„ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ КЪЩАТА Е ПЪЛНА С ДЕЦА“: 24 ДУШИ ОТ ИЗРАЕЛСКАТА СИСТЕМА ПРОГОВОРИХА ЗА МЕХАНИЗМА НА УБИЙСТВАТА В ГАЗА
Двама израелски режисьори – Рейчъл Сзор и Ювал Абрахам – събират свидетелствата на 24 души от израелските военни и разузнавателни структури, участвали в системата за избор и поразяване на цели в Газа.
Резултатът е документалният филм „NAZA“, продуциран от The Guardian. Филмът не се съсредоточава само върху разрушените квартали, загиналите и семействата на жертвите. Той показва как работи самата система зад въздушните удари – хората пред компютърните екрани, разузнавателните данни, алгоритмите с изкуствен интелект и поредицата от решения, които в крайна сметка завършват с пускането на бомба.
Именно разказите на хората отвътре правят разкритията толкова смразяващи.
„АЗ СЪМ САМО МАЛКО ЗЪБНО КОЛЕЛЦЕ“
Анонимни служители разказват пред създателите на филма за собственото си участие в системата.
Един казва:
„Моята роля е техническа.“
Друг обяснява:
„Аз съм просто едно малко зъбно колелце.“
Но тези „малки зъбни колелца“ са част от огромна система, чрез която домовете на хора в Газа могат да бъдат набелязвани за въздушни удари от разстояние.
Някои от свидетелите разказват, че са участвали в разработването на инструменти с изкуствен интелект, които обработват телефонни сигнали и други данни и посочват жилищни сгради като потенциални цели.
Хората, които работят с тези системи, не хвърлят лично бомбите. Много от тях се намират далеч от Газа и работят пред компютърни екрани в Тел Авив.
Системата открива потенциална цел. Разузнавателните служители обработват информацията. Целта се одобрява. След това дрон или самолет нанася удара.
Филмът показва как отговорността се разпределя между толкова много отделни звена, че всеки участник може да възприема себе си само като малка част от процеса.
„ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ ВЪТРЕ ИМА ДЕЦА“
Едно от най-тежките разкрития идва от Ювал Абрахам.
По думите му разузнавателните служители често разполагат с изключително подробна информация за хората, които се намират в набелязаните за удар домове.
„Те слушат телефоните. Те знаят, че къщата, която бомбардират, е пълна с деца. Те могат да чуят плача на бебета. И въпреки това нареждат още един удар.“
Абрахам казва още:
„Разбира се, по-лесно е да убиваш хора, когато го правиш през екран.“
Това е един от най-тежките въпроси, които поставя NAZA: какво се случва, когато хората, участващи в избора на дадена цел, предварително разполагат с информация, че в сградата има цивилни и деца, но ударът въпреки това е разрешен.
NAZA: КОЛКО ЦИВИЛНИ МОГАТ ДА БЪДАТ УБИТИ ПРИ ЕДИН ВЪЗДУШЕН УДАР
Според филма NAZA е съкращение, използвано от разузнавателните служби за прогнозния брой цивилни, които се очаква да загинат при дадена атака.
На военен език тези жертви се определят като „съпътстващи щети“.
Но зад този технически термин стоят човешки същества.
Един от източниците във филма твърди, че в определен случай е било дадено разрешение да бъдат убити до 500 цивилни при атака срещу един член на Хамас.
Това е едно от най-тежките твърдения, направени във филма.
„БЕЗУМНО ЗАБАВЛЕНИЕ“
Не по-малко смущаващи са разказите за отношението на някои от хората, участвали в системата.
Един войник си спомня „безумното забавление“ от планирането на въздушни удари.
А според Абрахам не всички свидетели са решили да говорят, защото изпитват вина или срам.
Точно обратното.
„Някои хора говорят, защото изпитват обратното на срам. Те изпитват гордост от постиженията и експертизата си.“
Това са хора, работещи в чувствителни и секретни подразделения, които рядко могат да разказват на някого какво всъщност правят. Според Абрахам именно интересът на режисьорите към работата им понякога ги кара да говорят открито.
„ВСЕ ОЩЕ ВИЖДАМ НАЦИСТИТЕ КАТО ЗЛО. НО КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА МЕН?“
Един от най-тежките моменти във филма идва от войник, който си спомня как като дете е посещавал места, свързани с Холокоста.
Тогава се питал как германците са могли да участват в подобни престъпления.
Сега, след собственото си участие в системата, той задава въпроса:
„Все още виждам нацистите като зло. Но какво означава това за мен?“
СИСТЕМА, В КОЯТО ОТГОВОРНОСТТА СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ МЕЖДУ МНОГО ХОРА
Една от най-силните теми в NAZA е начинът, по който отговорността се разделя между множество хора.
Един събира информация.
Друг разработва или използва алгоритъма.
Трети анализира целта.
Друг я одобрява.
Накрая някой друг нанася удара.
Така човекът в началото на веригата може да каже: „Аз само обработвах данни.“
Човекът по средата: „Аз само изпълнявах заповед.“
А човекът, който е разработвал технологията: „Моята роля беше техническа.“
И точно тази раздробена отговорност е в центъра на филма – система, в която хиляди решения могат да доведат до смърт, докато всеки отделен участник продължава да се възприема като „малко зъбно колелце“.
„НЕ ЗНАМ ЗА НИТО ЕДИН, КОЙТО ДА Е ОТКАЗАЛ“
Ювал Абрахам признава, че един въпрос продължава да го преследва: защо толкова много хора са участвали и защо толкова малко са отказали.
Той казва:
„Не знам за нито един, който в реално време да е отказал да го направи.“
Според него именно това разкрива нещо много по-дълбоко от действията на отделните военни или разузнавателни служители.
„Когато хората говорят за геноцид, те често говорят за него като за нещо, което се разпространява в обществото – една обща атмосфера, която нормализира смъртта. Когато всички останали го правят, е по-лесно да не задаваш въпроси.“
И това може би е най-смразяващото послание на NAZA.
Не става дума само за човека, който пуска бомбата.
Става дума за цяла система от хора, технологии и решения – от събирането на данните и определянето на целта до окончателния въздушен удар.
Система, в която хората могат да знаят, че зад стените има семейства, да чуват плача на бебета и въпреки това процесът да продължи.
След премиерата си на кинофестивала във Венеция „NAZA“ е посрещнат с 25-минутни овации.
А заглавието на материала на The Guardian обобщава най-тежкото разкритие на филма само с едно изречение:
„Те знаят, че къщата, която бомбардират, е пълна с деца.“— с/ъс С. Саня Вълева.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар