Египет блокира участието на Косово в Организацията ислямска конференция

Египет по политически причини блокира участието на делегацията на Косово във Втората конференция на министрите на външните работи на страните-членки на Организацията ислямска конференция, пише днес прищинският вестник "Коха диторе", цитиран от Танюг. Това предаде БТА. Въпреки принципното съгласие на секретаря на конференцията делегация на министерството на външните работи на Косово да участва във форума в Кайро на 24 и 25 ноември, Египет по политически причини блокира участието на косовската делегация, пише вестникът. Източници от министерството на външните работи на Косово потвърдили пред вестника, че делегацията на Косово, начело със заместник-външния министър, е трябвало да участва в конференцията, но становището на Египет й е попречило. Българско национално радио

Косово се ориентира към западния начин на живот въпреки мюсюлманското си наследство

Светлинни ефекти, техно музика, вечери с алкохол са неизменна част от нощния живот в най-новата балканска държава, разказва Исмет Хайдари от АФП

05.11.2008

Светлинни ефекти, техно музика, вечери с алкохол са неизменна част от нощния живот в Косово, където населението с мюсюлмански традиции е избрало западния начин на живот.

В центъра на Прищина младежи, облечени по последните модни тенденции, се насочват към клуб "Гебо", където ще танцуват до зори, безразлични към призивите за молитва, отправяни от минаретата на десетки джамии в столицата.

Прищина има своя собствена динамика, също като западните столици, обяснява Рина Мета, 23-годишна водеща на много популярното предаване "Фънки бъс" на вълните на радио "Урбан ФМ".

Албанците, които представляват над 90% от близо 2-милионното население на получилата наскоро независимост балканска държава, са предимно мюсюлмани. Изключение правят сърбите, от които близо 100 хил. са останали да живеят в Косово и са православни християни, както и малка общност от албанци католици. Другите жители - турци, бошняци, роми, горани (славяноезична общност) - са също мюсюлмани.

Мюсюлманската религия бе един от аргументите, изтъквани от противниците на независимостта, които смятаха, че Косово ще се превърне в ислямска държава в самото сърце на Европа.

Рамуш Маврики, университетски преподавател, отхвърля тези анализи и подчертава, че населението на републиката, от което 40% са хора на възраст под 35 години, е до голяма степен прозападно ориентирано.

"Обществото общува интензивно със Западна Европа и Америка. То избра Запада, а не Изтока, и смята, че религията не е елемент, който господства в света, към който то иска да се присъедини", смята Маврики.

Фактът, че мюсюлманите са мнозинство в Косово, "не определя нито неговата идентичност, нито неговите перспективи", посочва и Рина Мета.

Според религиозния експерт Иса Укела Косово винаги е възприемало своята религия повече като традиция, отколкото като идентичност.

Фактът, че независимостта, провъзгласена на 17 февруари, бе призната от основните западни държави, показва, че Западът и ислямът живеят в хармония у нас, изтъква Укела. Според него Косово функционира днес като светско общество.

Ресул Реджепи, един от лидерите на ислямската общност, отбелязва, че албанците са се отдалечили от тяхната религиозна идентичност.

"Националният аспект преобладава в нашата идентичност заради постоянните страдания и гнет, на които са били жертва албанците в историята и в борбата за оцеляване като нация, което е оставило следи в душата на населението, обяснява той.

По думите му в Косово има над 700 джамии, но броят на вярващите остава неизвестен. Дори тези, които ревностно практикуват исляма смятат, че Косово трябва да се придържа към умерени закони, осигуряващи равенство между вярващи
и атеисти.

Според центъра за анализи Международна кризисна група този умерен прочит на исляма в Косово се обяснява "с по-силни исторически връзки с турската традиция, отколкото с арабската".

В продължение на векове Косово е било част от Османската империя. Това влияние обяснява отчасти факта, че фундаменталисткият ислям нямаше успех там след конфликта през 1999 г., отбелязва Укела.

Той все пак не изключва напълно присъствие на фундаменталисти в Косово, "тук-там, в малки групи в много отдалечени райони", но според него те не представляват истинска опасност.

Исмет Хайдари от АФП; превод БТА

ОАЕ стана първата арабска държава, признала Косово

15. 10. 2008

ОАЕ стана първата арабска държава, признала Косово

Гасан Насър

Вчера Обединените арабски емирства (ОАЕ) станаха първата арабска държава, която ясно заяви желанието си да признае бившата сръбска провинция Косово като независим субект. Държавната телеграфна агенция на ОАЕ публикува следната декларация: „Изхождайки от твърдите разбирания за подкрепа на законното право на народите на самоопределение, ОАЕ обявяват признаването на Република Косово за независима и суверенна държава.”

Този политически акт на Абу Даби се превърна във водещата новина в информационната емисия на централната косовска телевизия. Местните експерти го оцениха като начало на процеса на „разтопяване на ледовете между Прищина и арабския свят.” Те побързаха да предвидят, че действията на емиратската дипломация ще бъдат последвани в най-скоро време и от други държави от региона на Персийския залив. В тази връзка говорителят на косовското правителство Бакър Исмаил отбеляза: „властите на ОАЕ са първите, които проявяват гостоприемство към косовска държавна делегация на високо равнище с цел признаването на независимостта на новия външнополитически субект”. В своите изявления за местната медия правителственият представител изразява надеждата, че следващите арабски държави, които ще изпратят своите дипломати в Прищина, ще бъдат Саудитска Арабия, Кувейт и Катар.

Наблюдателите припомнят, че Кралство Саудитска Арабия беше единствената арабска държава, която взе участие в спонсорската конференция за Косово, проведена в Брюксел на 11 юли 2008 г. Там беше събрана сумата от 1,2 милиарда евро за възстановяване на колабиралата косовска икономика. Представителите на Риад заявиха, че богатата нефтена държава ще участва с 32 милиона евро, а най-големият спомоществовател се оказа Европейският съюз със сумата от 500 милиона евро.

Дълго време обструкцията на арабския свят към независимостта на Косово бе централна тема в местните политическа анализи. Редица косовски неправителствени организации организираха подписки и установиха връзки със сродни субекти в арабския свят. Целта им беше да окажат натиск върху властите в арабските държави за признаването на бившата сръбска провинция. В повечето текстове изобилстваха емоционални моменти, а основният акцент беше поставен върху общата принадлежност към ислямската религия.

Декларацията на Абу Даби е част от поредната кампания за признаване на новата европейска държава. Неслучайно тя съвпада с решението на Черна Гора и Македония. Тези три държави оформят своеобразна „четвърта вълна” на дипломатическа подкрепа за обявената на 17 февруари независимост на Косово. ОАЕ са 51-вата държава, осъществила подобен външнополитически акт. Първите „три вълни” могат схематично да се разделят по следния начин:

1. Великите сили - опоненти на Русия, сред тях са САЩ, Великобритания и Франция и най-заинтересованите държави като Турция, Албания и други.

2. Останалите страни-членки на Европейския съюз и страните-членки на Организацията ислямска конференция: Сенегал, Малайзия и Афганистан.

3. Съседните държави, сред които беше и България.

Възможно е инициирането на тази „четвърта вълна” да бъде възприето като своеобразна контраатака срещу сръбско-руската офанзива и нетната победа на Москва и Белград в ООН. Сърбия получи подкрепата на Общото събрание на международната организация да отнесе въпроса за независимостта на Косово пред Международния съд в Хага. Сръбското предложение беше подкрепено от 77 държави, 6 се обявиха „против”, а 74 се въздържаха. България и ОАЕ бяха в последната група.

Редица коментатори определят последните събития около независимостта на Косово като ярък израз на скритата борба между Запада и Русия. Ако се анализира логиката на последната вълна от държави, признали Косово, в действителност може да се очертае, че те попадат в западния и по-специално в американския ареал на външнополитическо влияние. За всяка една от трите държави обаче причините за подобно външнополичисеко действие са различни.

ОАЕ заемат специфично място в групата на арабските умерени режими и са сред тези, чиито външнополитически механизъм (до голяма степен) е съобразен с американското влияние. Някои експерти правят аналогия между поведението на емиратската дипломация по признаването на режима на талибаните и вчерашната декларация. Абу Даби бе първата държава в света, която призна режима на афганистанските религиозни фанатици. Едва след нея това сториха единствено Пакистан и Саудитска Арабия. Както е известно, още преди талибаните да завземат Кабул през 1996 г., САЩ бяха сред външните сили, които изразяваха увереност, че новите управляващи ще установят ред и сигурност в размирната страна. Когато обаче през 1996 г. Вашингтон оттегли подкрепата си за талибаните, Абу Даби веднага скъса дипломатическите си отношения с тях. Така ОАЕ станаха единствената държава, която едновременно установи, а по-късно и се отказа от политическото признаване на „ислямското емирство Афганистан”, както се наричаше страната по време на управлението на ислямските радикали.

Едва ли Абу Даби ще имитира напълно своя дипломатически акт от 1996 г. Казусите „талибани” и „Косово” са напълно различни. В настоящия момент международната общност обсъжда дали случаят на новата балканска страна е идентичен или поне сходен с този на Южна Осетия и Абхазия. Сигурно е обаче, че тези иредентистки народи достатъчно контрастно очертават ареала на влияние на държавите със световен геополитически код. На този етап Косово, признато от 51 страни, и двете кавказки републики, готовност за чието признаване изрази само Никарагуа, отчетливо щриховат размера на теоретичното понятие „външнополитически капабилитет” на двата спорещи основни международноправни субекти – САЩ и Русия.

orientbg

Прищина призовава арабите да я признаят

28. 08. 2008

Прищина призовава арабите да я признаят

Гасан Насър

Едва 6 страни-членки на Организацията ислямска конференция са признали новата европейска държава Косово половин година след обявяването на нейната независимост. Сред тях няма нито една арабска държава. Не са далеч от истината твърдеинята на сръбски независими наблюдатели, че две основни причини правят външнополитическата стратегия на Белград за непризнаването на бившата провинция от арабско-мюсюлманския свят печеливша до този момент. На първо място, арабите не желаят да развалят отношенията си с Русия и Сърбия, а на второ място – съществува страх от избухването на сепаратистки настроения сред рискови за тези общества малцинства като берберите и и кюрдите.

Все пак Прищина не стои със скръстени ръце. Тя се опитва да активизира общественото мнение в арабските страни, което в голяма степен симпатизира на едноверците си. По тази причина в столичния град вчера е бил проведен първият конгрес „Косово и арабският свят”. Инициативата е била организирана от неправителствената организация „Форум 2015”. Целта му е била да се засилят контактите между гражданските общества на новосъздадената държава и тези в арабския свят. Един от лансираните от огранизаторите мотиви за необходимостта от арабско признаване на Косово (звучащ твърде провокативно) е „намаляването на зависимостта на ислямската държава от Запада”. Очевидно косовските активисти се опитват да използват ефектни инструменти за пропаганда, тъй като през миналия септември (още преди обявяването на независимостта) в йорданската столица Аман беше проведен форум под напълно аналогично заглавие. На практика, без да имат реална връзка по един имплицитен начин, въпросният форум е бил представен като второ издание на едноименната инициатива в столица на авторитетна и най-склонна да признае Косово арабска държава.

В самото начало на инициативата косовският президент Фатимир Сейдиу откровено е заявявил, че „целта на мероприятието е да се окаже влияние върху арабския свят, който трябва да признае нашата независимост в най-кратки срокове”. Според него това е необходимо, за да не се превърне Косово в причина за избухването на кризи, в която и да е друга част на света. Развитието на положението в Южна Осетия и Абхазия обаче опровергават неговите твърдения.

Дискусиите на конгреса в Прищина са били съсредоточени в две основни плоскости. Първата е засегнала положението в новата държава – политическо, икономическо, социално, малцинства, свобода на вероизповеданията, светски характер на държавата и т.н. Във втория панел са били дискутирани арабско-косовските отношения. В него са участвали интелектуалци от Косово и редица арабски страни, сред които са Саудитска Арабия, Йордания, Египет, Сирия, Ливан и други. Прави впечатление, че косоварите са привлекли представители на тези арабски държави, в които има относително големи косоварски малцинства. Очевидно последните са в състояние да изработят ефективни инструменти за влияние върху местния интелектуален елит. Засега обаче техните опити за качествени промени на косовския натиск върху арабските общества се оказват безуспешни. Активните социални контакти не могат да се трансформират в политически решения.

изт.

Арабско-мюсюлманската позиция към независимостта на Косово

проф. Владимир Чуков

І. Исторически щрихи

Арабският интерес към Косово датира още от кървавите събития през 1999 г., когато самолетите на НАТО бомбардираха сръбските позиции в провинцията. Тогава арабските столици се разделиха в своите оценки за случващото се. Мнозинството държави от Персийския залив, сред които са Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства (ОАЕ), но също така и Йордания, ясно заявиха, че НАТО спасява местните албанци от сръбския геноцид и има право на намеса. Заедно с това “умерените държави” изпратиха материална помощ на бедстващите косовари. Паралелно с тези инициативи те промениха седалището на своя посланик, акредитиран пред сръбските власти. Повечето страни от тази група ги изпратиха в Букурещ. За разлика от тях, т.нар. “революционни режими” – Сирия, Либия и тогавашен Ирак определиха въпросните военни действия като “агресия на НАТО”. Някои анализатори отстояват мнението, че тяхната позиция е повлияна от подсъзнателната солидарност към Югославия, с чийто бивш лидер Йосип Броз Тито те много добре работеха в рамките на Движението на необвързаните. Посланиците на Дамаск, Триполи, садамов Багдад, Техеран и някои други държави останаха в Белград.

В противовес на тактиката на редица западни страни с аналогична позиция, които откриха дипломатически представителства в столицата на Косово в условията на резолюция 1244, превърнала територията в протекторат на ООН, позитивно настроените към Прищина арабски държави се задоволиха с изпращането на “благотворителни организации” в бившата сръбска провинция. Последните трябваше да осъществяват хуманитарни, социални и религиозни дейности. На практика обаче тези фондации развиваха преди всичко религиозни практики, вследствие на което сред мюсюлманите в Косово се разпространиха ислямски идеи, непознати в косовското общество до 1999 г. Така в бившата сръбска провинция се появиха салафитските проповедници, които полагат сериозни опити за привличането на част от местните вярващи мюсюлмани към своя начин на тълкуване на единобожието. Твърде малко обаче бяха реализираните проекти със социално или хуманитарно съдържание. Такива обекти, броящи се на пръсти, са построените с помощта на ОАЕ, Йордания и Египет една болница и няколко детски градини.

В този контекст за отбелязване е динамичното развитие на арабско-албанските отношения след 1999 г., което пряко се отрази и на положението в Косово. Рязко се увеличиха инвестициите на Кувейт и ОАЕ в Албания. След финансова инжекция от ОАЕ беше построено летище, намиращо се в близост до албанско-косовската граница, чиято основна функция е да динамизира икономическия живот на вече независимата държава. Политическите контакти също зачестиха през последните месеци. След срещата на председателя на албанския парламент с емира на Кувейт в края на миналата година Албанската телеграфна агенция и сръбският вестник “Данас” предрекоха, че Кувейт ще бъде първата страна от Персийския залив, която ще признае независимостта на Косово.

В светлината на подобна логика Главният мюфтия на Косово шейх Наим Тарнава посети миналата година кралство Саудитска Арабия. От там той се завърна с обещания за бързо признаване на новата държава от Риад.

ІІ. Фактическо състояние

Почти два месеца и половина след едностранното обявяване на независимостта на бившата сръбска провинция Косово на 17 февруари 2008 г. и преминаването на трите последователни вълни от държави, признаващи този акт се видя, че сред тях не се нареждат държавите от арабско-ислямското пространство. Сред 39-те правителства, които изразиха готовност да изпратят свои дипломати в Прищина има едва 6 страни-членки на Организацията ислямска конференция (ОИК) – Турция, Афганистан, Малайзия, Сенегал, Албания и Буркина Фасо и нито една от Лигата на арабските държави (ЛАД). Според архитектите на независимостта на Косово очевидно е, че е трябвало те масово да се присъединят към групата на “приятелите” на Косово в рамките на втората вълна. Саудитският сайт “Муфакират ал ислам” подчертава, че сред първата вълна са САЩ и водещите държави от Европейския съюз (ЕС) като Великобритания, Франция, Германия и други, във втората – другите страни-членки на ЕС, афро-азиатският блок и останалите държави, а в третата – съседните държави, една от които е и България.

Във времето, официализирането на арабско-мюсюлманското признаване на Косово е трябвало да стане на проведената през периода 13-14 март среща на високо равнище на ОИК в Дакар. Своеобразно “подгряващо” действие с ясно приканващ в тази посока акт е изготвената броени дни преди това декларация на генералния секретар на организацията – турчина Икмаладин Ихсаноглу, озаглавена “Одобрение от ОИК на обявената от Косово независимост”. Буквално на следващия ден държавният секретар Кондолиза Райс приветства този документ на ръководството на ислямското ООН, както наричат ОИК, внушавайки необходимостта от материализирането му в конкретните двустранни отношения.

Още на заседанието на външните министри на ОИК, предшестващо срещата на държавните и правителствените ръководители обаче изкристализира преобладаващо обструкционистката позиция към новата държава. Тезата на лидерите на дипломациите на ислямските държави е, че Косово е европейски проблем. След като ЕС не е приел единна позиция, то тогава и ОИК следва да се съобрази с това. Следователно всяка отделна страна-членка на организацията сама трябва да изработи своето решение. Реваншът, който е бил планиран чрез внесеното от Турция предложение в дневния ред на сесията на държавните глави като декларация за колективно признание на Прищина е бил осуетен от представителите на Египет, Судан и Азербайджан. Вместо колективно признание, форумът в Дакар приема неутралната, по своя характер, декларация за “Подкрепа на народа на Косово”.

В сенегалската столица се разгаря ожесточена словесна битка между враждуващите лагери с цел по-добра аргументация на собствената позиция. Бившата сръбска провинция Косово е представена от министъра на образованието Енвер Ходжа (съвпадение на имената с бившия албански комунистически лидер), поради липса на назначен министър на външните работи. Може би представителят на новата държава не е успял да постави акцента на точното място в своето обръщение към присъстващите така, че да получи търсената симпатия. Той отбелязва, че повече от век Косово е европейски проблем и не може да бъде сравняван със ситуациите в никоя друга страна от Азия и Африка. Поставяйки ясно разграничение между Косово и регионите, от които идват политиците, участници в срещата, Енвер Ходжа се опита да ги успокои, че става въпрос за различни политически реалности. В същото време обаче изглежда думата “Европа” в изказването на косовския политик, много често отъждествявана в ислямския свят с недотам одобряваното политическо понятие “Запад”, е предизвикала крайното негативно въздействие върху представителите.

Експертите твърдят, че Сърбия също е била подготвена за косовския “десант” в ОИК. Външният министър Вук Йеремич е изпратил писмо, в което се изразява съжаление от изказаното задоволство на генералния секретар Ихсаноглу от обявената от Косово независимост. Нещо повече, в него се споменава, че бившата сръбска провинция представлява прецедент, който може да катализира дейността на сепаратистки движения, действащи на територията на някои от страните-членки на ОИК. Той се опитва да обори точно аргумента на косоварите, че едностранно обявената независимост ще отприщи амбициите на сепаратизма, който най-силно е представен в афро-азиатския регион. Освен това мюфтията на Белград Мохамед Испахич също изпраща писмо до високопоставения форум с призив организацията да не признава новата държава Косово.

Решаваща роля за въздържането на ислямските държави от признаване на
Косово изиграва изказването на руския външен министър Сергей Лавров. От 2005 г. Русия получи статут на наблюдател в ОИК. В речта си руският първи дипломат потвърждава желанието на новия държавен глава на Руската федерация Дмитрий Медведев да продължи приятелските връзки с ислямските държави. Той повтаря доводите на сръбската страна, че казусът Косово ще стимулира амбициите на сепаратистките организации в различни страни по света. Много от делегациите са възприели словата на руския дипломат да останат неутрални и да не се месят в конфликта, в който мерят сили двете супердържави Русия и САЩ. Анализатори са категорични, че опасенията за нанасянето на щети в двустранните отношения (политически, икономически и военни) с Русия са основната спирачка пред редица страни-членки на ОИК да признаят Косово. В същото време редица коментатори считат, че позицията на Русия е била подкрепена задкулисно от Иран и това още повече е неутрализирало турско-американския натиск, наклонявайки везните против колективното признаване на бившата сръбска провинция.

Твърде малко страни-членки на двете разглеждани международни организации (ЛАД и ОИК) изразиха своите официални позиции по отношение на обявената на 18 февруари независимост на Косово. Повечето от тях предпочетоха да поддържат отрицателен неутралитет, запазвайки мълчание. Изключение правят две арабски държави. Това са Египет и Либия. Позицията на Кайро стана известна чрез изявлението на президента Хосни Мубарак по време на посещението му в Москва. В руската столица той отбеляза: “Ние не можем да признаем Косово, тъй като нашите източноправославни братя (местната коптска общност, наброяваща около 15 милиона –бел. авт.) не биха одобрили този акт.” Много по-подробно аргументирана е позицията на зам.-външния министър по европейските въпроси Фатима Захра, изразена в отговор на парламентарното питане от Яхия Масири и Хазем Мансур, депутати от парламентарната фракция на “Мюсюлманските братя”. Египетската дипломатка заявява, че конфликтът в Косово не е религиозен и не може да бъде сравняван с този в Близкия Изток. Тя отклонява внушенията на председателя на парламентарната група на египетските ислямисти Мохамед Кататани, който в поздравителен адрес до премиера Хашим Тачи, парламентарния председател Якуб Красничи и до целия народ на Косово призовава новата държава да стане “истински символ на исляма и светилник на мюсюлманите в Европа”. Експерти възприемат изказването на Върховния наставник на “Мюсюлманските братя” Мохамед Махди Акиф, че “признаването на Косово от Египет не би противоречало на позицията на американската администрация, която побърза да го признае” по-скоро във вътрешнополитически, отколкото във външнополитически контекст. Става въпрос за предизборна борба между опозиционните “Мюсюлмански братя” и управляващата Национал нодемократична партия на президента Мубарак в навечерието на местните избори. Паралелно с това първоначално представителят на Либия в ООН, а впоследствие и лидерът на Джамахирията в своя типичен емоционален стил също изложиха аргументите за непризнаването на Косово. В тях прозира силен антиамериканизъм, въпреки че той е изложен по един имплицитен начин.

ІІІ. Причини за арабско-мюсюлманската обструкция

В най-общи линии мотивите за бойкота на страните-членки на ЛАД и ОИК по независимостта на Косово могат да бъдат синтезирани в няколко групи. Те обаче не са равнозначни за всички държави, тъй като техните външнополитически механизми са изработили различни ценности и приоритети.

1. Огромното множество ислямски държави възприемат обявяването на независимостта на Косово като рецидив от Студената война. Проблемната ситуация на Балканите се оценява като неразрешен спор между Вашингтон и неговите съюзници, от една страна и Москва и нейните съюзници, от друга. Инстинктивно, следвайки поведенческите стереотипи от времето на блоковото противопоставяне, тези държави, повечето от които са членки на Движението на необвързаните, се дистанцират от подобен тип спорове.

2. Редица страни възприемат Косово като “американски продукт”. Те проектират своя естествено натрупан антиамериканизъм от близкоизточния конфликт върху новата проблемна ситуация. Обструкционизмът е видимо силно изразен при т.нар. “революционни режими” като например Либия, Сирия, Иран и други.

3. Групата на държавите с ясно изразена ислямистка ценностна система не възприемат проблемната ситуация като ясно открояващ се религиозен спор. Нещо повече, някои ислямистки кръгове подозират Косово в ролята на “троянски кон” по отношение на истинския ислям. В уводна статия на електронното списание “Ал Асър”, отразяващо позициите на научния салафизъм, ислямистка доктрина която доминира интелектуалното пространство на Саудитска Арабия, се твърди, че Косово е помощ за т.нар. “умерен ислям”. То е замислено от Вашингтон като антитеза на т.нар. “радикален ислям”, представен в страните от Персийския залив.

4. Почти всички въпросни държави се опасяват, че Косово ще се превърне в генератор на сепаратистки движения в собствените им етноконфесионални общества. Ако те признаят новата държава, то ще трябва да го направят и по отношение на някоя обособяваща се в страната група.

5. Редица държави от арабско-мюсюлманската група рецепират силното присъствие на “албанския фактор” в обявяването на независимостта на Косово като причина за пасивно изразяване на верската си солидарност към местните мюсюлмани. Това, от правнодогматична гледна точка, прави косовският казус коренно различен от босненския случай. Според неписаните правила на етническата легитимност на политическия ислям косоварите притежават своя собствена “родина-майка”, а именно Албания. Тя е длъжна да се погрижи за тях. Босненците, които са със сръбска и хърватска етническа принадлежност не притежават такава, тъй като тяхната автентична “родина-майка” е християнска държава. По разбираеми причини Сърбия и Хърватска не могат да изпълнят тази функция за босненците-мюсюлмани. В този ред на мисли външният ислямски свят е длъжен да прояви религиозна солидарност и да се превърне в липсващата адекватна “родина-майка”. Най-общо казано, босненците и косоварите попадат в различни категории от т.нар. “група на ислямизираните етноси”. Последните са по-близо до върха на управленската пирамида в исляма, тъй като етнически спадат към Албания - ислямска страна с традиции и присъствие чрез влиятелни общности в редица арабски и ислямски държави. Например създателят на модерен Египет, турският васал Мохамед Али паша (1769 – 1849) е от албански произход.

6. Местните мюсюлмани излъчват разнопосочни послания към ЛАД и ОИК. Разцеплението на сръбския институционен ислям през 2006 г. подкопава доверието към всички духовни лидери на това малцинство. На практика се формират две групи, които спорят помежду си. Първата е съставена от мюфтийствата на Косово, Албания, Македония, Черна гора и едното от крилата на сръбския официален ислям - Ислямският съвет на Сърбия със седалище Нови Пазар, Санджак. Те призовават мюсюлманския свят да признае Косово. Втората група е представена от мюфтията на Белград Мохамед Испахич и мюфтийството на Босна. Макар и с различни аргументи и различна степен на обструкция, те подкрепят позицията на своите правителства за непризнаването на бившата сръбска провинция. На международните форуми на ислямските институции арабските страни признават официално подкрепения белградски, а не опозиционно настроения санджакски мюфтия Моамар Соколович.

ІV. Прогноза

Сред експертите преобладава мнението, че Йордания, ОАЕ и Катар ще бъдат първите три арабски държави, които скоро ще признаят независимостта на Косово. Наблюдателите считат, че водещият аргумент за Аман да вземе подобно решение ще бъдат близките отношения с Вашингтон, който мобилизира всички свои усилия в тази посока. Трябва да се отбележи, че Йордания е първата арабска държава, която изпрати официално лице в Прищина. Става въпрос за кралица Рания, съпругата на настоящия крал Абдула ІІ, която през март 2000 г. посети редица селища в бившата сръбска провинция. Тя участва в откриването на няколко социални обекта, в офисите на които и до този момент са изложени общите снимки за спомен на местните жители с кралската особа.

Държавата Катар също активизира своята политика на Балканите. Това особено ясно проличава по отношение на страните със значимо ислямско население. Емирството е една от първите арабски държави, които признаха независимостта на Черна гора при отделянето й от Сърбия. 22% от нейното население изповядва ислямската религия. В края на януари 2008 г. Доха разкри посолство в Подгорица. Катарско-македонските отношения също бележат възход. Президентът Бранко Цървенковски съвсем наскоро посети столицата Доха, вследствие на което беше разкрито македонско дипломатическо представителство там. Местните журналисти посочват като аргумент за начертаните амбициозни планове за развитието на двустранните отношения факта, че около 35% от македонските граждани изповядват исляма. При наличието на население, което над 90% изповядва ислямската религия е логично да се очаква скорошно установяване на дипломатически отношения с Косово. В края на месец януари 2008 г. емирът на Катар разкри в Доха внушителен Център за разпространение на ислямската култура по света с бюджет, изразен в стотици милиони долари. Косово е потенциален обект за рецепиране на дейността на неговите активисти.

Много неясна остава позицията на Ирак. Журналистът Мохамед Арнаут (самият той е от албански произход) отбелязва, че конфесионално скроената държава няма категорична позиция по отношение на косовския казус. Правителството в Багдад го разглежда през ясно отчетливата албанска призма. Албания е една от държавите, участващи в “коалицията на желаещите” в Ирак. Премиерът Сали Бериша посети Багдад в края на 2006 г. Редица албанци работят в арабската страна в рамките на многото чуждестранни фирми, установили се в полуразрушената държава. Ако все пак кюрдите изразяват симпатия към новосъздадената държава, по понятни причини, то сунитите и най-вече шиитите изпитват подчертан скептицизъм. Причината за това е отрицателното отношение на Техеран, който вижда в косовската независимост намесата на САЩ и техните западни съюзници.

На този етап може да се обобщи, че Косово прилага едностранната диференциация като основно средство в своята външна политика към арабско-мюсюлманския свят. Основен неин компонент е натискът на местното обществено мнение, изразявано от неправителствени организации, медии, изявени светски и религиозни дейци върху гражданското общество в арабско-мюсюлманския свят. От своя страна, последното излъчва предимно положителни послания към своите правителства с цел бъдещото признаване на новата държава на Балканите. Комбинацията от натиска на Запада и в по-слаба степен от симпатиите на гражданското общество, най-вече на верска основа ще доведат до признаването на Косово в средносрочен и дългосрочен план от правителствата на някои от т.нар. “умерени арабски държави” и на тези страни-членки на ОИК, които са относително по-зависими от финансовата помощ на международните институции.

изт.,юли 2008

На всеки Великден мюсюлманинът пали свещи в Бачковския манастир

Косовски албанец се моли на Богородица

Войната прогони музиканта Рифки Зуфури в Хасково

Красимира Славова

"Косово е родината ми, но България е моята любов. След децата си Мухарем и Джемиле най-скъпото, което имам, е осветена в български манастир златна Богородица", разказва роденият в Призрен Рифки Зуфури. Подарил му я приятел християнин за рождения ден преди пет години. Оттогава Рифки я носи с верижка на врата си. "Медальонът ме закриля. Свалям го само вечер. Преди да заспя - целувам Богородица и я оставям до главата си. Сутрин ставам и пак я целувам от благодарност, че ме е запазила жив", обяснява мюсюлманинът и пипа за късмет златния лик на Божията майка на гърдите си.

50-годишният музикант от 10 години живее в Хасково със статут на постоянно пребиваващ чужденец. Тук посрещна и новината за независимостта на родината си. "От понеделник почти не съм спал. Превключвам и гледам всички новинарски емисии, за да разбера какво се случва в Косово. Дори не мога да се удържа седнал пред телевизора - стоя прав!" - започва да разказва албанецът на странна смесица между сръбски и български език.
Докато обяснява, мобилният му телефон непрекъснато звъни. Без да се опитва да се прави на мъж и да прикрива просълзените си очи, той благодари на приятелите си от Хасково и цяла България за обажданията и поздравите. Приключва всички разговори с "Господ здраве да ти дава!"
Минути след обявяването на независимостта на Косово, първа от роднините се обажда сестра му Букурие. Тя е единствената от 5-те деца в рода, която е останала да живее през всичките години на войната в Призрен. Поздравява брат си с Gazuar Pamvarsia (Честита независимост).
Говорят почти час. "И двамата плакахме от радост, че сме свободни хора, и с надеждата, че ужасът, който преживяхме, никога повече няма да се повтори", спомня си след дни Рифки.
Освен че пее, Рики, както го знаят хасковлии, свири на саксофон и кларнет. Като музикант още в младините си е обиколил почти цяла Европа. Бил е в Австрия, Германия, Италия, но пътят му спира за дълго в България заради любимата му Йовка. Тя е българо-мохамеданка от Родопите. Няколко месеца след като се запознават, я отвежда в родния си Призрен, стягат къща и създават семейството си.
"Живеехме мирно и спокойно - ние, албанците, горанците в Шар планина, роми, турци, католици, православни сърби. Както при вас, врата до врата - християни и мюсюлмани. Имал съм християнки приятелки - Биляна от Черна гора, Сладжана от Суха река. Най-близкото ни семейство бяха сърби. Заедно празнувахме и Великден и Байрям. Албанските католици в Призрен са сред най-богатите родове - всички са известни златари. Имат си своя черква. Викали са ме на сватбите им да свиря и пея. И на празник заедно, и на погребение заедно, защото сме хора, а всичко е за хората, както казвате вие българите", връща се с носталгия назад в годините Рики. Идилията продължава близо 4 години и тогава започва страхът. Световните канали излъчват кадрите от Дреница с разстрела на 40 косовски албанци. Малко след това започват издевателствата и гоненията на косоварите.
Войната подгонва младоженците към роднините на Йовка в България. Съпрузите стягат малък вързоп само с най-необходимото, оставят ключовете за къщата си на съседите и тръгват. В Косово оставя майка си, най-голямата си сестра, племенниците и всичките си лели и братовчеди.
Когато пристига у нас, синът му Мухарем е на 2 годинки, а дъщеричката Джемиле - на 3 години. "Бях длъжен да предпазя децата си, да не позволя, това, което последва година по-късно, да се случи пред очите им", изповядва се мюсюлманинът.
"Винаги ще обичам България. Благодарен съм на хасковлии, които приеха мен и семейството ми преди 10 години. Градът е хубав и живеем добре." Рики признава, че дори при новите обстоятелства в Косово най-вероятно ще остане да живее в Хасково. "Тук вече е домът ни. Децата са свикнали. Имаме много приятели." Почти всяка събота един от тях - Ицо, му се обажда още рано сутринта по телефона да го кани: "Албанец, ще ходим ли на църква?"
"Влизам в християнския храм със страх от Бога и с благодарност. Научил съм и двете си деца да почитат християнските светци. Да не делят хората на християни и мюсюлмани, а само на добри и лоши. Въпреки че съм мюсюлманин, по Великден имам традиция - всяка година водя семейството си в Бачковския манастир. Там се зареждам с такава енергия, каквато не съм усетил никъде другаде по света. В Бачково винаги паля по 5 свещи за здраве: една - да са умни и здрави децата ми, за братята и сестрите ми, за фамилията на жена ми, една - за приятелите от България, и една - за здравето на хората в Косово", изброява Рики и не се въздържа да запее песента "Косово нанаиме": "Косово, майко моя, казват, че си загубена, но твоята любов е в сърцето ми и аз никога няма да те забравя..."

standartnews*com,НЕДЕЛЯ, 24 Февруари 2008