Младежите в Македония,независимо дали са християни или мюсюлмани, демонстрират все по-често религиозната си принадлежност !

Забрадки и кръстчета търсят мястото си в училищата на Македония !

15 Юли 2009

АФП

Мюсюлмански момичета в джамия в Македония. Снимка: Фликрл

Младежите в Македония, независимо дали са християни или мюсюлмани, демонстрират все по-често религиозната си принадлежност, което неминуемо поражда трудности, особено в учебните заведения. След края на комунизма в началото на 90-те години се наблюдава засилване на интереса към религията както при православните македонци, така и сред албанското малцинство, което изповядва сунитски ислям.

Днес младежите християни често ходят на църква, постят и носят кръстчета на врата, докато младите момичета мюсюлманки ходят със забрадки в гимназиите, макар че тази практика беше определена като противоконституционна от Върховния съд в страната. Религиозното разделение е все по-видимо в училищата в македонската столица Скопие, но също и в Тетово - град в западната част на страната, където живеят предимно етнически албанци. Албанците в Македония (около 30 процента от населението в страната) са основно мюсюлмани, а македонците са православни. Македония има около два милиона жители.

Въпросът за носене на отличителни религиозни символи предизвика оживен дебат в страната, когато Лятиф Исмаили, директор на училище в Тетово, беше уволнен заради това, че е забранил на момиче да остане в час, тъй като било със забрадка. Забрадката “не е единствено религиозен символ, но и знак за уважение към религията”, обяснява Намък Джафери, представител на мюсюлманската общност в Тетово. “Никой не трябва да гони млада мюсюлманка от училище по тази причина”, смята той.

Шпреса, албанска ученичка от гимназия в село близо до Тетово, носи забрадка. “Ще нося забрадката до сватбата си. После това ще зависи от моя съпруг. Ако той поиска да я задържа, ще се подчиня”, казва тя срамежливо. Министърът на образованието Перо Стояновски (който подаде оставка и беше заменен на поста от Никола Тодоров) признава, че проблемът с носенето на забрадки в училищата е “много болезнен”. “Бяхме свидетели на етническа нетолерантност в някои училища, но и на блестящи примери на мултиетническа толерантност”, каза той.

След като Македония стана независима държава през 1991 година, проблемът за носенето на забрадки се появява многократно. При липса на истински санкции, за да се попречи на носенето на забрадки в училищата, учебните заведения са въвели собствени правила, като някои позволяват забрадките, а други - не. Според някои оценки около 3 процента от ученичките и студентките носят забрадки в училищата и университетите.

В средното медицинско училище в Тетово, в което учат 2600 ученици - македонци, албанци и турци - проблемът беше избегнат с прилагането на строг правилник, посочи директорът Шабан Ирфан. “Няма видими религиозни символи. Извън училището учениците могат да се обличат, както желаят, но тук те трябва да спазват правилата”, добавя Светлана Ристоска, психолог в училището.

Извън учебните заведения поведението на жените мюсюлманки е различно. Някои са облечени по западен образец, други спазват традициите. Мюсюлманската общност освен това е много активна в изграждането на джамии в районите, където живеят предимно мюсюлмани. През последните години само в Тетово се появиха осем нови джамии, а други две са в строеж. В същото време е посторена само една православна църква.

По БТА/Минаре България