Шариатът навлиза в британското съдопроизводство !
Гасан Насър
С увеличаването на броя на мюсюлманите в Европейския съюз и желанието на правителствата за спазване на международните стандарти за защита на правата на малцинствата се увеличават и приетите правни норми, които отстояват свободите на местните ислямски общности. Подобна констатация важи особено за Обединеното кралство, чиято изпълнителна власт одобри законосъобразността на шариатските съдилища. От четвърт век във Великобритания съществуват правни норми, които разрешават частни спорове между отделни представители на тази конфесионална група. Британската държава делегира на специално създадените шариатски съдилища правомощията да станат арбитър в областта на бракоразводните актове, финансовите спорове и домашното население сред местното мюсюлманско малцинство.
Според вестник „Дейли мейл” местният Шариатски съвет (консилиум от висши ислямски учени във Великобритания) вече 25 години узаконява бракоразводни актове. Медията твърди, че най-малко 85 британски съдилища издават постановления съгласно принципите на шариата. За 13 години тези институции са се увеличили приблизително 17 пъти. Практически шариатският състав на съда работи в местната джамия. След изработването на становището по даден казус, то получава законосъобразна форма, след като бъде потвърдено от местния британски съд.
Британското правителство е дало своето съгласие да бъдат създадени пет самостоятелни шариатски съдилища. От техните компетенции са единствено случаите, свързани с бракоразводи, финансови спорове и домашно население. Въпросните институции се намират в Лондон, Манчестър, Бирмингам, Брадфорд и Йоркшир. Очаква се появата на още две шариатски съдилища, съответно в двата най-големи шотландски града, а именно Глазгоу и Единбург. До този момент въпросните институции са разгледали около сто дела в областта на бракоразводните актове, наследствени проблеми, оплаквания от съседи и шест дела за домашно насилие, в чието разследване е участвала и местната полиция.
Всекидневникът „Таймс” допълва, че в страната реално съществуват 85 шариатски съдилища и те често издават решения със статут на фетви. Последните обаче остават непризнати от местното законодателство съгласно разпоредбите на закона за съдебния арбитраж от 1996 г. Експертите отбелязват, че се наблюдава известна неравнопоставеност с актовете на реципрочните еврейски съдилища, които практически автоматично се признават от британската юрисдикция.
Анализатор от цитирания вестник отбелязва, че не са редки постановленията на шариатските съдилища, които противоречат по дух на самия ислямски правен принцип. Такива са примерите с отмяната на императива за приемането на ислямската религия на младоженец, който желае да сключи брак с мюсюлманка, забраната на полигамията или неанулирането на брака на отказал се от исляма мъж. Авторитетният вестник обобщава, че всички тези случаи представляват сериозно предизвикателство пред британската правна система, но също така и пред нейната висока чувствителност към прилагането на демократичните стандарти за правата на човека. Все пак се признава, че не са редки и случаите, при които шариатските съдилища вземат решения, противоречащи на британските закони и западното разбиране за демокрация. Най-често това се случва при бракоразводните дела и отглеждането на децата. Вестникът припомня, че британското законодателство дава право на мюсюлманите и евреите да прибягват до „трета страна”, но все пак държавата не е задължена да се съобразява с постановлението на въпросната съдебна институция.
Друг авторитетен британски вестник - „Телеграф” отстоява становището, че прилагането на шариатските принципи в разрешаването на частноправните спорове на британските мюсюлмани ще спомогне за запазването на тяхната идентичност. Според автора на мнението това положение ще стимулира процеса на интеграция на въпросната малцинствена група в британското общество. Самият епископ на Кентърбъри Роан Уилямс заяви преди повече година, че „прилагането на шариата във Великобритания е неизбежно.” Заедно с това председателят на съдебната власт в страната лорд Филипс поясни, че това може да стане единствено спрямо бракоразводните дела и финансовите спорове.
Председателят на Съвета за управление на шариатските съдилища шейх Файз Садики пояснява, че признаването на техния официален статут е станало възможно след гласуването на закона за съдебния арбитраж през 1996 г. До тогава британската юриспруденция е давала възможност на мюсюлманите на реализация на т.нар. „алтернативно правораздаване”. Практически ислямско съдебно производство е съществувало и преди тази дата, но шариатският характер на институцията не е бил признат.
Генералният секретар на Съвета на ислямското съдопроизводство и член на Европейския съвет за издаване на фетви и изследвания шейх Сахиб Хасан дава допълнителни детайли за работата на британското шариатско правораздаване. Той отбелязва, че от 1982 г. са били гледани около 7 000 дела, главно в областта на семейното право. Хасан заявява: „Ние действаме като истински шариатски съд. Разглеждаме детайлите по случая, вземаме решение съгласно ислямските принципи и издаваме писмена присъда.”Вестник „Индипендънт” се опитва да разгледа и другата страна на явлението „шариатско правораздаване” в Обединеното кралство. Всекидневникът резонно си задава въпроса дали подобно нещо трябва да остане в британската правна система. Авторът на материала се опитва да анализира положителните и отрицателните страни на съгласието на правителството за функционирането на шариатско съдопроизводство. Той се пита дали ислямските традиции дават възможност на самите мюсюлмани да избират съда, който да им разреши проблемите и дали винаги въпросната институция съдейства за разтрогването на брак, който е нежелан от жената. Становището на „Индипендънт” завършва със съмнението, че съществуването на подобни съдебни институции спомага за интегрирането на ислямската общност в обществото. Това е така, защото те осъществяват своето производство съгласно принципи и норми, които противоречат на духа, традициите и принципите на Запада.ориентбг.инфо
Минаре България
Няма коментари:
Публикуване на коментар