Homosexuality is not a sin by nature according to Islam…

Homosexuality is not a sin by nature according to Islam,
neither a crime, nor a perversion, nor a pathology.

For more detailled information about that topic, please read the Green Book

PDF version click here

Nowhere, neither in the Qur’an nor in the Sunna – hadeeth, oral traditions of the Prophet - homosexuality is condemned, as recalled on May 17th, 2010 by the rector of the Mosque of Bordeaux, Imam Tareq Oubrou [1]. According to that statement, today it is a duty to change some misogynistic and homophobic traditions, and talk about real issues, without amalgams, or misunderstandings, or political manipulations.

First of all, the verses mentioning “the people of Lut” in the Qur’an, never speak of homosexuality by nature; homosexuality - المثلية الجنسية - is not mentioned once. The Qur’an mentions violent sex, dominative, inhuman practiced by the people of Sodom and Gomorrah, and other criminal practices that have nothing to do with homosexuality - rape, theft, refusal of hospitality, murder, etc.. [2]. Moreover, their traditional sex was described as unprecedented. It is said in the Qur’an: “How dare you practice a vice than any people before you had practiced” [3]. And we know today that homosexuality has not been “invented” by the people of Sodom and Gomorrah.

Considering that these crimes - rape, theft, etc. - Are characteristic of homosexuals is discriminatory and it is an amalgam. If one replace the term “people of Lot” with “Jews” or “Blacks”, we would see that we cannot now condemned all “Jews” or “Blacks” for a crime committed by a city populated predominantly, 5000 years ago (!), of “Jews” or “Blacks”. In this example, the discrimination and the amalgam are obvious. But when it comes to homosexuality, it is less obvious and some dogmatic Muslims continue to accuse us of all these heinous crimes committed by people who had, among other things, homosexual violent and dehumanizing practices.

Therefore, these sexual practices and are often cited by dogmatic Muslims because they think homosexuality is mentioned in the Qur’an indirectly. But theses violent practices have in fact nothing to do with homosexuality per se. It would be more likely that these sexual practices have been described by the ancient historian, Herodotus: “… Once in a lifetime to sit in the temple of love [dedicated to the goddess Ishtar] and … have sex with a stranger … men pass and make their choice. Whatever the money, the woman never refuses, because that would be a sin, the money being by this act made sacred “[4]. In good faith, these acts do not describe homosexuality per se. These are sexual domineering, violent practices which can be equated with prostitution in public.
 These domineering and violent sexual practices also seem to be still in force among the Arabs until shortly before the end of the modern era (nineteenth century), as reported by Khaled Al-Rouyaheb in his wonderful book “Before Homosexuality in the Arab-IslamicWorld “[5]. And so the hadeeth attributed to the Prophet Muhammad , that says: “If you find two men to commit the crime of the people of Lut, kill the active and the passive ” [6]: well this hadeeth does not apply to homosexuality per se, but applies to acts of prostitution made in public. Today there is no question of practicing such a punishment for acts of prostitution made publicly [7]. But it will still take time before the Arabo-islamic countries - often within the scope of dictatorial regimes - evolve on these particular issues [8]; dictatorships, despotic regimes, which cannot be honestly considered as Islamic.



Besides this hadeeth was narrated by one of the companions of the Prophet with the most sulfurous reputation, which itself was involved personally with homosexuality. Aisha RAA, with whom Abu Huraïra also had an altercation, said that what Abu Huraïra considered the words of the Prophet , actually was not the word of the Prophet . These are inconsistencies about hadeeth narrated by Abu Huraïra - hadeeths attributed to the Prophet , in reality often misogynistic and homophobic hadeeths - in total contradiction with the facts as reported also by other companions of the Prophet whose reputations are safer. Inconsistencies about Abu Huraïra that have already been highlighted in 1983 by the famous Muslim feminist, Fatima Mernissi in her famous book: “The political harem, the Prophet and women” [9]. We, sexual minorities who are fighting for human rights, must be aware that the opinion of one man of bad reputation is not valid in front of the advice of the wife of the Prophet Muhammad ; Aisha RAA, the closest of his wives, the first scholar woman within Islam.

Plus Abu Huraïra, the companion of the Prophet Muhammad - the reputation of the companions is considered sacred to the majority of Muslims - seemed to be himself questioning about his sexuality. He spoke to the Prophet Muhammad who, far from condemning him, urged him to accept his fate [10]. But Abu Huraïra preferred to marry and have kids. Then he used to be one of the fiercest persecutors of those whom they use to call the “mukhanathun” - مخنثون. The mukhanathun were men effeminate, androgynous men, who had no desire to women, who did not marry women, before whom the Prophet’s wives did not veil with their hijab [11]. Today mukhanathun could have been described as “gay” or “transgenders”. The Prophet defended, proactively, one of these mukhanathun; Abu Huraïra wanted to kill because of his effeminate manners and way of dressing [12]. It is therefore obvious that the opinion of Abu Huraïra on homosexuality was not neutral, and in total contradiction with the ethical position of the Prophet of Islam who, again, defended proactively these individuals belonging to what we call today “sexual minorities”. What religious or political leader had given such an example, one thousand and almost five hundred years ago ?


Moreover about the Arabo-Islamic traditions considered to be “authentic” - often wrongly attributed to the Prophet Muhammad , as we have seen - there is also the hadeeth often quoted saying: ” When two men have sex as did the people of Lut, the throne of the Merciful is shaken [13]. This hadeeth is apocryphal, which means it was added to the Arabo-Islamic tradition long after the death of the Prophet Muhammad who never claimed that the universe can shake simply because of a sexual relation between two consenting individuals. So why do some Muslims, often dogmatic, still repeat this apocryphal hadeeth, if it was so obvious from the Qur’an that homosexuality is sinful by nature!?

Similarly, there is never any mention of feminine homosexuality anywhere. The only hadeeth that talks about sexual relationships between women is also apocryphal, first cited by al-Tabaraani over three hundred years after the Prophet’s death and was added after the elaboration of the six so called “authentic” books of Hadeeths. This fact tends to prove in this case, after the death of the Prophet , that women’s sexuality was controlled by the men in power’s vision, who did not think a woman without a penis could have an “independent” sexuality – for several Muslim scholars, adultery was considered to be the penetration of a penis into a vagina [13b]. Moreover, these apocryphal hadeeths suggests that with the dogmatization of Islam, “Arabs” no longer saw “homosexuality” – defined here as the exclusive research of a same sex partner - as a threat to filiation, a sacred concept for the tribal morality of that time ; but for the first time probably in the history of the Arabo-Islamic world, several decades after the Prophet’s death , this behavior was seen as a pathology [5].


Remember also the verses of that Surat who speaks of the celestial journey accomplished through Jerusalem by Muhammad : “Say: Everyone acts according to its kind - in Arabic shakilat, شكلة - but your Lord knows best who follows the best path. They ask you about the soul. Say: “The soul comes under the command of my Lord, and indeed of knowledge ye have been vouchsafed but little.” If We willed We could withdraw that which We have revealed, and then you will not find anyone to defend you against Us. ” [14]. Here “shakilat” could be translated as “deep nature on which the individual was shaped” or “gender identity”. It is an interpretation certainly much more modern and progressive than most dogmatic Muslims would like to impose. Only God knows why He created us so and why each one is acting a certain way, depending on its gender or sexuality.

In conclusion we believe homosexuality is not a sin by nature, and it is the duty of every good Muslim to fight against homophobic violence, as recalled by the Rector of Bordeaux, Imam Tariq Oubrou [ 15]. More importantly, it is the duty of all good Muslims in France - and elsewhere - to manage a place for sexual minorities within the Muslim community; homophobia is not an opinion but a crime [ 16]. For us all use of the Arabo-Islamic tradition for political purposes can only serve Islamophobic extremists and dogmatic Muslims. Finally, remember that the Prophet himself forbade – according to his faithful companion, the Caliph of Islam Omar ibn Al-Khattab – to base our ethic mainly on his sayings and hadeeths; we have to stick mainly on the Qur’an [17], very probably because he knew that some parties might use his words to change, playing on the misunderstandings, the fundamentally egalitarian and non-violent spirit of Islam [18].

____________________________________________________________________________

Nota Bene (added on the 28th of March 2011)

In some chapters the Qur’an refers to marriage as the union between men and women as a complementary pair. However, other chapters deal with the fundamental nature of the human relationships as a duality with no presence of gender dichotomy. Likely, duality would exist inside of every being. This states the fundamental equality of the spouses and gives a way to a no-gender conception of the human relationships.

“O, people! Care about your commitments with your Lord, Who created with an only soul and from it He created its couple, and from the union of both multitude of men and women were born” (Qur’an 4:1)

“And among His Signs you may find this: that He created couples for you from yourselves to live in peace with them, blowing love and mercy in your hearts. Certainly there are signs in for those who want to see” (Qur’an 30:21).

L.Zahed - founder and spokesman
 For the Commission “Color Islam” of HM2F - the citizen network of Homosexual Muslims of France

Back top page

BIBLIOGRAPHY

[1] Le Livre Vert de HM2F a été présenté à l’Assemblée Nationale le 17 mai 2011, à l’occasion de la journée mondiale contre l’homophobie, la transphobie - http://www.homosexuels-musulmans.org/IDAHO_17_mai_2010_colloque_assemblee_nationale_francaise_HM2F.html

[2] Coran : 7.80-84, 11.69-83,15.51-77, 21.71-75, 22.42-43, 25.40, 26.159-175, 27.54-58, 29.28-35, 37.133-138, 50.12-13, 54.32-40 37, 66.10

[3] Coran : 7.80

[4] Dening, S. (1996). « The Mythology of Sex », Chapter 3, Macmillan General Reference, New York.

[5] El-Rouayheb, K. (2010). « L’amour des garçons en pays arabo-islamique. XVIe-XVIIIe siècle », p.36. Epel, Paris – In English “ Before Homosexuality in the Arab-IslamicWorld “.

[6] El Tarmidi, recueil de traditions authentiques, numéro 1376

[7] Manifeste CALEM pour la dépénalisation des rapports sexuelles entre adultes consentant – www.calem.eu

[8] Le rapport d’Amnesty internationale sur la question - http://www.amnesty.org/en/library/asset/POL30/003/2008/en/d77ce647-4cd3-11dd-bca2- bb9d43f3e059/pol300032008eng.pdf ; voir aussi le rapport de l’ILGA - http://ilga.org/historic/Statehomophobia/Homophobie_d_Etat_ILGA_2007.pdf ; voir aussi la torture pratiquée par les forces de l’ordre égyptiennes avant la chute de Mubarak - http://www.youtube.com/watch?v=iCHM6LYiBsY&oref=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fresults%3Fsearch_query%3Dtorture%2Begypt%26aq%3Df&has_verified=1 ; voir enfin l’article paru sur Yagg l’interview de Mohamed Mezziane selon lequel « Moubarak a été le premier dictateur arabe à mener une persécution systématique et à grande échelle contre l’homosexualité et les homosexuels entre 2001 et 2005. Des milliers d’hommes ont été arrêtés par la police des mœurs. Les amis et connaissances homos de ces hommes ont été arrêtés aussi, à partir des carnets d’adresses des hommes arrêtés, ou d’une dénonciation obtenue sous la menace. Dans les grandes villes, la police des mœurs a constitué d’énormes fichiers de présumés homosexuels, et ceux-ci étaient souvent harcelés. Une partie de ces exactions a été bien documentée par Human Rights Watch [http://www.hrw.org/fr/news/2003/07/21/egypt-homosexual-prosecutions-overturned], notamment pour la période 2001-2003 - http://www.hrw.org/fr/news/2003/07/21/egypt-homosexual-prosecutions-overturned

[9] F. Mernissi (1987). « Le harem politique : le Prophète et les femmes ». Albin Michel, Paris. On y apprend notamment que le célébrissime Al-Bokhari – le plus grand des savants de la tradition orale islamique, les hadiths - était au courant de la réputation de Abu Huraïra ; et il rapporte lui-même que « les gens disaient qu’Abu Huraïra racontait trop de hadiths » - Al-‘Uzziy, ‘A., A., S., A. (1981). « Difaa’ ‘An-Abi Huraïra ». Maqtabat Al-Nahda, Baghdad -. Omar Ibn Al-Khatab, second khalif de l’Islam, aurait fait la réflexion suivante : « nous avons beaucoup de choses à dire, mais nous avons peur de les dire, et cet homme là n’a aucune retenue » - Hajar, B. « Al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba ». Beyrouth -. Il aurait en effet retenu plus de 5300 hadiths - Hajar, B. « Al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba ». Beyrouth - reportés dans les six ouvrages musulmans les plus authentiques ; c’est-à-dire très probablement plus qu’aucun autre compagnons de Mahomet ; plus même que les propres épouses même du Prophète comme Aïcha, qui passait déjà à l’époque comme une référence en matière de jurisprudence et de sagesse islamique ! Sans compter que pour rapporter autant de hadiths, Abu Huraïra qui s’est converti à peine deux ans avant la mort du Prophète aurait dû passer son temps à écouter toutes les paroles du Prophète , afin de rapporter plus de sept hadiths par jour (ou un peu plus d’un par jour, si l’on reprends une autre forme de décompte des différentes version d’un même hadith) !

[10] Lors d’un entretien privé avec le Prophète Mahomet, Abu Huraïra lui dit ceci : « je suis un jeune homme et je crains les tourments de son âme, mais je ne trouve pas les moyens d’épouser une femme » [innee rajulun shaabbun wa ana akhaafu ‘alaa nafsee al-‘anata wa laa ajidu ma atazawwaju bihi an-nisaa’a]. Le Prophète garda le silence, même après qu’Abu Huraïra ait réitéré sa déclaration trois fois. Enfin, après la quatrième fois, Mahomet dit : « O Abu Huraïra, la plume est sèche en ce qui concerne ce qui peut être convenable pour ceux d’entre vous. Alors, soit eunuque pour cette raison ou abandonne. » - Bukhari, LXII 8. Pour comparaison, rappelons-nous que lorsqu’Uthman – khalife de l’islam après la mort du Prophète - est venu demander à Mahomet s’il pouvait être autorisé à vivre une vie d’abstinence. Cela lui a été clairement refusé. Abu Huraira semblait donc perturbé par le fait qu’il se sentait incapable de se marier à une femme.

[11] Sunan Abu Dawud – recueil de traditions dites « authentiques » -. Livre de l’Adab, no 4928 (4:282) ; voir aussi le livre de Rowson, E., K..: “The effeminates of early Medina”, Journal of the American Oriental Society, Vol. 111, No. 4. (Oct. - Dec., 1991), pp. 671-693.

[12] Sunan Abu Dawud, Livre 41, numéro 4910.

[13] S. Kugle (2010). « Homosexuality in Islam ». Oneworld Publications, London.

[13b] Hendricks, M. (2010) « Islamic text ; a source of acceptance of queer individuals into mainstream Muslim society” - click here ; voir aussi le livre De Habib, S. (2007). « Female Homosexuality in the Middle East: History and Representations ». Routledge, London ; voir aussi Andrew, W., G. & Kalpakli, M. (2005). “The Age Of Beloveds: Love And The Beloved In Early-Modern Ottoman And European Culture And Society”. Duke university press, où les auteurs décrivent des femmes masculines et fortes au poids d’en tuer un lion à mains nues, un mythe qui enferme toujours la femme sous le joug de la masculinité toute puissante puisque les seules femmes indépendantes serait des femmes masculines - http://books.google.fr/books?id=a30HVkX4UAEC&printsec=frontcover&dq=andrews+and+kalpakli+beloved&source=bl&ots=mzl2fYjZL3&sig=po35gKo7x45TrnejuD3nUqFoUjc&hl=fr&ei=R5N_TZqPK8SxcenQ9IAH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&sqi=2&ved=0CBsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false - ; voir aussi Kuru, S. (2006). « Kuru, Selim S. 2000. A Sixteenth Century Scholar: Deli Birader and His “Dafi`ü’l-Gumum Ve Rafi`ü’l-Humum.” Unpublished PhD Dissertation. Harvard University”, où l’auteur nous parle de ces femmes qui déambulait dans l’empire ottoman dans des “bordel” ambulant emplis de godemichés et autres ustensiles de plaisirs ; voir aussi Najmabadi, A. (2005). « Women With Mustaches And Men Without Beards: Gender And Sexual Anxieties Of Iranian Modernity ». University of California Press, où l’auteur parle, très succinctement, de “contrat” – probablement de type matrimoniaux – entre certaines femmes de harems – des harems qui parfois pouvaient abriter plusieurs centaines de femmes issues des quatre coins du royaume.

[14] Coran : 17.84-86

[15] L’imam Tarek Oubrou était à l’Assemblée Nationale le 17 mai 2011 pour rappeler que nulle part, ni dans le Coran ni dans la Sunna –tradition orale du Prophète , l’homosexualité n’est condamnée en tant que telle - http://www.homosexuels-musulmans.org/IDAHO_17_mai_2010_colloque_assemblee_nationale_francaise_HM2F.html

[16] En 2004, l’homophobie est devenue un délit passible de deux ans d’emprisonnement et de 30 000 euros d’amendes - http://www.leparisien.fr/societe/l-homophobie-va-devenir-un-delit-24-11-2004-2005481660.php ; Rappelons par ailleurs que l’homophobie est un problème qui ne touche pas uniquement les musulmans ; c’est une problématique sociétales qui consiste a déshumaniser un groupe minoritaire bouc émissaire, lorsque le groupe majoritaire se sent en danger - http://www.homosexuels-musulmans.org/infrahumanisation_deshumanisation_violente_et_justice_de_la_reforme_de_l-islam_de_france.html. L’homophobie comme nous venons de tenter de le montrer n’a rien à voir avec l’islam. Un musulman qui serait homophobe et qui utilise l’islam - comme il pourrait utiliser certaines études biaisées en sciences humaines - http://www.kinseyinstitute.org/ - doit être dénoncé pour son comportement personnel, qui n’engage en rien l’ensemble de la communauté musulmane de France dont nous, les HM2F, faisons parti.

[17] Il dit : « le plus menteur des Mohaddithin [compagnons du Prophète qui rapportent les hadiths qu’ils disent avoir entendu] est Abu Huraïra » -
Tabari, Tafsir, op cit, volume XXI, p.157. Ainsi, ‘Omar l’a menacé de l’exiler, et de le renvoyer au Yémen, son pays d’origine, s’il continuait à raconter de tels hadiths - op cit, volume XXI, p.157. Aïcha également rejeta l’un de ses hadiths. Abu Huraïra, rapporte, selon lui, du Prophète Mahomet , qu’une femme croyante maltraitait une chatte en la torturant et que cette dernière a périt en Enfer. Néanmoins, ce témoignage est rejeté par ‘Aïcha ; un disciple raconte : « Nous étions chez ‘Aïcha, et il y avait Abu Huraïra avec nous, Aïcha lui dit : « Abu Huraïra, est-ce toi qui as dit que tu as entendu le Prophète Mahomet déclarer qu’« une femme est allée en Enfer parce qu’elle a affamé une chatte en l’assoiffant » ? « J’ai entendu le Prophète Mahomet dire cela », répondit Abu Huraïra. « Le croyant a trop de valeur aux yeux de Dieu, lui répondit Aïcha, pour qu’il puisse le torturer à cause d’une chatte […]. Abu Huraïra, la prochaine fois, quand tu entreprendras de répéter les propos du Prophète de Dieu, surveille ce que tu racontes » - Shaykh al-Islam al-Hafiz Ibn Hajar al-Asqalani dans al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba, volume VII, p.118. Nous savons là aussi que Abu Huraïra ne supportait pas que l’on maltraita de petits chattons. D’ailleurs son surnom, Abu Huraïra, veut dire en arabe « le père des chatons » ; il a été surnommé ainsi parce qu’il aimait particulièrement les petits chats.

[17] Bidar, Abdennour (2008). « L’islam sans soumission ». Albin Michel, Paris.
http://www.homosexuels-musulmans.org/homosexuality-is-not-a-sin-perversion-according-to-islam.html

One Muslim’s fight to marry Islam with homosexuality

December 12, 2012 

One Muslim’s fight to marry Islam with homosexuality 

Ludovic-Mohamed Zahed (right) has made headlines by becoming the first French man to be married to another man in a Muslim religious ceremony. In his new book, he tells the tale of his unique journey of faith and love. 

By Gaëlle LE ROUX (text)

Ludovic-Mohamed Zahed is an intellectual, an expert on the Koran and an AIDS activist. The 35-year-old also has the distinction of being the first gay man married in a Muslim wedding ceremony in France. “I am sure that if the Prophet Mohamad was still alive, he would marry gay couples,” Zahed confidently told FRANCE 24.
In “The Koran and the Flesh”, Ludovic-Mohamed Zahed retells his personal journey of faith as a Muslim homosexual.

His marriage last February, by an imam-in-training in the Parisian suburb of Sevres, has brought Zahed much attention, even if his marriage is not officially recognised by French authorities.

Zahed has made the reconciliation of Islam and homosexuality his life’s pursuit. He’s fought this battle through his gay rights group, Homosexual Muslims in France (HM2F), and through rigorous academic research.

A student of anthropology and psychology at Paris’s prestigious School for Advanced Studies in the Social Sciences, Zahed is currently preparing his doctoral thesis on Islam and homosexuality.

His first book, The Koran and the Flesh (Le Coran et la chair, Editions Max Milo), which hit French bookstores on March 29, promises to further shine a spotlight on this unique man.

A poignant account of the difficulties growing up as a gay Muslim, the book tells Zahed’s journey across different continents and of his constant confrontations with bouts of humiliation and personal doubt.

Learning to be a man

“Homosexuality is not a choice, and it would be crazy to choose to be gay in the socio-cultural environment I grew up in,” Zahed writes.

Born in Algeria in 1977, he was the second of three children of a modest family. When he was three years old, the family left their home in the Algerian capital of Algiers and settled in Paris, taking up permanent residence in France and only returning to Algeria for short holidays.

Zahed says he was a shy and effeminate boy, realising at eight years of age that he was “between the two: I’m a bit girl, a bit boy.” However, neither his “macho thug” father nor his older brother were willing to accept this dual identity. “I spent my childhood with a father who constantly called me a sissy, a chick, a cry-baby,” he writes. And to teach him “to be a man”, his brother regularly beat him, once going so far as to break his nose. “He was ashamed of his ‘sick’ brother,” Zahed remembers.

Desperate for answers, the teenager plunged himself in religion and was accepted into a Koranic school in Algeria run by ultra-conservative Salafist Islamists. Back in Algeria, he learned to recite part of the Koran by heart, prayed five times each day and strictly observed the teachers’ guidelines.

Mohamed’s spiritual desert

Again, his manners were viewed as too effeminate by his Muslim brothers, who eventually kicked him out of the community. And on 30 January 1995, as Algeria was mired in civil war, a truck packed with explosives devastated downtown Algiers and killed 42 people. The Armed Islamic Group claimed the attack, an event that proved to be a turning point in Zahed’s life.

“That day, I felt an ache in my gut just thinking that, even at the most minimal level, I shared something in common with those people who attacked Algiers,” Zahed writes. The attack and his ostracism from the Salafist school signal “the beginning of a long spiritual desert” for the author, who for 15 years “violently rejected Islam.”

Back in France at age 21, he confessed his sexual orientation to his family. His mother was inconsolable for several months, but his father’s reaction surprised him. “This is the way it is,” the once-unbending man declared. ”I understand. One must accept.”
Before an aspiring imam, Ludovic-Mohamed Zahed (left) and Qiyaammudeen Jantjies-Zahed (right) were united in marriage according to the usual Muslim rituals to wed heterosexual couples.

Despite his break with Islam, the young man still yearned for faith, and turned to Buddhism. “But I realised that misogyny and homophobia were the same everywhere,” he told FRANCE 24, and gradually Islam re-conquered him.

“Little by little I started to pray again, and then I went on my first pilgrimage to Mecca, the source of Islam, to reclaim my religion,” he said. “I rediscovered an interior peace that I hadn’t known since childhood.”

In France, the HIV-positive Zehad founded his first NGO, The Children of AIDS, for which he embarked on a year-long trip across the globe. “It helped me realize that I was a good person. I also realised that I could be gay and have a religious practice.” He founded his second organisation, HM2F, in January 2010.

“Current Islamic ethics condemns this sexual orientation, but in fact nothing in Islam or the Quran forbids homosexuality,” Zahed argued. “Indeed, for centuries, Muslims did not consider homosexuality to be the supreme abomination that they do today.”

A restless peace

When it comes to homosexuality and Islam, Zahed is relentless. “There is nothing about homosexuality that ‘goes against nature’ according to one interpretation of Islam. Quite the opposite,” he argues in The Koran and the Flesh. This idea is the battle flag he carries with him every day.
During the wedding, celebrated in the Parisian suburb of Sevres on February 18, traditional Christian and Hebrew prayers were also invoked in honour of the newlywed’s Catholic and Jewish friends.

His work with HM2F took him to international destinations, including South Africa, where in 2011 he participated in a conference organised by an association similar to his own. There he met Qiyaammudeen Jantjies-Zahed, who, like him, was a devout Muslim man.

Two months later, in June 2011, Zahed and Jantjies-Zahed decided to get married in South Africa, where gay civil marriages and adoptions by gay couples are legal. The couple decided to settle in France, which does not recognise marriage between two men. Nevertheless, it’s in France where they celebrated their religious union.

Despite labyrinthine administrative procedures that his spouse Jantjies-Zahed must now face in order to remain in France, and despite the threatening emails and phone calls that continue to hound him, Zahed says it is all worth it.

“I have found calm,” the smiling man says. “I could die tomorrow. I’m finally at peace.”
http://www.france24.com/en/

Ислямските движения в Близкия изток ISBN: 9789543260904 Автор: Мира Майер Издател:... Издадена: 2009 Размери: 14.00x20.00 Брой страници: 160 Корица: Мекa Език: Български Цена: 12.00 лв.

Днес упрекват мюсюлманската цивилизация за насилието, което проповядва, за износа на тероризъм и отрицанието на приноса на западната култура за развитието на човечеството. От друга страна нейните ревностни защитници повтарят, че ислямът е най-младата цивилизация и просто му трябва още време, за да настигне Европа и Америка. Анализатори и експерти се разделят в мнението си дали самата религия носи в себе си насилието или просто някои мюсюлмани тълкуват по този начин постулатите в сурите на Корана.
Настоящата монография разглежда появата и развитието на политическия ислям (ислямизма) в Близкия изток. Най-общо Близкият изток не включва само шестте страни, разгледани в настоящата монография. Териториите на Египет (на частта от него, която се намира в Азия - Синайския полуостров), Израел, Йордания, Ливан, Палестина и Сирия се наричат обикновено в литературата Леванта.
Авторката изследва зараждането на движението "Мюсюлманското братство" през 1928 г. в Египет, от което израстват не само неговите умерени лидери, но и някои ръководители на групировките на радикалния ислям (Ал-Кайда).

Кметът на община Кърджали инж.Хасан Азис, в присъствието на журналисти посети централния храм „Свети Георги Победоносец”

[2009-02-09] ХАСАН АЗИС ДАРИ НА ЦЪРКВАТА СВЯТА ВОДА ОТ ГРОБА НА ДЕВА МАРИЯ В ТУРЦИЯ

Кметът на община Кърджали инж.Хасан Азис, в присъствието на журналисти посети централния храм „Свети Георги Победоносец” и дари на църквата свята вода от гроба на Дева Майка в Турция. Градоначалникът направи и лично дарение за църквата -броеница и сребърен кръст, които предостави на енорийския свещеник отец Петър. Хасан Азис отбеляза, че вече е станал „Хаджия”, тъй като за трети път посещава гроба на Дева Мария до древногръцкия град Ефес, който се намира на няколко километра от курорта Кушадасъ. Той е донесел общо 7,5 литра свята вода от извора край гроба на Дева Мария. Останалите 5,5 литра градоначалникът ще дари на другите християнски храмове “ Св .Успение Богородично “ в кв. Гледка ,” Св. Йоан Предтеча “ в кв. Веселчане и “Св. Спас”в кв. Резбарци. Кметът за втори път дава светена вода от дома на Божията Майка, където се стичат и християни, и мюсюлмани. Първият път бе през ноември 2007 г. в деня на християнското семейство – Въведение Богородично , тогава той я даде за вярващите в централния градски храм в Кърджали. Отец Петър благодари за поредния жест към миряните и заяви, че сребърният кръст вече ще стои на престола и с него ще бъдат посрещани официалните гости в храма. Гюнер ШЮКРИ Снимка:Авторът

Президентът на Египет Хюсню Мубарек ще пристигне утре на делово посещение в Турция

Президентът на Египет пристига утре в Истанбул...

Президентът на Египет Хюсню Мубарек ще пристигне утре на делово посещение в Турция...

Posted 10.02.2009 12:36:12 UTC

Updated 10.02.2009 12:36:12 UTC

Президентът на Египет Хюсню Мубарек ще пристигне утре на делово посещение в Турция.

Отбелязано бе, че Мубарек, който продължава усилията си за установяването на трайно примирие между Израел и организацията Хамас, след посещенията във Франция и Италия ще пристигне утре на визита в Истанбул.

В Истанбул Мубарек ще разговаря с президента Абдуллах Гюл. Междувременно, в изявлението което направи след срещата си с президента на Франция Никола Саркози, Мубарек каза ,че споразумението за прекратяване на огъня между Израел и организацията Хамас ще бъде подписано идната седмица.

Съобщено бе, че делегация на Хамас се намира в Египет за воденето на преговори целящи подписването на трайно споразумение за прекратяване на огъня с Израел. Подчертано бе, че на преговорите е бил поставен и въпросът за размяната на израелския военнослужещ държан от близо три години в плен от организацията Хамас с палестински затворници намиращи се в израелски затвори.Радио "Гласът на Турция"

Ще бъде сформирана специална следствена комисия във връзка с израелското нападение срещу комплекса на ООН в Ивицата Газа

ООН ще разследва израелските атаки срещу нейни центрове в Газа...

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун оповести, че ще бъде сформирана специална следствена комисия във връзка с израелското нападение срещу комплекса на ООН в Ивицата Газа...

Posted 10.02.2009 12:42:44 UTC

Updated 10.02.2009 12:42:44 UTC

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун оповести, че ще бъде сформирана специална следствена комисия във връзка с израелското нападение срещу комплекса на ООН в Ивицата Газа. Постоянният представител в ООН на мандатния председател на Съвета за сигурност на ООН Япония, посланник Юкио Такасу каза, че на заседание на съвета генералният секретар е отбелязъл, че е решил да бъде сформирана следствена комисия в рамките на израелското нападение срещу комплекса на ООН в Газа и че след като обсъди с членовете на комисията основните правила на работа, ще осведоми в кратък срок Съвета.

Представителят на Филипините в ООН Рияд Мансур заяви, че са останали доволни от това решение.

По време на военната операция в Ивицата Газа, израелската армия бе бомбардирала училищата контролирани от ООН и комплекса на отдела за оказване на помощ на палестинските бежанци.

Служителите на ООН бяха подчертали че притежават доказателствата, че Израел се е възползвал от боеприпаси с бял фосфор.Радио "Гласът на Турция"

Отварянето на Народнорепубликанската партия /НРП/ в Турция към жените със забрадки и към изучаването на основите на религията

„Хюриет”: Оли Рен коментира отварянето на НРП в Турция към жените със забрадки и религията

10 февруари 2009 | 07:59 | Агенция "Фокус"

Брюксел. Европейският съюз разглежда отварянето на Народнорепубликанската партия /НРП/ в Турция към жените със забрадки и към изучаването на основите на религията в рамките на демократичните светски принципи и заздравяването на обществения договор, пише турският вестник „Хюриет”. Първата среща на председателя на Народнорепубликанската партия в Турция Дениз Байкал в рамките на визитата му с Брюксел беше с еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Пред Рен Байкал посочи, че визитата му по време се провежда в период, в който битуват негативни очаквания за развитието на отношенията ЕС-Турция. „Поначало е наше задължение и отговорност да подкрепяме трудните преговори между ЕС и Турция и да допринасяме за положителното им развитие”, каза Байкал. От своя страна помолен от журналисти да коментира отварянето на НРП към жените със забрадки и към изучаването на Корана, Рен каза, че разглежда това в рамките на духа на демократичните светски принципи за изграждане на по-широк обществен договор. „Поставяйки за цел ЕС и демократичните светски принципи за Турция е особено важно да дава възможност за съжителство на различни начини на живот, с което се реализира по-широк обществен договор”, посочи Рен.

Вдигат джамия в София

Йова АПОСТОЛОВА Вангелина МИХАЙЛОВА

Главното мюфтийство планира да вдигне втора, макар и по-малка джамия в София, научи “Труд” от главния секретар Хюсеин Хафъзов. Сегашната е построена през 1567 г. Тя е срещу Централните хали.
Идеята е новият мюсюлмански храм да е в кв. “Малинова долина” в комплекса, станал известен като Българската Медина.
“Ако проектът отговаря на законите, не можем да им откажем”, каза столичният кмет Бойко Борисов.,труд,21.11.08 г.

-

Вдигат втора джамия в София

Главното мюфтийство планира да вдигне втора, макар и по-малка джамия в София. Това съобщава в петъчния си брой всекидневникът "Труд".

Сегашната джамия е построена през 1567 година и се намира в центъра на града.

Идеята е новият мюсюлмански храм да бъде построен в квартал "Малинова долина".

"Ако проектът отговаря на законите, не можем да им откажем", заявява по този повод кметът на столицата Бойко Борисов.

Главния секретар на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов потвърждава, че мюфтийството има подобно намерение.

Храмът ще е част от „Българската Медина“- проект на мюфтийството за Културно-образователен и конгресен център в квартал "Малинова долина".

"Предвижда се да бъде изградена малка джамия с минаре, която да обслужва мюсюлманите работещи, живеещи или посещаващи комплекса", посочва Хафъзов.днес.бг,21.11.08 г.

-

Български църкви в Турция

Желязната църква "Свети Стефан"

-

Църква “Свети Димитър”

-

ЧЕРКВАТА "СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА" В ОДРИН

Още тук

-

Свети Георги (Одрин)

-

Църква “Свети Димитър”

Pic:http://www.svetistephan.com

-

Желязната църква "Свети Стефан"

Pic:http://www.svetistephan.com
-

"Св. Св. Константин и Елена" - Одрин

Pic:http://www.geocities.com/arh_art

-

Одрин,Българската църква "Свети Георги"

Pic:
http://zlatna.multiply.com

Как се пръкна езиковото чудо „помашки език”?*

20 11 2008

Поне пет-шест нови „езика” се мъдрят върху българската езикова снага. Създаването им в най-ново време обаче вече е невъзможно, а и всички опити имат единствено политически смисъл. проф. д-р Иван Кочев Без излишна шумотевица, но целенасочено и последователно Федерация "Справедливост" организира преди време първата национална конференция у нас "Помаците и българския преход". Българите, изповядващи исляма, декларираха желанието си да бъдат признати като отделен етнос, да имат собствена телевизия, както и засилено политическо представителство в парламента. На националната конференция, с участие на сродни организации от чужбина, помаците у нас мотивираха исканията си с факта, че във времето на преход, а и днес, за тях в медиите не се говори, а ако присъстват, твърдят, че нещата се представят в негативна светлина. Категорични са, че ще подготвят свои кадри за журналисти и ще работят за откриването на собствена медия. От федерация "Справедливост" са категорични, че няма да участват пряко в политическия живот като партия, но са отворени за партньорство с десните партии. До каква степен въпросната Федерация изразява нагласите на всички български помаци, е доста спорен въпрос. В интерес на научната истина обаче е желателно да се хвърли светлина върху предисторията на тези искания, които повече или по-малко са обвързани и с т.нар. „помашки език”, чието изфабрикуване има своите политически основания, чийто последици са видни днес. Обявяването на онази част от българите мохамедани, останали след войните от 1913, 1919 и 1944 г. в Гърция за самостоятелен „етнос” и съчиняването на нов „книжовен език”, различен от българския литературен език, има за цел да откъсне това етническо българско население от родственото му в Р България, а след това и да го асимилира. Ако южната ни съседка действително желаеше да спазва международните конвенции за въвеждане на майчиния език в училищата, то след изхвърлянето на наистина чуждия турски език в тях (изучаван единствено по религиозни съображения до този момент), то тя трябваше да възстанови литературния български език и автентичната славянобългарска азбука. Пренебрегването на традиционните славянобългарски букви и употребата на гръцки или латински са особено показателни за замисленото дело. Подмяната на името на езика - „помашки” вместо български също хвърля светлина върху замисъла на неговите автори. Обидно е за българските учени тепърва да доказват очевидни истини, които много добре се знаят както в Гърция и Турция, така и по целия свят. Българите мохамедани, останали в пределите на Гърция, наброяват - според различни и противоречащи една на друга статистики - от 40 000 до 100 000 души. Те се откриват най-вече в областта между Солун - Цариград - Смолян - Бяло море. Както пише големият виенски учен от хърватски произход Ватрослав Ягич, диалектът на всички българи от тази област стои най-близо до старобългарски език, писмената форма на който създадоха солунските братя Кирил и Методий през IX век. Що се отнася до българите мохамедани по нашите земи, всеизвестни са думите на Митхад паша, управител на Дунавския вилает през 60-те години на XIX в., по-късно велик везир на Османската империя, че това милионно население е от потомци на българи, преобърнати в исляма. Преди Балканската война гръцките консули в Сяр и в Солун в рапортите си до Министерството на външните работи в Атина непрекъснато сигнализират за „компактна българска маса”, която като колос се носи към морето, като с това гръцките малцинства изчезват съвършено, пък и турското население се обръща в незначителни малцинства. Успоредно с етническото название българи в някои рапорти откриваме и синонима българогласни. След Балканските войни българите (или българогласните) в гръцките документи се превръщат в “славяни” или “славяногласни”, за да бъде напълно замъглено етническото им назоваване. За българите мохамедани гръцките общественици са избрали прозвищния термин „помаци”, а за новосъчинения език съответно се използва прилагателното „помашки”. Девет десети от т. нар. помаци всъщност живеят в България и са потомци на българи християни, насилствено превърнати през турското владичество в мохамедани. Термините помак и помашки се смятат за обидни от това население, защото напомнят - според неизяснени докрай етимологии - за неговата злощастна съдба. Някои свързват името помак с глагола 'помагам (на турската власт)', други - с 'помамям сепомъквам се (от нея)', трети с 'пом(охамеданчвам се)' и т. н. Съвременните гръцки автори на помашка граматика и речници не са догледали, че произходът на думите помак, помашки е български, с което косвено признават българския етнически характер на това население. (от нея)', ' Опитите на някои „етимолози” в Гърция да свържат помак със старогръцкия предлог поти (проти, прос) със значение 'до', 'от' в съчетание Макетиа, 'Македония, т.е. 'тези, които живеят до (близо до) Македония, до македонците' е наивен. Подмяната на името на езика - български с помашки - изобщо не променя същността на явлението. Валонският език в Белгия не престава да бъде френски, фламандският в същата страна - нидерландски. Карелският език в Русия продължава да бъде фински, а т. нар. молдавски (молдовски), както правилно отбелязва президентът на Молдова Мирча Снегур, не е нищо друго, освен румънски. Никой не се съмнява в това, че т. нар. американски е вариант на английския език (или по-точно английски език), а „австрийският” - единствено немски, макар че съществуват и някои регионални отлики. В гръцката преса създаването на помашкия „език” се представя като ч а с т н а инициатива на един грък, трима помаци учители и един патриот бизнесмен, спонсорирал изданията. Промоцията на граматиката и на речниците е станала на 10.V.1996 г. в тържествената зала на най-стария и най-величествения хотел на Атина „Великобритания” в присъствието на тогавашни видни общественици (държавници и политици). Това опровергава тезата за „частния” характер на начинанието. Повече от ясно е, че поръчката за написването е направена от официални държавни органи, и по-специално от армията. „ Помашкият” език би кореспондирал на абсурдното съчиняване на католически, протестантски, ортодоксален и т.н. „езици”. Интересно в случая е, че гръцките политици и лингвисти, които обикновено не са склонни да признават малцинствата, са се самопринудили в този случай да направят това и прикрито макар - под ново име - да посочат българското малцинство и българския език в Северна Гърция. Впрочем, това не е първият опит да бъде създаден „нов език” в тази страна. През 1925 г. след като Обществото на нациите се обръща с декларация към Гърция да осигури известни права на малцинствата в нея, там е създаден един „Абецедар” - малко букварче на местен битолско-лерински диалект. Той не изигра предписаната му роля - да обучава местните българчета в училище, но по такъв начин Гърция се опита да се представи като „демократична” страна пред света. И този абецедар също гъмжеше от грешки, които бяха посочени в специална рецензия от акад. Л. Милетич. Абецедарът не създава никаква писмена традиция. След това говоримият български език е забранен и за устна употреба на обществени места, а остава да битува тайно само в тясна домашна среда. Вторият опит за съчиняване на писмен „език” е направен през 1953 г. Той е дело на Гръцката комунистическа партия след гражданската война. Съставянето на егейско-македонска граматика („Граматика на македонскиот език”, 1953, издателство „Нова Елада”) е предназначено за българските деца от Беломорска Македония, разпръснати по Източна Европа след изселването им от Северна Гърция. За тях бяха създадени и други учебници на местен леринско-костурски говор. Този „език” е различен от скопския, съчиняван по това време във Вардарска Македония. Всеизвестно е, че на 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пчински” с декрет се решава югозападното българско наречие да се издигне до равнището на писмен език и да носи името „македонски език”. Така освен книжовнобългарската норма възникват още „егейско-македонска”, „вардарско-македонска”, а в наши дни вече и „помашка” норми. В съседна Сърбия са в ход опитите въз основа на говорите от Западните покрайнини да бъде сътворен още един нов - „шопски” език. Като прибавим към тези формации и банатската писмена норма в Румъния, доброволно възникнала през 18-19 век от преселническо българско население, става ясно, че български език съществува освен в книжовния си облик и, чрез н я к о л к о п и с м е н о – р е г и о н а л н и ф о р м и. Географски тези варианти на българския език са разположени около границите на нашата страна - един в Румъния, втори в Сърбия, трети в Македония и два (или вече три) - в Гърция. Проблемът, разбира се, не е в названията, а в същността. Тези „езици” не престават да бъдат разновидности на целокупния български език, върху снагата на който са сътворени. В областта на граматиката, която е стожер на езика, те не могат да бъдат променени, тъй като тя е уникална и самобитна. Парадоксален е фактът, че когато преди четиридесетина години гърците обявиха самостоятелността на македоно-егейската „нация”, то жителите на Южен Чеч се оказаха веднага принадлежащи към нея. Сега същите тези жители трябва да бъдат отнесени към помашката „нация”. Така едновременно те стават представители на две „нации” и на два „езика”. Впрочем, от старата представа за нация единственият белег остава езикът. И неслучайно усилията на нашите съседи са насочени към подмяната на името на езика. Българите мохамедани у нас прекрасно знаят чии потомци са те. Те не само че говорят български език, но са запазили обичаите си, познават роднините си християни, носят понякога общи фамилни имена с тях, а сега при връщането на земята делят общи имоти. Европа има свой път на развитие, който е различен от азиатския, африканския и американския. Тук е налице компактно еднотипно население. В Америка понятието единна нация се базира преди всичко на икономическия просперитет. Този американски модел не може да бъде пренесен в Европа, където доста отчетливо са прокарани етнокултурните граници между народите. Не може да бъде сочен и африканският път, по който възникват народи от племенни обединения. Със своята многовековна писменост и държавност българският народ е един от най-културните народи на континента. България е държава, която непрекъснато е противостояла на две големи империи - Византия и Рим, като е успяла да съхрани името си. Големият руски медиевист акад. Дмитрий Лихачов с основание отбелязва, че България, макар и да е била под политическо и икономическо иго, никога не е попадала под духовно и културно робство, затова той я определя като „държава на духа”. Столетия наред българският език е бил третият книжовен език на Европа, и по-специално на нейната източна част. За този огромен регион българският език е играл същата роля, каквато е имал латинският за Западна Европа. Да се създават още пет-шест нови „езика” върху българската езикова снага в най-ново време вече е невъзможно. Всички задгранични опити имат единствено политически смисъл и не представляват обект за изследване от страна на обективната лингвистика. * Заглавието е на Frognews.bg

Диалогът между религиите

17. 11. 2008

Прави ли „Диалогът между религиите” Иран враг на арабите вместо Израел?

Гасан Насър

Общият извод, които се налага в арабските печатни медии след грандиозната инициатива „Диалог между религиите”, проведена под егидата на ООН, е подмяната на основния враг на арабския свят. Според мнозинството анализатори след нейното приключване за такъв вече ще се лансира Иран, вместо Израел. Подобни изводи се налагат след като в залата на Общото събрание на ООН саудитският крал и редица други арабски лидери стояха и слушаха внимателно речта на израелския президент Шимон Перес. Подобна практика е прецедент в десетилетната изралско-арабска дипломатическа практика, при която обикновено арабите напускаха залата на ООН, когато израелски официален представител произнасяше реч. Форумът „Диалог между религиите” беше внушителна по своите размери инициатива, на която присъстваха 20 държавни и правителствени ръководители и представители на 80 държави. Някои експерти дори сравняват ефекта от неговото провеждане с този от посещението на бившия египетски президент Ануар Садат в Израел през 1977 г.

Множеството анализи и коментари в пресата свидетелстват за силната поляризация на становищата и противоречивите оценки към инициативата на саудитския крал. Египетският автор Тарик Башари счита, че въпросното мероприятие е американски външнополитически ход. Според него целта е вниманието на целия арабски свят да бъде отклонено към „второстепенна писта”. Той припомня, че преди да бъде подписан Кемпдейвидския мирен договор от 1979 г. се влошават отношенията между Египет и Либия. Стига се дори до прекъсването на дипломатическите отношения между тях за няколко години. По същия начин сега се внушава, че основният враг на арабите е Техеран. Башари отрича „Диалога между религиите” да е цивилизационен, след като в него участват политически лидери. Според египетския автор контактът между крал Абдула и президентът Шимон Перес е политически акт и напомня за периода, когато Голда Мейр и Менахем Бегин бяха готови да посрещнат Ануар Садат в Йерусалим. Египетският анализатор директно обвинява Риад, че планира установяването на дипломатически отношения с Израел въз основа на „арабската мирна инициатива”, базираща се върху изтеглянето на израелскихе войски в границите на държавата от 1967 г. Необходимо е да се припомни, че все още детайлите за подобно изтегляне не са одобрени от Тел Авив.

Ливанският вестник „Ахбар” обявява, че Шимон Перес е инициаторът за създаването на „съюз срещу Иран”. До подобен извод достигат неговите редактори в резултат на анализа на речта на Шимон Перес на официалната вечеря след приключването на работната сесия. В присъствието на арабските лидери той е лансирал идеята, че е необходимо да се създаде „съюз за противопоставяне на иранската заплаха за доминация в Близкия Изток”. Според израелския политик подобна възможност е по-опасна от иранската ядрена програма.

Арабските медии не спестяват коментарите си и за изказването на официалния участник от страна на Иран на конференцията – представителя на ислямската република в ООН Мохамед Хазаи. Последният директно е нападнал Израел, тврдейки че „неговото правителство желае да трупа политически дивиденти под воала на диалога между религиите, отвличайки народите от региона от техните истински проблеми”. Като такива той е посочил мирния процес, на който, според него, Израел се противопоставял. В речта на иранския допломат не са липсвали и обидни квалификации от типа: „Израел е режим с кратка история, която се характеризира с окупация, масови кланета, държавен тероризъм и мъчения над палестинския народ.”

Авторитетният египетски анализатор Фахми Хуйди също заема подобна позиция, определяйки мероприятието в Ню Йорк като „големия спектакъл”. Според него всички арабски участници са потвърдили своя отказ да превърнат палестинската кауза в приоритет на своята външна политика. Хуйди е на мнение, че Саудитска Арабия е големият губещ, след като е допуснала ерозията на своя безспорен авторитет сред арабските страни. Той отстоява мнението, че това е станало след като нейният държавен глава се е съгласил на подобен тип контакт. За някои анализатори последният е равнозначен по политически отзвук с акта на самото установяване на дипломатически отношения. Хуйди е убеден, че арабският и ислямският свят не одобряват подобен тип политически ходове. В същото време, според експерта, единственият печеливш е държавата Израел, след като „нейният президент е допуснат да седи на толкова близко разстояние до саудитския държавен глава.”

Радостното е, че подобни мнения все пак не са единствените в световната преса. Посланикът на Саудитска Арабия в Бейрут Абдулазиз Ходжа изразява своето съжаление за нападките, отправени срещу неговата страна в арабските медии. Той открито заявява, че целта на инициативата не е била да се подготви почвата за установяването на отношения с Израел или пък да се нагнетяват негативни настроения срещу Иран. Председателят на Общото събрание на ООН Мигел Брукман иронизира предположенията на арабските анализатори, че едва ли не ще се създаде израелско-арабски съюз срещу Иран. Самият той определя подобна хипотеза като „химера”.

Палестинският журналист Билял Хасан развива тезата, че установяването на отношения между Риад и Тел Авив е лесно осъществима цел. Ако това са имали предвид двете страни, едва ли е било необходимо да се организира подобна внушителна инициатива в Ню Йорк. В своя обширна статия в лондонския вестник „Шарк ал Аусат” той защитава позицията на саудитското правителство, което винаги е търсило консенсус в арабския свят за справедливото разрешаване на палестинската кауза.

Положителен факт е, че въпросното мероприятие в Ню Йорк поражда такава активна дискусия. Не е изненада съществуването на силна поляризация на мненията по темата за установяването на контакт с държавата Израел и поддържането на някаква форма на диалог с нея. Обструкцията на всяка цена и за всички видове отношения с еврейската държава все още продължава да е доминиращата позиция в арабските страни, в сравнение с алтернативната, която призовава за взаимна чуваемост. Недоверието към дългогодишния враг е създало и в двете общности сили, които едва ли някога ще променят позициите си. В същото време за отбелязване е, че преди около един месец, на последната среща в Дамаск на Комитета за бойкот на Израел, осем страни-членки на Лигата на арабските държави не са изпратили свои представители. Съотношението 22:8 е достатъчно релеватно, за да се очертае съотношението на силите „за” и „против” диалога с Израел.

Еврейската държава поддържа пълни дипломатически отношения с арабския свят единствено с Египет, Йордания и Мавритания, а търговски – с Катар. Все още за повечето арабски държави е в сила положението, според което, ако някое лице има израелска виза в своя паспорт или някакъв друг знак, поставен от израелските гранични институции, то властите на съответната държава не го допускат на националната си територия. Назначенията на дипломати в арабския свят, които са имали мандат в Израел, не са препоръчителни. При подобни законосъобразни действия в арабските държави е повече от очевидно, че за „израелско-арабски съюз” е немислимо да се говори.

Разбирането на мюсюлманите за наука

Великият ислямски учен Мухиддин ибн Араби посочил, че "Незнанието отваря път към богоотрицанието", "Знанието е завеса, която покрива невежеството". Според Ниязи-и Мъсри: "Ученият се гордее със знанието си, невежият - с богатството си."
В ислямския свят не съществува противоречие между наука и религия, каквото е имало в християнския свят. Такова противоречие не е имало в цялата ислямска история. Липсата на противопоставяне между наука и религия в исляма, каквото се е наблюдавало при останалите религии в зависимост от времената и хората, накратко може да се обясни със следните причини.

1. Както се изтъква в редица коранични знамения и пророчески завети, ислямът е дал свобода на разума във връзка с предметите и явленията и насърчил хората да ги осмислят и разсъждават над тях. Освен това ислямът е адресирал посланието си към човешкия разум, призовавайки хората да приемат утвърдените от него основи на вярата, и e освободил от отговорност лишените от разсъдък.

2. По волята на естествената си природа ислямската религия дала широка свобода на мисълта, но е запазила автентичността си, без да дава възможност за остри и безкомпромисни спорове. Действията за обособяване на различни течения още през първия век по хиджра са ярко доказателство в това отношение.

3. Тъй като ислямът не приема религията за проводник между раба и Аллах, в ислямския свят няма изградено съсловие на духовенството, каквото съществува в християнството. И понеже нямало такова съсловие, това не дало възможност на недобросъвестни хора да злоупотребят с изключително дълбокото и проникновено религиозно чувство.

4. Един от съществените доводи за липсата на противоречие между исляма и естествените науки и свободата на мисълта е фактът, че за кратко време в резултат на завоевателните походи ислямът се срещнал с вярвания и култури, различаващи се коренно от същността му, но въпреки това той, от една страна, заимствал елементи от тях, а от друга, им предал оригиналната си специфика и така постигнал хармония с новите култури.

5. Знаменията в Свещения Коран ясно показват, че ислямът насърчава развитието на науката: "...а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро" (Коран, 2: 269), "Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?" (Коран, 39: 9), "Ако утвърдените в знанието сред тях и повярвалите вярват в низпосланото на теб и в низпосланото допреди теб, и извършващите молитвата, и даващите милостинята зекят, и вярващите в Аллах и в Сетния ден - на тях ще въздадем огромна награда" (Коран, 4: 162), "Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби" (Коран, 35: 28), "Аллах ще въздигне по степени онези от вас, които вярват и са дарени със знание" (Коран, 58: 11), "И кажи: "Господи, надбави ми знание!" (Коран, 20: 114).

Нашият възвишен Пътеводител също е насърчил науката. "Учените са наследници на пророците", "Усвояването на знания е задължение на всеки мюсюлманин и мюсюлманка", "Мъдрите и поучителните думи са изгубената собственост на мюсюлманина. Той ги взима, където ги намери", "Преподаващият и научаващият знание получават равна награда", "Учените по земята са като звездите на небето", "Поздравления за желаещия да научи знание. Ангелите разтварят криле и образуват кръг до небето от любов около добиващия знание", "Благодеянието на раба, който усвоява знания, е изкупление за предишните му грехове", "Превъзходството на учения над неукия е като моето превъзходство над онзи сред вас, който се намира на най-ниското равнище". Тези завети също подчертават значението, което нашият възвишен Пътеводител е отдавал на знанието.

В трудовете Ислямската цивилизация на Исмаил Хамди Данишменд и Градините на праведниците на имам Невеви са поместени редица пророчески хадиси (завети), посветени на тази тема. Юсуф Кандехлеви подробно описал как нашия Пророк, мир нему, е насърчавал сподвижниците си към знанието. В първия том на книгата си Съживяване на религиозните науки ал-Газали е посветил дълъг раздел на науката. По-късно виждаме, че редица мюсюлмански учени са насърчавали вярващите към знанието. Ето някои мисли на видни ислямски учени за знанието. Мухиддин ибн Араби: "Незнанието отваря път към богоотрицанието", "Знанието е завеса, която покрива невежеството". Исмаил Хаккъ Бурсави: "Невежеството е лошо, а мъдростта - добро, те не може да се обединят в един пункт", "Знанието е храна за душата", "Овладяването на знанието за истината е по-красиво от всичко. Защото знанието за истината е узряване за тайните на Аллах. Онзи, който на младини се откаже от знанието, в края на живота си ще съжалява за това. Той ще иска да възстанови загубата, но животът няма да му стигне. Човек трябва да изразходва най-ценното си притежание - живота, за наука". Ниязи-и Мъсри: "Ученият се гордее със знанието си, невежият - с богатството си."

Ислямът задължава всеки мюсюлманин да се образова

6. Ислямската религия задължава всеки мюсюлманин да научава знания, зачита добиването на знания като изкупление за предишните грехове и обещава Рая на онзи, който е тръгнал на път, за да се образова. Оттук ясно се вижда, че ислямът изключително сериозно поощрява науката.

В редица ислямски държави владетелите покровителствали науката в резултат на това стимулиране. В областта на висшето образование първата прочута просветна институция в ислямския свят е Бейт ал-Хикма (Дом на мъдростта), построена от халиф ал-Мемун (830). От една страна, Бейт ал-Хикма функционирал като преводачески център, а, от друга, като академия и библиотека, отворена за хората. Към този център била изградена и отделна обсерватория. В онази епоха обсерваториите същевременно действали и като училища за преподаване на астрономия.

7. На подобно поощрение на науката ставаме свидетели и в епохата на Абасидите. След като завладял Анкара, репарациите, които поискал Харун ар-Рашид, били книги с древна писменост. Това поискал и халиф ал-Мемун, когато спечелил славна победа над византийския император Михаил III.

8. Университетът в Андалусия и днес се оценява подобаващо в Европа.

9. От публикации научаваме, че по времето на анадолските селджуци били основани редица просветни центрове, в които се изучавали астрономия, математика, литература, граматика и медицина.

При управлението на Алпарслан е имало учреждения, подобни на днешните университети. А в Османската империя били създадени редица образователни институции, в които на учащите се осигурявали стипендия и пансион и нуждите на държавата от инженери, лекари, хирурзи, архитекти се задоволявали от тези центрове. По времето на султан Мехмед II Завоевателя виждаме как поощряването на науката е достигнало най-високото си равнище. Мехмед Завоевателя прекарвал свободното си време в дискусии с учените и през целия си живот е давал огромно преимущество на науката. Един от най-големите му приноси към науката е полагането на основите на днешния Истанбулски университет. Освен това той плащал изключително високи заплати на учените, за да се цени науката и в резултат на това стимулиране мнозина учени написали стойностни трудове.

заман,17 November 2008, Monday

Ислямска конференция за мир в Мумбай

Индийски мюсюлманин се моли по време на откриването на Ислямската конференция за мир в Мумбай. Десетки хиляди мюсюлмани участваха в обща молитва за мир преди 10-дневната конференция. Снимка: Ройтерс/и-вестник,15.11.08 г.
*
Peace TV/Мир ТВ,Мумбай,Индия

Архангелов ден е

Днес имен ден празнуват Ангел, Михаил, Рангел, Райна, Радка, Милка

08.11.2008

На този ден Църквата почита деня на Светите ангели и най-вече на архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото. В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден.

Всеки човек има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди.

Православната църква определя Св. Михаил като един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Той представя Божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил - лечител на недъзите, Уриил - просветител на душите, Салатиил е молител и застъпник пред Бога, Иехудиил е прославящ Господа, а Варахиил е подател на Божиите благословения.

Архангел Михаил е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола.

Той е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях. На неговия празник във всеки български православен храм се отслужва тържествена Света Литургия и се прави водосвет за здраве.

На Архангеловден българите правят курбан. Обикновено се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани "Рангелов" или "Господьов" хляб, "Боговица", "Света Петка", "Рангелово блюдо".

В съботата преди празника винаги е голяма задушница, наречена Архангеловска.

Днес имен ден празнуват Ангел, Михаил, Рангел, Райна, Радка, Милка.

нетинфо

Има ли балкански ислям?

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Постигането на равноправие на различните религии е дълъг и сложен процес

В Берлин се провежда международна конференция, посветена на исляма и мюсюлманите в страните от Югоизточна Европа. В нея участват учени от Германия, Франция, Босна и България. Кореспонденция на Маринела Липчева от Берлин:

В Югоизточна Европа живеят повече от осем милиона мюсюлмани, които са от различен произход и говорят различни езици. Най-голямата група са албанците и босненските мюсюлмани, следвани от турци, роми, помаци, татари и черкези. Част от тези мюсюлмани са вече граждани на ЕС и живият от столетия в балканските страни за разлика от мюсюлманите на Запад. Може ли тогава да се говори за балкански ислям? "Не", казва френският професор Ксавиер Бугарел, с чието изказване беше открита берлинската конференция за исляма и мюсюлманите в Югоизточна Европа. Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Успява ли България да преодолее враждебността към религиозните малцинства?

Според Бугарел в момента не може да се говори за общ модел на балканския ислям - прекалено различни са мюсюлманите в отделните балкански държави. Това са общности, които се различават икономически, политически и социално. И все пак, твърди д-р Йорданка Телбицова-Зак от университета в Ерфурт, една от организаторките на конференцията, за балкански вид ислям може да се говори, предвид историческото развитие. Мюсюлманите, живеещи от векове в региона, са включени в процеса на модернизацията му, най-вече през 20-ти век, когато държавата се отделя от религията:

"Те имат опит, много дълга традиция в една секулярна държава. Независимо от това, как се е  извършвала тази секуларизация, дали насилствено или с идеологически маневри", казва д-р Телбицова-Зак.

Това, което обединява голяма част от мюсюлманските общности на Балканите, с изключение на Албания, е и смяната на позицията им в държавата - от привилигирована религия в Османската империя, в малцинство, което e ту приобщавано, ту изолирано. Какви са механизмите на тази изолация през последното столетие?

"Те могат да са в широкия спектър от директно прокуждане до скрита дискриминация на пазара на труда и в сферата на образованието", казва проф. Улф Брунбауер, Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Типична гледка по улиците на Берлин

който доскоро преподаваше в Свободния берлински университет, а сега е в университета в Регенсбург. Има ли днес такива механизми на изолация на мюсюлманите, например конкретно в България, която проф. Брунбауер много добре познава:

"Трябва да кажем, че има значителни промени в страната. Не е нужно да гледам конкретно към България, мога да дадам пример с Германия и Австрия, за да кажа, че спрямо мюсюлманите има все още враждебност. И обратно: същото се наблюдава и сред мюсюлманите към християнското мнозинство. Въпросът е, дали е намерен начин за преодоляване на тази враждебност и дали мюсюлманското малцинство има възможност да участва равноправно с мнозинството в политическия процес на страната и точно това функционира много добре през последните години в България", заяви проф. Улф Брунбауер. 

Маринела Липчева-Вайс

 

Девойките мюсюлманки без забрадки в българските училища

07 ноември 2008, 21:19

България

София, България

     

Дебатът, дали в училище децата от мюсюлмански произход ще могат да ходят със забрадки, ще бъде прекратен с приемането на новия закон за училищното образование и предучилищното възпитание, пише "Труд", като припомня, че проектът ще бъде обсъждан публично на 11 ноември в Пловдив. Още в първата глава се забранява налагането на каквито и да е идеологически и верски доктрини по какъвто и да е начин.

Светският характер на просветата ще е задача номер едно. Религия ще може да се изучава, но само под исторически, културен или философски ъгъл.

Запознаването с основите на световните вероизповедания може да става и в часовете по свободноизбираема подготовка. Програмата за тях обаче трябва да е утвърдена от образователния министър.

Духовните училища ще бъдат само след завършване на основно образование. Всяка организация, регистрирана в Дирекцията по вероизповедания, може да поиска да отвори свое училище. Документите ще минават през просветното министерство, защото обучението трябва да отговаря на държавните изисквания за завършване на средно образование. Иначе учениците не могат да получат диплома. Духовната гимназия ще се закрива, ако не изпълнява законодателните просветни разпоредби. /БЛИЦ