От Тодор Икономово:
Мехмед Сали Лом
Мехмед Сали Сарач
Хасан Сали Арнауд
Екстрадирани от България са:
Рахим Фъчъджъ,
Мюджелин Кемил и
Тахир Алиоглу
:::
Въпреки всичко протестиращите успяват да пробият обсадата и да се доберат до централния площад в Каолиново.Те връчват протестна нота на областния партиен секретар Бойчо Мизийски ,с която искат връщане на имената си,да се отмени забраната за общуване на турски език,свободно изповядване на религията и практикуване на религиозните обреди,освобождаване на задържаните им водачи.Обещават им,че последното ще се изпълни и го изпълняват,след което протестиращите се разотиват.Радостта от лесната победа е кратка.Същата вечер един от освободените ръководители на протестите е арестуван отново.
Истинската трагедия настъпва на 21 май 1989 г.,когато в знак на протест срещу повторното задържане на Тахир Алиоглу от Тодор Икономово негови съселяни отново се вдигат на митинг.Пред сградата на кметството митингът се слива със сватбената церемония на Али и Галима.Към обяд шествието тръгва към кметството,за да подпишат младоженците граждански брак.Милицията се опитва да арестува организаторите на митинга с обвинението,че някои от тях са "откраднали" оръжие от близкото поделение.Протестиращите не позволяват извършване на арестите.Церемонията е окървавена след изстрели на двама войници и последвалата масова хаотична стрелба.Има ранени,осакатени и убити.Покосени са 27,а според други сведения 18,а по пътя към болницата умират трима.Куршумите не пощадяват и деца. Седем души от ранените остават сакати за цял живот.Селският площад е окървавен.Писъци и стонове огласяват най-голямото село на Шуменски окръг.С личните си автомобили селяните извозват ранените до болниците в Нови Пазар,Шумен,Преслав."Беше касапница,колите ни плуваха в кръв" - си спомнят те.
"Помогнете ми да не ми изтече кръвта" - стези думи умира Мехмед Сали Лом,по чието тяло преброяват 12 огнестрелни рани;"Не ме оставяйте без вода" - моли Мехмед Сали Сарач.По пътя към болницата в Нови Пазар издъхва и Хасан Сали Арнауд.Организатори на митинга са Рахим Фъчъджъ,Мюджелин Кемил и Тахир Алиоглу.По възможно най-бързата процедура те са екстрадирани от страната.Такава е равносметката от мирния протест в Тодор Икономово.
От книгата "Протестните акции на турците в България - януари - май 1989 г. - Документи" от Веселин Ангелов
СЛЕДВА
Минаре България / http://thebigexcursion.blogspot.com
:::
Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".1
Очевидците описват ужасяващи кървави картини,дават имената на жертвите,не пропускат да споменат насилствените средства,употребата на силите на реда за смазването на протестите.
От началото на 1989 г. сред турското малцинство постепенно назрява готовност за предприемане на последната,решителна стъпка за отвоюване на отнените права.Създава се нелегална организация,която подготвя населението за "решителния момент".Той настъпва в навечерието на Парижката конференция за човешките измерения.След гладните стачки по сигнал на организаторите турците се вдигат на масови мирни протести срещу насилствената асимилация,за малцинствени права и свободи.
Първият протест избухва на 19 май 1989 г.Издигат се подсказаните от турските лидери лозунги в защита на "перестройката" и във възхвала на Горбачов,както и искане да се върнат имената,езикът и да се осигури възможност за свободно изселване.Този митинг,за разлика от последвалите го,преминава без нарушаване на реда,без сблъсъци с органите на властта.Протестиращите се разотиват мирно,необезпокоявани от МВР.
Вторият протестен митинг изненадва властите на следащия ден,когато в 9 часа сутринта селяните от Пристое,Шуменско,се вдигат на мирен поход със същите искания.Всичко е предварително добре организирано.Походът минава през съседните села Климент.Наум,Тъкач и непрестанно множащите протестиращи се насочват към общинския център на Каолиново.Организирано към тях се присъединяват още хиляди от Духовец,Беленци,Браничево,Загориче и от градовете Силистра,Дулово,Исперих,Преслав,Нови Пазар.Според някои източници в похода участват над 10 000 души,а според други твърдения те са над 25 000.Издигат се лозунги за връщане на имената,за човеши и малцинствени права.
Мирният протест се превръща в кърваво сражение,когато около Каолиново шествието е посрещнато от части на вътрешни войски,армията,милицията,пожарната охрана.По всичко личи,че ще се стреля на кръв.Пада и първата жертва - Неджиб Осман от с.Кус,починал в резултат на нанесен му тежък побой пред очите на протестиращото множество.Мъже,жени,деца и старци са подложени на насилие.За първи път проявяват и пристигналите по спешност "червени барети".Казано им е,че турците са се вдигнали на "въстание" и искат "автономия" и република по подобие на кипърската.
От книгата "Протестните акции на турците в България - януари - май 1989 г. - Документи" от Веселин Ангелов
СЛЕДВА
Минаре България / http://thebigexcursion.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар