Оня ден се обадих на социолога Кольо Колев да го поздравя за блестящата му статия в "Труд" срещу абсурдните твърдения на един млад епископ. А той се смее: "От XVIII век насам не бях писал така". И е прав, защото всички ние сме изпаднали в унизителното положение да любезничим и деликатничим вече 20 години с един досаждащ ни хор и неговото архаично бръщолевене...
Ужас! Да се говори против Църквата! Как може така! (Ами да, против президента и парламента може, против САЩ и Русия може, против ЕС и дори против България може. Но за Църквата даже и да се намекне нещо критично веднага започват уговорчици и уточненийца: "Аз, такова, нищо лошо не казвам за религията и особено за Църквата наша православна...")
Резултатът от това ни мълчание е тъжен
Отгледана е една нагла порода господарчета в черни раса. Толкова нагла, че и в аргументацията си е небрежна. Само чуйте фрагмент от споменатия спор. Колев казва: училището се базира върху науката, т.е. върху свободата, съмнението и абсолютната забрана да се смята нещо за вярно, само защото го пише някъде. Епископът отговаря: учите децата на безопасен секс, а не искате свещеници да им преподават християнски ценности.
Но, Ваше преосвещенство, първо, ценностите се усвояват не през узнаване, а чрез идентификация. И второ, успокойте се, учителите не преподават секс, както пожарникарите учат децата не да палят, а единствено да си служат с пожарогасители. Но да оставим този спор от XVIII ако не и от XVII век.
...и да поговорим против Църквата
Православната църква е фундаментално нереформирана от хилядолетие и в резултат е напълно откъсната от обществото. Не му служи, не му помага. Не се грижи за слабите, болните, нещастните. И то не го прави съвсем съзнателно, по доктрина. Така се отказала дори от постижението на Кирил и Методий: да се говори на вярващите в храма на родния им език!
За това пък Църквата е дълбоко и кръвно свързана с държавата. Това е най-богатият субект в България, който има имущество на стойност няколко милиарда евро. И все още продължава да смуче сокове от тази ни държава, а в същото време църковната олигархия държи в унизителна бедност своите свещеници и низови служители.
В живота на обикновения човек Православната църква присъства не чрез вярата, доброто и милосърдието, а чрез долнопробни суеверия. Разнасят се чудотворни икони, пият се свещени води, пипат се мощи на отдавна умрели хора, Богородици се просълзяват... Това по нищо не се различава от "вярата" в НЛО, в телепатия, в "енергии" от всякакъв вид.
Още по-зле е положението с исляма
Тук наред с дивашките суеверия, по доктрина, по замисъл, хората са разделени на роби и господари, т.е. на жени и мъже. И ние всички сме принудени поради абсурдното изискване за т.нар. "коректност" да "уважаваме" и приемаме този "религиозен възглед", според който половината хора са второ качество и нечия собственост...
Така че ако нашите основни църкви се реформират - добре дошли. Ако предпочитат да тънат в средновековния си мрак - тяхна си работа; ще свършат там, накъдето отдавна са се запътили.
Ние пък, европейците, си имаме нещо като своя религия, своите абсолютни ценности и свещени текстове - това са недосегаемите права на индивида; свободата на човека и правото му да се стреми към равенство и справедливост.
И от това ни гледище протестанството, католицизмът, православието, ислямът не са нещо повече от въпрос на свободен, но строго личен избор.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар