Ислямската психиатрия !

Ислямската психиатрия !

Ислямската религия е поощрявала изследването и намирането на най-ефикасни средства за лечението на психическите или соматичните (телесните) болести, защото обхваща всички аспекти на човешката същност.

Но за да може да направим сравнение, трябва да проучим отношението към психично болните в Средновековна Европа.

В Средновековна Европа се е вярвало, че психично болните са обсебени от зли духове. Съществувало е убеждение, че борбата със злите духове, които причиняват тези състояния, в повечето случаи е невъзможна и че те може да се прогонят единствено чрез мощите на светец или с част от негова дреха. Мъжете и жените, белязани като луди, били обричани на самота, ако не причинявали безпокойство на останалите. Такива хора често били замервани с камъни и пребивани от минувачите и главно умирали от глад, потисничество и злополуки. Онези, които нарушавали обществения ред и спокойствие, били хвърляни в тъмници и пребивани под претекст, че са луди и агресивни. В онези времена мнозина смятали, че нанасянето на бой на психично болните има терапевтично въздействие. Защото, ако дяволът се е вселил в душата на човека, тялото му трябва да се превърне колкото е възможно в по-неблагоприятно място, за да избяга от него.

На изток в земите, в които господствал ислямът, методите на лечение на психично болните били съвсем различни. Според мюсюлманите хората с умствени увреждания също били творения на Аллах, поради което те трябвало да бъдат лекувани с милосърдие и състрадание.

За разлика от съществуващия в християнството страх от обсебването от дявола, мюсюлманите разсъждавали логично и тълкували класическите гръцки и римски терапевтични методи в светлината на пророческите завети и успявали да излекуват повечето психично болни хора. Сред трофеите, които мюсюлманите спечелили в завладените земи в Азия, Африка и Европа, имало и гръцки и латински книги. Мюсюлманите, които били новите ученици на тези трудове, започнали да ги превеждат на арабски език. За превода на всяка книга Харун ар-Рашид плащал толкова злато, колкото е тежала книгата, на преводач на име Йоханитиус. В крайна сметка тези ученици задминали учителите си. Мюсюлманските лекари не смятали, че злите духове са причина за психическите болести и се опитвали да ги лекуват с помощта на медицината. Те възприели от гърците и римляните написаните теории за лечение на нервните болести чрез регулиране на хормоналните нива, както и използването на очистителни средства, прилагането на релаксация и диета. Лекарствата, приготвени от мюсюлманските медици, и особено успокоителните станали широко известни. Изградени били специални хамами (турски бани) за лечение на агресивните пациенти сред психично болните. Били създадени места за релаксация, декорирани с водоскоци и украсени с най-различни цветя, където в красиви градини пациентите се лекували с подбрани за целта музикални произведения и по метода на внушението.

Мюсюлманските лекари разработили и нов психотерапевтичен метод. Те били убедени, че лекарите трябва да обсъждат с пациентите техните страхове и да им дават съвети за преодоляването им. В такива случаи се препоръчвали лов, яздене, здравословно ходене, а на крайните еротомани се препоръчвали физически занимания като игра с топка и чести бани.

Концепциите на мюсюлманските лекари за умствените болести

Ер-Рази, който заема видно място в мюсюлманската медицина, е автор на 226 книги. Две от най-забележителните сред тях са “Мансури” и “Ел-Хави”. В книгата “Мансури” съществува информация за характерните особености и основните черти на хората, за влиянието на жлезите с вътрешна секреция върху агресивното поведение. А в “Ел-Хави” се набляга на важността на "психическите явления" върху физическото състояние на организма. Ученият е изтъкнал, че нарушаването на мисловната дейност е първият признак за заболяването на психично болните, както и че хората със здрав разум не са застраховани от психически разстройства. Той съветва лекарите да внушават на пациентите надежди, че ще оздравеят и състоянието им ще се подобри, дори и да не са сигурни в това и изтъква, че съществува връзка между телесното и душевното състояние.

Книгата “Медицински канон” на Ибн Сина е монументален труд в областта на медицинската теория и практика. Концепциите на Ибн Сина, свързани с психологията и препоръките му за лечение в тази област носят важно историческо значение. Въпреки ограничените медицински техники по онова време ученият е развил системи, които отчитали връзката между промените в ударите на сърцето и душевното състояние. В оригиналните клинични регистри съществуват въпросници за поставяне на диагнози, отбелязани са промените в ударите на сърцето, причинени от тези въпроси и постигнатите резултати.

В книгата си “Причини и симптоми” мюсюлманският лекар на име Неджибуддин ибн Хаммад е категоризирал в 9 раздела около 30 вида психични заболявания като старческо слабоумие, болест на Хънтингтън (хорея на Хънтингтън), психоневроза, амнезия и др. За лечението на споменатите болести лекарят препоръчва редовна диета, бани, смяна на климата, спокойна среда, а в някои случаи - даване на кръв.

Болниците, построени

за психично болните хора

След разпространението на исляма до земите на Египет в 7-и век един от първите халифи построил болницата “Маристан” в Кайро. В нея в специално оборудвани помещения пациентите се подлагали на лечение с музика. Друга болница, построена в 1173 г. в Багдад, чието име означавало Дом на милосърдието, психично болните пациенти, пристигащи от всички краища на Ирак, били лекувани до пълното им възстановяване. Към края на 13-и век една от болниците в Кайро започнала да обслужва само психично болни хора. За всеки пациент се грижели по двама прислужници. Лекарите били едни от най-изтъкнатите специалисти на Изтока. Пациентите, които имали проблеми със съня, се настанявали в отделни стаи, в които се чувала слаба музика, а ако изразявали желание, хора с дар слово им разказвали легенди.

Селджуците, а по-късно и османците, лекували психично болните хора в теккетата, построени в населените места. Тези институции били в служба на населението векове наред. Болниците, построени в Кайсери в 1205 г., в Сивас - 1217 г., и в Кастамону - 1227 г., са само няколко примера за създадените от Селджуците болнични заведения. Известният френски психиатър Мореа дьо Тур посетил останките на построената в 1470 г. в Истанбул психиатрична болница и изтъкнал, че тя може да послужи за пример дори на болниците от 19-и век.

Болницата “Сюлейман” в Маниса била неповторима в световен мащаб. Тя била построена от прочутия архитект Мимар Синан в 16-и в. В нея персонал от 150 души обслужвал двайсетина пациенти. Полагали се изключителни грижи за хигиената на пациентите. Те се хранели с месо от прясна риба и с птиче месо, разхождали се в цветни градини и слушали успокояващите звуци на водата, бликаща от фонтаните. Болничният комплекс включвал голям хамам, състоящ се от 3 отделни помещения за топлолечение с различни температурни нива. Пациентите били забавлявани от музиканти, имитатори и клоуни.

В."Заман"/Минаре България