Първи юли – световен ден на забрадката !
Миналата сряда, 1 юли 2009 г., бе убита 32-годишната забрадена египтянка Мруе Шарбини в една от съдебните зали на германския град Дрезден. Авторът на кървавото деяние е немецът от руски произход Алекс Даблю. Това престъпление предизвика изключително широк отзвук не само в нейната родина, но и сред европейската мюсюлманска общност.
Проблемите между 28-годишния Даблю, етнически немец, емигрирал в Германия от Русия през 2003 г., и Мруе Шарбини започват още преди година. Египетската гражданка е в Германия, тъй като е придружавала съпруга си, спечелил стипендия в престижния институт “Макс Планк”. Преди година по време на една от разходките си в градски парк в град Мруе тя е влязла в пререкание с ксенофобски настроения Алекс. Той се е опитал да й свали забрадката. Стигнало се до публичен скандал между двамата. Египетското семейство е завело дело срещу Деблю и съдът е отсъдил в полза на Мруе. По време на съдебното заседание етническият немец е скочил и нанесъл 18 смъртоносни удари с нож на бременната в третия месец египетска жена. Тя не е могла да бъде спасена нито от съпруга й, нито от полицаите, които са били в залата.
Всичко това предизвика вълна на гняв и протести срещу ксенофобията и нетърпимостта. Повечето местни коментатори са на мнение, че има вероятност Алекс Даблю да е психически неуравновесен. В същото време той е изпитвал патологична омраза към чужденците и на първо място към арабите. Редица психолози отстояват мнението, че престъпникът е бил повлиян силно от колективния имидж, създаван от западните медии към арабите след атентатите от 11 септември 2001 г.
В същото време египетските и най-вече ислямските медии подчертано героизират убитата жена. Те я наричат „първата мъченица на забрадката”. Спонтанното предложение денят, в който е убита Мруе да бъде определен като световен ден за защита на забрадката мигновено бе прието от някои от институциите, които упражняват мониторинг и защита на забрадката в световен мащаб. Представители на Световната асоциация за защита на забрадката (САЗЗ), чието седалище е в Лондон, се съгласиха да променят годишното отбелязване на този повод. От 2004 г. този неправителствен субект се опитва да се противопостави на приетия същата година френски закон за забрана на носенето на религиозни символи в училищата. Той организираше мероприятия в чест на световния ден на забрадката през първия съботен ден на септември. Сега датата е променена на 1 юли. Пред портала „Ислам онлайн” председателката на САЗЗ Абир Фараун заяви: „...Нашата сестра Мруе е не само мъченица на забрадката, но и мъченица на ислямофобията, от която ние страдаме в Европа.”
Известно е, че други неправителствени организации, които също имат за цел защита на забрадката, но със седалище в Египет, бяха обявили свой „ден на забрадката”. Това е 28 февруари. Те дори чертаеха карти и класифицираха отношението на властите на отделните държави към забрадените жени. Прави впечатление, че две поредни години (2007 и 2008) в България жалбите срещу дискриминацията за носенето на забрадки от ученички (случаите в Смолян и Девин) бяха подадени именно в края на февруари. Това показва, че ако има външно влияние върху тези процеси у нас, то е било по-скоро от „забрадкозащитната” организация, базирана в Египет, а не от тази в Европа.
Мнението на Фараун споделя и Сами Дабих - председателят на „Коалиция срещу ислямофобията” със седалище във Франция. Той заявява, че още преди три години на Световния конгрес срещу расизма във Варшава е заявил, че не е далече денят, в който ще има жертви, вследствие на силната омраза срещу забрадените жени в Европа. Дабих се надява, че призивът 1 юли да стане световен ден за забрадката „ще има своите последователи във всички европейски държави”. Според него това не означава само отбелязването на убийството на Мруе, а активизирането на засегнатите мюсюлманки в Европа да подават съдебни жалби срещу накърнените им права и на първо място – да отстояват правото си да носят забрадки.
Д-р Амина Насър, преподавателка във факултета по идеология и философия на университета „Ал Азхар”, най-голямото и най-авторитетно религиозно висше учебно заведение в сунитските държави, подчерта, че убийството на Шарбини трябва да стане повод за отправянето на две ясни послания от ислямския свят към Европа. Първото е, че „Западът трябва да престане да преследва забрадените жени, тъй като ислямът допуска плурализма”. Второто е, че „Западът трябва да разбере, че скромността на жената е привилегия, дадена от Аллах на всички хора. Забрадката е символ на скромността. Така, както в източното православие жената трябва да прикрие косите си и да облече скромни дрехи, за да влезе в религиозен храм, така и в исляма жената трябва да се облича по подобаващ начин.”
Прави впечатление активизацията на лидерите на мюсюлманските общности в различните европейски страни по този повод. Те ясно поставят въпроса за отстояването на правата на мюсюлманите на европейския континент. Членът на Европейския съвет за издаване на фетви и изследвания д-р Сахиб Хасан заявява: „Ако на Запад една жена иска да ходи гола по улиците, никой няма да й каже нищо. Справедливо е тогава, ако мюсюлманката желае да носи забрадка, тя също да има това право.” В тази връзка ислямският активист критикува проектозакона на френския парламент, по силата на който в страната се забранява носенето на фередже. Според него това са „лични права, които трябва да се уважават” и не трябва да се изработва отделна правна норма.
Председателят на Ислямската лига в Дания Мохамед ал Барази поставя акцент върху реципроцитета на отношението на властите в западните и ислямските страни към малцинствата. Той декларира: „Първото нещо, което искат мюсюлманите от западните правителства е отношение на справедливост и толерантност, така както се отнасят правителствата в нашите страни към техните граждани. Видно е, че тези, които идват у нас като туристи, са посрещнати с гостоприемство.”
ориентбг.инфо/Минаре България
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар