Пуснаха ислямска дебитна карта

Снимка cache.daylife.com

Щатският картов оператор MasterCard и малайзийската EonCap Islamic Bank пуснаха първата в света ислямска дебитна карта. EonCap Islamic има стандартни функции за работа с автомати и съответства на нормите на шериата, който забранява изплащането на лихва за временно използване на парични средства, съобщи Insurance.bg, позовавайки се на електронното издание NewsMax. При покупки с помощта на EonCap Islamic дадената сума автоматично ще бъде изтеглена от наличността, като върху сумата няма да се начисляват лихви, заяви шефът на EonCap Islamic Bank Фозиа Аманулла. Новата карта ще може да бъде използвана по целия свят в общо 26 млн. терминала.

Inform,14.08.08

Светът скърби за Махмуд Даруиш

11. 08. 2008

Светът скърби за Махмуд Даруиш

На 9 август почина считаният за национален поет на Палестина Махмуд Даруиш. Това стана в болница в американския град Хюстън, щата Тексас. Неговото влияние в родината му, в арабските страни и в целия свят е толкова голямо, че вече почти два дни това тъжно събитие не слиза от първите страници на всички арабски медии. Водещите световни информационни агенции като Ройтерс, АФП, Асошейтед прес и други отбелязаха подобаващо кончината на авторитетния поет. Германската телеграфна агенция излезе с материал под заглавие: „Арабската мисловна арена загуби най-известния си съвременен поет”. Всички са единодушни, че Даруиш е най-значимият съвременен арабски поет, който в поезията си обединява любовта към родината и любимата. Неговите творби са преведени на 22 езика, а авторът е удостоен с много международни награди. Палестинските власти обявиха тридневен траур, предшестващ погребението му в центъра на автономията – град Рамала. Поетът Наоми Шихаб Ния намери най-точните думи за него: „Дардуиш е духът на палестинския народ, красноречив свидетел на прогонването и осиротяването.”

Махмуд Дарвуиш е роден на 13 март 1941 г. в малкото селце Баруа, в Западна Галилея в селско семейство. След създаването на държавата Израел неговото семейство бяга в Ливан, но не след дълго отново се връща в Палестина. Завършва гимназия в Кафр Ясин. На 19 години публикува своята първа стихосбирка „Птици без криле”. Присъединява се към партията „Раках” – Израелската комунистическа партия. През 1970 г. той напуска Израел, за да следва в Съветския съюз. Автоматично е лишен от израелско гражданство. В Московския държавен университет обаче учи едва една година, преди да отпътува за Египет и Ливан. В Египет работи в най-тиражния вестник „Ал Ахрам”. През 1973 г. Дарвуиш става член на Организацията за освобождение на Палестина и по тази причина получава забрана за влизане в Израел. През 1982 г. пише известната „Поема за Бейрут”, в която пресъздава по свой начин драматичните събития по време на обсадата на ливанската столица от израелските войски. Пет години по-късно е избран за член на Изпълнителния комитет на ООП. През 1988 г. пише манифеста, възприет като „Декларация на палестинския народ за независимост”. Свидетелство за нарастналата му популярност е фактът, че през същата година той е цитиран от тогавашния израелски министър-председател Ицхак Шамир по време на дискусия в Кнесета. Даруиш е обвинен, че желае да прогони евреите от тяхната родина. Поетът прави пояснение, че в своето творчество той е имал предвид Западния бряг и ивицата Газа, а не цялата държава Израел. През 1993 г. той подава оставката си от заеманата високоотговорна длъжност в знак на несъгласие с договорите от Осло.

През 1995 г. Махмуд Дарвуиш присъства на погребението на своя приятел – писателя Емил Хабиби, основател на Израелската комунистическа партия. От същата дата той получава позволение от израелските власти да живее в Рамала. Великият палестински поет е посещавал България няколко пъти. Всички те са били преди 1989 г. Първата съпруга на Даруиш е писателката Рана Кабани, а втората – египетската преводачка Хаят Хийни. Поетът не остави наследници.

Махмуд Даруиш е автор на повече от 30 творби лирика и 8 книги проза. Те са написани на арабски език. Динамичната житейска съдбата на поета е допринесла за това той да говори свободно английски, френски и иврит. Много от творбите му стават текстове на популярни палестински песни. Даруиш адмирира еврейския поет Яхуда Амихай. Той е впечатлен от неговите стихове, пропити с любов към същата земя, която боготвори и Даруиш. Той му „обявява” своеобразно съревнование – кой ще успее да пресъздаде по-добре неповторимата красота на тази страна. Арабският поет пита: „Кой я обича повече? Кой ще я опише по-добре?”

През 2000 г. тогавашният министър на образованието на Израел Йоси Сарид предлага творбите на Даруиш да бъдат включени в учебните програми на израелското средно образование. Премиерът Ехуд Барак отказва, тъй като според него „Израел все още не е готов за това.”

Махмуд Даруиш е известен със своите светски възгледи и неприязън към радикалното движение „Хамас”. Той иронизира неговите дейци, отправяйки им реторичния въпрос дали те са представителите на Аллах в Палестина. В тази връзка председателят на Политбюро на Хамас Халед Машаал нарече великия поет „неверник” в интервю по „Ал Джазира”. Въпреки сарказма на ислямистите, духът на безсмъртния поет ще продължи да генерира човечност, а неговите неповторими творби ще продължават да привличат симпатиите на милионите честни хора в Палестина, в арабския свят и по цялата земя.

Inform

Палестинският поет Махмуд Даруиш почина

Конфликтът в Близкия Изток е основна тема в творчеството му

Отиде си един от най-великите палестински поети Махмуд Даруиш, съобщи АФП, позовавайки се на медицински източници. Даруиш почина в болницата Мемориъл Херман Хоспитал в Хюстън след операция на сърцето. “Г-н Даруиш почина в 13:35 часа” (21:35 българско време), съобщи говорителка болницата, където той беше на лечение.

Преди два дни 67-годишният писател беше поставен на животоспасяващи системи поради усложнения след претърпяна операция. Даруиш се подложи на две сърдечни операции през 1984 и 1998 г. След втората той написа поемата “Победих те, смърт”.

Махмуд Даруиш е публикувал повече от 20 книги поезия и проза, описвайки изгнаничеството си и конфликта в Близкия Изток. Той бе един от най-влиятелните арабски поети. Основна тема в творчеството му бе борбата за независимост на палестинския народ и мирното съвместно съществуване с израелците.

източник,неделя, 10 август 2008

Триизмерно заснемане

---

Триизмерно заснемане с лазерен скенер на средновековната църква, която се намира в молитвения салон на Ески джамия, направи старозагорската фирма IQVOLUTION - България. Записът ще бъде предоставен на археолозите в дигитален вид, за да могат те да работят по него, пише вестник "Старозагорски новини".
Ески джамия е единственият запазен изцяло паметник от османската епоха на територията на днешна Стара Загора. Според строителния надпис е изградена през 1408 г. Частични преустройства са извършвани през 60-те години и в края на ХIХ век, както и през ХХ век. Налице са останки от средновековна еднокорабна едноапсидна църква, която попада изцяло в молитвения салон на джамията. Според наличните данни изграждането на църквата може да се отнесе към Х век.

изт.,09.08.08

Караджич и сръбският геноцид родиха глобалния ислямистки терор

7 Август 2008

Робин Харис

в. Таймс

Бившият сръбски босненски лидер Радован Караджич със съмишленичката си Биляна Плавшич през 1993 година. Според тях мюсюлманите са генетично деформирани, затова 100 000 от тях платиха за този дефект с живота си. Снимка: Ройтерс

Поведението на Радован Караджич в Хага надали ще задоволи останалите му привърженици. Фантазьорът, който се занимаваше с идеи над своите възможности, лесно ще бъде сломен от прокуратурата. Но ако Караджич, поетът и лечителят-шарлатанин, изглежда абсурден, идеологията, която той въплъщаваше, беше достатъчно сериозна, за да има катастрофални и продължаващи последици.

Западните дипломати и войниците предпочитаха да игнорират естеството на програмата за Велика Сърбия, която Караджич и неговите колеги осъществиха в началото на деветдесетте години. Причината е проста - тази програма беше очевидно и вродено геноцидна. Ако това беше признато навремето, договорената международна стратегия за неутралитет щеше да бъде невъзможна. Основните предвидени жертви в програмата бяха босненските мюсюлмани. В очите на сръбските пропагандатори мюсюлманите в Босна бяха двойно презирани, както заради религия им, така и защото на тях исторически се гледаше като на сърби-ренегати. Заместничката на Караджич и след това негов приемник Биляна Плавшич обясни: “Генетично деформиран материал (сред сърбите) прие исляма. И сега, разбира се, с всяко следващо поколение, този ген просто става все по-концентриран. Той става все по-лош и по-лош”, оплака се тя. Но добре обмисленото крайно решение беше под ръка и 100 000 мюсюлмани платиха цената за този дефект с живота си.

Затова атаката срещу босненските мюсюлмани беше и атака срещу исляма, включваща, например, цялостно систематично унищожаване на джамиите. Всъщност Караджич представи политиката си по този начин. Той призова Запада да не обръща внимание на зверствата на сърбите, които в същото време той отричаше, тъй като неговите войски защитаваха западните интереси. „Удивително е,” протестираше той, „че САЩ подпомагат и съдействат на войнствения ислям.” Това, по това време, беше лъжа. Босненските мюсюлмани не бяха войнствени. Те по стара традиция бяха ведър славянски народ с умерена религиозност, който пие ракия и яде свинско. Но чрез действията на Караджич лъжата заплаши да се превърне в истина.

Началото на деведесетте години на миналия век бяха основополагащи за нарастването на глобалния ислямистки тероризъм, включително за Ал Каида, а Босна беше центърът на това. В отчаяние предимно мюсюлманското правителство в Сараево се обърна за подкрепа към ислямски групи и страни. В страната се вляха пари и оръжие и, изглежда, сред всички други и от Осама бин Ладен.
Пристигнаха и няколко хиляди муджахидини, първоначално от Иран и Афганистан, а по-късно от Северна Африка и Близкия изток.
Известни по-скоро със своята кръвожадна тактика, отколкото с военната си ефективност, след като двата бивши съюзника се разделиха тези чуждестранни наемници първо бяха наети срещу сърбите, а след това срещу хърватите в Централна Босна през 1993 г. Техните многобройни престъпления все още излизат на бял свят.

По различни начини както Караджич, така и Бин Ладен сега имат общ интерес да пропагандират идеята, че войните в бивша Югославия са представлявали титаничен сблъсък на цивилизации. В случая нещата се обърнаха по доста различен начин. Именно интервенцията на Америка, експлицитно най-християнската сила в света, е това, което спаси Босна през 1995 година. А в ислямския свят това беше Турция, най-експлицитно светската държава с мюсюлманско мнозинство, а не аятоласите и джихадистите, която направи най-много за зачитането на държавността на Босна.

Наследството на Караджич вероятно ще се окаже по-трайно от поезията му. Етнически прочистената босненска сръбска мини държава, която той създаде, няма намерение да разреши на “несърбите” да се завърнат или да се откаже от стремежа си да се присъедини към Сърбия. Което е още по-важно, ислямската реакция на сръбския геноцид ще продължи да усложнява защитата на Запада от тероризма.
След Дейтънските споразумения, които през 1995 година сложиха край на сраженията и на кариерата на Караджич, се очакваше, че бившите муджахидини ще напуснат. Но след като те получиха босненско гражданство, повечето от тях се изплъзнаха от това изискване. Под натиск от САЩ някои от заподозрените по-късно бяха отстранени, но мнозина останаха.

Ислямистките надежди за бързо преминаване на босненските мюсюлмани към екстремизъм досега не се изпълниха. Но условията за това съществуват. Огромни суми саудитски пари финансираха построяването на нови джамии, чиито бъдещи имами получават обучение в чужбина и са обект на радикализиращи уахабитски влияния. В Босна мрежа от базирана в чужбина ислямска помощ, образователни фондации и неправителствени организации оперира в социалното пространство, изоставено от неефективното, корумпирано правителство. На други места те се оказаха проводници за ислямисткия екстремизъм и Ал Каида. Във всеки случай не е необходимо повечето босненски мюсюлмани да се радикализират, за да се превърне Босна в база или във вход за терористи.

Това има значение. С Хърватия, която се очаква да се присъедини към ЕС през 2010 година и със Сърбия, която сега вероятно също ще получи покана за бързо членство, е трудно да си представим Босна да бъде изоставена в блъсканицата. Но същите европейски правителства, които гледаха как антимюсюлмански фанатици унищожават старата Босна, сега ще трябва да попречат на ислямските фанатици да се превърнат в нова заплаха за Запада.

По БТА

Моят път към ислямската вяра

След като през 2007 г. полицията в Германия залови двама нейни граждани, приели исляма, в момент, в който готвеха бомбен атентат, обществеността в страната се заинтригува от вътрешния живот на онези, които преминават от една религия към друга. Случаят с писателя и политика Петер Шют е изключително интересен. Пред изданието „Ди велт‛ той разказва защо е сменил вероизповеданието си и какво е мнението му за онези, които „мигом се обръщат‛.

Продължение ТУК

Италия предприема мерки срещу дейности на местни ислямски институции

05 . 07 . 2008

Роберто Марони

Италия предприема мерки срещу дейности на местни ислямски институции

Преди няколко дни новият италиански вътрешен министър Роберто Марони е наредил да бъде забранено провеждането на петъчната молитва в джамията към Ислямския културен институт в Милано (ИКЦМ). Ръководството на ислямската институция се е обърнало към посолствата на арабските и ислямските държави в Рим, за да спрат „репресивната политика на министъра от екстремистката Северна лига”. То оспорва достоверността на мотивите на италианското МВР, в които се посочва, че „религиозният ритуал затруднявал трафика на превозните средства по улицата, намираща се до института и нарушавал спокойствието на гражданите”. Заедно с това, министър Марони е забранил и провеждането на тържествената вечерна молитва по време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан по същите причини.

В обръщението на ислямската институция се твърди, че много често ИКЦМ е обект на нападки от местни политици, които се стремят да трупат дивиденти по време на предизборни кампании. В същото време представителите на ислямския институт претендират, че дейността им се вписва в рамките на закона и те никога не са го нарушавали. Споредо техните думи става въпрос за предприета широкомащабна акция на сегашния министър на вътрешните работи на Италия. Аргумент за подобна теза е фактът, че властите са затворили няколко мюсюлмански молитвени храмове, сред които са джамиите в Тревизо, Комо и Джелароти.

От ИКЦМ изразяват изненада, че нито едно дипломатическо представителство на арабска и мюсюлманска държава не е реагирало, дори когато италианското МВР е наредило да бъдат прекратени занятията в арабското училище в Милано. Според италианските мюсюлмани програмите в учебното заведение са били изцяло взаимствани от египетското Министерство на образованието за началния, прогимназиалния и гимназиалния стадий. В него са се обучавали над 500 деца. Сред посочените мотиви за тези действия на властите, акцентът пада върху обвинението, че училището е кораническо. В декларацията на ИКЦМ не се посочва дали все пак образователната институция е спазила изцяло италианските закони при създаването учебните програми. По закон последните трябва да бъдат одобрени от местното Министерство на образованието, а не от това, на която и да е чужда държава. Наблюдатели припомнят, че през 2006 г. властите в Берлин закриха арабско училище, финансирано от саудитското посолство, тъй като негов преподавател редовно призоваваше своите ученици (включително и от смесен брак) на „джихад срещу неверниците”.

Проблемът, с който се сблъскват мюсюлманите в Италия, е сходен с този, който стои пред редица мюсюлмански общности в Европа. Увеличаването на броя на мюсюлманите в Европа е една от причините за нарастването и на броя на молитвените храмове и домове, обслужващи техните религиозни нужди. Често общинските съвети отказват строежа на нова джамия, мотивирайки се с това, че сградата не се вписва в общия архитектурен план. Всичко това поражда напрежение, което периодично ескалира, особено когато изпълнителната власт е оглавена от десни и по-консервативно настроени политически сили. Многобройни са примерите също в Словения, Великобритания, Швеция, Дания, Германия и други европейски страни.

Разумното решение на подобна дилема е компромисът и от двете страни. Без да се злоупотребява с традиционното за Европа спазване на правата на човека, в това число и на религиозните, мюсюлманите трябва да са наясно, че молитвените храмове не могат да нарушават спокойствието и мира на немюсюлманите. Последните са не само мнозинство, но за Западна Европа - и гостоприемни домакини на стотиците хиляди мюсюлмани, които са намерили убежище и работа за себе си и семействата си. В същото време ислямофобията е една от проявите на расизма, срещу който всички наследници на създателите на Декларацията за правата на човека и гражданина от ХVІІІ век трябва да се борят.

Inform

В Турция, Египет и Иран искат прилагането на шариата

03. 08 .2008

В Турция, Египет и Иран искат прилагането на шариата

Първата независима американска информационна агенция на арабския език “America in Arabic” публикува резултатите от изследване, проведено от „Галъп интернешънъл” през периода май-юни 2007 г. в три ислямски страни. Световно известната социологическа агенция проучва настроенията на жителите на Египет, Иран и Турция по отношение на възможността за прилагането на шариата в законодателството на техните държави. Авторите на изследването, представено миналата седмица, претендират че то е представително, тъй като е осъществено на базата на пряк контакт с респондентите. Интервювирани са 1 800 пълнолетни граждани в Египет, в Иран – 1600 и в Турция – 1 000. Крайното заключение е, че огромното мнозинство подкрепят идеята ислямкият закон да играе някаква роля в процеса на националното законотворчество. В конкретни цифри за Египет тя е 91%, за Иран – 90%, а за Турция – 74%.

В същото време различията между отделните страни е огромна, когато респондентите отговарят дали шариатът трябва да е единственият източник на местното правотворчество. Приблизително 2/3 (64%) от египтяните поддържат подобна възможност, докато в Турция едва 7% от запитаните са на същото мнение.

Когато обаче въпросът е зададен по различен начин, а именно: „дали подкрепят идеята шариатът да е един от източниците на местното нормотворчество”, резултатите са почти идентични. В Турция на подобно мнение са 32%, а в Египет – 35%.

Интересни са данните, отразяващи положителните страни, които анкетираните хора виждат в шариата. От групата на тези, които искат шариата да бъде един от законодателните източници в държавата, 97% в Египет считат, че ислямският закон гарантира справедливост за жената. В Иран на същото мнение са 76%, а в Турция – 69%. Сред същата категория респонденти 85% в Египет са на мнение, че шариатът най-добре защитава малцинствата. В Иран съответно тази цифра е 65%, а в Турция – 51%. Според анкетираните шариатът също така гарантира защитата на правата на човека. В Египет на подобно мнение са 97% от запитаните, в Иран – 77%, а в Турция – 62%.

Огромното мнозинство от хората в трите ислямски страни считат, че ислямският закон е фундамент за изграждането на справедлива съдебна система. Резултатите по този показател са съответно: за Египет – 96%, за Иран – 80%, а за Турция – 63%.

Подобен тип съотношение между респондентите от трите държави се наблюдава и в отговорите на въпроса за връзката между шариата и икономическата свобода и инициативност. Отново в Египет се наблюдава почти пълно съгласие - 94% от респондентите, според които ислямският закон изцяло гарантира стопанската инициатива. В Иран техният брой по този показател пада до 78%, а в Турция е едва 55%.

Разликата в религиозността на населението между жителите на трите държави се потвърждава и от значимостта на групата, която оценява ефективността на шариата като фактор за борба срещу престъпността. В Египет 94% споделят тезата, че ислямският закон е най-доброто средство за противопоставяне срещу престъпленията. В Иран тази група е по-малка, а именно – 76%, а в Турция – 68%. В същото време обаче едва 68% от египтяните поддържат мнението, че шариатът трябва да съдържа по-строга наказателноправна концепция.

Редакцията на египетския вестник „Египтянинът днес” е избрала интересен анализатор за коментар на получените от „Галъп интернешънъл” резултати. Бившият мюфтия на Египет Насър Фарид Уосъл твърди, че съществува програма, която базирайки се върху шариата, е в състояние да ликвидира безработицата в най-населената арабска държава само за 10 години. Без да посочва детайли, той твърди, че целеви инвестиции от натрупаните средства от религиозния данък „закат” могат да осигурят работни места за всички безработни египтяни. Според официалната статистика те са над 2 милиона, а според неправителствени организации – около 5-6 милиона. Във всички случаи, идеите на бившия духовен лидер на египетските мюсюлмани изглеждат толкова атрактивни, че ако бяха и реалистични, той може да бъде номиниран за Нобелова награда за икономика.

изт.

Религията може би пази от болести

Религията може да е помогнала на хората в древността да се предпазват от болести, съобщи в. "Дейли телеграф".Разделението между хората на религиозна основа на практика е допринесло за ограничаване на разпространението на инфекциите. Д-р Кори Финчър и проф. Ранди Торнхил от Университета на Ню Мексико твърдят, че именно затова в горещите държави, където има повече болести, религиите са повече, отколкото в тези със сходен размер, но в по-хладен климат. В Кот д'Ивоар например има 76 религии, а в Норвегия - 13. В Бразилия те са 159, а в Канада - 15.Учените установиха, че в много общества броят на различните религии е пряко свързан с броя на патогените в района. Според тях, когато хората от различни религиозни групи не контактуват, те по-трудно се заразяват с нови болести. В дългосрочен план това променя и генетичния материал."Анализът ни показва, че същността на религията трябва да бъде преосмислена - пишат учените в изданието на Британската академия на науките. - Макар и религията външно да служи като социален маркер за групово обединяване и принадлежност, на най-фундаменталното си ниво, тя може да е за избягване и контролиране на заразните болести."

изт.,август 2008

Художествено четене на корана се провежда в Хасково

Красимир Бояджиев

Трети национален форум за художествено четене на корана се провежда днес в Хасково. 400 мюсюлмани от цялата страна наблюдават надпреварата на финалния кръг между шестима хафъзи - хора, наизустили целия коран. Комисия от мюфтии от различни градове в страната оценява първенците. След определяне на победителя всички мюсюлмани ще отидат на традиционната петъчна молитва в голямата джамия в града.

изт.,01.08.08

Клането в Сребреница

Клането в Сребреница през 1995 г. бе най-зверското в Европа от Втората световна война насам. [Гети Имиджис]

Седем босненски сърби бяха осъдени за геноцид в Сребреница

30/07/2008

САРАЕВО, Босна и Херцеговина (БХ) -- Седем босненски сърби получиха във вторник (29 юли) присъди за участието си в убийството на около 8 000 мюсюлмани в Сребреница между 10 и 19 юли 1995 г. Седемте осъдени са отговорни за убийството на 1 000 души в един-единствен ден. Милош Ступар, Слободан Яковлевич и Бранислав Медан получиха присъди от по 40 години затвор. Петър Митрович получи 38 години затвор, а Миленко Трифунович, Бранко Джинич и Александър Радованович получиха присъди от по 42 години затвор. С това приключи първият процес, свързан със Сребреница, на босненския съд. "Осъдените съзнателно са екзекутирали стотици босненски мюсюлмани с цел трайно да премахнат босненските мюсюлмани от Сребреница", заяви съдията Хилмо Вучинич при произнасянето на присъдата. Процесът, който продължи две години, в началото се водеше срещу 11 обвинями полицаи и военнослужещи. Впоследствие съдът оттегли обвиненията срещу четирима от тях. (АФП, Би Би Си, ХРТ, РТРС, АП, Дневни Аваз - 29/07/08)

изт.,юли 2008

Уникален коран показват на изложба в Шумен

Валери Великов

Изложба „Идващи от вековете" ще бъде открита на 31 юли в Регионалния исторически музей в Шумен . Тя ще представи бита, културата и религията на турския етнос. Специално за изложбата Районното мюфтийство ще предостави уникален коран от 16 век, който е един от най-големите, писани някога в Османската империя. От този коран има още само 3 екземпляра в цяла Европа. Друг уникален експонат ще е оригиналното завещание на Шериф Халил паша, който е строителят на Томбул джамия. На изложбата ще бъдат представени мъжко, дамско и детско облекло, както и възстановка на турския градски и селски бит. Част от експонатите са събрани от етнографа Васил Петров и ще бъдат показани за първи път.

изт.,29.07.08

Войната в Персийския залив се отлага ... засега

проф. Владимир Чуков

По време на своето посещение във Вашингтон началникът на Генералния щаб на Израел Габи Ешкенази заяви, че „трябва да се спре иранската агресия в региона на Близкия Изток”. Той пояснява, че тя е станала причина за подмяната на социалната структура на местното общество. Според висшия военен „екстремистки елементи са разбили традиционната светска национална система и са нарушили баланса на силите.” Тези безпощадни обвинения към Техеран са в хармония с отправения от държавния секретар Кондолиза Райс ултиматум, предвиждащ двуседмичен срок за отговор за спирането на иранската програма за обогатяване на уран.

Вербалните нападки между двата протагониста продължават и по нищо не се различават от тези преди 2-3 месеца. На терена обаче ситуацията коренно се промени. Красноречиво доказателство в това отношение е първото значимо понижаване на цената на нефта от няколко месеца насам. Възможно е спадът на нефта да се дължи и на „изпуснатата”, по невнимание, реплика от иранския вицепрезидент Рахим Масай (зет на Ахмединаджад) по време на тържество за местния туризъм, според който „Иран е приятел на израелския народ”. Не без значения са и слуховете, разпространявани от най-достоверни източници, че Вашингтон смята да отрие бюро за защита на интересите в иранската столица, както може би и пряка въздушна линия Ню Йорк-Техеран.

По всичко личи, че единият от двата противостоящи центърове за вземане на решение в американския външнополитически механизъм се е наложил над другия. Очевидно „компромисната” тенденция, представена най-вече от Държавния секретар Кондолиза Райс, подкрепена също от председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на армиите на САЩ – адмирал Майкъл Мулен, е надделяла над тази на радикалите, предвождана от вицепрезидента Дик Чейни. Най-сериозният съюзник на втория лагер бе еврейската държава. На този етап обаче развитието на събитията показват, че обстановката се променя по посока на успокояването на духовете и постигането на онези необходими отстъпки в полза на държавата Израел, които могат, поне временно, да гарантират нейната сигурност.

От средата на юли на палестинския фронт е постигнато примирие с движението „Хамас”. За отбелязване е, че еврейската държава е страна по него, за разлика от всички други досега съществуващи подобни договорки. Те се обявяваха само от палестинските радикални фракции чрез посредничеството на Египет. Ако се изключат някои събития, които според критериите на Близкия Изток могат да се приемат като „инциденти”, то значимо нарушаване на примирието от двете страни няма.

На сирийския фронт прогресът в мирния процес е повече от осезаем. Експерти отчитат, че два тура на преговорите вече са осъществени. Очаква се третият и може би решаващият. Той ще бъде публичен, за разлика от предходните, които бяха тайни и реализирани посредством турско посредничество. Прави впечатление изключителната готовност на Тел Авив, който изостави предварителните условия. Известните израелски „не-та” дълги години спъваха осъществяването на всякакви контакти. Най-значимото от тях бе по въпроса за съдбата на Голанските възвишения. Днес на масата е поставена алтернативата, предвиждаща наемането на региона от Израел за срок от 25 години.

На ливанския фронт също се забелязват известни положителни промени. Една от тях е размяната на пленници с радикалното шиитско движение Хизбула, осъществена на 17 юли. Въпреки че подобна сделка между двете страни е факт за осми път, новото в случая е, че Израел видимо осъществи компромис. Най-вероятно той е част от по-цялостна и комплексна договорка с Иран, която касае целия регион. Подобен извод се налага, имайки предвид количеството на разменените пленници от дрете страни. Израел получи телата само на двама убити през 2006 г. свои войници, а ливанците – петима живи пленници и телата на стотици убити ливанци и палестинци. Нещо повече, реакциите на двете обществени мнения (в Израел – национална трагедия, а в Ливан – общопартийна еуфория) показват, че политическите ръководства са решени да спазват правилата на договорения процес, целящ охлаждане на страстите.

Развитието на обстановката в Ирак също загатва за съществуването на такава договорка. Американските полеви командири и иракското правителство се хвалят, че степента на сигурност рязко е нарастнала. Те твърдят, че едва ли не 60-70% от територията на арабската държава е под пълен държавен контрол. Местните органи на реда масово получават отговорнос за поддържането му от многонационалните сили. Никой обаче не казва къде отиде Муктада Садр, който беше основната причина за главоболията на иракската власт. Преди няколко месеца в Басра иракската армия влезе в кървава битка с Армията на Махди. Наброяващата няколко десетки хиляди въоръжена милиция на младия шиитски духовник сякаш изчена, а той отиде да повишава своята богословска квалификация в Иран. Това не би могло да стане без съгласието на Техеран, който финансира, обучава и дори подкрепя с военни инструктори формированието на Садр. Арабският анализатор Исам Зейдан много сполучливо определи въпросните външнополитически действия като „охлаждане на фронтовете и запалване на сделките”.

Консенсусно обаче е и мнението, че не става въпрос за дългосрочно и трайно уреждане на т.нар. „иранско ядрено досие”. Големите спекулации са по въпроса колко дълго ще трае затишието? Дали сегашното иранско ръководство успя да надхитри „ястребите” от администрацията на президента Буш? Мнозина наблюдатели изразяват мнението, че иранското ръководство толкова силно размахваше картата на нефта и дрънкаше оръжията си, че успя да уплаши непобедимата армада на САЩ. Техеран внуши на света и най-вече на Вашингтон, че както и да завърши войната, всички по света ще бъдат губещи. Така или иначе, сегашните политически белези показват, че Джордж Буш ще си отиде, без да е разрешил проблема с Иран. Това дава повод на сегашните ирански управляващи да прокламират победа. Всъщност най-вероятно Буш ще бъде победен от изтичането на своя собствен мандат. Както в Техеран, така и в други две близкоизточни столици – Дамаск и Багдад, вече активно очакват новия стопанин на Белия дом.

Възможно е обаче събитията да се развият по друг сценарий. Очевидно в настоящия момент в региона се формира политически вакуум, изразяващ се в неестественото (твърде отстъпчиво) поведение на сегашната американска администрация. Хиперактивният френски президент Сакрози се опитва да използва положението и да изземе инициативата, комбинирайки със съвпадналото по време френско председателство на Европейския съюз. Идеята на Париж е не военна конфронтация, а ограничаване на „оста на злото”. Моделът в това отношение вече работи и той се изразява в промененото отношение към Дамаск. Присъствието на президента Башар ал Асад на празненствата по случай 14 юли във Франция показва, че замисълът на Елесейския дворец цели иредентистка Сирия да бъде „превъзпитана”, а не унижена. Възможно е подобна поведенческа матрица да бъде възприета от Вашингтон спрямо Иран. На този етап със сигурност това не е възможно, поради безкомпромисната линия на сегашния ирански президент. Ахмединаджад олицетворява екстремизма във вътрешен и външен план. САЩ, Израел и Западът едва ли биха работили с него. Тук обаче е необходимо да припомним, че е погрешно да се говори единствено за скорошната смяна на американския държавен глава.

През пролетта на следващата година ще се проведат и изборите за нов ирански президент. Мнозина експерти открито говорят, че силен опонент на Махмуд Ахмединаджад ще бъде неговият персонален противник от т.нар. прагматично течение на силния консервативен клан – сегашният председател на парламента Али Лариджани. Последният подаде оставка като главен преговарящ по иранското ядрено досие в знак на несъгласие с крайните позиции на президента. Все по-открито се говори, че противниците на Иран чакат смяната на неговия президент, което ще реши в много голяма степен сегашната криза. Така се оформят две ситуации, сходни в своето тактическо развитие. Близкият Изток чака изтичането на мандата на Буш, но и Западът чака изтичането на мандата на Ахмединаджад. Така се получава една твърде дълга пауза, в която светът ще си отдъхне.

Ако трябва да погледнем по-задълбочено процесите, можем да открием един симптом, който е възможно да докаже съществуването на подобен начин на разсъждение сред американските управляващи политици. Следващата седмица се очаква републиканският кандидат Джон Макейн да посочи своя вицепрезидент. Една от възможните номинации е сегашният Държавен секретар Кондолиза Райс. Ако това стане, то вероятността за прилагане на гореизложената логика при търсенето на матрица за разрешаване на „иранското ядрено досие” е твърде голяма. Естествено, условностите за реалната реализация са твърде много, но така или иначе, подобен сценарий е най-добрият, тъй като изключва военната алтернатива на кризата.

изт.,юли 2008

Бум на ислямските корпоративни облигации

Пуснатите в Персийския залив ценни книжа достигнаха $17 млрд. в края на юни

Емитирането на ислямски корпоративни облигации в Персийския залив нарасна значително през последната година въпреки кредитната криза и влошаващите се перспективи пред глобалната икономика. Пуснатите в залива корпоративни облигации достигнаха $17 млрд. в края на юни, при $14,5 млрд. за същия период през миналата година, което е ръст от 17%, съобщават от международната правна кантора „Троуърс енд Хамлинс“.

изт.,юли 2008

Създадоха борсов индекс за мюсюлмани

JSE Ltd. - операторът на фондовата борса в Южна Африка, представи индекса FTSE/JSE Shariah Top 40, включващ компании, които се съобразяват с мюсюлманските закони (шериат), съобщи Bloomberg.„Индексът дава на инвеститорите мюсюлмани достъп до най-добре представящите се публични компании в Южна Африка, без да накърнява религиозните вярвания“, коментира Ана Форсман, генерален мениджър продажби на информационни услуги в JSE. „При близо 1,5 млрд. мюсюлмани в света има голям потенциал за ръст.“Индексът, създаден съвместно с FTSE Group, включва компании от бенчмарка FTSE/JSE Top40, съблюдаващи шериата, който забранява на мюсюлманите да получават или да плащат лихва върху заеми или депозити.От JSE са назначили Yasaar Research Inc. - консултант по въпросите на шериата, да подбере компаниите за индекса. Така са били изключени фирми, занимаващи се с традиционни форми на финансиране, производители на алкохол, свинско месо, такива от развлекателния бизнес, тютюневия и оръжейния сектор. За да останат в индекса, избраните компании ще бъдат преоценявани всяко тримесечие от Yasaar.Сред включените компании са Anglo American Plc, BHP Billiton Ltd., Sasol Ltd., MTN Group Ltd. и Cie. Financiere Richemont SA – петте групи с най-голяма тежест в индекса Top 40.Мюсюлманската общност в Южна Африка има 850 хил. представители, или около 1,8 на сто от населението на страната.

изт.,юни 2008

Радован Караджич,22.07.08

Си Ен Ен Тюрк: Задържан е издирваният 13 години военнопрестъпник Радован Караджич
22 юли 2008 | 12:01 | Агенция "Фокус"
Белград. При операция в Сърбия е заловен издирваният от 13 години военнопрестъпник Радован Караджич, който като лидер на босненските сърби носи главната отговорност за извършените масови убийства и геноцид над босненските мюсюлмани и над хърватите, предава телевизионният канал Си Ен Ен Тюрк. Радован Караджич ще бъде изправен пред съдии от специално създадения съд за съдене на военнопрестъпниците от бивша Югославия.
След края на Втората световна война Караджич се определя като най-големият военнопрестъпник в Европа, отбелязва телевизията.
Съдията по делото Милан Дилпарич днес сутринта посочи, че Радован Караджич е бил разпитан с цел да му бъдат предявени обвиненията; да му бъде даден срок от три дни за евентуално възражение от негова страна срещу предстоящото му предаване на Международния трибунал в Хага; както и като първи етап от съдебната процедура.
Специални части тежко въоръжени сръбски жандармеристи са взели засилени мерки за сигурност и охраняват района на съда за военнопрестъпници в Белград.
Братът на Караджич – Лука Караджич, който чака пред съда, посочи, че брат му не се е предал, защото той няма навик да се предава, посочва СИ Ен Ен Тюрк. Привърженици на Караджич, които са се събрали край сградата на съда, издигат лозунги: “Караджич е герой” и “Тадич е предател на родината”. Задържани са привърженици на Караджич, които са нападали чакащите пред сградата на съда журналисти, предава телевизията.

“Милиет”: Задържането на Радован Караджич е добра новина за международната общност
22 юли 2008 | 11:38 | Агенция "Фокус"
Белград. Издирваният от години от Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия в Хага заради извършените престъпления по време на войната в Босна лидер на босненските сърби Радован Караджич е бил заловен в Сърбия, пише днес вестник “Милиет”. В изявление късно снощи на кабинета на сръбския президент Борис Тадич се казва, че Радован Караджич е бил задържан от сръбските сили за сигурност, но без да се дават подробности за задържането. Отбелязва се, че Радован Караджич ще бъде изправен за разпит пред съдия в Белград. Задържаният за извършените масови убийства и геноцид над босненските мюсюлмани и хървати Радован Караджич е издирван от повече от 10 години. Все още в неизвестност е и военният лидер на босненските сърби Ратко Младич.
От централата на НАТО оценяват задържането Радован Караджич като “добра новина за международната общност”.

“Сабах”: След 13 години е заловена “лисицата” Радован Караджич
22 юли 2008 | 11:32 | Агенция "Фокус"
Белград. При операция в Сърбия e бил заловен босненският сръбски военнопрестъпник Радован Караджич, пише турският вестник “Сабах”. Това беше оповестено от канцеларията на сръбския президент Борис Тадич. Лидерът на босненiките сърби Радован Караджич, който е известен и с прозвището си “лисицата”, заедно с командващия силите на босненските сърби Ратко Младич са убили през 1995 г. 8 000 босненски мъже в Сребреница и са отговорни за убийството на 10 хиляди цивилни през периода 1992-1995 г. при обсадата на Сараево. През 1995 г. Международният трибунал в Хага заведе дело срещу Караджич заради неговите военни престъпления по време на войната в Босна.
За главата на Караджич от САЩ беше определена награда от 5 милиона долара. Лидерът на босненските сърби изчезна, след като падна от власт през 1997 г. и следите му се изгубиха.
Министърът на правосъдието на Сърбия даде дума, че ще бъде задържан и Ратко Младич, който в момента се издирва, отбелязва всекидневникът.

“Заман”: Заловен е сръбският военнопрестъпник Радован Караджич
22 юли 2008 | 10:49 | Агенция "Фокус"
Белград. Заловен и арестуван е лидерът на босненските сърби Радован Караджич, който е обвиняван в извършването на геноцид по време на войната в Босна /1992-1995 г./, пише днес турският вестник “Заман”. В изявление от канцеларията на сръбския президент Борис Тадич се използва изразът: “местонахождението на Караджич беше установено и той беше задържан”. Посочва се, че той ще бъде изправен пред прокурори от специално създадения съд за съдене на военнопрестъпниците в бившата Югославия. Радован Караджич беше издирван заедно със сръбския военен командир Ратко Младич по обвинения в геноцид, включително за убийството на 8 000 души в босненския град Сребреница. Предаването на военнопрестъпниците беше поставено като едно от условията на Сърбия за нейното членство в ЕС, посочва всекидневникът.

“Радикал”: Заловен е касапинът от Сребреница Радован Караджич
22 юли 2008 | 10:42 | Агенция "Фокус"
Белград. След 13 години е заловен военновременният президент на босненските сърби Радован Караджич, който е отговорен за масовите убийства в Босна и Херцеговина на цивилни, които не са от сръбски произход, пише днес турският вестник “Радикал”. От канцеларията на президента на Сърбия Борис Тадич оповестиха, че Радован Караджич е бил задържан след операция на сръбските сили за сигурност.
Главният прокурор на Международния съд за военни престъпления в бишва Югославия Серж Брамерц изрази задоволство от задържането на Караджич и поздрави от името на Трибунала сръбските власти и по-специално ангажираните по случая екипи от Съвета за национална сигурност.

“Хюриет”: Укриващият се военнопрестъпник Радован Караджич е арестуван
22 юли 2008 | 09:49 | Агенция "Фокус"
Анкара. Президентът на босненските сърби от времето на войната Радован Караджич, издирван за подготовката и издаването на заповеди за най-големите злодеяния в Европа след Втората световна война, е арестуван, след като се укрива в продължение на 11 години, пише турският вестник “Хюриет”.
Новината за ареста накара много хора да излязат през нощта по уличите на Сараево – града, който безмилостно бе обстрелван от войските на Караджич през 43-месечната обсада, за да отпразнуват задържането на Човека, обвинени в разрешаването на учияството на 11 000 техни сънародници, отбелязва изданието.
Източници от правителството на Сърбия казаха, че Караджич е бил под наблюдение в продължение на няколко седмици, след като се получила информация от чужда разузнавателна служба, пише “Хюриет”. Вестникът цитира адвоката на задържания - Светозар Вуячич, който казал пред журналисти, че Караджич бил арестуван в петък вечерта, докато пътувал между два крайни квартала на Белград, а арестът е огласен три дни по-късно.

Арестуваха Радован Караджич в Сърбия,обвинен в геноцид над мюсюлманите

Президентът на самопровъзгласилата се Република Сръбска на територията на Босна и Херцеговина Радован Караджич, който беше издирван в цял свят, е арестуван в Сърбия.

Това предаде gazeta.ru

Съобщението за ареста е направено от представител на сръбското правителство.

"Караджич беше открит и арестуван. Той ще отговаря пред съда за извършени от него военни престъпления", се казва в съобщението.

В съответствие с правилника за сътрудничество с Международния трибунал за бивша Югославия Караджич вече е доведен в следствения изолатор на съда за военни престъпления в Белград.

Подробности за мястото и начина на задържане на Караджич не се съобщават.

Радован Караджич е сред най-издирваните от Международния трибунал за бивша Югославия престъпници, наред с бившия командващ армията на босненските сърби генерал Ратко Младич и бившия президент на непризнатата Република Сръбска Крайна в Хърватия Горан Хаджич.

Караджич е обвинен в геноцид над мюсюлманите по време на въоръжения конфликт в Босна и Херцеговина през периода 1992 - 1995 г.

Международният трибунал за бивша Югославия повдигна обвинение срещу Караджич за извършване на военни престъпления на 25 юли 1995 г. От тази дата той е обявен за международно издирване.

изт.,22.07.2008

“Трите грации” на арабския свят

Мохамед Халаф

В средата на 1989 г. писателят Салман Рушди издаде книга с название “Сатанински строфи”. Тя бе подложена на жестока критика от мюсюлманите, тъй като според тях изопачава писмените традиции за живота на Пророка Мохамед. По този повод аятоллах Хомейни оповести прочутата си фетва, с която дава разрешение за убийството на автора, тъй като, според този духовен предводител, той е изопачил кораническите цитати (айи) и е сътворил ерес. И макар че става дума за художествена измислица, а не за документален труд, авторът на “Сатанински строфи”, който при това е от индийски корен, бе принуден да премине в нелегалност и да се укрива вече повече от едно десетилетие. В случая обстоятелството, че самият Рушди е мюсюлманин изобщо не бе възприето като смекчаващо “вината му”, нито притъпи острието на медийната война срещу него в арабско-ислямската преса. Нещо повече – генералният секретар на „Хизбулла” Хасан Насралла обяви, че, както скандалните карикатури, така и книгата на Салман Рушди, са част от реализирането на една обща цел.

Поредният арабско-ислямски екшън с карикатурите още веднъж даде възможност на лидери като иранския президент, ръководителя на „Хизбулла”, сирийския държавен глава Башар ал-Асад, ръководството на палестинската „Хамас” и други в Палестина да реализират политическите си цели и да отправят характерните за тях предупреждения към Запада да не се намесва във вътрешните им работи, за да могат свободно да изповядват своята екстремистка идеология и свързаните с нея милитаризация на обществата им и ограничения на гражданските и политически свободи. По същество се материализира новата близкоизточна ос, насочена срещу политиката на демократизация на арабско-ислямския свят, започнала в Ирак, както и срещу поддържания от Запада мирен процес в Близкия изток. Това е и опит да се използва религията, за да се осуетят фундаменталните промени, пред които са изправени арабските общества под въздействието на глобалните фактори.

Интерпретирането на тези събития изисква преди всичко да се отчете доскорошната еволюция на арабско-ислямския свят, която го отведе встрани от световните тенденции. Исторически погледнато, професията на проституцията възниква поради същите причини поради които са възникнали и другите професии – стремежа към оцеляване. Във всичките консервативни култури, а и не само в тях, публичните домове бяха и са убежище за мъжките щения. Мъжът пристъпва прага им натоварен с проблемите си, чието значение и причини не може да си обясни, за да се убеди за пореден път, че проститутката има лек за тях. Той влиза в този дом, тласкан от отчаянието и неспособността да намери изход от проблемите. Отива при безпътната жена с надеждата, че ще му даде поне мъничко достойнство. Сваля дрехите си една след друга, обзет от все по-нарастващо желание, за да положи накрая в нозете на най-долната от жените най-важното си оръжие. За проститутката обаче важни са само грошовете на онзи, когото приема в леглото си и за да я омърси и прекрачи онази граница, която го отделя от животното.

В новелата си “11 минути” Паоло Куельо представя чувствата на младата и красива проститутка Мария към онези мъже, които се гаврят с тялото й. Мария е красиво момиче, принесено в жертва на богати мъже, които избиват сексуалните си комплекси за нейна сметка. Повечето й клиенти са бизнесмени и политици, в чиито ръце е целия свят. Те обаче в миг се преобразяват в кротки мравки пред нейната гореща плът. Онези, които в нашия мъжки свят считаме за велики и мъдри лидери, когато прекрачат храма на безпътницата, стават долни и презряни животни, отдадени единствено на нагона, който изпълва членовете им.

Професията на проститутката и изтощителен и затова леките жени излизат “в пенсия” сравнително млади. Това обаче не важи за арабските проститутки – тяхната възраст се измерва не с години, а с десетилетия и дори с векове. Защото колкото и да остаряват и да предизвикват погнуса у околните, те неизменно се ползват с успех сред арабските мъже. И макар да не са жени, привлекателността им за последните надвишава тази на най-прелестните момичета в света. Става дума за три проститутки в три различни дегизировки: арабският национализъм, религиозният фанатизъм и демокрацията. При това последната е най-младата и съответно най-привлекателна за всички. Тези три проститутки са въжделеното убежище за онези, които в своя жалък живот са изтърпели безброй поражения, унижения и разочарования.

Първата проститутка бе панарабската идея, т.е. национализмът, възвеличаващ арабската нация в различните й държавни образувания. Днес обаче нейната привлекателност вече не е толкова голяма, поради обстоятелството, че мечтата за обединение се натъкна на противоречия и дори конфликти между някои арабски страни и народи. Конфронтацията, изразяваща се в регионална студена война, но и в горещи конфликти между арабите през последните две десетилетия, опроверга оптимистичната теза за създаването на велико арабско отечество. Примерът с иракската агресия срещу Кувейт е показателен. Оказа се, че в случая правителството на тази страна бе принудено да търси спешна помощ от западните демокрации, за да ликвидира надвисналата опасност от страна на “арабските братя” от Месопотамия. Това обаче не попречи на режима на Саддам Хюсейн да продължава да твърди, че е защитник на панарабската кауза и единство.

Втората проститутка е ислямският фанатизъм с политически цели. Тя поновому е привлекателна в очите на арабите, въпреки че има вековна биография. Позоваването на религията позволява на всеки, който се обяви за жертвоготовен пазител на вярата, да използва нейната аура за собствена изгода. Учудващо е постоянството, с което арабите се хвърлят в обятията на тази лека жена, губейки разсъдък и воля, принасяйки се в жертва на самоунищожителна страст. Под ислямските знамена те са готови да водят безсмислени битки с настървението на бесни кучета и свирепи вълци. Никакви разумни доводи не могат да въздействат на хора, които са обзети от манията да прикрият интелектуалната си импотентност с демонстрации на арабско мъжество. При това, както панарабизмът, така и религиозният фанатизъм се оказаха изключително достъпни идеологии, отворени за всеки, който ги пожелае и възприемани като панацея за дефектиралите мозъци.

Третата проститутка е самата демокрация. Както показва и наименованието й, тя е и най-желаният блян за онези, които твърдят, че са интелектуалният елит на арабския свят и по съвместителство са натоварени с управлението и политическата власт. Демокрацията за тях има предимството, че се поддава на различни интерпретации – веднъж е представяна като защита правата на човека, друг път – като утвърждаване равнопоставеността на жените. Но лицемерното жонглиране с демократичните идеи не може да прикрие маниакалните и самодостатъчни нагони на властимащите, които нямат нищо общо с демокрацията.

Всъщност и трите проститутки се използват с една цел – да насочат недоволната арабска тълпа в нужната посока. Техните домове и центрове ще останат отворени за всеки мъж, решен да запише името си в листата на посетителите им. Панарабизмът, религиозният фанатизъм и демокрацията са три проститутки с дълга кариера и бляскаво бъдеще, тъй като с тяхна помощ клиентите им се превръщат едновременно в патриоти, ревностни вярващи и цивилизовани демократи. Чарът на “трите грации” е способен да взриви тълпите на мохамеданската общност и да изтръгне от гърдите на мъжете ритуалните скандирания “ще жертваме живота и кръвта си...”. Тези слова звучат като музика в ушите за арабските управници, които са доволни, че някой друг вади кестените от огъня, докато те без усилие ориентират народното недоволство срещу “външните врагове”.

Посетителите на арабските проститутки си приличат по възбудата на лицата им – независимо от това, дали са последни бедняци или богаташи, всички те са хронично болни. Вместо, обаче, да се лекуват, те предпочитат наркотичната зависимост от дрогата, която още повече отежнява състоянието им и го води към все по-сигурен упадък.

изт.,юли 2008

Sofia City

Within less than a square mile in central Sofia you can find several Orthodox churches, a mosque and a synagogue, »

all within sight of each other. They date back to different periods in history – evidence of Bulgaria's multiculturalism and cosmopolitanism through the ages.
vagabond

Майкъл Джексън приема исляма?

Майкъл Джексън е залитнал по Исляма,писа сп."Стар".Певецът от около година бил запален по източната философия и изучавал ревностно Корана.Джако дори си имал духовен наставник-професора по ислямска култура и религия от калифорнийския университет Джоузеф Райдърс.Той посещавал имението на звездата всеки понеделник и четвъртък за 2-часови беседи.
Според клюките напълно възможно било Джако да си смени религията.Подобни духовни трансформации са често срещани в Холивуд.

в."Уикенд",19-25 юли 2008 г.