бейски. Нейни членове стават 20 българи мохамедани и двама християни - Петър Маринов и учителят Г. Петров. Петър Маринов е определен за секретар на дружбата. Характерът на организацията е културно-просветен и благотворителен, целта ѝ в приетия устав е: "Да работим за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мохамеданско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край". Членове на "Родина" са хора с различни професии и социално положение - селяни, занаятчии, учители, мюсюлмански духовници, търговци и земепритежатели. Политическите пристрастия на родинци са различни и не влияят на дейността им в дружбите; мюсюлманската им вяра е неприкосновена. Основателите работят със знанието, че движението им е продължение на българското Възраждане отпреди 1878 г.

Организацията е подпомагана от известни родопчани като д-р Георги Чичовски - родопски общественик, Христо Караманджуков - редактор на сп. "Родопа", Атанас Каишев - родопчанин, народен представител, и др. Държавното управление на местно и на централно ниво не подпомага дейността на дружбата. Едва през 1943 г. е приет закон за промяна на турско-арабските имена с български.
До Втората световна война [редактиране]

Скоро след създаването на организацията е взето решение за отделяне на помашката мюсюлманска общност от главното в отделно мюфтийство с център гр. Смолян и е поставено в услуга на дружбата, като за имами се назначават само членове на дружбата. Коранът е преведен на български език, който се въвежда при богослужението в молитвените храмове (по подобие на Босна, където също се използва родния език). Свободните места в българската администрация също се предоставят само на родинци, неродинците постоянно биват премахвани от държавния апарат. По-късно за получаване на каквато и да е било работа, също е било нужно членство. Това става причина за численото нарастване на организацията[1].

За 2-3 години дружби "Родина" се създават в около 40 села в Смолянско, в Златоград, Мадан, Рудозем, Ардинско, Неврокопско и Пещерско. Но организацията отвъд централните Родопи е слаба, като в села като Дебрен, Долен, Сатовча и други, нейни членове са само християни - предимно учители.[1]

Първите прояви на дружбите са културни и благотворителни - българомохамедански вечернки, театрални представления, ограмотителни курсове, курсове по готварство, взаимни гостувания между дружбите, екскурзии до Пловдив и София, подпомагане на заболели членове и на даровити деца. На вечеринките се представят пиеси от бита на местните българи-мюсюлмани, както и опити за борба с отживелиците. Секретарят П. Маринов написва близо 20 пиеси, които се играят от българи-мюсюлмани самодейци. Издава се сборник "Родина" в който се публикуват интересни етнографски, диалектоложки, фолклорни материали. Специално внимание се обръща за премахването на външните белези на турската принадлежност в облеклото - фесове и чалми за мъжете и шалвари, фереджета и мехтените при жените българомохамеданки, и заменянето им с шапки и забрадки. Първоначално това става доброволно, но поради малкия брой на „разбулените“, по-късно се прибягва и до насилствени мерки.[1] Немалък брой младежи българомохамедани са насърчени да продължат обучението си в български прогимназии, гимназии и висши училища. Въпреки съпротивата на някои местни имами, постепенно в мохамеданските училища са въведени българският език и писменост. От 1939 г. по идея на родинци, клетвата на войниците българомохамедани се произнася на български език. Постижение на "Родина" е и издаването на сборник "Родина" (кн. 1-4, 1939-1944) с уредник и редактор Петър Маринов и материали, изцяло посветени на "движение Родина". Българските държавни институции по различни направления започват да подпомагат материално и морално движението.

През Втората световна война

След влизането на България във Втората световна война (1941) и установяването на българско управление в Македония и Беломорието членове на "Родина" стават инициатори за смяна на имената на българите мохамедани от турско-арабски на български. Акцията е за доброволна смяна на името като символ на съзнателно приобщаване към българската нация. През юли 1942 г. в Народното събрание е гласуван Закон за изменение и допълнение Закона за лицата. За трите военни години (1942 - 1944), при пълно включване на гражданските и релегиозни институции на българската държава, около 90 хиляди българомохамедани от Родопите подават заявление за смяна на имената си. На много места доброволността е заменена с груба принуда от страна на държавата. Независимо от това, оказаният натиск отблъсква българомохамеданското население на членовете на дружба "Родина" като инициатори на акцията.

След 9 септември

След 09 септември 1944 г. дружбата е обявена за "фашистка" организация, а П. Маринов, имамът Светослав Духовников и др. са изправени пред Народен съд в Асеновград. На него български мюсюлман от с. Кошница, Смолянско свидетелства как П. Маринов работел да кара децата на помаците да ходят на училище и т.н. Народният съд оправдава родинци, но на П. Маринов му е забранено да посещава Родопите и т.н. Местният смолянски родински водач Камен Боляров, който е мюфтия в гр. Ксанти, после работи в органите на МВР и накрая е осъден и убит като враг на народа. Разбира се, отделни членове на дружбата са стигали до крайности и с насилие са въвеждали новостите, като премахване на старото облекло например. Но това не може да промени облика на дружба Родина, създадена от смолянски ентусиасти българи-мюсюлмани с участието на П. Маринов.

След 9 септември 1944 г. завоеванията на движението в културен и просветителски план са унищожени. Първоначално новата власт не се интересува от 'Родина", но постепенно негативното отношение се проявява: друвбите са обявени за "фашистки", защото били в услуга на "фашистката власт"; възстановено е носенето на фесовете, чалмите и фереджетата, архивът на Дружба "Родина" е иззет, а активните членове са подложени на тормоз и гонения, някои а изпратени в лагери. От 1945 г. започва и постепенният процес на връщане на турско-арабските имена на българомохамедани. Официалното решение за закриване на дружбите "Родина" е взето на Конференцията по българо-мохамеданския въпрос, свикана от Дирекцията по вероизповеданията на 16 и 17 август 1947 г. в София.
Източници [редактиране]

Богата информация за работата на дружбата може да се открие на страниците на сборник "Родина, ч. 1, 2, 3, 4 (1940-1944 г), на сп. "Родопа" от същия период, както и в публикуваните спомени на Петър Маринов от поредицата "Някога...", т. 3, , Пловдив, 2008 г., на сборника "Д-р Георги Чичовски. Спомени, писма, документи, библиография и др." Пловдив, 2008 г. и др. В архивния фонд на родоповеда Петър Маринов, съхраняван в ДА гр. Пловдив (Ф№ 959К) се съхраняват множество документи за дружба Родина. Автори като Мехмед Дорсунски, [Хюсеин Мемишоглу]] и др. представят отделни факти за насилия от страна на дружба "Родина" над българи-мюсюлмани. Други като Алексей Кальонски, който е цитиран по-долу, също не се занимават с изследване на тоя период от родопсдката история. Той изследва юруците в Родопите, но мненията му по други въпроси са критикувани от чуждестранни изследователи (напр. Улрих Бюксеншютц. Малцинствената политика в България, С., 2000 г.). за отделяне на[1]

Критика

* Има обвинения, че организацията за културно-просветно издигане на българите мюсюлмани се превръща в инструмент на държавната власт за асимилиране на помаците. Изявени критици са главно местни комунистически деятели като Кирил Василев и Анастас Примовски.

Допълнителна литература

* Дружба "Родина".Спомени за бъдещето. / Авт.колектив.-Тангра-Тан НакРа Ик.-София.2009.
* "Родина" - организация на българите мюсюлмани в Родопите, Станчев, Петър, Дипломна работа в НГДЕК "Константин Кирил Философ", научен ръководител: д-р Даниел Вачков, София, 2008
* Мехмед, Хюсеин. Помаците от 1934 до 1939 г.; Помаците в периода от началото на Втората световна война до 1944 г.. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония (на български), [2007], с. 118-143.

Бележки

* Алманах на българските национални движения след Освобождението, 400-401 стр.
* Сборник Родина. Издание на Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба "Родина", гр. Смолян., кн. 1, (1937-1938),1939 г.; кн. 2 (1938-1939), 1940 г.; кн. 3, (1939-1940), 1941 г.; кн. 4, (1941-1942), 1944 г.
* Петър Ан. Маринов. Някога... Романизирана биография, кн. 3, Пловдив, 2008 г. 198 стр. (под редакцията на Александър Маринов)
* Петър Ан. Маринов. Апхивен фонд №959К. Инвентарни описи. Библиография. Пловдив, 2003 г. (Изд. Териториална дирекция "Държавен архив", гр. Пловдив).
* "Чепеларски будители. Д-р Георги Чичовски (1878 - 1946). Спомени, писма, документи, библиография и др. Пловдив, 2008 г. (съставител Александър Маринов).

1. ↑ а б в г Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008], с. 16-19. ISBN 978-954-280-291-4.

Инфо / Минаре България

Още и тук:

http://pomak.eu/bg