Окончателна цел на САЩ е да изтеглят войските си от Афганистан

Кабул - два свята, обърнати с гръб един към друг

Липсата на диалог между противниците на талибаните и Запада предопределя неуспеха на коалицията

7 Април, 2009

Иван Николов

Снимки: Интернет

В лабиринт от бетонни блокове, телени мрежи и тежки оръдия западняци и афганистанци не се поглеждат и не си говорят. Сякаш и едните, и другите принадлежат на различни планети и епохи.

В интервю за Си Би Ес американският президент Барак Обама описа основните принципи в политиката на Белия дом по отношение на Афганистан. Окончателна цел на САЩ е да изтеглят войските си оттам. Преди това обаче е необходима мащабна антитерористична операция, която да подготви президентските избори в Афганистан през август тази година. Западът проучва варианти как днешният държавен глава Хамид Карзай да бъде сменен с по-ефективен ръководител. Карзай също не стои настрана, а негласно търси подкрепата на Русия.

"Талибанското движение възстановява позициите си в Афганистан, а групировката Ал Кайда съдейства за това и заплашва Америка", подчерта Обама. Така военните сили на НАТО в Афганистан ще наброяват 87 хиляди души.

Западът се опитва да промени и политическата система в Кабул, като се надява да получи подкрепа от умерените талибани и с общи усилия да постигнат стабилност в страната. Плановете не изглеждат лесно осъществими. Говорителят на талибаните Кари Мохамад Юсуф заяви, че всички талибани са еднакви и са изцяло обединени под ръководството на молла Омар. Нарастват и антизападните настроения сред населението.

Сгушен в подножието на снежни планини, Кабул е един изолиран град, разказват завърналите се оттам военнослужещи. Огромните бетонни блокове, двойните телени заграждения, защитните платнища и мрежи, блиндираните бункери, стоманените кабели, картечните гнезда и прожекторите са основните елементи от пейзажа. Строежът на бетонни стени и бронирането на колите са единственият "бизнес", който върви в града. Хиляди полицаи, войници, тайни агенти и 15 000 от частните милиции инспектират, опипват или претърсват минувачите. "Укрепените" вили в квартала Уазир Акбар Кхан Ареер, който е едва ли не "ВИП районът", се отдават под наем за 20 000 долара месечно. Западните дипломати се крият зад високите стени. Те са недосегаеми, защитени от плетеница препятствия, а освен това им е забранено да излизат от тези крепости.

Градът наподобява Лондон и Париж от началото на 14-и век

В този град с 4 милиона жители чужденците са невидими. Те се придвижват в бронирани коли със затъмнени стъкла и без регистрационни табели. Техните водачи никога не намаляват скоростта. Няколкото американски патрулни коли, решили се на обиколка из града, правят това с включени оглушителни сирени. Журналистите от СNN също се движат, заобиколени от множество гардове в бронирани автомобили. Охранителите им налагат да излизат възможно най-рядко от превърнати на бункери вили. В почти празния хол на грандхотела на града, който беше нападнат на два пъти от командоси самоубийци, свири оркестър. Въоръжените с автомати гардове са повече от клиентите.

Столицата на Афганистан, разтърсвана от 30 години от следващи едно след друго нещастия, се опитва да изглежда в нормален вид, но това не може да заблуди никого. За западняците - тези от посолствата и ООН, заплащани с 10 000 до 50 000 долара месечно - Кабул е едно временно наказание, което им позволява да допълнят банковите си сметки. За афганистанците, заплащани със 100 до 500 долара месечно, ако са имали късмета да бъдат наети на работа, Кабул е джунгла, в която животът никога не е бил толкова уязвим. По думите на Даниш Карокхел, директор на прес агенцията Пайхуок Афган Нюз , всеки ден има десетки убити. Ако продължава така, животът тук ще стане съвсем непоносим.

За самите афганистанци Кабул не е защитен. Бомбите на талибаните окървавяват тълпата по търговските улици. След това

животът поема отново ритъма си до следващия атентат

За четвърт век градът не е променил облика си. Същите изтърбушени улици, хаос на пазарите, кални локви, сиви облаци прах и кирпичени къщи. По-заможните обитават квартала "Макровен" в жилищните блокове, построени от съветските власти.

Няма чешмяна вода, нито електричество, освен ако някой има средствата да си купи генератор. Жените могат да се надяват на живот до 37 години, а мъжете - до 41.

25% от децата умират, преди да са стигнали до пет години

Затова западняците оприличават Кабул на Лондон или Париж през 1300 година. Времената на ръчните колички и на стадата овце из града. В центъра калашникът замества дипломатическото куфарче. Старците и децата просят. Модерните млади мъже идват да изпият по един ягодов шейк в Кабул сити сентър, 9-етажен търговски център с два прозрачни асансьори. Пред блестящата сграда се виждат приведените силуети на бедни жени, покрити с типичните си наметала бурка. Мъжете са слабо интелигентни, тъй като 70% от тях са неграмотни. Считат се за твърде либерални, защото наскоро бяха открити два пазара за жените им. Последните атентати бяха прицелени към силно охраняваните места. Тук, пред това кино, избухна автобус, натъпкан с експлозиви, там отвлякоха един французин, а там нападнаха администрацията на затворите... Изброяването не свършва.

Изпаряването на чуждестранната помощ

Факт е, че западният свят и този на афганистанците принадлежат на различни планети и епохи. Пропастта между тях е такава, че те даже не си говорят. Отсъствието на диалог между противниците на талибаните и западняците, който трябва да им помогне да се борят с крайните ислямисти, предопределя военните неуспехи на коалицията вече 7 години. Един афганистански генерал, пожелал анонимност, заявява: "Тази липса на координация е огромен проблем. В действителност в най-опасните райони със западните сили се срещаме един път седмично. Но и това не дава резултат, не се чуваме и никой не приема идеите на другия." Азис Рафие, който ръководи един от 137-те района на страната, споделя същото мнение: "Ние, афганистанците, загубихме доверието си в усилията на международната общност, защото решенията на нашите проблеми се решават вън от нас. Не ние решаваме. Чужденците казват, че ни помагат, но отпусканите средства не напускат страните им."

М. Д., признат афганистански икономист, също предпочел да остане в анонимност, обяснява феномена "изпаряване" на чуждестранната помощ. По неговите думи отношения са формални -

75% до 80% от международната помощ се връща в страните

които са я отпуснали, под формата на заплати, бронирани коли и др. на служителите от коалицията. Така например от 2002 г. насам САЩ са отпуснали 26,7 млрд. долара невоенна помощ. Пет милиарда са били похарчени в Афганистан, т.е. 75% от тези кредити са се върнали в САЩ, за да бъдат заплатени докладите на експертите. Едно училище, построено от западна помощна организация, струва 200 000 долара, вкл. заплатите на служителите им. Същото училище, построено обаче от афганистанците, струва 60 000 долара. Това е страшно разхищение. Голямото мнозинство от проектите са двустранни, но афганистанското правителство дори не е уведомено за тях. Това злоупотребяване с международната помощ е повод за най-честите дискусии между афганистанците в Кабул.

При наличието на едно слабо и корумпирано управление доверието на чужденците в елитите на страната се е изпарило. По думите на Матсулах Кхароти, водач на голямото племе пущуни на кхаротисите (5,6 млн. от афганистанците), всяка стратегия в Афганистан, която не бъде управлявана от самите тях, няма да има резултат. Такава е истината. Но засега разхищението на международните помощи и продължаващата бедност на афганистанците обясняват напредъка на талибаните, които нямат никаква политическа програма за страната си освен прогонването на "чужденците".монитор