Ислямът и свободата на религията и словото

Бирали Бирали

Слава Богу, вече имаме възможност да изповядваме и проповядваме избрана от самите нас религия. Още по-добър е фактът, че днес можем и да контактуваме в междурелигиозно отношение. Всъщност, вътрешно уравновесеният, човек, носещ в себе си прозрението на вярата, винаги може да възприеме различния от него и да му отдаде право на човешко съществуване. Това научих от мюсюлманската религия.

Като всеки мой съвременник, и аз имам период на лутане и търсене след времето на „правия строй”. В това време бях студент по зъботехника, имахме оформена група, в която неофициално отговарях за културните мероприятия. Току-що пристигаха мисионери от различни страни. Инициирах групови посещения на тези своеобразни събирания, в резултат на които някой от най-добрите ми приятели впоследствие поеха по пътя на християнството. Днес поддържам връзка с тях и приятелството ни продължава независимо от религиозните различия.

Затормозен диалог

Трудно се говори непринудено за ислямската религия. Това е така, не поради незнание, а поради факта, че днес по тази тема много се говори и най-вече от хора, които са извън религията, а още повече не-мюсюлмани. Всеки може да си представи какъв образ ще бъде изграден и колко той ще отговаря на истината. - Все едно аз да обяснявам евангелизма и в същото време друг човек, който е убеден евангелист, да разказва за своята вяра. Не е трудно да се сети човек кой ще бъде по-правдоподобен и обективен от двама ни.

Друга причина (за неразбиране на исляма-бел.ред.) са медийните интерпретации и рамките, с които (медиите-б.р.) манипулират общественото мнение по начин и посока, угодна на определени кръгове.

Трети проблем е състоянието на мюсюлманите и мюсюлманските общества, които в голям процент не са огледало и пример за спазване на ислямските норми и порядки, но тези факти, като че ли се отнасят и за другите религии.

Днес светът, поради напредналите технологии, , е заприличал на едно малко село и всеки човек може да надникне където си пожелае и да получи информация, която си иска. Това от една страна е много хубаво и е голямо предизвикателство за хората, които вярват, спрямо хората, които отричат всякаква вяра (атеисти).

Днес, включвайки телевизорите или радията, почти винаги ще чуем думичката „ислям”, която е много умело свързана с думичката „тероризъм”. Вече на всекиго е ясно, че това е „най- страшната религия”, ” най-опасната религия”, „най-фанатизираната религия”, „най-назадничавата религия”, въобще –„пазете се от нея като от венерическа болест или птичи грип. И в същото време се появяват така наречените „толерантни”, казвайки, че мюсюлманите всъщност са много добри и с тях те живеят много мирно и щастливо. Всичко това, ако се възприема от един неориентиран човек без определена позиция или познание, той непременно ще бъде доведен до потенциална „идеологическа шизофрения”.

В този ред на мисли, има ли необходимост от статия на тази тема и въобще има ли необходимост да се говори на тази тема?

Слава Богу, че още съществуват хора без предразсъдъци, хора с високо достойнство, хора, които могат да се обърнат към другия и да се запознаят с него, с неговата личност в оригинал, не в копие или репродукция и вие, уважаеми читатели сте от тях .

Всички пратеници на Бога ни учат на търпение и вярата ни е горивото на това търпение . Днес, повече от всякога, ние имаме нужда от това търпение, докато изкристализира стойността на истинските ценности. Имам чувството, че живеем във време на късогледи хора, използващи неподходящ диоптър, още повече в този преходен период тази псевдо-религиозност се използва виртуално в жонглирането на политиците, обществениците, дори така наречените религиозни хора. Още повече последните, които облечени в костюмите си могат да отвратят човек от вярата.

Като човек, който въпреки мюсюлманския си произход, съм се привързал към мюсюлманската религия не по традиция, а по свой съзнателен възглед, искам да Ви кажа, че за да разберете исляма, първо трябва да се абстрахирате от поведението на мюсюлманите. Макар че, повярвайте ми, това е много трудно и се отдава само на хора с висок коефициент на личностни качества.

Убеден съм в приоритета на вярата в изграждането на съвременното общество, която култивира стойностите на личността Човек. Тогава хората могат да се идентифицират, показвайки свой образ и качества, а щом ти знаеш параметрите на другия, може да кажеш, че го познаваш. Щом го познаваш, ти знаеш какво обича и какво мрази, кое го радва и кое го натъжава, кое го успокоява, какво го ядосва и т. н. Базирайки се на това, може да си изградиш стереотип на поведение към този човек, с когото спокойно да изживееш земния си път. Тази идея я базирам върху постулатите в исляма, които са актуални за всички времена, за всички общества и за всички хора. Така виждам, че днес този, който търси пътя към общуване с Бога, може да избере исляма, защото обектът на религията е човешкото съществуване с присъщите му качества и потребности, които не се променят във времето и мястото.

Страшното всъщност са тези, които не могат да се определят, тези, които не могат да определят идеологията си, тези, които постоянно сменят образа си и ако това качество, присъщо на хамелеона, е дадено като инстинкт за самосъхранение, то в човешките отношения това е небезизвестното лицемерие, което е раковата клетка в обществото .

Във всички тези ценности, които търсим, влизат и свободата на словото и свободата на избор на религия. Ако погледнем всичко наоколо, то е свободно, но се движи в определени параметри и стойности, това е причината за хармонията в природата. Човешката свобода е също ценност с определени параметри. Базирайки се на тях, хората получават хармония в обществото. А нарушавайки ги, са обречени на дисхармония, изразена в живот на страх, насилие, разврат и ужаси.

Съвременници сме на опитите на хора, които под предлога за свободата на словото си позволяват да се подиграят с ценности и убеждения на хора. Пример са карикатурите на Пророка Мухамед и филма „Шифърът на Леонардо”.

Като вярващ, следващ определена религия, в отношенията си с хората, които изповядват друга, се водя от стиха: „И не хулете онези, които зоват друг освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят” (Коран 6:108).

Към какво се придържат тези, които издигат в култ изкуството, които се прекланят пред средствата и забравят целта, които „готвят” и изхвърлят „храната” си без никой да се ползва от нея? Аз никога не ще хуля и не ще си позволя лукса да се подигравам с различните от мен, защото това влиза в противоречие с убеждението ми, но това не означава, че няма да ги приканвам към моята религия и тук с условие: „Приканвай към пътя на своя Господ с мъдрост и добър съвет” (Коран).

Ако започна да проповядвам и приканвам хората с нещо различно от това, то няма да спечеля благоволението на Бога, напротив мога да получа наказание, дори и да съм казал: „Тръгнал съм на джихад”.

Значението на “джихад”

Сигурно във Вас се пробуди нещо, което Ви подразни, защото това е следващата неприятна думичка в речника на медийното пространство. Защото това е думичката, с която немалко хора станаха популярни, известни, и символи на всичко друго, но не и на истинското й съдържание, за съжаление. Много хора, когото чуят думата “джихад”, получават неприятната асоциация за страшна война, водена от фанатизирани безумци с дълги бради и увити глави. Толкова много се експонира този образ в съзнанието на хората, че е много трудно човек да се абстрахира и приеме истинското съдържание.

Въпреки скептичното мнение на някои, които казват: „знам ги тях, нарочно говорят така, за да се прикриват”, ще се опитам да ви предам теологичното тълкуване на думата „джихад”.

В езиково значение „джихад” има арабски произход и е производна от корена (в глаголна форма) – джехеде – със значение противопоставяне, полагане на усилие срещу нещо. Джихад – е името на самото действие.

В терминологично значение: това е стремежът на човек да преодолее трудностите, произтичащи от неговото земно съществуване. Този стремеж и противопоставяне става в три основни области.

Една от тях е личното его и всички страсти, отклоняващи го от правия път. Друга е противопоставяне на дявола, него самия и всичките му форми на влияние. Третата е срещу явен враг по време на война.

В общия смисъл „джихад” е борба и стремеж да се противопоставиш срещу угнетяването във всичките му форми и интерпретации. Това е необходимост на всеки човек за неговото истинско съществуване, в запазването на равновесие в материалното и духовното, и при израстване и приближение към Бога.

Когато Саляхуддин влизал в Ерусалим, брадата му била напоена със сълзи, придружаващите го запитали: „Защо си тъжен, не се ли радваш от победата, та нали ние спечелихме джихада (войната)?” Той отвърнал: „Сега започва същинският джихад, джихадът със самия себе си.”

Това е пример за истинското съдържание на думата. В ислямската религия никога войната не е била цел, а също и желано средство. Но когато конфликтът е стигнал ниво, в което няма решение освен война, то тя е на ход.

Джихадът като война и свободата на религията

Когато Пророкът е изпращал вестоносци в различни държави да приканват към исляма, някои от тях били убивани. Тогава им обявявал война, защото погазват правото на свобода на словото. Исторически факт е, че в Ислямската държава са живеели хора с различна религиозна идентичност и имали право да изповядват и проповядват религията си.

Никой не обича войната, но за да оцелее при война, той трябва да воюва. Също така, никой нормален човек няма да воюва без да има срещу него друг, който също държи на това. В противен случай е налице угнетяване, изразено в тероризъм, което е в разрез с религията. Всеки, който извършва това деяние, е порицан от исляма, дори да пледира, че го извършва от негово име.

Да, в реалността ще срещнем примери, които може да ни се сторят несправедливи. Нека не забравяме, че много често оценките, които правим, се базират на не чак толкова обективни източници, а в същото време ние сме в състояние на покой – пиейки си кафето, разсъждаваме на глас.

Да се върнем в нашата държава, в нашата реалност. Стратегическото място на нашата родина изисква голяма степен на отговорност за запазване на мира и между-религиозната търпимост. Мисля, че всеки разумен ще се съгласи с мен.

Разбира се, всеки да проповядва своята религия с условие да не манипулира личната свобода на избор. Та нали Бог е оставил всеки да избира, за да отговаря за делата си. Дано с придържането ми към този принцип да не съм нарушил свободата на словото.

http://www.center-religiousfreedom.com

Бирали Мюмюн Бирали е роден в гр. Славаново, Плевенско 1969 г. Завършва гимназия в родното място, медицински колеж – гр. Варна – специалност зъботехник. Следвал е и в Йордания, откъдето има степен бакалавър по “Основи на религията” –. Има две самостоятелни изложби в България и Йордания. Следва психология – магистър в ВТУ – гр. В.Търново. Женен с две деца – Иман и Мериам. В момента Районен мюфтия на мюфтийство Плевен – втори мандат.