На 4 юни 2009 г.президентът Барак Хюсеин Обама ще произнесе решаваща реч в Египет

02. 06. 2009
Речта в Египет: Повратен момент за Обама (BARACK HUSSEIN OBAMA)

Д. Скот Карпентър

Policy Watch/Peace Watch

На 4 юни 2009 г.президентът Барак Обама ще произнесе решаваща реч в Египет, в която ще се определи не само своя подход към "мюсюлманския свят", но и към стремежите на неговата администрация за прекратяване на израелско-арабския конфликт и затоплянето на отношенията с Иран. Досега той и екипът му бяха ангажирани в задкулисна дипломация с цел да се формира среда за създаването на цялостна стратегия за Близкия изток. Въпреки че речта ще даде първата реална индикация на американците и на международната общност за това, което действително президентът планира да направи, очакванията към него в региона и в страната са невероятно големи. Още по-значими са и рисковете от негативните последици от това, което той може (или не може) да направи.

Предистория

В началото на предизборната си кампания Oбама обеща, че в рамките на първите сто дни след встъпването си в длъжност ще произнесе програмна реч, адресирана към "мюсюлманския свят". За да гарантира, че въпросната реч наистина ще се състои и за да докаже нейната значимост, през месец януари той направи първото си голямо телевизионно интервю за панарабската сателитна телевизия „Ал Арабия”. В него американският държавен глава изпрати ясен сигнал, че и тонът и посоката на политиката на САЩ към региона ще се променят. По време на интервюто президентът отбеляза, че ще затвори центъра за задържане в Гуантанамо Бей и скоро след това ще бъде обявено изтеглянето на американските войски от Ирак. Обама подчерта за пореден път ангажимента си към израелско-палестинския мирен процес. В тази връзка той каза: "Най-важното нещо за Съединените щати е да се ангажират директно. Държавният глава също така потвърди желанието си да поднови отношенията със Сирия и Иран. Той посочи: "За нас е невъзможно да се мисли само от гледна точка на израелско-палестинския конфликт .... Нещата в региона са свързани помежду си." Предишната спирка по пътя към Египет беше в Турция. Това стана на 6 април, когато президентът произнесе първата си реч в държава, чието население в мнозинството си е мюсюлманско. Говорейки пред турския парламент, Обача акцентира върху необходимостта от постигането на мир, засегна проблемите с Иран и "даде заявка за по-значима ангажираност” с „мюсюлманския свят." Към края на речта си той уточни, че САЩ "не са и никога няма да бъдат във война с исляма." Защо сега? За много хора речта в Турция представляваше проверка на връзките с "ислямския свят". На пресконференцията на говорителя на Белия дом, дадена на 27 март, се изясни, че случаят не е такъв. Последствията от въпросната реч ще бъдат почувствани по-късно. Съединените щати ще използват допълнителното време, за да се постигне напредък в дипломатическите усилия със Сирия, Иран, както и за мирния процес в Близкия Изток. Както отбеляза президентът пред сателитния канал „Ал Арабия”, „В крайна сметка, хората ще ме съдят не по думите, а по делата." Интервюто пред „Ал Арабия” и речта на Барак Обама в Турция създадоха предпоставки за активизацията на дипломатическата дейност. Последната беше подплатена с посещения на най-високо равнище във Вашингтон и със създаването на нови отношения между отделните регионални фактори. Събитията предизвестиха старта на нови външнополитически процеси. Както беше съобщено от представители на президентската администрация, бяха потърсени критични промени в арабската инициатива за мир с цел тя да стане по-приемлива за Израел. В същото време Вашингтон призова арабските държави да предприемат важни стъпки за нормализацията на отношенията с еврейската държава. На 5 май Тони Блеър сподели пред „Асошейтед прес”, че ръководеният от САЩ Квартет (включващ САЩ, Европейският съюз, Русия и ООН) ще лансира цялостна нова стратегия в рамките на "пет до шест седмици." През това време президентската администрация даде няколко публични индикации за промяна на нейната политика. Това стана чрез интервютата на американския специален пратеник за Близкия Изток Джордж Мичъл и на специалния съветник за Персийския залив и Югозападна Азия Денис Рос относно техните бъдещи действия. Освен изказванията си в Конгреса, държавният секретар Хилъри Клинтън не се нае да обсъди тези въпроси в медиите. Очевидно президентът вече вярва, че изказванията и действията му са дали възможност неговата политика към региона да стане по-чуваема и по-разбираема. Това, което той най-вероятно ще каже Като се има предвид времето, мястото и геополитическото значение на речта, президентът Обама най-вероятно ще говори предимно за това, което той счита, че интересува най-много "мюсюлманския свят", а именно американските усилия за омиротворяване на региона. Той вярва, че ако може да убеди мюсюлманите, особено арабските мюсюлмани, в своята ангажираност да сложи край на израелско-арабския конфликт, стопанинът на Белия дом може успешно да ерозира потенциала на обструкционистките сили като Иран и Сирия и да укрепи легитимността на "умерените" държави като Йордания, Египет и Саудитска Арабия. Отправяйки своята реч само дни преди парламентарните избори в Ливан и две седмици преди президентските избори в Иран, той също така може да се надява, че ще окаже влияние върху избирателите да изберат по-умерени ръководства, които да партнират със Запада. Това може да бъде единствената причина, поради която президентската администрация избра Египет за произнасянето на ключовата реч. Египет е първата арабска държава, която сключи мирно споразумение с Израел, наскоро категорично се противопостави на „Хизбула” и полага усилия да изгради коалиция от умерени държави в противовес на иранските аспирации. Чрез визитата си в Египет, президентът се надява да докаже американското доверие и подкрепа за дейността на президента Хосни Мубарак, както и да отбележи значимостта на Египет. Все пак, усилията за икономически реформи в Египет остават изключително неефективени. Огромното мнозинство от населението на тази държава преживява с по-малко от един долар на ден. Речта на Обама ще бъде произнесена в недемократични политически условия, тъй като страната е ръководена от осемдесетгодишен политик, който я управлява от 1981 г., когато бе убит Ануар Садат. Египет продължава да има авторитарен режим, липсват всякакви истински демократични институции. Това обстоятелство обяснява акцента, който говорителят на Белия дом Робърт Гибс постави в своето изказване. Последният подчерта, че обхватът на посланието е "по-голям от мястото, на което речта ще бъде произнесена и спрямо ранга на ръководството на конкретната държава”. Този опит за жонглиране няма да успее да избегне ефекта от избора на място за произнасянето на речта. Няма начин президентът да направи визита в Египет и да не демонстрира косвена подкрепа за режима на Мубарак. Въпреки че египетският съд отмени присъдата на Саададин Ибрахим за измяна, а по-ранно освободи и Айман Нур, инициативата на американския президент се възприема като подарък за управлението на Мубарак. Тя се оценява като желание на Обама да заглуши критиките на определени членове на Конгреса, които са добре запознати със случаите на тези двама видни египетски дисиденти. В същото време египетските власти продължават своите репресии срещу студенти, блогъри, журналисти и политически активисти във всички сектори на живота. В своята реч в Кайро през 2005 г. бившият държавен секретар Кондолиза Райс каза пред студенти в Американския университет, че "през периода от шестдесет години Съединените щати са преследвали стабилността, за сметка на демокрацията, в своята политика в Близкия Изток и не са постигнали нищо. Сега обаче процесът е придобил друга посока. Освен, ако той не намери начин да даде сигнали за обратното, Обама трябва да покаже, че с предния тип политика Вашингтон е приключил окончателно. Връщането към предишното статукво в името на "реализма" ще даде големи надежди на потисническите режими в региона. За да избегне това, без голямо теоретизиране, президентът трябва да предизвика Египет и правителствата в региона да създадат по-отворени, по-демократични и следователно по-устойчиви общества. Настоявайки пред правителствата в Близкия изток да направят повече за защитата на „гражданските и политическите права” на своите граждани, Обама категорично ще застане на страната на народа. Президентът трябва да използва речта си в Египет, за да изхвърли от своя публичен дискурс понятието "мюсюлмански свят. Тази безполезна абстракция не отразява богатото разнообразие от мюсюлманските общности по целия свят и акцентира върху тезата на „Ал Кайда” и другите ислямски групи, които имат за цел да обединят мюсюлманския свят в нов халифат под шапката на шариата (ислямския закон). Съединените щати са част от международната общност на националните държави. Обама трябва да разговоря с хората от региона в качеството им на граждани на съответните държави, както направи в Турция, а не като членове на "ислямския свят." Заключение Речта на Обама в Египет представлява повратен момент както за президента, така и за неговия подход към региона. Държавният глава трябва да даде доказателства за своите намерения, че усилията му за постигане на мир са от ключово значение за подобряването на отношенията на Америка с "мюсюлманския свя". За съжаление опитът показва, че каквото и да предложи президентът, очакванията към него ще бъдат по-големи. За мнозина в региона критиките на САЩ към Израел за построяването на нови селища ще бъде доказателство за сериозността на позицията му, но дори и тогава нивата на скептицизъм ще останат високи. Както един йордански журналист наскоро отбеляза: "Единственият мост към помирението е създаването на палестинска държава." В същото време, с визитата си в Кайро Обама рискува да даде сигнали, че САЩ се завръщат в епохата, в която те игнорираха правата на човека и демокрацията като елемент от националната сигурност. Нещо повече, ако президентът не успее да постигне мир съгласно техните условия, същите недемократични арабски режими ще го обвинят за провала, както и за това, че предоставя на Иран и други подобни държави лоста, с който да бъдат нанесени удари върху Съединените щати, както и за това, че е на грешната страна на историята. Желаейки да постигне мир за сметка на демокрацията и дългосрочната стабилност, президентът рискува да не постигне нито една от тези регионални цели.ориентбг