Конференция „Държавен ислям” !

26. 06. 2009

Интеграцията на немските мюсюлмани бележи напредък

проф. Владимир Чуков

Вчера беше открито поредното издание на конференцията „Държавен ислям”, която немското правителство провежда ежегодно от 2006 г. с цел стимулиране на диалога между държавата и местната ислямска общност.

Министърът на вътрешните работи Волфганг Шойбле заяви своето разочарование, че все още немската държава не е признала официално ислямската религия.

Той открива причината за това в обстоятелството, че немските мюсюлмани не могат да се организират в единен субект и да излъчат единно ръководство.

Според министъра Турската дирекция по вероизповеданията (DITIB) е готова да управлява широка мрежа от структури и да организира преподаването на ислямската религия в немските държавни училища. Министърът отстоява становището, че „представителите на DITIB в Германия имат своята все по-голяма самостоятелност от Турция и вече се превръщат в независима немска неправителствена организация”. Последната стопанисва над 800 религиозни храмове и домове в страната. Министърът отбеляза също своето съжаление, че не е имало официален гост, представляващ тази конфесионална общност, по време на празненствата по случай 60-годишнината от създаването на съвременна Германия.

В същото време Шойбле заяви, че наказателното преследване на немската прокуратура срещу генералния секретар на друга турска немска организация „Мили Гуруш” - Ойгур Аншуншу и срещу лидера на Немската ислямска асоциация, близка до организацията „Мюсюлмански братя”, египтянина Ибрахим Зейдат, няма нищо общо с работата на конференцията. Те са били помолени да не присъстват на форума.

Министър Шойбле представи резултатите от изследване, реализирано от неговото ведомство. Те очертават тенденцията към подобряване на имиджа на тази конфесионална общност през последните години. Пред журналист от списание „Дер Шпигел” министърът заяви: „Немците вече имат повече информация за ислямската религия и вече я възприемат като неразделна част от тяхната страна. Те считат, че разнообразието не представлява заплаха за нашето немско общество, а точно обратното.”

Въпросното изследване е осъществено от сътрудници на Федералната служба за имиграцията и бежанците в Нюрнберг, в тясно сътрудничество с „Ислямския конгрес в Германия”. То обхваща шест хиляди мюсюлмани, живеещи постоянно в 49 немски градове. На първо място, авторите на контент-анализа твърдят, че вече не е валиден стереотипния образ за тази общност, който се формира върху няколко традиционни хипотези, а именно: принадлежат към нискостатусните обществени групи, живеят изолирани в гета, жените са забрадени и подтискани в къщи против волята им, младежите най-често се занимават с криминални дейности.

Анализът показва, че близо две трети от немските мюсюлмани са от турски произход. Останалата част са емигранти от Югоизточна Европа, най-вече от Албания и Босна. По-малката част произхождат от Северна Африка и Близкия Изток.

Интересен е фактът, че на практика почти всички мюсюлмани живеят в пределите на бившата ФРГ и Берлин. Мнозинството са се установили в провинция Рейн-Вестфалия, която е най-плътно населения регион в цялата държава. Това показва желанието на мюсюлманите да се смесят и да се интегрират в местното население. Около 45% от целевата група имат немско гражданство, а повече от половината са членове на социални структури като спортни клубове, професионални съюзи и други. В процентно изражение немските мюсюлмани съставляват 5% от цялото население на страната. Това прави между 3.8 и 4.3 милиона души, което е повече от официално възприетия до този момент брой между 3.1 и 3.4 милиона. Според автора на статията в „Дер Шпигел” тази разлика се дължи най-вече на обстоятелството, че изследователите са включили в общия брой и децата от смесените бракове, които имат немски паспорти.

Друга впечатляваща информация, която е аргумент в подкрепа на основната теза е, че ислямските девойки все по-активно участват в живота на немското общество. Според резултатите 90% от тях участват безпроблемно в училищните екскурзии, 93% - в колективно посещение на плувните басейни, а 70% не носят забрадка, въпреки че твърдо заявяват принадлежността си към ислямската религия и желанието си редовно да се молят. Повече от половината от немските мюсюлмани се определят като религиозни, около една трета – като много религиозни, а около половината – религиозни донякъде. Приблизително една трета от въпросната целева група участва редовно в петъчната молитва, а 76% желаят да изучават ислямска религия в немските училища.

Сред логичните заключения на изследователите е твърдението, че мюсюлманите, които са родени в Германия, са много по-добре интегрирани в обществото, за разлика от първото и второто поколение имигранти. Все пак изследователите правят и някои обезпокоителни изводи. Един от тях е, че представителите на турското малцинство са сред най-бедните и респективно най-безработни слоеве в Германия.

Прави впечатление, че изводите от това изследване видимо се разминават с тези на научна анкета относно интеграцията на малцинствата в Германия. Тя е публикувана през февруари 2009 г. от немския Институт за населението и развитието (ИНР). Изследваната целева група е значително по-голяма. В нея беше осъществено сравнение между степента на интеграция на четири основни имигрантски групи в Германия: а) етнически немци, завърнали се в своята родина след дълъг принудителен престой; б) европейци от Южна Европа; в) африканци и азиатци; г) турци. Безспорните изводи бяха, че последната група най-бавно се интегрира в местното общество, въпреки че отбелязва най-дългото пребиваване в страната. За повече информация по тази анкета: http://www.orientbg.info/analizi/turci_germ.html